Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново,
31.05.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2453 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са
съпрузи и са сключили граждански брак на *****. в гр.*******. Ищцата Г.В. твърди,
че от брака си с ответника Е.С. нямат родени деца. Ищцата сочи, че в началото
на брачните им отношения били нормални, но впоследствие поради различие в
характерите им настъпило отчуждение и няколко месеца по-късно съпрузите се
разделили. Ищцата сочи, че въпреки положените от нея усилия, в бракът им
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, същият бил лишен от взаимност,
привързаност и близост. Ищцата отправя искане съдът да прекрати брака на
страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината за брачното
разстройство.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба от страна на назначения на ответника Е.С. по реда на чл.48 ал.1
от ГПК особен представител-адвокат М.П.-Д. от ВТАК, в който се изразява
становище, че с оглед фактическата раздяла на съпрузите и настъпилото
отчуждение, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината на брачното
разстройство.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на ********. в гр.******** видно от представеното
по делото в заверен препис удостоверение за сключен граждански брак. След
сключване на брака ищцата е запазила предбрачното си фамилно име-В..
От брака си страните нямат родени деца.
От показанията на
разпитаните свидетели Г И П-син на ищцата и Р Ю Ф се установява, че ищцата и
ответника не живеят заедно. Свидетелят П заяви, че не е виждал ответника Е.С.
от години. Свидетелката Ф каза, че ищцата й се оплакала, че съпругът й я
напуснал и го е търсила години наред.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира
изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният
брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е
дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона
и морала. Страните са във фактическа раздяла от няколко години, като през този период
от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили всички
контакти помежду си. По този начин са преустановени
всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това положение
съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен
интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият
не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично
съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът
не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като от брака на страните няма родени деца, то
не следва съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на
родителските права, режима на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищцата не е направила такава
претенция. Такава претенция няма заявена и от страна на ответника. Поради това
съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на ищцата след
развода се установи, че ищцата при сключване на брака е запазила предбрачното
си фамилно име В. и с оглед направеното от нея искане по чл.53 от СК следва
след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име- В..
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр.
второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили. Съдът с решението си определя окончателна
държавна такса по допускане на развода в размер на 40лв. Ищцата е освободена на основание чл.83 ал.2 от ГПК от
заплащане на разноските за възнаграждение за особен представител и последващи
държани такси в настоящото производство, поради което следва окончателната
държавна такса по допускане на развода в размер на 40лв. да бъде заплатена от
ответника, както и сумата 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключения с акт №**** на ******* в гр.********граждански брак между Е.С.,
роден на ***г. в С, Т и Г.Х.В. с ЕГН **********,***, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на
основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.Х.В. с ЕГН **********
да носи предбрачното си фамилно име – В..
ОСЪЖДА Е.С., роден на ***г. в С, Т ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Великотърновски районен съд окончателна държавна такса по допускане на развода в
размер на 40 лв. /четиридесет лева/,
както и 5лв./пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: