Р Е Ш Е Н И Е
№ 316/ гр. Перник, 12.08.2019год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 11.07.2019год.
/ единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година / в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени
Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Кристиян Петров
мл.с.Кристина Костадинова
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз.гр.д. № 313 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 335/11.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 08723/2018год., поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение от 01.04.2019год. Пернишкият районен съд е отхвърлил като
неоснователни предявени от С.В.К. ***
против „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник искове, с които ищецът е
поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 1219.62лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год., сумата в
размер на 281.51лева-законна лихва за забава за периода от 30.06.2009год. до 23.11.2012год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2012год. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 30.02лева направени
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за
които суми в полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист
по гр.дело № 8987/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ Б. поради погасяването им по давност.
Със същото решение С.К. е
осъдена да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник разноски по делото в
размер на 200лева.
В законоустановения срок
е подадена въззивна жалба от ищеца С.К. против Решение № 335/11.03.2019год.,
като по изложени доводи за неговата недопустимост и неоснователност, моли то да
бъде обезсилено, съответно отменено, ведно с произтичащите от това последици.
Твърди, че обжалваното решение e недопустимо като
постановено по непредявен иск и ако се приеме за допустимо- че е неправилно и
необосновано. Поддържа, че съдът се е позовал на Постановление № 3
/18.11.1980год. на ВС, което е неприложимо за изпълнителните производства,
образувани пред ЧСИ, какъвто е настоящия случай и че неправилно районния съд е
приел, че вземанията по издадения против него изпълнителен лист не са погасени
по давност. В тази връзка се поддържа, че по образуваното против него изпълнително
производство не са извършвани изпълнителни действия повече от 5 години, поради
което и вземанията на „Топлофикация Перник“ АД
са погасени по давност.
Въззиваемият – „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник не е подал писмен отговор.
В срок е подадена
въззивна жалба и против Решение от 01.04.2019год., постановено по реда на
чл.247 от ГПК. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение
поради липса на предпоставките на чл.247, ал.1 от ГПК за неговото постановяване.
Въззиваемият – „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание,
дружеството се представлява от юрисконсулт, който моли обжалваното решение да
бъде потвърдено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лева.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът С.К. е депозирал в ПРС искова молба, като по
изложени в нея съображения е поискал да бъде прието за установено по отношение
на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, че не дължи на „Топлофикация Перник„ АД
сумата от 1219.62лева, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009год. до 30.04.2011год., сумата в размер на 281.51лева-законна лихва
за забава за периода от 30.06.2009год. до 23.11.2012год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.02.2012год. до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 30.02лева направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за които суми в полза на
ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
8987/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ Б. поради погасяването им по давност към датата
на завеждане на исковата молба. Според ищеца вземанията, предмет на изпълнителния
лист, издаден по гр.дело № 8987/2012год. по описа на ПРС са погасени с изтичане
тригодишната давност по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД, поради което са недължими.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник не е подал писмен отговор.
По така предявения иск,
районния съд се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство Решение №
335, с което е признал за установено че С.К. дължи на „Топлофикация Перник“
АД сумата от 1219.62лева, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год.,
сумата в размер на 281.51лева-законна лихва за забава за периода от 30.06.2009год. до 23.11.2012год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 07.02.2012год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
30.02лева направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, за които суми в полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 8987/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е
било образувано изпълнително дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ Б. . Така
формулирания диспозитив не съответства на мотивите на съдебния акт, в които е
посочено че се разглежда иск с правна квалификация по чл.439 от ГПК и са направени
изводи за неговата неоснователност. Констатирайки горното несъответствие и
приемайки го за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК,
районният съд е постановил решението си от 01.04.2019год., с което е допуснал поправка в
диспозитива на Решение № 335 като е
постановил вместо: „ПРИЗНАВА за
установено че С.К. дължи на „Топлофикация
Перник“ АД сумата от 1219.62лева, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год.,
сумата в размер на 281.51лева-законна лихва за забава за периода от 30.06.2009год. до 23.11.2012год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 07.02.2012год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
30.02лева направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за които суми в полза на
ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
8987/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ Б. „ да се чете :„ Отхвърля като неоснователни предявените от С.В.К. *** против „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник искове,
с които ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от 1219.62лева, представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год.,
сумата в размер на 281.51лева-законна лихва за забава за периода от 30.06.2009год. до 23.11.2012год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2012год. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 30.02лева направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за които суми в полза на
ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
8987/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително
дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ Б. поради
погасяването им по давност“.
Очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, така
както е отразена в мотивите и нейното външно изразяване, така както е отбелязана
в диспозитива на съдебния акт. Мотивите отразяват начина на формиране и формираната
воля на съда, доколкото диспозитива представлява външния израз на вече
формираната воля. Противоречието между мотивите и диспозитива представлява
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, изразяваща се в
неправилно формулиране на вече формираната и изразена вола на съда в мотивите
на акта.
В настоящия случай, от изложеното
в мотивите на решение № 335/11.03.2019год. е явно, че районният съд е разгледал и се е произнесъл именно по предявения от ищеца отрицателно установителен
иск и че
действителната му воля е била за неговото отхвърляне като неоснователен,което
не съответства на формулирания петитум. Предвид на това,настоящият състав счита,
че е налице противоречие между формираната действителна воля на съда в мотивите
на решението и отразената такава в диспозитива, което съставлява очевидна фактическа
грешка, която правилно е поправена от районния съд по предвидения в чл.247 от ГПК ред.
Решението за поправка на
очевидна фактическа грешка се инкорпорира в първоначалното решение и те
съставляват едно цяло. Първоначалното решение № 335 важи с поправеното съдържание,
поради което се явява несъстоятелно оплакването на жалбоподателя за
недопустимост на обжалваното решение като предявено по непредявен иск.
Както се посочи по-горе,
с обжалваното решение районният съд е отхвърлил
така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК, като е приел, че
процесното вземане не е погасено по
давност, тъй като не е изтекъл предвидения в чл.110 от ГПК петгодишен давностен
срок. Посочено е, че процесното вземане
е налице влязла в сила заповед за изпълнение, правните последици от която са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което по
отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Посочено
е също така, че към 10.12.2018год., когато
е предявен отрицателно установителния иск , не са изтекли 5 години от датата на прекратяване на предходното
изпълнително дело -23.07.2015год.
От фактическа страна се
установява, че по ч.гр.дело № 8987/2012год. е издадена заповед за изпълнение № 7042/07.12.2012год.,
с която е разпоредено ищецът- С.К. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник сумата от 1219.62лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2009год. до 30.04.2011год., сумата от 281.51лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.09.2009год. до 23.11.2012год.
ведно със законната лихва върху
главницата от 1219.62лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-07.12.2012год. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 100лева
юрисконсултско възнаграждение и 30.02лева държавна такса. На 07.03.2013год.,
въз основа на издадената заповед за изпълнение,
е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Предвид липсата на
доказателства за подадено възражение по чл.414 от ГПК, следва да се приеме, че
датата на издаване на изпълнителния лист е най-късната възможна дата за влизане
в сила на заповедта за изпълнение, респ. Заповед за изпълнение № 7042/07.12.2012год.
е влязла в сила на 07.03.2013год.
От приложения по делото копие
на изп. дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че на 25.04.2013год., въз
основа подадена молба от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е образувано
изпълнително производство въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу
длъжника С.К. като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за
пристъпване към принудително изпълнение. На 08.05.2013год., по направено искане
от ЧСИ, е постъпила информация регистриран трудов договор, както и такава за наличие
на публични задължения на длъжника по
изпълнителното производство. На 14.05.2013год. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, а на 05.08.2013год. му е връчена покана за
доброволно изпълнение. Запорното съобщение е върнато по делото на 14.06.
2013год. с посочване, че длъжникът не
работи в Община Ковачевци. С молба от 25.03.2016год. взискателят е поискал да
се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху неговата
пенсия, ако получава такава, каквото искане е направено и с последваща молба от
12.01.2017год. На 15.05.2018год. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника, в резултат на което е събрана
сумата от 1 538.91лева .
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът
на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което не подлежат на обсъждане. В настоящото производство подлежат на преценка
единствено фактите,настъпили след влизане на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за
изпълнение е влязла в сила на 07.03.2013год. и от този момент започва да тече срока на
новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. В настоящия случай е приложима тригодишната давност по чл.111,
б. „ В“ от ЗЗД , а не петгодишната по
чл.110 от ГПК както е приел районния съд.
Касае се вземания, попадащи в
разпоредбата на чл.111 от ЗЗД /периодични плащания/, които съгласно
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012год. по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на
ВКС се погасяват с кратката тригодишна давност.
Действително по въпроса
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в съдебната практика са налице две обособени
становища. Според едното, влязлата в
сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва
давността и новата давност е 5 години,тоест намира приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД
. Второто становище е, че влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло в
сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат
правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. Настоящият
въззивен състав поддържа второто становище, тъй като счита, че при снабдяване
на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се
поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с
изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 /
29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е
загубило сила. Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна
по реда на извънинстанционното материалноправен спор със сила на пресъдено
нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не
е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на
пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните
актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси,
са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът
не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство,
съставляващо част от изпълнителното производство, не решават материалноправен
спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в
чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,
поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват
по правни последици на влезлите в сила решения.
От датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение - 07.03.2013год.
до
образуване на изпълнителното дело- 25.04.2013год. не е изминал
тригодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство на 25.04.2013год.
давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване
давността е спряла да тече през цялото на изпълнителното производство по
изп.дело № 632/2013год. относно принудителното осъществяване на вземанията по
силата на чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство , което е станало по силата на закона на 14.05.2015год.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите
на жалбоподателя изложени във въззивната
жалба за неприложимост на Постановление № 3 / 18.11.1980год. по отношение на
настоящото изпълнително производство,доколкото същото се осъществява от частен съдебен изпълнител. Цитираното
постановление има тълкувателен характер
и с него е извършено тълкуване на конкретна правна норма относима към изпълнителното производство. Тъй
като последното се провежда по едни и същи процесуални правила, регламентирани
в ГПК, съдът е длъжен да се съобрази с установеното в постановлението тълкуване,
независимо от това дали изпълнителния процес се осъществява от частен или държавен съдебен изпълнител.
Съгласно чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Трайно в съдебната практика се приема, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, но не и с акта на съдебния изпълнител,
който само констатира тяхното настъпване.
В настоящия случай се установява, че
съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и че е сторил това по искане
на взискателя, направено с молбата за образуване на изпълнителното дело от
25.04.2013год. След наложения
запор, на 25.03.2016год.
взискателят е депозирал нова молба, с която
отново е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение
или пенсия на длъжника, ако бъде установено че получава такива.
От гореизложеното е видно, че от
предприемането на последното изпълнително действие - наложеният запор до
подаване на молбата от 25.03.2016год. са изминали повече от две години. С изтичането
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и липсата, през този период от
време на искане от взискателя за извършване
на същинско изпълнително действие, прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона и това е станало на 14.05.2015год.
От този момент започва да тече и новата
давност, която няма данни да е спирана и прекъсвана. По делото не се твърди и
не установява след прекратяване на
изп.дело № 632/2013год. на ЧСИ Б. да е образувано ново изпълнително дело за
вземането на „Топлофикация Перник“ АД, като извършените от взискателя и ЧСИ
действия по изп.дело № 632/2013год. на ЧСИ Б. не са произвели правен ефект. Когато
изпълнителното производство е прекратено, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се
считат да са произвели правно действие.
Предвид на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че новата
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
е започнала да тече от 14.05.2015год. и е изтекла на 14.05.2018 г.,
поради което вземанията на жалбоподателя „Топлофикация Перник“ АД за сумите по
изпълнителния лист (главници, лихви и разноски) са погасени по давност, поради
което и не се дължат от жалбоподателя С.К.
Следователно предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 от ГПК са основателни и следва да се уважат изцяло.
Достигайки до противен извод
районния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново за уважаване на предявените
на основание чл.439 от ГПК искове.
Предвид изхода на спора
и своевременно направените искания на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за първоинстанционно производство в размер на
574лева и 425 лева за въззивното
производство.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 335/11.03.2019год.,
постановено по гр.д. № 08723/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 01.04.2019год., постановено по същото
дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.111, б.“ В“ от ЗЗД, че С.В.К. с ЕГН **********
*** не дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“ ТЕЦ „Република“, поради
погасяването й по давност, сумата от 1219.62лева, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год.,
сумата в размер на 281.51лева-законна лихва за забава за периода от 30.06.2009год.
до 23.11.2012год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.02.2012год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 30.02лева
направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, за които суми в полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 8987/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е
било образувано изпълнително дело № 632/2013год. по описа на ЧСИ Б.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник„ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино„ „ТЕЦ Република“ да заплати на С.В.К. с ЕГН **********
*** сумата от 999 лева разноски пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2./о.м. /