Мотиви

към присъда №  197 от  11.09.2019 год.  по НОХД № 712 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 117/2017  год. по описа на 04 РУП Варна срещу подсъдимия И.В.П. с ЕГН ********** *** затова, че :

На 08.04.2017 год. в местност „Боровец”, гр.Варна, причинил на Д.П.Д. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на „г-образна разкъсно-контузна рана,оток и кръвонасядане по долна средна трета на подбедрицата на десен крак,обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал. 1 от НК;

На 10.06.2017 год. в местост „Боровец”, гр.Варна, причинил на С.Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на лява буза и отчупване на част от коронката на 7-ми горен ляв зъб / 2-3 мм/, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане зад и под дясна ушна мида, ожулвания по лицето и лява длан, кръвонасядане по лигавицата на лява буза, кръвонасядания на лявата мишница, обусловили болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и ал.2 от НК;

 В периода от 08.04.2017 год. до 10.06.2017 год. в местност „Боровец”, гр.Варна, при условията на продължавано престъпление се заканил на другиго – С.Д.Д. с убийство, като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;

В периода от 08.04.2017 год. до 10.06.2017 год. в местност „Боровец”, гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, противозаконно повредил и унищожил чужди движими вещи на различни собственици, както следва:

На 08.04.2017 год. в местност „Боровец”,гр.Варна повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № ***, собственост на Д.П.Д., като увредил задна дясна врата, задна дясна броня, таван и заден ляв калник, като стойността на увреждането е 1029.20 лв.;

На 10.06.2017 год. в местност „Боровец” гр.Варна, унищожил противозаконно чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг Галакси 2 G”, собственост на С.Д.Д. на стойност 118 лв. и повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ***, собственост на С.Д.Д., като увредил тавана на автомобила, като стойността на увреждането е 255,06 лв., като общата стойност на увреденото имущество е в размер на 1402,26 лв. – престъпление по чл.216, ал.1, предл.1 и предл.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

До даване ход на съдебното следствие са предявени граждански искове от пострадалите С.Д. и Д.Д., които съдът е допуснал за съвместно разглеждане  с протоколно определение.

Пострадалите  С.Д. и Д.Д.  по реда на чл.76 от НПК са конституирани като частни обвинители и граждански ищци в наказателния процес и са встъпили в същия, упражнявайки своите права  чрез повереника си адвокат О. А., ВАК.

 В разпоредително съдебно заседание подсъдимия, лично и чрез защитника  си адв. В. П., ВАК  при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по общия ред.

В хода по същество на делото представителят на РП Варна намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Поддържа повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимия П..Счита, че от събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие се установява фактическата обстановка, идентична с тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимия П. бъде признат за виновен в извършването на престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.216, ал.1, предл.1 и предл.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като му бъде наложено за всяко едно от престъпленията наказание към средния размер предвиден в закона, при групирането да се наложи най-тежкото измежду тях, което на осн.чл.24 от НК бъде увеличено с ½. Намира, че гражданските искове следва да бъдат уважени в пълен размер, както и да ми бъдат възложени разноските по делото.

Процесуалния представител на пострадалите – адв.А. също намира, че обвиненията повдигнати на Пенчев са доказани, подробно мотивира тезата си,като  по отношение размера на наказанието пледира за размер между минималния и средния за всяко едно от деянията, като посочва, че при определянето му следва да се имат предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.  По отношение размера на гражданските искове намира, че същите са обосновани  и моли да бъдат уважени в цялост.

Защитникът на подс. П. – адв.П., ВАК в пледоарията си намира, че подзащитния му е бил подложен на процесуален тормоз от страна на прокуратурата и служителите на Четвърто РУ във връзка с подаваните жалби от страна на С.Д. срещу него, с оглед да може да бъде изфабрикувано някакво престъпление. Навежда доводи, че причина за това е имота, ползван от фондацията на св.Св.Д..

Намира, че всички обвинения са недоказани, като излага подробни мотиви в тази насока.

По отношение обвиненията по чл.131, т.12 от НК, намира, че не се касае за телесна повреда нанесена по хулигански подбуди, че същите са от частен характер по чл.130 от НК.

Намира, че след удара с бухалка в областта на главата,  получен от св.Д.Д., подсъдимият не е имал спомен за случилото се, което води до липса на субективна страна в състава по чл.216 от НК по отношение причинените повреди по  автомобила собственост на св.Д. Д..

Намира, че свидетелските показания по отношение причинената на  пострадалата Д. Д. телесна повреда са противоречиви, а с оглед разясненията направени от вещото лице в съдебно заседание –  не са умишлени.

По отношение на обвинението за престъплението по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, пледира за оправдаване на подзащитния му, като посочва, че свидетелите са от кръга на пострадалата Св. Д. и са заинтересовани, тъй като имат отношения с нея и не биха могли да се ценят като безпристрастни.

Оспорва доказателствата събрани по отношение повредите причинени на двата леки автомобила, като намира, че същите не са категорични.

Оспорва и повредите причинени на мобилния телефон на пострадалата Св.Д., с, като излага подробни мотиви в тази насока.

По отношение предявените граждански искове моли съда да ги отхвърли като недоказани и неоснователни.

Подсъдимия П. в личната си защита и последната си дума се придържа към тезата на защитника си и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема фактическата обстановка, така  както е изложена от прокурора, с известни допълнения, а именно:

Свидетелката С.Д.Д. работела като застраховател , като била и учредител и участник във  фондация „АНИМАЛ ХОУП Варна” - неправителствена организация в обществена полза, занимаваща се със спасяването на пострадали бездомни животни.  За да осъществява дейността си фондацията използвала частен имот намиращ, се в местност „Боровец-юг“ ,***, собственост на А.Б.А.,в който без да има разрешение за това от съответните органи се отглеждали бездомни кучета, като били обособени пет дворчета с къщички и навес, които били обитавани в различно време до тридесет кучета.

В дейността си в организацията Д. била подпомагана от свидетелите Д.Д.,К. Л., Д.К. и Н.Д..

В имота срещу този ползван от фондацията на св.Д. живеели подс.П. и баща му.

Първоначално отношенията между пострадалата Св.Д. и П. били нормални, като последния дори помагал при пренасянето на храна за кучетата в приюта. В последствие отношенията между двамата се влошили.

На 06.04.2017 год. вечерта, подс.П. нахлул в офиса на св.Св.Д. и започнал да и крещи, че ще я ликвидира, че струва 800 лв. и, че ще бъде убита. Поведението на П. уплашило както пострадалата Д., така и св. М.Р.Д.,намираща се в офиса.

 На 08.04.2017 год. свидетелите Д.Д. и приятелят и К. Л. имали уговорка със св.С.Д. *** , за да се погрижат за кучетата в имота.Първи на мястото отишли Д.Д. и Л..Били с личния автомобил на Д.Д. – „Фолксваген пасат” с рег. ***. Когато Св.Д. дошла на мястото с колата си, подс.П. излязъл от къщата си и се отправил към нея крещейки и :”какво правиш тук.Нали ти казах, че ще те очистя”Ще те ликвидирам!Мъртва си!”. Виждайки приближаващия се към Св.Д. и Д. Д., П. св. Л. застанал между него и свидетелките с намерението да ги защити. Л. и П. се сбили, като в опита си да ги разтърве Д. Д. ударила П. по главата с декоративна бухалка, с което боят бил преустановен.

От заключението на назначената  СМЕ по отношение подсъдимия П. се установява, че на 08.04.2017 год. е получил травматичен оток по лицето и окосмената част на главата, кръвонасядане по окосмената част на главата, контузия на лявата раменна става.Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, лявата лицева половина, лявата раменна област.В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота / л.31,т.4 от ДП/.

Първоначално П. се прибрал в двора на къщата си, но пет минути по-късно отново излязъл държейки в ръката си брадва, с която нанесъл удари по автомобила на Д. Д.. Освен с брадвата П. нанесъл по автомобила удари с крак и с парче тухла.

При опита на св.Д. Д. да спре действията на П. върху автомобила и, той завъртял брадвата и я ударил с тъпата и част в крака.

В същото време св.Св. Д. позвънила на тел.112 и по-късно на мястото пристигнали линейка и полицейски автомобил.

При направения оглед на автомобила /протокол за оглед на местопроизшествие л.14-15,том 1 ДП/ се установява, че на задната дясна врата на лекия автомобил, и едно на ляв калник в задната част на автомобила са установени следи от обувки. Установено е също така, че задната броня на автомобила е частично откачена, надиране на бронята и вдлъбване на тавана на автомобила.

 Видно от изготвената по делото техническа експертиза /л.79, т.1 от ДП/ е, че при огледа на автомобила „Фолксваген пасат” с рег. № ***, местност „Боровец“, *** са заснети две места с отпечатъци на обувки – едното на задната дясна врата на лекия автомобил, и едно на ляв калник в задната част на автомобила.Според заключението на експерта трасологичните следи част от отпечатък на ляв калник в задната част на автомобила и отпечатък от подметка на задна дясна врата на лекия автомобил са оставени от дясна и лява маратонка марка „MAD STAR”. Отпечатъка най-вероятно е оставен от дясна и лява маратонка от предадените с протокол от И.П. обувки – един чифт платнени маратонки с надпис „MAD STAR”.

На 10.06.2017 год. св.С.Д. имала уговорена среща с представители на фирма „САМ БС” ЕООД гр.София, който трябвало да доставят дарение - храна за животните обгрижвани от фондацията в имота в местност „Боровец-юг“ ***. Около обед пред имота се намирали служителите от фирмата – свидетелите П.Д. и Ц. Благоева,както и свидетелите Д.К. и М. А., който били доброволци към фондацията. На мястото с куриерска фирма „Спиди” пристигнала доставката от храни и докато свидетелите я разтоварвали при тях видимо агресивни се появили подс.П. и баща му, който им казали, че животните в приюта не трябва да са там. На мястото, управлявайки автомобил „Ауди А3” пристигнала и св.С.Д., като паркирала на около десет метра от входа на къщата, използвана за приют.  Говорейки по мобилния си телефон, Д. отворила шофьорската врата на автомобила и в този момент до нея се приближил подс.П., започнал да и крещи „курво”, при което тя затворила вратата на автомобила. П. продължил да крещи, че ще избие кучетата, и да удря по тавана на автомобила на Д.. В един момент се пресегнал през отворения прозорец на автомобила взел от ръката на Д. мобилния и телефон и го блъснал в земята, при което той се счупил на парчета. След това отворил вратата на автомобила, хванал Д. за лявата ръка и с юмрук я ударил в ляво отстрани на главата. После се опитал да я удари в таблото на автомобила, но притеклите си свидетели Д. и К. му попречили. Д. успяла да потегли с автомобила и да се изтегли на известно разстояние, през което време П. продължил да отправя закани, че щял да избие кучетата, че щял да извика хора да трошат крака. На мястото пристигнали полицейските служители – свидетелите З.Н. и Ж.Л..

Заключението дадено в СПЕ изготвена по отношение св.Св.Д., е че към момента на експертизата същата е с разстройство в адаптацията-реакция на стрес. Може да дава достоверни свидетелски показания. Показанията и могат фактологически да бъдат кредитирани, но поради кататимното мислене на освидетелстваната към момента на експертизата са богата емоционално наситени предимно – дистимно и тревожно. Дадените подробни теоретични постановки за онагледяване на настъпилите хормонални и психични разстройства при освидетелстваната – стрес, страх, психотравма и тревожност, поради своята продължителност на действие и към момента на експертизата / макар и с не така дълбока емоционална наситеност / водят освидетелстваната до едно персистиращо тревожно състояние, което поради отделящите се хормони в организма и могат да станат причина за различни соматични промени в освидетелстваната при продължителното им въздействие върху организма и /тахикардия, екстрасистоли, повишено кръвно налягане, безсъния/. При наличието на постоянен стрес /продължаваща и към момента на експертизата тревожност/, продължителното повишено отделяне на кортизол води до бавни, постепенни при това незабележими трофични промени на органите и имунната система на освидетелстваната, които понякога са необратими и могат да причинят психосоматично заболяване.

От заключението на съдъбно-техническата експертиза /л.51 т.4 на ДП/ се установява, че мобилния телефон Samsung Galaxy Trend 2 Duos с ИМЕИ 356146 06 200120 2, тъмносив на цвят със силно напукан дигитайзер, с липсваща батерия и счупено стъкло на задната камера.Корпусът му има множество смачквания и охлузвания. След разглобяване се констатира счупен LCD екран и закъсан лентов кабел към LCD екрана. Мобилния телефон не би могъл да работи нормално.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, по - конкретно отчасти от обясненията на подсъдими П., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите С.Д., Д.Д., К.Н., Н.Д., от показанията на свидетелите П.Д., М.Д., З.Н., Д.К., Ф.П., Ж.Л., Ц.П.,  дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а също и от заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, съдебно трасологична експертиза, съдебно технически и съдебно психиатрически експертизи, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

   Относно анализа на свидетелските показания:

А/ Показанията на пострадалите

В резултат от действията на подсъдимия са били увредени здравето и имуществото на свидетелките С.Д. и Д.Д..

Техните показания са с най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка. Макар пострадалите  да са поначало заинтересовани от изхода на делото и не могат да не се считат за предубедени и безпристрастни свидетели, според състава на съда не са налице основания за съмнения в достоверността на дадените от тях показания. Както в хода на досъдебното производство, така и пред съда пострадалите излагат последователно и логично твърденията си.

От показанията на св.Св.Д. се установява, че се е запознала с подс.П. случайно, като съсед по имот на този, в който се грижели за кучетата. Твърди, че в началото на познанството им отношенията им били нормални, във връзка с работата и като застраховател дори помогнала на подсъдимия при издаването на застрахователна полица, а П. от своя страна помагал при пренасянето на храната за животните.

В един момент свидетелката приела поведението на П. като опит за интимно сближаване, на което не отговорила положително и това според нея променило отношенията им. Твърди, че както тя, така и други момичета започнали да получават съобщения, че П. работи за руската мафия, че ще бъдат нападнати и тормозени.

Според свидетелката на 06.04.2017 год. П. нахлул в офиса и и започнал да и крещи, че ще я ликвидира, че струва 800 лв. и, че ще бъде убита. Това държане на подсъдимия много я уплашило. В офиса била и св. М.Р.Д., която също била уплашена. Твърди, че след това двете са отишли до Първо РУ да подадат жалба.Твърди, че преди инцидента на 06.04. от страна на П. пък имало заплахи отправени от него по „вайбър“ и „месинджър“, намеци,че ще бъде посетена в дома си и др.. След случилото се на 06.04. свидетелката блокирала всички негови съобщения. Макар, че се уплашила пострадалата приела случилото се на 06.04.2017 год. като инцидентна проява-.

На 08.06.2018 год. когато спряла автомобила си до входа на парцела в „Боровец-юг“, Св. Д. видяла, че П. стой пред съседната на тяхната къща. Виждайки я подсъдимия тръгнал към нея, като показвал с жестове с ръка отрязване на глава. Това много я уплашило и тя се приближила до автомобила, в който стояли свидетелите Д.Д. и К. Л..  Виждайки поведението на подсъдимия св.Л. се намесил,вследствие на което се сбил с П.. Двамата паднали на земята. Св.Д. Д. се опитала да ги разтърве, като за целта ударила подсъдимия по главата и гърба с намиращата се в автомобила и декоративна бейзболна бухалка.         Боят престанал, като П. влязъл в двора си, като минути след това излязъл отново на улицата, носейки брадва, с която започнал да нанася удари по колата на Д. Д.. Освен с брадвата, нанесъл по автомобила удари с крак и с парче тухла. Св. Св.Д. била в паника и истерия, позвънила на тел.112 и съобщила за инцидента. Твърди, че когато Д.Д. отишла да види какво се случва с колата и, получила удар с брадвата в крака и – със задната част на острието. Д. посочва, че след случилото се на 08.06.2017 год. изпитвала ужас да посещавам мястото, но се налагало, тъй като нямало къде да преместят животните. Твърди, че когато посещавала имота след този инцидент и след заплахите,била с перука и с чужда кола, за да не бъде разпозната, била и на успокоителни.

При инцидента на 10.06. трябвало да се получи доставка на храна. Докато свидетелката Св.Д. пътувала към имота видяла колата на подсъдимия, който карал в срещуположното на нейното платно за движение и по начина му на шофиране, предположила, че е ядосан. Това я притеснило и още докато наближавала имота се обадила на фирмата, обслужваща имота със СОД  и ги помолила да отидат на мястото.

Обадила се и в 04 РУП Варна, тъй като от св.М. А., която вече била пред имота в местност „Боровец-юг“ разбрала, че П. крещи и заплашва.

Твърди, че видяла колата на П. да се движи зад нейната докато се придвижвала към имота,като тоя я изпреварил и през прозореца и показал „средни пръсти“ и жестове, как ще и отрежел главата. Въпреки притесненията Св.Д. се придвижила към имота.

В момента, в който се появила на мястото и спряла с автомобила си видяла, че П. вече е там и тръгва заплашително към нея, опитала се да затвори прозореца, но не успяла, П. отворил вратата на колата и и нанесъл удар в главата. Тя паднала върху волана.От ръката и бил изтръгнат мобилния и телефон, след това и били нанесени други удари, била скубана, душена, П. се опитал да я изкара от колата, докато я стискал за врата. Твърди, че след това загубила представа какво се случва и когато дошла на себе си видяла че св.Диян К. и другите присъстващи говорят с П..

Това и дало възможност да потегли с колата и да се отдалечи от мястото и по другия мобилен телефон да се обади на тел.112.

Малко по-късно дошла полиция.

Б/ Показанията на свидетелите очевидци

Показанията на пострадалите следва да бъдат кредитирани и защото се подкрепят от тези на свидетелите К. Л., М.Р.Д., Диян К., както и тези на свидетелите Ц. Благоева, П.Д., М. А., които непосредствено са възприели действията на двамата подсъдими.

Действително и по отношение показанията на свидетелите Н.Д. и К.  може да се приеме, че са предубедени, тъй като са в приятелски отношения с пострадалите, но съдът намира, че следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични и кореспондират със заключенията по СМЕ, трасологичната и АТЕ и разясненията направени от вещите лица в хода на съдебното следствие.

От показанията на св.Л. се установява, че на 08.06. 2018 год. той и приятелката му Д.Д. отишли до парцела в Боровец-юг, тъй като имали уговорка със Св.Д.. Били с колата на Д.Д.. Св.Д. дошла малко след тях, но още с идването и твърди, че е чул викове от подс.П. –“курви“, „ще ви избия“, и че  щял да ги разчекне…

Тъй като автомобила на Св.Д. бил на около 2-3 метра от техния, свидетеля отишъл да види какво става и тогава видял П. да удря Д.Д. в гърдите, намесил се и двамата се сбили.Паднали на земята. Потвърждава, че е видял Д.Д. да удря П. с бухалка. След това П. се прибрал в дома си, като малко след това излязъл и носел брадва,пак „нареждал“ жените, посегнал и ударил Д. Д. в крака, нанесъл удари по колата и, после нанесъл удари по колата с камък, ритал я…

Твърди, че след случилото се и двете свидетелки Д.Д. и Св.Д. били уплашени.

От показанията на св.М.Р.Д. се установява, че е присъствала на инцидента случил се в офиса на св.Св.Д..

Твърди, че на 6-и април биха в офиса й, била само двете, когато подсъдимият нахлул да се саморазправя.Твърди, че както тя, така и  Св.Д. се уплашили. Още с влизането на П. в офиса, той започнал да заплашва Св.Д., държал се грубо. Застанал над  бюрото и заплашително, като и казал: „Аз ще те науча, как може такива неща да правиш срещу мене“.

От показанията на св.Д. К. се установява, че на процесната дата той и св.М.Д. отишли до имота в Боровец-юг , за да помогнат при разтоварването на храна за животните.Било около 12,30 часа, чакали Св.Д..На мястото бил и куриерът на „Спиди“. От съседния имот излезли подсъдимия и баща му, който снимал с телефона.П. псувал, а малко след това потеглил рязко с колата си.

След 20-ина минути Св. Д. дошла, а секунди след нея и подсъдимия, който веднага след слизането от колата си се насочил към Д.. Отворил вратата на колата и, и я удари с юмрук, взел й телефона, ударил го в земята и го строшил. Свидетеля твърди, че се опитал да дръпне П., но той започнал да дърпа косата на Д.. Твърди, че бащата на П. също нанесъл удари по Д..

Д. успяла да се изтегли с автомобила си, а  П. почнал да псува и да нарежда. Твърди, че в началото на април 2017 г.  при едно от посещенията в имота, след като приключил работа със Св.Д. тръгнали към кв.Аспарухово и на отбивката, където обръщат автобусите между „Боровец“ и „Аспарухово“, една кола, тъмен на цвят „Форд“, изведнъж се насочила в платното им за движение в опит за челен сблъсък. В последните метри Св. Д. отбила,а впоследствие разбрали, че е била шофирана от П..

От показанията на св.Ц. Б.се установява, че тя и колегата и присъствали на дарението на храна за животните на „Анимъл Хоуп Варна“ . Изчаквали да дойде Св.Д.. Докато чакали дошли служители от СОД , които им казали, че били извикани по сигнал. От отсрещната къща излязъл човек, който с бясна скорост потеглил с автомобила си. Когато Д. дошла и човекът от отсрещната къща се върнал. Докато Св.Д. отваряла вратата на автомобила си, подсъдимия се спуснал към нея. Не й позволил да излезе от колата, свидетелката твърди, че е видяла да я удря отпред в областта на гърдите,после я хванал за косата и я блъснал в таблото на колата. Твърди, че Св.Д. била стъписана. Твърди, че тя и колегата и започнали да дърпат подсъдимия, за да не удря повече Д.. Той се дръпнал и започнал да удря по покрива на колата и.

От показанията на св.П.Д. се установява, че преди св.С.Д. да пристигне на мястото подсъдимия и баща му  са били на улицата, като подсъдимия дошъл до тях и крещял , като ги питал дали щели да помагат на „перхидролената мастия“. Казал, че ще направи барбекю с кучетата. Крещял около пет-десет минути като според свидетеля бил видимо агресивен.

След това се качил в лек автомобил“Опел Астра“, сив на цвят и заминал в посока кв.Аспарухово. Малко по-късно пристигнала Св.Д., като непосредствено преди нея подсъдимия се върнал с автомобила си. Видял как Д. отваря вратата на автомобила си и говорела по телефона. Към нея се приближил П., започнал да и крещи „курво“, при което тя затворила вратата. П. продължил да крещи, че ще избие кучетата и удрял  с юмруци по тавана на автомобила на Д.. Пресегнал се през прозореца на колата взел телефона на Д. и го блъснал в земята, при което той се счупил на парчета. След това П. отворил вратата на автомобила, хванал Д. за лявата ръка,свидетелят се приближил към П., за да го дръпне, но последния ударил Д. с юмрук отстрани на главата в ляво, след това я хванал за врата и се опитал да я удари в таблото, но не успял, защото свидетелят и друг от присъстващите му попречили, като го издърпали.

От показанията на св.Н.Д. се установява, че е живял в имота на Боровец до края август или началото на септември 2017 год. Имал ангажименти по храненето и водата на кучетата, първоначално и по изхвърлянето на отпадъците. Мястото било пригодено за отглеждане на животни, но според свидетеля имало по-голям брой животни от нормалния. В началото били около 20 животни.

Твърди, че още в началото отношенията с П. били трудни. П. бил против инсталирането на камери в имота за наблюдение на животните.

Твърди, че е имал разговори с П.  относно кучетата, че пречат на околните. Твърди, че към момента на инцидента кучетата били около 15.

 

В/ други свидетелски показания

Тук следва да се включат показанията на свидетелите Ж.Л., З.Н. и Ф.П. и тримата полицейски служители в 04 РУП Варна, който макар и да не са свидетелите на нито едно от деянията, удостоверяват факта на възникналите конфликти и установеното след тях. Тук следва да се отнесат и показанията на св.И.А., прочетени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.4 от НПК.

 

Г/ Обясненията на подсъдимия

В обясненията си подсъдимият посочва, че на 08.04. излязъл от домът си да си купи цигари. Срещу имота му имало кола, в която били Д.Д. и приятелят ѝ. Връщайки се от магазина, видял колата на С.Д. да спира до автомобила на Д.. Тогава С. казала на хората, които излезли от колата, да го „смачкат“. Св. Л. тръгнал към него с думите, че иска да го убие. Тогава започнала кавгата. Твърди, че Л. посегнал към него, отбил удара, Л. повторил и го ударил, след което П. паднал и получил тежък удар в тила. Твърди, че след този удар не помни нищо, не помни и да е излизал с брадва и да е нанасял удари по колата на Д.Д..

Твърди, че със Св.Д. се запознал през 2016 год., когато дошла в имота, намиращ се срещу неговия в местност Боровец-юг. Твърди, че със С.Д. се запознал по повод на това, че направил забележка, че миризмата от кучетата е голяма и че лаят постоянно, като му пречели да спи. Твърди, че искал по нормален начин да се вземат мерки, но нямало ефект. Отрича да е имал други отношения, освен по повод кучетата.

Твърди, че е подавал многократно сигнали до Община Варна, идвали са проверяващи, но тъй като това било частен имот не могли да влязат.

Отрича на 10.06.2017 год. да е нанасял удари, като твърди, че е слязъл до „Бункера“ в кв.Аспарухово, до магазина за строителни материали да купи лепило и на връщане, паркирайки автомобила си пред имота си, видял, че С.Д. спира.Отишъл да ѝ потърси сметка защо постоянно му праща проверки от НАП, данъчни, полицаи и други щуротии от нейна страна. Тогава баща му също дошъл, бил ядосан и ударил Д.. Отрича да е удрял Д., както и да я е блъскал или скубал.

Твърди, че не е заплашвал Д. с убийство, както и че не се е виждал с нея в посочения период.

 Отрича да е пипал телефона на Д., както и да е удрял автомобила и.

Преценявайки двояката природа на обясненията на подсъдимия – като доказателствено средство, но и важен способ за защита, съдът не намира основания да ги кредитира. Възприема ги  изцяло като защитна позиция, по няколко съображения. На първо място – подсъдимия е страна в процеса и неговата заинтересованост от изхода на делото е повече от очевидна, на второ място – за истинността на обясненията си подсъдимия не носи наказателна отговорност, поради което е напълно обяснимо и житейски оправдано да твърди факти в своя полза, независимо дали тези факти отговарят на действителността или не, и на трето място – обясненията на подсъдимия са изцяло изолирани от останалия доказателствен материал / с изключение на обстоятелството свързано с подадените сигнали до Община Варна / по делото и не намират подкрепа в него.

От правна страна:

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си от обективна и субективна страна подс. П. е осъществил състава на престъпление  по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, затова, че на  08.04.2017 год. в местност „Боровец”, гр.Варна, причинил на Д.П.Д. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на „г-образна разкъсно-контузна рана,оток и кръвонасядане по долна средна трета на подбедрицата на десен крак,обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, както и престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, както и за това, че на 10.06.2017 год. в местост „Боровец”, гр.Варна, причинил на С.Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на лява буза и отчупване на част от коронката на 7-ми горен ляв зъб /2-3 мм/, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане зад и под дясна ушна мида, ожулвания по лицето и лява длан, кръвонасядане по лигавицата на лява буза, кръвонасядания на лявата мишница, обусловили болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите.

За да е налице престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК е необходимо да са налице:

1. Причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето по чл.130 ал.1 и 2 от НК;

2.  Хулигански подбуди за причиняване на телесната повреда.

По настоящото дело няма спор, че на пострадалите са причинени  леки телесни повреди с разстройство на здравето по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

Това се установява на първо място от гласните доказателства -  показанията на пострадалите Св.Д. и Д. Д..В подкрепа на тях са и тези на свидетелите очевидци - Л., К., Благоева, Д., който описват начина на ударите, мястото и ситуациите при които са нанесени, както и заключенията по назначените  СМЕ.

Обект на това престъпление са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – по отношение пострадалата Д. Д. -нанасяне на удар с брадва от страна на подсъдимия в десния крак, в резултат на което последната е получила г-образна разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долна-средна трета на подбедрицатата на десен крак, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение пострадалата Св.Д. – удари, в резултат на които е получила кръвонасядане зад и под дясна ушна мида, ожулвания по лицето и лявата длан,кръвонасядания по лигавицата на лявата буза, разкъсно-контузна рана на лигавицата на същата буза, отчупване на част от кораната на 7-ми горен ляв зъб / 2-3 мм/, кръвонасядания на лявата мишница. Ожулванията и кръвонасяданията са обусловили болка, а разкъсно-контузната рана на лигавицата и отчупването на малка част от зъб са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

1.2 относно наличието на хулигански подбуди

Тази квалификация ще е налице, когато субектът цели чрез нанасянето на телесната повреда да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.

От обективна страна телесната повреда се предхожда непосредствено или се съпровожда от хулигански действия, които именно са подтикнали дееца да посегне на телесната неприкосновеност. Иначе казано, субектът осъществява едно или няколко непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а деянието, с което е причинено увреждането, е едно от тези действия.

Състава на съда намира, че извършвайки описаните по-горе действия, и то на публично място, с възможност поведението му да бъде възприето от неограничен кръг от хора, подсъдимият е манифестирал личното си чувство на превъзходство над обществото, поставяйки личната си потребност да се саморазправи с пострадалите над всичко – над обществената потребност, над личната телесна неприкосновеност и над закона. Квалификацията на престъплението при условията на т.12 на чл.131, ал.1 от НК по отношение на пострадалата Д. Д. се определя от обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Нанасянето на удари от страна на подсъдимия на пострадалата Д. Д.  без какъвто и да е било повод и причина и без да бъде провокиран по какъвто и да е начин от пострадалата, както и цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след нанасянето на удара,  води до извод, че хулиганското поведение и подбуди са били налице при причиняване на леката телесна повреда на пострадалата. По делото не се събраха доказателства за лична вражда между подсъдимия и пострадалата, дори за инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив у дееца за нанасяне на телесната повреда, изключващ хулиганските подбуди. Деянието е извършено от обвиняемия виновно, по отношение настъпилия двояк престъпен резултат - с пряк умисъл по отношение причинената телесна повреда и евентуален умисъл по отношение на хулиганските действия. Когато нанася удар с брадва деецът с действието си  цели да причини телесни увреждания, като допуска, че е възможно да наруши обществения ред.

Фактът, че по делото не са били установени други очевидци на случилото се освен пострадалата и свидетелите Св.Д. и Л. не се отразява на съставомерността на деянието, тъй като според установената съдебна практика не е необходимо хулиганската проява да е била възприета от множество хора, достатъчна е обективната възможност /като се имат предвид времето и мястото на извършването й/ това да се случи.

По отношение телесните повреди нанесена на пострадалата Св.Д. съдът също намира, че е налице квалифициращия елемент – „хулигански подбуди“. Действително, в хода на съдебното следствие, най-вече на базата на показанията на пострадалата Св.Д. могат да се направят предположения, че между подсъдимия  и пострадалата е имало отношения, които би могло да бъдат определени като „по-скоро лични“. Не се събраха категорични доказателства относно първопричината за негативното отношение на подсъдимия към св.Св.Д..

От приложените по делото доказателства обаче се установява, че на  04.04.2017 год. П. ***,звено „Контрол и регистрация” към Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” за нерегламентиран кучкарник с над 30 броя кучета.

 На 06.04.2017 год. в 10.00 часа на П. е бил съставен КП № А 004828 от служители на Дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред Община Варна, затова, че в имота си отглежда две кучета, които не са регистрирани.

За времето от 04.04.2017 год. до 16.11.2017 год. от Община Варна са съставени и издадени 30 констативни протокола, докладни записки и уведомителни писма , свързани с намиращите се в имот *** в местност „Боровец-юг Варна“, стопанисван от фондацията на св.Св.Д.. Налице са констатации в тях, че от улицата се усеща неприятна миризма на екстременти.

Въз основа на сигналите подадени от П. *** депозирала сигнали до РП Варна, въз основа на който са образувани прокурорски преписки, приключили с отказ от образуване на досъдебни производства.

От приложена справка от 04 РУП Варна се установява, че за времето от 08.04.2017 год. до 08.02.2018 год. срещу подс.П. са заведени освен  ДП № 117/2017 год., по повод на което е образувано настоящото производство, така и преписка 442р-13 989/11.12.2017 год. , образувана по тъжба на Св.Д.;преписка УРИ № 442000-5263/02.05.2017 год. по сигнал на Св. Д.;преписка УРИ № 442000-4658/13.04.2017 год. по сигнал на св.Н.Д.;преписка УРИ № 442000-4657/17 год. по сигнал на Р. П. А.; преписки УРИ № 442000-4481/10.04.2017 год. и № 442000-1978/08.02.2018 год. и двете от С.Д. / л.97  от делото /.

Видно от писмо рег.№ 365000-24036/19.06.2019 год. на ОД МВР Варна се установява, че с вх.№ 812102-1058/09.05.2017 год. по описа на ОД МВР Варна е заведен сигнал във връзка с това, че на 04.05.2017 год. в приемния ден на директора на ОД МВР Варна са приети С.Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Д.Н. с ЕГН **********, които се тъжат срещу И.В.П. с ЕГН ********** за извършени посегателства срещу тях и непредприемане на действия от страна на полицейски служители от 04 РУП Варна. С вх. № 365000-12791/29.03.2018 год. по описа на ОД МВР Варна е образувана преписка по сведение на И.П. срещу С.Д., собственик на „Анимал Хоуп Варна“ за публикации в интернет, закани и заплахи. По преписката е била извършена проверка и материалите са били изпратени в РП Варна на 07.06.2018 год..

С вх. № 365000-24974/28.06.2018 год. по описа на ОД МВР Варна е постъпило разпореждане № 8012/28.06.2018 год. на РП Варна за извършване на проверка, образувана по сигнал на П., относно присвояване на средства от дарения от С.Д..По преписката е била извършена проверка, материалите са били пратени в РП Варна.

Негативно отношение на подсъдимия безконтролно е ескалирало в хулиганска проява – незачитане на установените норми на поведение и въведен обществен ред чрез брутална и дръзка саморазправа с пострадалата и причиняването и на телесни повреди. Действията на подсъдимия са извършени на обществено място – улица в селищно образование през активната част на деня – обяд в присъствието на множество свидетели. При нанасяне на побоя категорично се установи, че подсъдимия е отправял закани, заплахи и псувал, като наричал пострадалата „курва“, „перхидролена мастия“. Тези установени обстоятелства са още едно доказателство за хулиганските подбуди, като израз на явно незачитане на обществения ред и неуважение към обществото и към всеки един негов член, когато субектът „… чрез действията си изразява открита висока степен на неуважение към личността“ /ППВС 2/1974г./ Безспорно установените последващи обстоятелства – това, че присъстващите се намесили, за да прекратят саморазправата и настъпването на по-тежки последици от нея категорично сочат за негативното отношение на тези хора към подобна проява – тяхното неодобрение и възмущение от подобни хулигански действия.

Според ППВС № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4/74г. нанасянето на обида, причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс.П. е  осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 и ал.2 НК, поради което го призна за виновен.

2.Налице са всички елементи и на фактическия състав на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.чл.26,ал.1 НК.

Авторството и на тези деяния са доказани по несъмнен начин от показанията на свидетелите.

Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

В процесния случай заканата е обективирана, както с думи – на 08.04.2017год. – „Какво правиш тук. Нали ти казах, че ще те очистя. Ще те ликвидирам! Мъртва си!”, така и с жестове с ръка описващи отрязване на глава - на 10.06.2017 год., с действия – каране срещу автомобила на пострадалата Св.Д., което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като реална, непосредствена и осъществима. макар според цитираната съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да се отбележи, че пострадалата не само е възприела заканата насериозно, като такава, но и от доказателствата по делото се установява, че същата реално се е уплашила от реализиране на заканата /ходила в имота с перука и с друг лек автомобил/ - в този смисъл са както кредитираното от съда заключение на СПЕ, така и показанията на всички разпитани по делото свидетели. Подсъдимият е целял да възбуди страх у лицето към което е отправил заканите за лишаване от живот и такъв е бил постигнат тъй като следствие на неговите действия пострадалата се принудила да търси закрила от компетентните органи –  полиция и прокуратура.

Предвид горното съдът намира, че тези признаци, изискуеми от текста на закона за съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК, са налице в настоящият случай.

Касае се за продължавано престъпление и деянието е  квалифицирано по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, независимо, че не всички от употребените изрази са представлявали закана за убийство на пострадалата.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина.  Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправените от него закани,  бил е наясно, че пострадалата е възприемала заканата на сериозно и реално се е уплашила за живота си и пряко е целял тези обстоятелства. Причина за извършване на деянието съдът намери в ниската правна и обща култура на обвиняемите, незачитане на установения в страната правов ред.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс.П. е  осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, поради което го призна за виновен.

3. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че се установи по категоричен начин, че подсъдимия П., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил и състава на престъпления по чл.216, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, по отношение лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № ***, собственост на Д.П.Д., като увредил задна дясна врата, задна дясна броня, таван и заден ляв калник, като стойността на увреждането е 1029.20 лв.; унищожил мобилен телефон „Самсунг Галакси 2 G”, собственост на С.Д.Д. на стойност 118 лв. и повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ***, собственост на С.Д.Д., като увредил тавана на автомобила, като стойността на увреждането е 255,06 лв., като общата стойност на увреденото имущество е в размер на 1402,26 лв.

    Авторството на деянията е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите.

Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им.

   От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи –  леки автомобили - „Фолксваген пасат” с рег. № ***, собственост на Д.П.Д. и „Ауди А3” с рег. № ***, собственост на С.Д.Д. и мобилен телефон „Самсунг Галакси 2 G”.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във въздействие върху  субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед първоначалното й предназначение. Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за използване по предназначение.

Причините за извършване на престъплението са слаби морално -волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че въздейства върху чужди вещи, предвиждал е тяхното  повреждане и унищожаване, като последица от това въздействие и е целял този резултат, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

При определяне квалификацията на деянието съдът намира, че същото следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че всяко едно от деянията, описани в обвинителния акт осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.216, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време , при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс.П. е  осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл. 216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, поради което го призна за виновен.

Субект на всички престъпления е пълнолетно, вменяемо, неосъждано към датата на деянието лице – подс. И.В.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.

 Заключението на назначената по отношение на подс.П. СПЕ е, че по отношение на него към момента на експертизата не са диагностицирани клинични данни за психотично разстройство.Психичното му състояние към момента на експертизата и към 10.06.2017 год. му дава възможност да разбира и възприема свойството и значението на извършеното от него, както и да ръководи постъпките си. При П. не са диагностицирани нарушения в паметта и интелеска, което му дава възможност да запаметява и възпроизвежда факти имащи отношение към делото.

По определяне на наказанието:

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години.

За престъплението по чл.144, ал.3 от НК – „лишаване от свобода“ до шест години.

За престъплението по чл.216, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до пет години.

При определяне  вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете тежестта на престъпленията и подбудите за тяхното извършване.

При индивидуализация размера на наказанията за посочените престъпления съдът отчете всички обстоятелства по делото – обществената опасност на дееца – И.В.П. не е осъждан, по отношение на него отсъстват данни за каквито и да било противоправни прояви до момента, изключително агресивното поведение на подсъдимия при осъществяването на деянията, в който е обвинен, грубата демонстрация на противоправни действия, довели до накърняване на телесния интегритет на пострадалите Д. Д. и св. Св.Д. и тяхната собственост, заканите с убийство, реализирани с вербална агресия, включваща  обидни и вулгарни изрази и жестове с ръка описващи отрязване на глава, което обуславя по- високата степен на обществена опасност както на подсъдимия, така и на деянията извършени от него.

Предвид горното съдът наложи на подс.П. за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК по отношение пострадалата Д. Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК по отношение пострадалата Св.Д. – наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

За престъплението по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

За престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът групира така определените наказания като наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено наказание  успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.

Състава на съда намира, че приложението на разпоредбата на чл. 24 НК е принципно възможно, но не намира основание да увеличава наказанието по този ред в конкретния случай. Това е така, защото съдът намира, че така определеното общо наказание е справедливо и съответно на съвкупността от престъпните деяния. На следващо място съдът счита, че чрез определеното общо наказание мога да бъдат постигнати целите на наказателната репресия, съгласно чл. 36 НК, поради което и не се налага да бъде постановено увеличаване размерът на наложеното наказание, тъй като така определеният се явява достатъчен с оглед на извършеното.
            По предявения граждански иск:

 По делото са предявени и приети за съвместно  разглеждане граждански искове с правно основание чл. 52  от ЗЗД:

 от  Д.П.Д., ЕГН ********** против подсъдимия П. за  сумата от  5000 лв., представляваща обезщетение  за причинените в следствие на деянието по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК  неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждането 08.04.2017 г. до окончателното и изплащане на сумата и за сумата от 1029,20 лв. представляващи претърпени в резултат на деянието по чл.216,ал.1 от НК имуществени вреди ;

от С.Д.Д., ЕГН ********** против подс.П. за сумата от 7000 лв., представляващи претърпени в резултат на деянието по чл.131, ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 10.06.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 373,06 лв., представляващи претърпени в резултат на деянието по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди.

Съдът счита, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че предявените граждански искове са  доказани по своето основание.

  Налице са условията за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. Извършените деяния са противоправни, виновни, в резултат на тях са настъпили неимуществени вреди и  е наличие причинно-следствена връзка между деянията и резултата.

Досежно техния размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същите следва да се определят по справедливост.

Като съобрази травматичните увреждания на двете пострадали, установени със СМЕ , съдът прие, че справедливият размер на обезщетението по отношение пострадалата Д. Д. следва да бъде определен на 1500 лева, като над този размер предявения граждански иск се явява завишен, поради което за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 5000 лева искът се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение пострадалата Св.Д. съдът определи размера на обезщетението на 4000 лв., като за разликата над 4000 лв., до пълния предявен размер от 7000 лв. го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предявените от пострадалите Св.Д. и Д. Д. граждански искове за имуществени вреди съдът намира за основателни, тъй като причинените имуществени вреди произтичат именно от извършените от П. престъпления. Исковете са доказани и по размер с оглед изготвената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна, повторна съдебно оценителна и технически експертизи. При тези съображения, съдът уважи предявените граждански искове за имуществени вреди изцяло, както и направените разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 1400 лв. общо.

По отношение направените по делото разноски.

Предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди на осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.В.П. да заплати Държавна такса за предявените граждански искове в размер на 310,00 /триста и десет/ лв., както сумата от 862,89 лв. в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД МВР Варна и  сумата от 180,00 лв. по бюджетна сметка на Районен съд Варна, представляващи разноски по делото.

            По отношение веществените доказателства:

На осн. чл.53 ал.1 б.“А“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата веществените доказателства: Брадва с дървена дръжка, предадена на 08.04.2017 г. с Протокол за доброволно предаване от И.В.П., ЕГН **********, Чифт мъжки обувки – маратонки, предадени на 08.04.2017 г. с Протокол за доброволно предаване от лицето И.В.П., ЕГН **********, марка „МАТ STAR", които след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.

По отношение на веществените доказателства:

Алуминиева бейзболна бухалка, предадена на 08.04.2017 г. с Протокол за доброволно предаване от лицето К.Г. Л., ЕГН **********, съдът е постановил да се върне на собственика и К.Г. Л..

Мобилен телефон „Samsung Galaxi Trend 2", с ИМЕИ № 356146 /06/200120/2, предаден на 29.06.2017 г. с Протокол за доброволно предаване от лицето С.Д.Д., ЕГН **********, да се върне на собственика му С.Д.Д..

На осн. чл.112 ал.4 от НПК вещественото доказателство: СД карта „Тошиба“, л.20, т.2 от ДП, съдът е постановил да остане по делото.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: