№ 16109
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20231110107057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от процесуалния представител на длъжника за допълване на
Определение № 27756/08.08.2023 г. в частта за разноските, като му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за оказана безплатна правна помощ на
длъжника.
Заявителят изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът констатира, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в
законоустановения срок, поради което е допустимо.
По неговата основателност съдът намира следното:
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
10588/11.04.2023 г. С Определение № 27756/08.08.2023 г. заповедта е обезсилена и
производството е прекратено. В определението съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Възражението на заявителя, че длъжникът е станал повод за завеждане на делото,
защото е платил задълженията в хода на производството, не намира опора в материалите по
делото. Причина за обезсилване на заповедта и прекратяване на производството е
направеният от заявителя с молба с вх. № 197454/2023 г. отказ от заявлението, но
изложените в молбата твърдения, че отказът се дължи на погасяване на задълженията от
длъжника след подаване на заявлението, не е подкрепен с писмени доказателства, още
повече че в случая срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, с което
задълженията са изцяло оспорени, което е наложило даването на указания до заявителя за
предявяване на иск. При това положение не може да се приеме, че с поведението си
длъжникът е станал причина за завеждане на делото. Следователно приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът /в случая длъжникът/ има право
1
на разноски при прекратяване на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 4
ГПК на процесуалния представител на длъжника се дължи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
ЗАдв е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна, както и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78
ГПК /в този смисъл – Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I
ТО/. В случая по заповедното производство е представен Договор за правна помощ и
съдействие на л. 48 /гръб/, от който е видно, че длъжникът и адв. И. са се договорили, че
защитата по настоящото дело ще бъде предоставена безплатно на клиента на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, като последният декларира, че е материално затруднено лице по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съобразно константната съдебна практика така посоченото обвързва
съда, като в тежест на насрещната страна е, ако оспорва наличието на съответното
основание за оказване на безплатна правна помощ, да представи доказателства. В случая
такива не са представени, от което следва, че на адв. И. следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказаната адвокатска помощ.
Адвокатското възнаграждение за подаване на възражение не следва да бъде
изчислено съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото тази разпоредба има предвид защитата, която се
осъществява в полза на заявителя и която се състои в изготвяне на редовно заявление за
издаване на заповед за изпълнение, в който случай правното съдействие на адвоката
съответства на правното съдействие при изготвяне на редовна искова молба, т. е.
представлява специализиран труд, изискващ съответните правни познания на адвокат,
поради което минималното адвокатско възнаграждение е обвързано с материалния интерес
по делото. Не е такъв случаят при подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника,
което не изисква обосноваване. То няма самостоятелен характер и е само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправна защита на длъжника. Ето защо регламентираните в чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2 от наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение не намират
приложение в разглеждания случай, като по същите съображения не намира приложение и
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата, изискваща отчитане на броя на предявените
искове. Следва да се съобрази също така, че към заповедта за изпълнение винаги е приложен
образец на бланка за възражение с подробни указания относно попълването му, който се
връчва на длъжника. В случая възражението е подадено от надлежно упълномощен адвокат,
осъществил безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство. Дейността
по попълване на бланката за възражение може да се отнесе към чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата
– за изготвяне на други молби, за което минималното адвокатско възнаграждение, на което
съответства и възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ, възлиза на 200 лв.
2
По изложените съображения съдът намира, че на процесуалния представител на длъжника
се дължи адвокатски хонорар за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 200 лв.
Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за
обезсилване на заповедта и прекратяване на производството е частично основателно – за
сумата от 200 лв., а в останалата част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 27756/08.08.2023 г.,
постановено по гр. д. № 7057/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като ОСЪЖДА
****, ЕИК ****, с адрес: ****, да заплати на адв. Н. И. И. от САК, ЕГН **********, с адрес:
****, сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на длъжника К. Т. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 304868/30.10.2023 г. в останалата й
част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3