№ 136
гр. Пазарджик, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200872 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Корал- М. Г.ева“- гр.Пазарджик ЕИК ***
против НП №23/07.06.2024г. на Директора на ОДБХ- гр.Пазарджик, с което за
нарушение на чл.7 ал.5 т.3 и т.4 от Закона за храните /ЗХ/ вр. чл.9 ал.1 от
Наредба №14/2021г. за хигиена на храните, вр. чл.4 параграф 2, Приложение II
Глава I параграф 1, Глава II параграф 1 б „а“, „б“, “в", „д“ и „е“, Глава V
параграф 1 б „а" и Глава IX параграф 3 от Регламент (ЕО) №852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно
хигиената на храните, на основание чл.131 ал.1 т.7 от ЗХ, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
Жалбоподателят твърди, че нарушението не е било извършено, тъй като към
момента на проверката, извършена от инспекторите при ОДБХ- Пазарджик,
търговският обект /кафе- аперитив/ не е работел. Намира, че е налице
неяснота при описание на нарушението, което се вменява, като по този начин е
засегнато правото му на защита. Счита, че посочената в НП норма на чл.131
ал.1 т.7 от ЗХ е санкционна такава, поради което не може да бъде съотнасяна
1
към състава на извършеното нарушение. За компетентни относно деянията по
чл.7 ал.5 т.3 и т.4 от ЗХ определя министъра на земеделието и храните и
министъра на здравеопазването, а не ОДБХ- Пазарджик. Настоява, че е
допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, доколкото за установените няколко
нарушения на жалбоподателя е следвало да бъдат наложени няколко
административни наказания. Най-сетне, съотнася случая към нормата на чл.28
от ЗАНН, доколкото допуснатите нарушения са били отстранени в 3-дневен
срок от констатирането им, което не е било съобразено от АНО. По тези
съображения, моли атакуваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява адв.Л. М. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи, които доразвива в писмена защита по съществото на
спора. Настоява за отмяна на обжалваното НП и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Въззиваемата страна- директорът на ОДБХ- Пазарджик, редовно
призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл.юриск.Н.
Х.- Д., която оспорва жалбата, счита обжалваното НП за правилно и
законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. В тази
връзка излага пространни мотиви в депозирани писмени бележки по
съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Във връзка с писмени сигнали с вх.№96-00-30/27.03.2024г. и вх.№ 96-00-
30-2/29.03.2024г. до РЗИ- Софийска област /л.35 и 37 от делото/, подадени от
Г. И.ов В., и съдържащите се в тях твърдения за лоши хигиенни условия и
нарушаване забраната за тютюнопушене в заведение за хранене „Корал“ с
адрес гр.Пазарджик бул.Мария Луиза №159, на основание чл.2 от
Устройствения правилник на РЗИ, до директора на ОДБХ- Пазарджик били
изпратени по компетентност за разрешаване на случая 2бр. писма от директор
РЗИ- Софийска област /л.34 и 36 от делото/. По този повод и във връзка с
депозиран в ОДБХ- Пазарджик сигнал от гражданин с вх.№ПЗ-
1442/27.03.2024г. св.М. П.- ст.инспектор в отдел „Контрол на храните“ при
2
ОДБХ- Пазарджик, в присъствието на колегата й- В. Н. и М. Г.ева- собственик
на ЕТ „Корал- М. Г.ева“- гр.Пазарджик, на 01.04.2024г., около обяд,
извършила проверка в стопанисвания от търговеца обект- кафе-аперитив
„Корал“, находящ се в гр.Пазарджик бул.Мария Луиза №159. По това време в
заведението били познати на жалбоподателката- св.Ц. В. и св.С. М., които
консумирали напитки на една от масите в градинската му част. Същите били
повикани от Г.ева, за да й помогнат за почистването на прозорците на обекта,
които предната нощ били напръскани със спрей от зложелател. Точно по този
повод, малко преди да дойде проверяващият екип от ОДБХ- Пазарджик,
търговският обект бил посетен от полицейските служители при РУ-
Пазарджик- св.Г. К., св.С. М. и св.И. Т., които се отзовали на сигнала, подаден
от жалбоподателката в 10:56ч. на ЕЕН тел.112 /л.21 от делото/. По време на
проверката, извършена от св.П. и колегата й В. Н., било установено, че ЕТ
„Корал- М. Г.ева“- гр.Пазарджик не спазва добрата хигиенна практика, като
обектът не бил поддържан чист и не бил в добро хигиенно и техническо
съС.ие. В помещението за приготвяне на храни всички повърхности били
силно замърсени- мивка, смесители, батерии за вода, подова настилка.
Оборудването било замърсено, видимо отдавна непочистено- фритюрникът
клеясал от мазнина. Хладилникът за съхранение на храната бил олющен и
мръсен отвън и отвътре. Хладилна витрина за безалкохолни напитки в залата
за консумация била замърсена с видими боклуци, шкафът за храни в кухнята
също бил мръсен. Етажерката в кухнята била мръсна и имало натрупани
непотребни вещи. Подовете и подово-стенните ъгли били с наслоени
замърсявания, стените до мивката били силно замърсени, с разположени на
тях кухненски прибори/черпаци и ножове/, имало обувки и лични вещи в
кухненското помещение. Тоалетните били със замърсени стени, под и мивка в
преддверието, имало наличие на паяжини по стени и тавани. Тези
обстоятелства били отразени в съставения от проверяващия екип Констативен
протокол №0001722/01.04.2024г. /л.10, 11 от делото/, който бил предявен и
подписан от жалбоподателката, в качеството й на собственик на ЕТ,
стопанисващ търговския обект. На същата била връчена и покана на
основание чцл.40 ал.2 от ЗАНН за явяване на 12.04.2024г. в ОДБХ- Пазарджик
за съставяне на АУАН /л.9-гръб от делото/. Междувременно, на 02.04.2024г.
Велка Н.- гл.инспектор в отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ- Пазарджик
съставила и връчила на жалбоподателката Разпореждане за спиране на цялата
3
дейност на търговския обект по приготвяне и търговия с храни /л.32, 33 от
делото/, считано от същата дата до отстраняване на отразените в констативния
протокол от 01.04.2024г. нарушения, създаващи риск от замърсяване на
приготвените и предлаганите за продажба в обекта и за здравето на
потребителите. На 12.04.2024г. жалбопосателката се явила в ОДБХ-
Пазарджик, където в нейно присъствие св.М. П. съставила процесния АУАН
№0000103/12.04.2024г., в който били възпроизведени обстоятелствата,
посочени в констативния протокол, като било изрично отразено и това, че по
време на проверката вратата на заведението била отворена и вътре имало
клиенти, които консумирали напитки. Към акта бил приложен и касов бон за
извършена покупка в деня на проверката. От страна на актосъставителя бил
направен извод, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл.9 ал.1 от
Наредба №14/2021г. за хигиена на храните вр. чл.4 параграф 2 Приложение II
Глава I параграф 1, Глава II параграф 1 б „а“, „б“, “в", „д“ и „е“, Глава V
параграф 1 б „а" и Глава IX параграф 3 от Регламент (ЕО) №852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно
хигиената на храните. Актът бил подписан от нарушителя с възражение по
отношение отразените в акта данни относно съС.ието на обекта и наличието
на клиенти. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ- Пазарджик издал процесното НП. В издадения
санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.7 от ЗХ наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка беше приета за установена на база
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по
административнонаказателната преписка, и гласни доказателства,
инкорпорирани в показанията разпитаните свидетели- М. П.- актосъставител,
Г. К., С. М. и И. Т.- полицейски служители при РУ- Пазарджик, Ц. В. и С. М.-
присъствали в обекта по време на извършване на проверката от инспекторите
при ОДБХ- Пазарджик. Съдът намира, че както писмените, така и гласните
доказателства са относими към релевантните по делото факти. Съдът изгради
вътрешното си убеждения въз основа на показанията на разпитаните по делото
в качеството на свидетели- М. П., Г. К., С. М. и И. Т.. Дава им вяра, доколкото
4
не се породиха съмнения относно тяхната предубеденост, в същото време те са
вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства. Не се установява св.М. П. да има
лично субективно отношение към жалбоподателя, което да стои в основата на
направените в АУАН изводи. Основания за подлагане под съмнение на
показанията на този свидетел не се намериха и в служебното й качеството,
което само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за
заинтересованост, а оттук и за превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които тя
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата както на
вътрешни противоречия, така и различия по отношение основния факт-
съС.ието на обекта към момента на проверката при съотнасянето им и с
останалите доказателствени източници- писмени и гласни такива. От друга
страна, ангажираните от жалбоподателя свидетели- Ц. В. и С. М. не отричат
факта, че към момента на проверката са били в заведението, за да помогнат за
изчистването на надрасканите със спрей прозорци. Основните различия
между споделеното от тях и св.П. касае въпроса дали по това време
заведението е работело. В тази връзка св.В. и св.М. поддържат релевираното
от жалбоподателя възражение, като твърдят, че тяхното присъствие в обекта е
било не просто с цел посещение за консумация на напитки, а само за да
съдействат на тяхната позната да се справи с щетите, нанесени от зложелатели
предната нощ, като изчистят прозорците на кафенето. Тези двама свидетели
настояват още, че приложеният към АУАН касов бон е бил разпечатан от
жалбоподателката именно по настояване на проверяващите. По отношение на
това обстоятелство съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели,
доколкото касовият бон е издаден на 01.04.2024г. в 10:45ч., а проверката в
обекта е започнала след посещението на тримата полицейски служители,
изпратени на място по подаден от жалбоподателката на същата дата в 10:56ч.
сигнал на ЕЕН тел.112. Апропо, тази времева последователност се установява
безпротиворечиво от всички писмени и гласни доказателства по делото.
Предвид изложеното, съдът дава вяра на заявеното от св.П., относно
обстоятелството, че касовият бон за извършена покупка е бил намерен по
време на проверката върху плота на заведението, което от своя страна
компрометира истинността на твърдението, че по това време обектът не е
работел. Тук е момента да се посочи, че дори и да се приеме така изградената
5
от жалбоподателя защитна версия, то без значение е обстоятелството дали в
момента на проверката заведението е било отворено за посетители, доколкото
съС.ието на същото следва да отговаря на посочените в АУАН правни норми,
за да може изобщо да извършва дейност. По същите съображения, от още по-
малко значение е причината, поради която св.В. и св.М. са се намирали в
заведението по време на проверката на инспекторите при ОДБХ- Пазарджик,
при все че никой от разпитаните не отрича обстоятелството, че прозорците на
заведението са били надраскани със спрей. Най-сетне вменените с НП
нарушения не касаят външното съС.ие на обекта, а хигиената на неговата
вътрешна част. С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени към материалите по АНП, приобщени
по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 12.06.2024г.
по пощата с обратна разписка /л.6 по делото/, а жалбата срещу него е подадена
чрез АНО на 17.06.2024г., т.е. в законоустановения за това срок, от
активнолегитимирано лице, пред компетентния да я разгледа районен съд,
поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно нормата на чл.7 ал.5 т. и т.4 от ЗХ, Министърът на
земеделието и храните и министърът на здравеопазването с наредба определят
хигиенните изисквания към обектите за производство, преработка и
дистрибуция на храни и условията за производство, преработка и дистрибуция
на храни. Именно по тази причина е приета Наредба №14/2021г. за хигиена на
храните, която съдържа конкретни правила относно спазването на хигиенните
изисквания от лицата, стопанисващи посочените обекти. Контролен орган по
съблюдаване изпълнението на разпоредбите на този подзаконов нормативен
акт не са неговите издатели, а именно съответните ОДБХ на територията,
където е извършено нарушението.
По-нататък, съгласно нормата на чл.9 ал.1 от Наредба №14/2021г. за
хигиена на храните, бизнес операторите, собственици или ползватели на обект
6
за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си
в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004 и
изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на
Европейския съюз за определени храни. Предвид използвания от законодателя
подход на изброяване на отделните възможни субекти, попадащи под обхвата
на действие на посочения Регламент, то в издаваните при нарушение на този
нормативен акт констативни и санкционни актове следва задължително да се
съдържа конкретизация относно вида на нарушителя. В настоящия случай
това не е било сторено, доколкото както в АУАН, така и в НП, липсва изрично
посочване на качеството, в което ЕТ „Корал- М. Г.ева“- гр.Пазарджик е бил
санкциониран за неизпълнение на чл.9 ал.1 от Наредба №14/2021г. за хигиена
на храните. Изводи в тази насока съдът евентуално би могъл да направи,
защото е правно грамотен, но нарушителят никога не може да бъде поставян в
ситуация да гадае волята на наказващия орган, доколкото юридически
познания от него не се изискват. В този смисъл при издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
яснотата и пълнотата при описание на вмененото нарушение, което
съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя и е достатъчно
само по себе си основание за отмяна на санкционния акт.
В същото време, доколкото нормата на чл.9 ал.1 от Наредба №14 от
9.12.2021г. за хигиената на храните е бланкетна, то тя е запълнена с посочване
на нарушените норми от приложимото европейско право. Посочените в НП
като нарушени разпоредби на Регламент (ЕО) №852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните
обаче не намират съответствие в тяхната последователност на изложените в
обстоятелствената част на санкционния акт фактически положения. Съгласно
чл.4 пар.2 от посочената норма на ПЕС, операторите на предприятия за
храни, които осъществяват етап от производството, преработката или
разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1,
спазват общите хигиенни изисквания, определени в приложение II и всички
специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО)№ 853/2004. В
Приложение II към посоченият регламент са въведени множество общи и
специфични изисквания към операторите на храни по отношение на хигиената
на храните, които според цитираната по-горе норма от Наредба №14 от
9.12.2021г., те са задължени да спазват. В този смисъл, съгласно Приложение
7
II Глава I Пар.1, помещенията за храни се поддържат чисти и в добро
техническо и общо съС.ие. Съгласно Глава II пар.1, местата, където се
приготвят, обработват или преработват храни /с изключение на зоните за
хранене и помещенията, посочени в глава III, но включително местата,
намиращи се в превозни средства/, конструкцията и планът следва да
позволяват добра хигиенна практика за храни, включително предпазване от
замърсяване между и по време на дейността. В частност: а/подовите
повърхности да се поддържат здрави и да могат да се почистват лесно, а
когато е необходимо, да се дезинфекцират. Това изисква използването на
непропускливи, неабсорбиращи, миещи се и нетоксични материали, освен ако
операторите на предприятия за храни не убедят компетентния орган, че
други материали също са подходящи за използване. Където е целесъобразно,
подовете следва да позволяват адекватно оттичане от повърхността;
б/стенните повърхности да се поддържат здрави и да могат се почистват
лесно, а когато е необходимо, да се дезинфекцират. Това изисква
използването на непропускливи, неабсорбиращи, миещи се и нетоксични
материали, както и гладка повърхност до височина, подходяща за
дейността, освен ако операторите на предприятия за храни не убедят
компетентния орган, че други материали също са подходящи за използване;
в/таваните /или, където няма тавани, вътрешната повърхност на покрива/ и
таванните структури да са конструирани и изпълнени така, че да не
допускат натрупването на мръсотия, както и да намаляват кондензацията,
формирането на нежелателна плесен и роненето на частици; д/ вратите да
са лесни за почистване, а когато е необходимо, за дезинфекциране. Това
изисква използването на гладки и неабсорбиращи повърхности, освен ако
операторите на предприятия за храни не убедят компетентния орган, че
други материали също са подходящи за използване; и е/повърхностите
/включително повърхностите на оборудването/ в зоните, където се работи с
храни, и по-специално тези в контакт с храни да се поддържат здрави и да
са лесни за почистване, а когато е необходимо, за дезинфекциране. Това
изисква използването на гладки, миещи се, устойчиви на корозия и нетоксични
материали, освен ако операторите на предприятия за храни не убедят
компетентния орган, че други материали също са подходящи за използване.
Съгласно Глава V пар.1, всички предмети, инсталации и оборудване, с които
храните влизат в контакт, трябва да са: а/ефективно почистени, а когато е
8
необходимо, дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се
извършват с честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от
замърсяване. Най-сетне, съгласно Глава IX пар.3, на всички етапи на
производството, обработката и разпространението храните трябва да се
предпазват от всякакво замърсяване, което би могло да ги направи негодни
за консумация от хора, вредни за здравето или ги замърси по такъв начин, че
би било неразумно да се очаква да се консумират в това съС.ие. В същото
време в АУАН и НП е посочено, че в помещението за приготвяне на храни
всички повърхности били силно замърсени- мивка, смесители, батерии за
вода, подова настилка. Оборудването било замърсено, видимо отдавна
непочистено- фритюрник клеясал от мазнина. Хладилникът за съхранение на
храната бил олющен и мръсен отвън и отвътре. Хладилна витрина за
безалкохолни напитки в залата за консумация била замърсена с видими
боклуци, шкафът за храни в кухнята същ бил мръсен. Етажерката в кухнята
била мръсна и имало натрупани непотребни вещи. Подовете и подово-
стенните ъгли били с наслоени замърсявания, стените до мивката били силно
замърсени с разположени на тях кухненски прибори/черпаци и ножове/, имало
обувки и лични вещи в кухненското помещение. Тоалетните били със
замърсени стени, под и мивка в преддверието, имало наличие на паяжини по
стени и тавани. При съпоставка между фактите и посоченото приложимо
право прави впечатление, че част от изброените като нарушени правни норми
не намират отражение при описание на деянието, чиито обективни признаци
то би трябвало да съдържа. Така например, липсва каквото и да било
посочване на конкретни факти относно регламентираните в Глава II, пар.1 от
Регламент (ЕО) №852/2004 изисквания за материала, от който да са направени
и начина по който следва да са поддържани подовите повърхности, стенните
повърхности, вратите и повърхностите, върху които се работи в обекта.
Съотнасянето им към изложените в НП фактически констатации, подробно
цитирани по-горе, не съответства на правните стандарти за еквивалент между
описаните факти и приложеното право. Следва да се посочи, че дори съдът,
който претендира за известни правни познания, беше изключително затруднен
да извърши адекватна преценка относно това защо АНО приема за нарушени
именно посочените правни норми и по какъв начин съотнася същите към
установеното от контролните органи по време на проверката в заведението.
Най-сетне, така визираните в АУАН и НП нарушения са на практика
9
четири на брой, както следва: на Приложение II Глава I параграф 1, на Глава II
параграф 1 б „а“, „б“, “в", „д“ и „е“, на Глава V параграф 1 б „а" и на Глава IX
параграф 3 от Регламент (ЕО) №852/2004. За всички тях АНО е наложил на
основание санкционната разпоредба на чл.131 ал.1 т.7 от ЗХ вр. чл.7 ал.5 т.3 и
т.4 от Закона за храните /ЗХ/, вр. чл.9 ал.1 от Наредба №14/2021г. за хигиена на
храните само едно административно наказание. Следователно, при издаване
на НП наказващият орган е допуснал нарушение на основен принцип на
административнонаказателното ни право, съдържащ се имплицитно в
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, според която за всяко нарушение се налага
отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно,
т.е. ЗАНН /за разлика от НК- чл.23-чл.25/ не допуска възможност за отделни
нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност,
нарушителят да търпи едно общо наказание. При това, като е наложил на
дееца едно наказание за няколко отделни нарушения /в случая четири/,
наказващият орган е допуснал процесуално нарушение на закона. По този
начин жалбоподателя на практика е бил лишен от възможността да разбере за
кое именно от посочените в НП няколко нарушения е бил санкциониран и
съответно да организира адекватно защитата си, а съдът- от възможността да
осъществи предоставения в правомощията му контрол в тази насока, още
повече, че обхватът на съдебния контрол включва и преценката дали
наложеното наказание съответства на тежестта на конкретното нарушение.
Предвид всичко изложено дотук атакуваното НП следва да бъде
отменено като издадено при нарушение на процесуалния закон.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в конкретния
случай липсва основание за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
няма обстоятелства, обуславящи квалифицирането на процесното нарушение
като маловажен случай, доколкото то накърнява сериозно обществените
отношения, свързани със спазването на задължителни хигиенни изисквания по
отношение на храните, като гаранция за безопасността на същите,
респективно за опазване на общественото здраве при консумацията им.
Обстоятелството, че на 04.04.2024г. е била извършена повторна проверка от
инспекторите при ОДБХ- Пазарджик в обекта /л.38, 39 от делото/, при която
било установено, че от страна на жалбоподателя са отстранени
констатираните на 01.04.2024г. хигиенни неблагополучия, не променя тези
изводи на съда, тъй като това е послужило като основание за отмяна
10
действието на разпореждането за спиране дейността на заведението и
съответно за нейното възобновяване.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.144 от АПК,
при определяне на разноските субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
настоящия случай, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за които е
приложен договор за правна защита и съдействие /л.30 гръб от делото/,
списък на разноските, фактура и разписка за заплащането им/л.70-72 от
делото/. Основанието по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно възражението на
пълномощника на АНО за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия
адвокатски съвет за размера за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, минималният размер, определен в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2
т.2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв, или в случая 600 лева. Същият съответства на претендирания такъв,
който не е непропорционален и несъответен на целта на закона, съгласно
критериите, залегнали в Решение на СЕС от 25.01.1024г. по дело С-
438/2022 година.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23/07.06.2024г. на Директора на ОДБХ- гр.Пазарджик,
с което за нарушение на чл.7 ал.5 т.3 и т.4 от Закона за храните /ЗХ/, вр. чл.9
11
ал.1 от Наредба №14/2021г. за хигиена на храните, вр. чл.4 параграф 2,
Приложение II Глава I параграф 1, Глава II параграф 1 б „а“, „б“, “в", „д“ и „е“,
Глава V параграф 1 б „а" и Глава IX параграф 3 от Регламент (ЕО) №852/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно
хигиената на храните, на основание чл.131 ал.1 т.7 от ЗХ, на ЕТ „Корал- М.
Г.ева“- гр.Пазарджик ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните-
гр.Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Корал- М. Г.ева“- гр.Пазарджик ЕИК ***
сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12