Решение по дело №569/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 354
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Мая Георгиева Средкова-Петрова
Дело: 20235210100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. гр.Велинград, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Гражданско дело №
20235210100569 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 3245/21.06.2023 г.
от Ю. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 21
против А. К. К.. Твърди се, че на 19.05.2019 г. е сключен договор с ответника
за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“ 200 Е с ДК№
РА8585АМ, черен металик на цвят с номер на двигателя 11194210027384 за
сумата от 1500 лв., която ответникът е платил на ищеца. Оттогава не е
извършено прехвърляне на автомобила и фактически договорът не е
окончателен.
Ищецът твърди, че през това време плаща данъци, които са в размер на
700 лв., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно. Иска от съда да
се обяви предварителния договор за окончателен. Иска също ответникът да се
осъди да плати сумата от 700 лв. платен данък за автомобила, както и
законната лихва, считано от 19.05.2019 г. и 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист. Претендира разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Представя доказателства: заверен препис от свидетелство за регистрация част
1; Удостоверение за наличие или липса на задължения от 20.06.2023 г.,
Договор за покупко-продажба от 19.05.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява. Пълномощникът
на ищеца – адв. И. П., твърди, че задълженията за местен данък върху
процесното МПС се дължи от ищеца, но същият не е платен . Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., с твърдение, че същото е
платено в брой.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете, с оглед местната компетентност на РС
Велинград съдът намира следното:
Ответникът А. К. К. е с постоянен адрес: гр. Якоруда. По правилата за
местната подсъдност по чл. 105 ГПК искът следва да се разгледа от съда,
където се намира постоянния адрес на ответника. На основание чл. 119, ал. 4
ГПК в случая възражение за неподсъдност може да прави само ответника в
срока за отговор на исковата молба, което не е сторено. Съдът не може
служебно да се произнесе за неподсъдност, ако не е направено съответното
искане от ответника, поради което няма процесуална пречка за произнасяне
от РС Велинград по предявените искове.

По иска с правно основание чл. 19 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че: 1) между страните е сключен
действителен предварителен договор с предмет процесното МПС; 2) че
продавачът е собственик на МПС, предмет на предварителния договор и че
същият е изправна страна по него. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че има сключен окончателен договор.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на МПС от
19.05.2019 г., сключен в обикновена писмена форма, се установява, че на
посочената дата страните Ю. А. К. с ЕГН **********, в качеството му на
продавач, и А. К. К. с ЕГН **********, в качеството му на купувач, е сключен
договор за продажба на МПС лек автомобил „Мерцедес“ Е200 с ДК№ РА
8585 АМ с цена 1500 лв. От представения препис на Свидетелство за
регистрация Част 1 за МПС с рег. № РА 8585 АМ, се установява, че
собственик на процесното МПС е ищецът Ю. А. К..

При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че са налице предпоставките за обявяване за окончателен на
предварителен договор за продажба на моторно превозно средство – лек
автомобил „Мерцедес“ Е200 с ДК№ РА 8585 АМ, рама
WDB2102351A262479, цвят черен металик, поради което предявеният
конститутивен иск следва да се у в а ж и.
В настоящия случай, е сключен договор за продажба на МПС в
обикновена писмена форма. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП при прехвърляне
на собствеността на регистрирани автомобили следва подписите на страните
да бъдат нотариално заверени. Това е форма за действителност. Ако беше
спазена, то договорът щеше да бъде окончателен. Според настоящия съдебен
състав налице са предпоставките за конверсия на договори, тъй като в
Договор от 19.05.2019 г. са налице всички елементи, които да го определят
като предварителен. Страните са постигнали съгласие относно вещта и
цената, но не е спазена предписаната от закона форма за окончателното му
сключване. От него може да се направи извод, че страните по
недействителното съглашение желаят сключване на предварителен договор.
2
Към настоящия момент купувачът не е направил волеизявление за сключване
на окончателен договор, което обуславя правния интерес от водене на делото.
При разглеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът следва да провери и
дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на вещта – арг.
чл. 363 ГПК. Видно от представеното свидетелство за регистрация – част I,
собственик на автомобила към датата на първоначалната му регистрация е
ищецът.
По отношение на предявения иск, с който се претендира плащане на
сумата от 700 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
платени данъци, както и законовата лихва, от 19.05.2019 г., и сумата от 5
лв. за издаване на изпълнителен лист:
На първо място в Определение № 573/25.09.2023 г. по настоящото дело
е дадена правна квалификация чл. 60 от ЗЗД, с което е допусната грешка, а е
следвало да се посочи като правно основание на иска чл. 59 от ЗЗД. Въпреки
това, дадените указания относно подлежащите на доказване факти не са
неточни, поради което съдът счита, че следва да се произнесе по предявения
иск по чл. 59 ЗЗД.
Необходимо е също да се отбележи, че подадената искова молба и
допълнителните такива са подписани лично от ищеца Ю. К.. Горното е
важно, тъй като от представеното пълномощно от 21.06.2023 г. има валидно
упълномощаване единствено за иска с правно основание чл. 19 от ЗЗД. Тъй
като всички молби са подписани лично от него, то искът в тази част е д о п у с
т и м. Заради липса на процесуална представителна власт на адв. П. за водене
на иска по чл. 59 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то не следва да се признаят
за валидно извършени процесуалните действия в ОСЗ, а именно: твърдението,
че сумите възлизат на 654,50 лв., които не са платени, а са дължими.
Поради горното съдът дължи произнасяне по предявената претенция от
ищеца с исковата молба и уточнителните такива по наведените в тях
твърдения.
Искът е н е о с н о в а т е л е н.
За да бъде уважен следва едновременно да са налице следните факти:
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, генетична връзка между
двете и липса на основание за имуществено разместване. В случая в исковата
молба се твърди, че ищецът е платил данъци в размер на 700 лв. С
Определение № 573/25.09.2023 г. е разпределена доказателствената тежест,
като е указано на ответника, че следва да докаже направеното плащане, както
и, че не сочи доказателства за това. От Удостоверение за наличие или липса
на задължения с изх. № **********/20.06.2023 г. е видно, че за МПС с рег. №
РА 8585 АМ са дължими към 20.06.2023 г. данъци в размер на 549,40 лв. По
делото не са представени никакви доказателства за плащане на данък в
размер на 700 лв., поради което и този факт следва да се приеме за
неизвършен. Поради горното не следва да се уважи и искането за присъждане
на законова лихва, считано от 19.05.2019 г.
Искането за осъждане на ответника да плати сумата от 5 лв. за издаване
3
на изпълнителен лист също е неоснователно, тъй като ИЛ се издава само в
случай, че решението има изпълнителна сила, което към момента на
предявяване на исковата молба не е налице. Няма и твърдения за извършено
плащане, нито пък доказателства в тази насока.

По разноските
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът, следва да бъде осъден да плати
следващите се разноски по прехвърлянето на вещта – местен данък по сметка
на Община Якоруда за възмездно придобИ.е на МПС (2,5 % от размера на
оценката на прехвърляното имущество, т.е. сумата от 37,5 лв.), както и
нотариална такса в полза на съда (съгласно задължителните указания, дадени
с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 19) в размер на 30 лв.
съгласно т. 9 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД.

Съобразно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски или сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за един
адвокат, съобразно твърдението за направено плащане в брой, което има
характер на разписка, както и 50 лв. такси по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД
сключения на 19.05.2019 г. между Ю. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. Бачо Киро № 21 като продавач и А. К. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Якоруда, ул. „Якорудски бор“ № 10, като купувач, предварителен
договор за покупко-продажба на следното моторно превозно средство – лек
автомобил „Мерцедес“ Е200 с ДК№ РА 8585 АМ, рама
WDB2102351A262479, цвят черен металик.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. Бачо Киро № 21 срещу ГПК А. К. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Якоруда, ул. „Якорудски бор“ № 10 за възстановяване на платени
суми за данъци в размер на 700 лв., ведно със законовата лихва, считано от
19.05.2019 г. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 364, ал. 1 ГПК Ю. А. К. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. Бачо Киро № 21 ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Велинград, нотариална такса в размер 30
лв., а по сметка на Община Якоруда – местен данък за придобИ.е на
имущество по възмезден начин в размер 37,50 лв.
ОСЪЖДА А. К. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Якоруда, ул.
4
„Якорудски бор“ № 10 да заплати на Ю. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. Бачо Киро № 21 разноски по делото, включващи 150 лв.
адвокатско възнаграждение и 50 лв. такси.
НАРЕЖДА на основание чл. 364, ал. 2 ГПК заверен препис от
съдебното решение да се издава на страните след представяне на
доказателства за плащане на дължимите местен данък и държавна такса и на
удостоверение за липса на неплатени данъчни задължения (пътен данък) за
МПС, както и до представяне по делото на декларация по чл. 264, ал. 2
ДОПК, че ищецът няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5