Р Е Ш Е
Н И Е
№ 400
град Велико Търново, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 498/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 95а от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Същото е образувано по жалба на Г.Г.К. с адрес ***, чрез *** И.Д. от САК, против Решение за
оттегляне на удостоверение относно законодателство в областта на социалната
сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (удостоверение А1) с № 220088343040/19.11.2018г., с изх.
№ 53-03-3022 18#3/11.05.2022
г. на орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърдено с Решение №
А-9/14.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – София. В жалбата се развиват подробни
оплаквания досежно незаконосъобразността на оспореното
решение поради некомпетентност на издалия го орган, неприложимост на правното
основание, липсата на фактически и правни основания за издаването му и
неправилно приложение на материалния закон. Допълнителни съображения развива в
писмена защита. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от
процесуалния ѝ представител. Моли за отмяна на оспорения акт и присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на ТД на
НАП София, чрез процесуалния си представител *** Н. заема становище за
неоснователност на жалбата, по съображения в писмена защита. Претендира ***ско възнаграждение.
Съдът след като прецени
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
Г.Г.К. е
сключила на 09.11.2018 г. трудов договор с „Анто-ан
БГ“ ООД /с настоящо наименование „ДС Мениджмънт груп“
ЕООД/ за длъжност социален асистент, като трудовото правоотношение е прекратено
на 01.03.2019 г. С допълнително споразумение от 10.11.2018 г. е променено
мястото на работа – на конкретен адрес в Белгия; длъжността – от социален
асистент на социална работа без настаняване за възрастни лица и хора с
увреждания; уговорено е, че К. ще бъде в командировка за периода от 10.11.2018
г. до 10.05.2019 г., при ненормирано работно време, с основно възнаграждение
2890 лв.
На 13.11.2018 г. от работодателя „Анто-ан БГ“ ООД е подадено Искане за издаване на
Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заетото лице Г.К.
за командироване в Белгия за периода 10.11.2018 г. – 10.05.2019 г., към което
са приложени изискуемите документи – трудов договор, заповед за командировка,
договор за услуги, справка за оборота за последните 12 месеца. Изразено е
становище за наличието на предпоставките за издаване на исканото удостоверение
и на 27.11.2018 г. исканото удостоверение А1 е издадено от орган по приходите
при ТД на НАП София, с положен на ръка номер 220088343040.
На 09.07.2020 г. в Централно управление на
Националната агенция за приходите е постъпило писмо от Национална служба за
социално осигуряване Брюксел за прилагане на чл.76 от Регламент 883/2004 и
искане за оттегляне на документи за А1 по отношение на 32 работници, измежду
които и Г.К. с работодател „Анто – ан БГ“ ООД. В
писмото е посочено наличието на белгийско съдебно /наказателно/ производство
във връзка с командироването от българското дружество на български служители
при белгийски възрастни хора. В хода на това производство били иззети компютри
и електронни данни от собственика на дружеството А.С., която живее в Белгия,
разпитани били служителите и било посочено наличието на надвишаване на
максималния срок за командироване, заместването на командировани служители и
създаване от работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без
реална икономическа стойност с единствена цел създаване на форма на оборот на
хартия. Писмото е изпратено в ТД на НАП София, като е извършена проверка
относно наличието на основания за оттегляне на издадените удостоверения за
приложимо законодателство. Резултатът от проверката е обективиран в писмо до
Началника на отдел „Осигурителна методология“ в ЦУ на НАП, в което е формиран
извод за липсата на основание за оттегляне на издадените удостоверения А1, тъй
като лицата са командировани в законоустановения срок от максимум две години,
не заместват други командировани лица и декларираният оборот на територията на
страната е формиран от продажби на стоки и услуги, които са надлежно декларирани.
Отговорът е изпратен на белгийския компетентен орган на 18.01.2021 г.
На 15.11.2021 г. в ЦУ на НАП чрез
Министерство на труда и социалната политика постъпва молба от белгийската
компетентна институция за стартиране на втори етап от процедура по диалог
съгласно Решение № А1 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за
координация на системите за социална сигурност по отношение на българското
дружество ЕООД „Анто – Ан БГ“, като се изразява несъгласие с изразеното
становище за липса на основания за оттегляне на издадените удостоверения за
приложимо законодателство. Отново са изложени доводи за наличие на издаване на
фиктивни фактури единствено с цел формиране на оборот от 25% на територията на
Република България. В писмото са цитирани разменени имейли и съобщения между
собственичката на дружеството и трети лица.
На 17.12.2021 г. на орган по приходите
при ТД на НАП София е възложено извършването на проверка на факти и
обстоятелства на ЕООД „Анто – Ан БГ“. В хода на проверката е проверено
счетоводството на дружеството и са извършени проверки на негови контрагенти и
работници. За резултатите от проверката е съставен Протокол № П –
22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2021 г. са посочени всички наети по трудов договор лица, цитирани са
представените справки за оборота на дружеството в страната и в рамките на
Европейския съюз за различни периоди, посочени са извършените насрещни проверки
на няколко от дружествата и представените от тях документи. Въз основа на събраните
доказателства е формиран следния извод – „не се установиха нарушения на
данъчното и/или осигурителното законодателство“ /стр. 20 от протокола/.
От органа по приходите, издал
протокола за извършена проверка, е съставен и Доклад на 16.03.2022 г. до Началник
отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. В доклада са
посочени същите факти, които са установени и при проверката, но са формирани
различни изводи – за съмнения относно извършваните на територията на страната
доставки и необходимостта от провеждане на ревизионно производство, в което да
бъдат определени правилния размер на дължимите от дружеството данъци и
приложимото осигурително законодателство.
При тази фактическа обстановка от
орган по приходите в ТД на НАП София е издадено оспореното Решение за оттегляне
с изх. № 53-03-3022 18#3/11.05.2022
г., в което са посочени наличието на постъпило искане от белгийската
компетентна институция за оттегляне на Удостоверение А1, описаните от тази
институция съмнения относно формиране на оборот на територията на страната от
работодателя посредством фактури за
фиктивни сделки, извършване на проверка, приключила с Доклад, в който също са
изказани съмнения относно реалността на сделките, като е формиран извод за
липсата на категорично установяване на съществена дейност на територията на
страната на командироващото дружество и съответно неизпълнение на изискването
на чл.12/1/ от Регламент 883/2004. Това
решение е обжалвано по административен ред съгласно чл. 92 от ДОПК пред
директора на ТД на НАП София, който го е потвърдил със свое Решение №
А-9/14.06.2022 г.
Решението е връчено на жалбоподателката
на 06.07.2022г. Недоволна от него, Г.К. го е оспорила пред АСВТ с жалба подадена
на 12.07.2022г.
В хода на настоящото производство от
жалбоподателя са представени нови доказателства – документи от Министерството
на труда и социалната политика, Главна инспекция „Дирекция по труда“, Заповед
за възлагане на ревизия от 18.03.2022 г., Ревизионен доклад от 21.10.2022 г. и
Ревизионен акт от 08.11.2022 г. От
страна на ответника са представени следните нови доказателства – Решение за
оттегляне на удостоверение за приложимо осигурително законодателство от 06.06.2022 г., Решение № А-19/08.07.2022 г. на директора на ТД
на НАП София и Определение от 14.09.2022 г. по а.д. № 7177/2022 г. по описа на
Административен съд София-град.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 95а от
ДОПК, при спазване на
принципа за задължително оспорване на оттеглянето по административен ред съгласно чл. 92, ал. 1 от ДОПК. Горното налага извода за
нейната допустимост.
След извършване
на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания
акт
е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но в нарушение
на процесуалните правила за издаването
му и на материалния закон.
Заявеното в жалбата съображение за
некомпетентност на издалия решението орган е в противоречие с основен правен
принцип – компетентността на органа произтича от заеманата длъжност, а не от
физическото лице, което я изпълнява. В този смисъл изискването на чл. 91а от ДОПК оттеглянето да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение е
спазено, тъй като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП
София, какъвто е издал и Удостоверението А1.
Основателни са възраженията на
жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания за издаване на
оспорения административен акт.
Описаната по-горе от съда фактическа
обстановка се установява от приложените от страните писмени доказателства, но тя не се съдържа в
решението за оттегляне. Посочено е постъпването на искане от белгийската
компетентна институция за стартиране на процедура по диалог относно приложимото
законодателство, но не е посочено предходното искане от същата институция, по
отношение на същите лица и същите удостоверения, извършената проверка и
даденото от органите по приходите заключение. Не е посочено, че това искане е
повторно, какви са новите данни за повторното отправяне на искането, какви са
изобщо установените от белгийската администрация факти, въз основа на които са
формирани съмнения за достоверността на декларираните от работодателя данни.
Общо е вписано извършването на проверка от компетентната териториална дирекция
и наличието на доклад, в който са изразени съмнения относно реалността на
предоставените услуги, предмет на разследване в Белгия. Този доклад също не е
индивидуализиран с номер, дата и издател, поради което не може да се приеме, че
е налице препращане към друг документ, част от административната преписка, в
който се съдържат мотивите за издаването на административния акт.
При анализ на представените по делото
документи, обективиращи извършваните от органите по
приходите действия по отношение на работодателя на жалбоподателката е видно
формирането на различни изводи въз основа на едни и същи факти от един и същи
орган по приходите веднъж в документ, отговарящ на изискванията на ДОПК за
официален документ и връчен надлежно на задълженото лице, и втори път – във вътрешен документ,
който не е регламентиран в ДОПК и съответно не представлява официален документ
и не е връчван на работодателя и работника. Видно от Протокол №
П–22221121217887-073-001/09.03.2022 г.
с него е
приключена
възложена на 17.12.2021 г.
проверка на факти и обстоятелства за дейността на дружеството “ДС
Мениджмънт груп” ЕООД /с предишно наименование „Анто – Ан БГ“/.
Формираният краен извод в протокола е за липса на данни за нарушение на
данъчното и/или осигурителното законодателство. Лицето извършило проверката и
издало протокола е Р.Б.. Същото лице е съставило и доклад до началника си – Началник
отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. В този доклад са
описани същите факти, установени при проверка, но са формирани различни изводи – за наличие на
съмнения относно доставките и тяхната действителност и необходимостта от
провеждане на ревизионно производство за установяване на приложимото
осигурително законодателство и задълженията за данъци и осигуровки. Доколкото
съгласно ДОПК за всяко свое действие органът по приходите следва да съставя
протокол, то единственият документ отговарящ на това изискване и представляващ
официален документ по смисъла на ГПК е Протокол № П– 22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който изрично е посочена липсата
на нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Това е и
становището на друг екип от органи по приходите в същата териториална дирекция
– този, извършващ ревизия на работодателя, видно от представения в хода на
съдебното производство Ревизионен доклад от 21.10.2022 г и Ревизионен акт от 08.11.2022
г., в който липсват извършени корекции както на осчетоводени разходи по
фактури, така и на начислени осигуровки и данък върху доходите на работещите
лица. Следователно в хода на проверка и ревизия на работодателя, проведени при
спазване на правилата на ДОПК не са установени нарушения и основания за
определяне на друго приложимо осигурително право по отношение на всички
командировани от дружеството лица.
Доколкото единствено в неофициален
документ се изразява становище за съмнения в поведението на дружеството, съдът
намира за недопустимо именно въз основа на този неофициален документ да се
издава административен акт.
Налице е и съществено нарушаване на
основен правен принцип при прилагане на данъчното и осигурителното право.
Задължения за данъци и осигуровки се определят въз основа на безспорно
установени факти, а не въз основа на съмнения. Видно от съдържанието на
цитирания в решението за оттегляне доклад в него е посочено наличието на
съмнения и необходимостта именно по реда на ДОПК чрез ревизия да се определи по
безспорен начин приложимото осигурително право. Необходимостта от извършване на
корекция на декларирани от задължено лице данни по единствения законоустановен ред /посредством ревизия/ е игнорирана
изцяло и е пристъпено към оттегляне на признати права
на трети лица в нарушение на процесуалните правила.
Отделно от изложеното следва да се
отбележи и обстоятелството, че и в двата документа съставени от органа по
приходите Б., не се съдържат данни по
отношение на формирания от работодателя оборот на територията на
страната за периода от 01.10.2017г. до 31.10.2018 г., който единствено е от значение при
преценка на наличието на основанията за оттегляне на процесното удостоверение,
издадено за работа в Белгия за периода 10.11.2018г. – 10.05.2019 г. Следователно нито в оспорения
административен акт, нито в предхождащите го документи се съдържат данни
относно относимите за спора факти установяващи
приложението на чл.12 от Регламент 883/2004 – командированото лице продължава
да е подчинено на законодателството на изпращащата го държава-членка, налице е
пряка връзка между работодател и командированото лице, извършване на съществена
дейност от командироващия работодател на територията на изпращащата
държава-членка, предвиденото времетраене на работата не превишава 24 месеца и
лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. Дори да се приеме,
че спорен е въпросът относно наличието на съществена дейност на командироващия
работодател на територията на Република България за период от 12 месеца преди
командироването, то и този въпрос не е изяснен от органите по приходите в нито
един от съставените документи – протокол за извършена проверка, доклад и
решение за оттегляне. По изложените съображения съдът намира, че
административния акт не отговаря на изискванията за издаването му поради
липсата на фактически основания за постановяване на оттеглянето.
Дори да се приеме за допустимо
излагането на фактически основания в решението, постановявано в процедурата по
обжалване по административен ред на акта, то в конкретния случай и Решение № А-9/14.06.2022 г. не съдържа факти относно процесното удостоверение А1 и
основанията за оттеглянето му. На дванадесет страници директорът на ТД на НАП София подробно е описал приложимото национално и европейско
право, наличието на постъпило от белгийската администрация искане и изразените
от нея съмнения. Същевременно по отношение на предприетите от органите по
приходите действия са вписани данни, които са в противоречие с писмените
доказателства. На стр. 7
от решението на горестоящия орган е посочено,
че в изпълнение на резолюция за възлагане на проверка от 17.12.2021г.
проверяващият екип потвърждава констатациите на белгийските власти относно
липсата на реалност на осъществените сделки, както и това, че същите са
изготвени единствено с цел данъчно задълженото лице да отговаря на необходимите
критерии за получаване на тези удостоверения. Както вече бе посочено, проверката е приключила с Протокол №
П–22221121217887-073-001/09.03.2022 г.,
в който липсват каквито и да било мотиви за съмнения за реалност на сделки и
измамни действия от проверяваното лице.
На стр.9 от решението на горестоящия
орган е записано,
че решението за оттегляне изцяло възпроизвежда констатациите и установяванията от извършената проверка, които от своя
страна са послужили и за формиране на правните и фактически съображения на
органа по приходите да оттегли издаденото удостоверение А1. Както бе посочено
по-горе,
в решението за оттегляне липсват каквито и да било конкретни факти, дори и
докладът на който се позовава е без посочени дата и издател, следователно този
извод на директора
на ТД на НАП София е в противоречие с материалите по делото.
Единственият пропуск, който може да се
приеме, че е изправен в решението на горестоящия орган е посочването на правното основание
за издаване на акта – чл.
91а от ДОПК. Тази норма предвижда оттегляне на издадено
удостоверение в областта на законодателството в областта на социалната
сигурност. Условията за оттегляне на
удостоверението са следните – по искане
на чуждестранна компетентна институция или когато се
открият нови факти и обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването му.
Коя от посочените
хипотези на чл.91а от ДОПК е налице в конкретния случай не става ясно
от актовете на приходната администрация.
От една страна
е посочено наличието на искане от
белгийска компетентна институция, а от друга страна е посочена извършена проверка и събрани данни за фиктивни сделки.
Настоящият състав установи, че разпоредбата на чл. 91а от
ДОПК не съответства на разпоредбата на чл.5, параграф 2 от Регламент 987/2009г. Именно тази правна
норма предвижда отнемането на документ
относно приложимото осигурително законодателство, като са предвидени основания
и действия. Основанията за отправяне на
молба от институцията на държавата-членка, която отправя молбата са - съмнение относно валидността на документ или точността
на фактите, на които се
основават съдържащи се в него сведения.
Предвидените действия са - отправяне от институцията на държавата-членка, която получава документа на питане
до издаващата институция за необходими
разяснения и когато е уместно за отнемането
на този документ.
Задълженията на издаващата институция са да прецени
отново основанията за издаване на
документа, като при необходимост го отнема. Именно
задължението за повторна преценка на основанията за издаване на
документа не са разписани в ДОПК, поради което и съдът намира, че
следва да се приложи пряко
разпоредбата на чл.5, параграф 2, изречение последно от Регламент
987/2009г.
В конкретния случай в оспореното решение не е извършена преценка на представените
преди издаване на Удостоверение А 1 писмени доказателства, кои факти са
неточни или кои от представените
документи са невалидни, въз основа на кои
доказателства и как това е основание за оттегляне на
удостоверението. Такъв анализ не е налице
и в Протокол № П–22221121217887-073-001/09.03.2022 г., доклад до началник отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“
при ТД на НАП София и Решение
№ А-9/14.06.2022 г. на директора
на ТД на НАП София. Дори доклада
и решението на горестоящия орган съдържат единствено общи мотиви за
наличие на фиктивни сделки, липса на действителни доставки и невъзможност за извършване на
доставки, но не са индивидуализирани
конкретните доставки, за които иде
реч с номер и дата на фактура
или договор, страни и предмет на сделката и т.н.
Поради тези обстоятелства не е възможно и в хода на настоящото производство
да се определи
кои от фактурите,
формирали оборот на територията на страната в
периода 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. са възприети за
съмнителни, за да може да
бъде извършена проверка на основателността
на изводите на органите по
приходите за неизпълнение на условията на чл.12 от Регламент 883/2004г.
За пълнота
на изложението следва да бъде
отбелязан и фактът, че представените от белгийската компетентна институция доказателства относно разменена кореспонденция с данни за издаване на
фактури единствено с цел формиране на
оборот на територията на страната, в хода на проверката,
в доклада и в производство по оттегляне на удостоверението не са взети
предвид от органите по приходите.
Доказателствата от белгийската компетентна институция не са
приобщавани в хода на извършената проверка и в хода на производството по оттегляне на удостоверението, поради което и истинноста на тези
данни не е проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно
производство.
Представените по делото писмени
доказателства за наличие на административен акт с адресат „ДС Мениджмънт груп“ с предишно наименование ООД „Анто-ан
БГ, с който са оттеглени всички удостоверения А 1 на работниците му,
включително и процесното, е без значение на настоящия правен спор. От една
страна процесното
решение за оттегляне предхожда решението по отношение на работодателя. А от
друга страна притежател /адресат/ на Удостоверение А1 е физическото лице
работник, поради което оттегляне спрямо работодател е недопустимо.
По изложените съображения настоящият
състав намира оспорения акт постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони, поради което следва да бъде отменен.
Жалбата
е основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора на
жалбоподателката се следват разноски, които за нея представляват внесена
държавна такса от 10 лв., държавни такси за издаване на съдебни удостоверения
от 10 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Платеното
в брой на 27.05.2022 г. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. е за
обжалване на решението по административен ред, поради което платената сума не
представлява съдебни разноски и следва да бъде репарирана по реда на ЗОДОВ. Претендираните разноски за транспорт и нощувка в размер на
250 лв. освен че са недоказани, също не представляват съдебно-деловодни
разноски. Съдебната практика е константна, че разноските на страната за превоз на наетия
от нея адвокат
до населеното място, в което се намира седалището
на съда и разноски за нощувки, не представляват разноски за производството
по смисъла на чл. 143, ал.
1 АПК и не могат да се възприемат
като обективна и неизбежна последица от издаването на
незаконосъобразния административен
акт. Техническите разходи на страните
и техните процесуални представители за размножаване на документи, телефонни разговори, транспорт, хотелско настаняване и други подобни, не се считат
за разноски за производството, тъй като не
произтичат от извършени от тях
процесуални действия и не касаят извършването на правните
действия в процеса.
Водим от горното и на основание чл. 96 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение за оттегляне
на удостоверение относно законодателство в областта на социалната сигурност,
което се прилага по отношение на притежателя с № 220088343040/19.11.2018 г., с
изх. № 53-03-3022 18#3/11.05.2022
г. на орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърдено с Решение №
А-9/14.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на Г.Г.К., ЕГН **********,
с адрес *** разноски по
делото в размер на 620 (шестстотин и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.97 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: