Р Е Ш Е Н И Е
Номер 895 16.07.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 672 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от П.Е.П. и В.Б.П., двамата с адрес: ***, против Заповед № 20– 0237– 000031
от 08.03.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –гр.Бургас, РУ-гр.Айтос.
Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията“ на автомобил, автомобил „БМВ Х 5 3.0 ДИ“, с рег.№ А 4480
НК, за срок от 190 дни.
Според
жалбоподателите, неправилно била издадена процесната заповед за прекратяване
регистрацията на автомобила, тъй като автомобилът е съпружеска имуществена
общност. С тази заповед се нарушавал принципа на чл.6, ал.2 от АПК за
съразмерност, тъй като неправомерно се нарушавали правата и на другия
съсобственик- съпругата на нарушителя. Според жалбоподателите, тази мярка е
приложима единствено в случаите, когато превозното средство е еднолична
собственост, т.е. притежание само на едно лице. В подкрепа на доводите се
прилагат свидетелство за сключен граждански брак на 29.04.2018г., както и
заверено копие от свидетелството за регистрация, издадено на датата, на която
бил закупен автомобилът- 03.05.2019г., макар в документа да е записан само на
единият от съпрузите- жалбоподателя П.П.. Твърди се, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, тъй
като не била мотивирана. Твърди се, че в заповедта липсват правните и
фактическите основания за постановяване на този адм.акт.
Иска се отмяна
на заповедта, като незаконосъобразна. В съдебно
заседание, жалбоподателите, чрез пълномощника си, поддържат жалбата и искането
за отмяна на заповедта, по изложените съображения.
Ответникът- полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас, РУ Айтос, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не взема становище по оспорването.
По делото
е представена административната преписка в цялост, включително изисканият акт
за установяване на нарушението.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.8), същата била връчена на жалбоподателя
П.П. лично, срещу подпис, на 11.03.2020г. Заповедта била оспорена в
законоустановения преклузивен срок за обжалване на административния акт /14
дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лицето, което е адресат на този
неблагоприятен за него акт, както и от неговата съпруга /съсобственик/
съответно и двамата оспорващи имат правен интерес от оспорването, по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК. Актът е неблагоприятен и за двамата съпрузи, които се
легитимират като съсобственици, с оглед представеното свидетелство за сключен
граждански брак и неоспорените в процеса доказателства относно времето на
придобиване собствеността на автомобила, както и наличието на съпружеска
имуществена общност. За двамата съсобственици е налице правен интерес от
оспорването на постановения административен акт, който действително засяга
правната сфера и на двамата жалбоподатели. Следователно, оспорването е
процесуално ДОПУСТИМО и следва да бъде разгледано по същество.
От представените материали по преписката и събраните
по делото доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 08.03.2020г.,
около 01.10 ч. в гр.Айтос, на кръстовище на ул.“Таньо Мангъров“ към
ул.“Славянска“, П.П. управлявал собствения и на съпругата му лек автомобил,
след употреба на алкохол, а именно с концентрация на алкохол 1.41 на хиляда,
установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, с фабричен номер ARSM- 0174. В
описателната част на заповедта се сочи, че бил издаден талон за медицинско изследване
на кръвта, но водачът е отказал да даде кръвна проба. За извършеното нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е съставен акт за установяване на нарушение на
08.03.2020г. Отнети са два броя регистрационни табели и свидетелството за
регистрация на МПС.
Видно от съдържанието на акта, на
описаната дата и място, след извършване на проверката и направените
констатации, били отнети двете регистрационни табели на автомобила, както и
свидетелството за регистрация на МПС. Съставеният акт удостоверява, че е извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата, с квалификация по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Съгласно този законов текст, „На
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;“
На 11.03.2020г. в Районен съд-
гр.Айтос е постановено определение по НОХД № 115 от 2020г. по описа на този
съд, с което е одобрено споразумението постигнато между страните в цитираното
наказателно производство. Според съдържанието на съдебния акт /л.25-26 от
делото/, жалбоподателят П.П. е наказан с „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца,
чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години, като е
„лишен и от право да управлява МПС“
за срок от 8 месеца, считано от 08.03.2020г. Сочи се, че с описаното по-горе
деяние на 08.03.2020г. е осъществен състав на умишлено престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, с форма на вината- „пряк
умисъл“.
Въз основа на така установените факти, съдът съобрази от
правна страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски
инспектор към ОД на МВР- гр.Бургас, РУ- гр.Айтос. Съгласно Заповед № 251з –
209/18.01.2017 г. (л.9 от делото) на Директора на ОД на МВР –гр.Бургас, полицейските
инспектори в РУ при ОД МВР –гр.Бургас са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП,
каквато е процесната. Същата е издадена в предписаната от закона форма и
съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на административния
акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода на
административното производство по издаване на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. Противно на изложеното в
жалбата, в заповедта се съдържат коректно описание както на фактическите, така
и на правните основания за издаването й.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с
концентрация на
алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, конкретно за това, че водачът П.П. е
управлявал собствения си лек автомобил с посочената концентрация на алкохол-
1.41 на хиляда.
Не намират опора в закона доводите на оспорващите, че
подобна мярка следва да се налага само на МПС, които са собственост на
едно-единствено лице. Такъв извод не може да се обоснове нито от езиковото,
нито от логическото тълкуване на нормата. Това е така, защото подобна мярка би
могло да се наложи и по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице,
без значение от правноорганизационната му форма и факта дали е собственост на
едно или повече лица. Независимо, дали собственикът е физическо или юридическо
лице и без значение дали самата вещ е част от съпружеска имуществена общност,
мярката се налага при констатиране на нарушения, сред които и процесното.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на
предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена
регистрацията е определен в закона на 6 месеца и при индивидуализирането му
органът –издател се съобразил с това указание. Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки могат да се налагат за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, респективно на вредните
последици от тях.
Действително, актът следва да бъде съобразен и с
целите на закона и с основополагащият принцип в административното производство,
съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Законът цели преустановяване нарушения на правилата за движение,
включително преустановяване управлението на превозните средства от водачи,
извършили такива нарушения, като наложеното ограничение не може да бъде
изключено по отношение на съпругата, дори при наличие на съпружеска имуществена
общност. При това положение, не могат да се споделят доводите на жалбоподателя
за несъразмерно налагане на процесната ПАМ, при така описаните обстоятелства. Постановената
заповед за налагане на ПАМ за срок от 190 дни е издадена при спазване
изискванията на материалния закон и на производствените правила, изцяло в
съответствие с изискванията на закона, като е определена към минималния
възможен срок. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя относно липсата на
мотиви в заповедта. Би било налице такова нарушение, ако е определен например максималния
срок на възможната административна принуда, без да е обосновано наличието на
отегчаващи обстоятелства, предпоставящи определянето на такъв, но в случаят не
е налице такава хипотеза, за да се приеме за основателно възражението за
несъразмерност на мярката. Описани са всички факти относими към издаване на
индивидуалния административен акт, включително кога, къде, какво нарушение било
установено и кой е неговият автор. Ясно е, че ПАМ се прилага на собственика на
превозното средства, който в случаят е бил и водач, извършил процесното
нарушение. Наложената мярка е проявление на държавната принуда, но тя е
свързана с ограничаване възможността за извършване на последващи нарушения и в
случаят точно това се цели, с прекратяване на регистрацията за упоменатия срок.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата по
случая и съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи
обуславят извод за неоснователност на оспорването, от което произтича
отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт.
Разноски не се претендират от ответната страна, поради
което съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от П.Е.П. и В.Б.П., двамата с адрес: ***,
против Заповед № 20– 0237– 000031 от 08.03.2020г., издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР –гр.Бургас, РУ-гр.Айтос, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно дейст-ващата редакция на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: