Решение по дело №2551/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 19.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и осемадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2551 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, против А.И.К., ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че на 18.04.2014 г. между „Вива кредит” ООД като заемодател и А.И.К. като заемател бил сключен договор за паричен заем № 5092670. Съгласно този договор Заемодателят се задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 395,00 лева, а заемателят се бил задължил да върне същата на заемодателя ведно с договорната лихва, която била в размер на 335,38 лева, на 14 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 52,17 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 02.05.2014 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 31.10.2014 г. Страните били договорили общ размер на плащанията в размер на 730,38 лв. С подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло сумата и бил издаден Разходен касов ордер № 80/18.04.2014 г. На заемателя била начислена и такса разходи за събиране на вземането в размер на 200.00 лева. При забава на плащането на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължал и законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 03.05.2014 г. /дата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на заявление в съда 28.09.2017 г., като общият размер на начислената лихва бил в размер на 196,62 лева. На 01.02.2015 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5092670/18.04.2014 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД (сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), за което ответникът бил уведомен. Поради неплащане на сумите за ищеца възникнал правен интерес от установяване на вземането по реда на чл. 410 ГПК, като по образувано ч. гр. д. 2070/2017 г. и била издадена заповед за изпълнение. Срещу нея постъпило възражение от длъжника, заради което била депозирана и настоящата искова молба.

Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено в отношенията между страните, че А.И.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата в размер на 1119,17 лева, от която главница в размер на 395.00 лева, договорна лихва в размер на 327,55 лева за периода от 02.05.2014 г. (датата на първата погасителна вноска) до 31.10.2014 г. (датата на последната погасителна вноска), такса разходи в размер на 200 лева, лихва за забава в размер на 196.62 лв. за периода от 03.05.2014 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена погаситгелна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2017 г., както и да бъдат присъдени сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответницата не изразява становище.

                            Ответникът по иска, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

 

 

 

 

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор за паричен заем № 5092670 – на л. 6, „Вива кредит“ ООД предоставило на ответницата заемна сума в размер на 395 лв., която следвало да се погасява на двуседмични погасителни вноски от 52,17 лв. Била договорана и лихва за преодставената сума, като общата стойност на задълженията била 722,55 лв. Тя следвало да бъде възстановена на 14 вноски по 52,17 лв. При забава в плащанията ответницата следвало да залаща и лихва за забава, както и такси за събиране просорочени задължения.

Не се спори, че сумата по договора не е възстановена в срок, като били заплатени само 7,83 лв., с които била погасена част от договорната лихва.

 

 

 

 

Видно от приложения и неоспорен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива кредит“ ООД, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземането, произтичащо от договор за паричен заем № 5092670, било прехвърлено в полза на настоящия ищец изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Цесията била потвърдени на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото към делото писмени доказателства – на л.14-15 от делото.

Съгласно § 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща името на настоящия ответник.

С пълномощно от 04.08.2014 г., подписано от управителя на „Вива кредит“ ООД „Агенция за събиране на вземания“ ООД била натоварена да извърши от името на „Вива кредит“ ООД уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 г.

С уведомление от 13.11.2017 г. било изпратено по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД уведомление за извършените продажби на вземането от страна на ищеца, но пратката се е върнала като невръчена.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2070/2017 г. на КРС, в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1150/2017 година, връчена на длъжника на 08.10.2017 г.

На 17.10.2017 г. по делото е постъпило възражение от длъжника.

С оглед постъпилото възражение заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2070/2017 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността:

Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като възражението препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на нястоящия ищец, против която е било депозирано възражение в срок.

Не е спорно и че между „Вива кредит“ ООД и ответницата е бил сключен договор за паричен заем № 5092670 – на л. 6.

Не се спори също, че в изпълнение на посочения договор на ответницата са били предоставени сумите, предмет на договора.

Липсва спор и по това, че ответницата е останала задължена по този договор, като заемателят е погасил едниствено сума в размер на 7,83 лв., с която е погасена част от договорната лихва.

Безспорно е също, че кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 22.01.2013 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива кредит“ ООД, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД. За извършената цесия било изпратено  уведомление до ответника, за което няма доказателства, че е получено, но възражения в т.см. липсва. Поради това настоящият съд приема, че прехвърлянето на вземането има действие не само между страните по договора за цесия, но и за ответника. Правните последици от сключването на договора за прехвърляне на вземания се изразяват в това, че новият кредитор замества цедента, с което настъпва частно правоприемство и вземането се придобива по производен начин. Нещо повече, изявлението на първоначалния кредитор е достигнало до ответницата най-късно с връчването на исковата молба по настоящото дело и към този момент цесията е породила действието си и по отношение на длъжника (спр. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК) поради което ефекта от уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право. Доколкото целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес, закъснялото уведомяване от упълномощения цесионер е изцяло без правно значение (така и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).

С оглед горнтото исковата претенция за признаване на установено в отношенията между страните, че исковите суми се дължат, е основателна и ще бъде уважена. 

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, а към датата на постановяване на настоящото решение разпоредбата на  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, ръзмерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. (като този размер е миниланият, посочен в тази законова норма), или на ищеца се следва сумата в общ размер на 225 лв., в т.ч. и заплатената държавна такса по водене на иска.

         Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 2070/2017 г., вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които обаче, към този момент са в общ раземр на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя Н. С., сума в размер в размер на 1119,17 лева (хиляда сто и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), от която главница в размер на 395.00 лева, договорна лихва в размер на 327,55 лева за периода от 02.05.2014 г. (датата на първата погасителна вноска) до 31.10.2014 г. (датата на последната погасителна вноска), такса разходи в размер на 200 лева, лихва за забава в размер на 196.62 лв. за периода от 03.05.2014 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена погаситгелна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2017 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 2070/2017 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя Н. С., сумата в размер 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева и нула стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2070/2017 г. на КРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: