Р Е Ш Е
Н И Е
№ V- 649
12.06.2020 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На дванадесети юни през две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ КАМБУРОВА
Членове : ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело №2051 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по молба
вх.№20043/13.12.2019г. по описа на БОС /л.13/, подадена от „Двора“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Владимир Добрев, чрез адвокатите Николова
и Гагашева, което дружество е длъжник по изпълнително дело №20198000400078 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 на КЧСИ.
С молбата се
поддържа жалба вх.№3239 от 21.02.2019г. по описа на ЧСИ Божилова в частта, с
която са оспорени таксите по ТТР към ЗЧСИ, определени от ЧСИ Божилова в
съобщение до длъжника с изх.№2872 от 8.02.2019г.
На страната са
дадени указания да уточни оплакванията си /доколкото част от тях са условни, в
зависимост от становището на ЧСИ/ и искането към съда, което не е сторено.
При това положение
съдът следва да разгледа всички оплаквания в жалбата /с изключение тези на
прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение/.
Искането на
жалбоподателя най-общо е да бъдат намалени определените от ЧСИ такси по
съображения, че част от тях не са платени от взискателя, друга част- че такива действия
и разходи не са извършени от ЧСИ, а досежно таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ – че е
изчислена не само върху дължимата сума, а и върху разноските за адвокатския
хонорар /който е прекомерен/ и всички останали такси.
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Подадена е от страна, която има правен интерес да
обжалва постановлението за разноските /обективирано в обжалваното съобщение/.
Същата е депозирана в законния срок и е допустима.
Взискателите- Д.Д.Т. и К.М.Т., не са представили становище.
ЧСИ Ивелина Божилова е приложила копие от изпълнителното дело. Изложила е мотиви,
в които в хронологичен ред е проследено развитието на изпълнителното
производство, както и предприетите действия във връзка с изпълнението на постановени
в хода на изпълнителното дело съдебни актове. Намира
жалбата за неоснователна. Развити са подробни съображения.
След преценка на
твърденията на страните въз основа на закона и събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 5.02.2019г. пред ЧСИ Ивелина
Божилова е депозирана молба за образуване на изпълнително дело против длъжника
„Двора“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист без номер, издаден на 10.12.2018г.
по в.ч.гр.д. № 660 по описа за 2017г. на Окръжен съд- Благоевград. Молбата е
подадена от адв. Соколов от АК- София, като пълномощник на взискателите Д.Д.Т.
и К.М.Т..
Според изпълнителния лист длъжникът е осъден да заплати на взискателите
сумата от 500 лв.- разноски за адвокат по в.ч.гр.д.№660/17г. на ОС-
Благоевград.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателите са направили
искане да се образува изпълнително дело срещу длъжника, да се извърши пълно
проучване на длъжника- банкови сметки, МПС, движими вещи, недвижими имоти и др.
Направено е искане за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника,
както и за присъединяване на разноските за изпълнение в размер на 1000 евро, съгласно
договор за правно обслужване.
С разпореждане от 5.02.2019г. ЧСИ Божилова е образувала изпълнително дело
№78/2019г.; разпоредила е изпращане на уведомление до НАП; разпоредила е
изпращане на съобщение до длъжниците за образуването на изпълнителното дело;
разпоредила е също извършването на проучване на имуществото на длъжника и е
приела разноски по делото- адвокатски хонорар в размер на 1000 лева.
С това разпореждане / в т.6/ са определени и приети такси по ТТР ЗЧСИ:
1/ 20 лв. за образуване на изпълнителното дело- т.1 от ТТР
2/ 10 лв. за връчване на съобщение за образуване на изпълнително дело-
т.4 от ТТР;
3/ 10 лв. за справки – т.3 от ТТР;
4/ 15 лв. за запор на банкова сметка;
***/ 10 лв. за допълнителни разноски- т.31 от ТТР;
6/ както и сумата от 13 лв. – ДДС, начислено върху горните такси, или
общо 78 лв. с ДДС.
На взискателите е изпратено съобщение изх.№2871/8.02.2019г. за
образуваното изпълнително дело и начислените такси, като е разпоредено таксите
да бъдат преведени по сметка на ЧСИ. Освен горните суми, на взискателите е
указано да заплатят и допълнителни разноски в размер на 1 лв., т.е.- 79 лв.
Сумата е внесена от взискателите с преводно нареждане от 14.02.2019г. / л.27/ .
Издадена е сметка по чл.79 ЗЧСИ №26857 от 18.02.2019г. /л.28/, за общо 78 лв.,
в която са възпроизведени основанията, посочени и в разпореждането за
образуването на изпълнителното дело. Следователно, неоснователни са
оплакванията, че за цитираните суми не е издадена сметка от ЧСИ и не са били
внесени от взискателите.
По делото не се спори, че вследствие на наложения запор на сметката на
длъжника в Общинска банка АД /запорно съобщение изх.№2873/8.02.2019г./, на
13.02.2019г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 1807 лв.
Междувременно, на жалбоподателя /длъжник по изпълнителното дело/ е
изпратено съобщение изх.№2872/8.02.2019г., съгласно което задълженията му по
изпълнителното дело са следните:
-
500 лв.- неолихвяема сума;
-
адвокатско възнаграждение 1000 лв.;
-
неолихваема сума за т.1- 24 лв. ;
-
неолихвяема сума за т.3- 6 лв.;
-
неолихвяема сума за т.3- 6 лв.;
-
неолихвяема сума за т.4 с-е за образуване- 12
лв.;
-
неолихвяема сума за т.9 за запор на банкова
сметка- ***.;
-
неолихвяема сума за пощенски разходи- т.31- 12
лв.;
-
неолихвяема сума за т.5 такса в размер на 24 лв.;
-
неолихвяема сума за т.4- такса в размер на 12
лв.;
-
неолихвяема сума за т.4 в размер на 12 лв.;
-
неолихвяема сума за пощенски разходи- т.31- 12
лв.;
-
неолихвяема сума за разноски БНБ- 1 лв.;
-
както и дължима сума по т.26 в размер на 168 лв.
, или общо 1807 лв.
Установи се по делото, че сумата от 500 лв. е задължението по
изпълнителния лист, поради което и според отразеното в т.II.1 от жалбата, жалбоподателят не възразява за нея.
Досежно възраженията по втората сума – 1000 лв., представляваща прието
адвокатско възнаграждение, е постановено решение №743 от 8.08.2019г. по
гр.д.№926/19г. на БОС, поправено с решение №1059 от 27.11.2019г. о цитираното
дело, с което адвокатския хонорар е намален до размер от 230 лв. Ето защо
възраженията по т.II.2 не подлежат на разглеждане в
настоящото производство.
Сумата от 24 лв. несъмнено представлява такса по т.1 от Тарифата за
образуването на изпълнителното дело, поради което съгласно т.II.3 от жалбата- същата не се оспорва от жалбоподателя. Същата е заплатена
от взискателя.
Сумата от 18 лв. представлява такса по т.9 за запор на банковата сметка
/който несъмнено е извършен/, поради което, съгласно т.II.7 от
жалбата- същата не се оспорва от жалбоподателя. Същия е заплатен от взискателя.
Сумата от 12 лв., начислена по т.4 за съобщението /което е предмет на
жалбата/, изпратено до взискателя, представлява такса по т.4 от тарифата и
съгласно т.III.6 от жалбата- същата не се
оспорва от жалбоподателя. Тя е заплатена от взискателя.
Сумата от 6 лв., включена двукратно в съобщението като такса по т.3 от
Тарифата, е за изпратените два броя справки по искане на взискателя /до НАП-
л.15 и до БНБ- л.14/. Тъй като справките са извършени, то оспорването им от
жалбоподателя по т.II.3 и по т.II.4 е неоснователно. Тези суми
/общо 12 лв./ са заплатени от взискателя.
Видно от известията за доставяне, адресирани до жалбоподателя и до
взискателите /л.24 и 26/, ЧСИ действително е извършил пощенски разходи за
връчване на съобщенията до страните за образуване на изпълнителното дело. Ето
защо съдът намира за неоснователно оспорването в т.II.8 от
жалбата, че сумата от 12 лв. /отразена като неолихвяема сума за пощенски
разходи за съобщение за образуване- т.31/ не е направена като разход. Тази сума
също е заплатена от взискателя.
Относно останалите суми, посочени в съобщението до длъжника- неолихвяема
сума за т.5 такса в размер на 24 лв.; неолихвяема сума за т.4- такса в размер
на 12 лв.; неолихвяема сума за т.4 в размер на 12 лв.; неолихвяема сума за
пощенски разходи- т.31- 12 лв.; неолихвяема сума за разноски БНБ- 1 лв. /или
общо – 61 лв./, жалбата е основателна, тъй като по делото няма данни такива
действия на ЧСИ, съответно разходи да са били предприети/ извършени към датата
на съставяне на съобщението. Същите не съответстват и на отразените в
разпореждането от 5.02.2019г. за образуване на делото, въз основа на което е
изпратено обжалваното съобщение до длъжника /всъщност е налице дублиране на
сумите, с изключение на тази за запорно съобщение, като е добавена и такса от 1
лв./.
Посочените от ЧСИ в мотивите към жалбата суми за 6 бр. съобщения, вдигане
на запор и две такси за пощенски разходи /общо 116 лв./ касаят действия на ЧСИ
след обжалваното писмо, поради което не може да се приеме, че са относими към
предмета на настоящото дело. Още повече, че по делото са налични разходни
документи за две плащания от страна на жалбоподателя на обща сума от 108
/веднъж за 66 лв. и веднъж 42 лв./, част от които кореспондират с тези, сочени в
мотивите на ЧСИ.
Относно последната оспорена сума в обжалваното съобщение- 168 лв., представляваща
такса по т.26 ТТР се установи следното. След постановяването на решението, с
което приетият адвокатски хонорар е намален от съда първоначално на 320 лв.,
ЧСИ е коригирал таксата по т.26 от ТТР на 98,40 лв. /като същата правилно е
начислена върху сбора от дълга по изпълнителния лист- 500 лв. и адвокатското
възнаграждение- 320 лв./, без в базата за определянето ѝ да се включват
останалите такси. Съответно, с преводно нареждане от 26.11.2019г. /л.99 от
копието на ИД/- на длъжника е възстановена надвзетата сума от 693,60 лв. /от
които 680 лв. представляващи частта, с която приетото от ЧСИ адвокатско
възнаграждение е било редуцирано/.
След поправката на очевидната фактическа грешка в цитираното по-горе съдебно
решение, с която приетото адвокатско възнаграждение на взискателя е намалено до
230 лв., ЧСИ е извършил ново преизчисление на таксата по т.26 ТТР, като същата
е определена на 87,60 лв. /на база 730 лв., включваща единствено дълга по
изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение/, като е върнал на длъжника
сумата 10,80 лв. /платежно нареждане на л.24 от настоящото дело/.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че по аналогия на чл.235,
ал.3 ГПК следва да бъдат съобразени настъпилите нови обстоятелства- корекцията
на таксата, извършена от ЧСИ и възстановяването на надвзетите суми на длъжника,
поради което определената в съобщението такса по т.26 ТТР за изпълнителното
дело следва да бъде намалена до размер от 87,60 лв.
С оглед изложеното жалбата е
основателна за част от посочените в съобщението до длъжника такси: неолихвяема сума за т.5 такса в размер на 24
лв.; неолихвяема сума за т.4- такса в размер на 12 лв.; неолихвяема сума за т.4
в размер на 12 лв.; неолихвяема сума за пощенски разходи- т.31- 12 лв.;
неолихвяема сума за разноски БНБ- 1 лв./общо 61 лв./, както и за
горницата над 87,60 лв. по отношение на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ, поради
което постановлението за разноските, обективирано в обжалваното съобщение
следва да бъде отменено в тези му части.
В останалата ѝ част жалбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановлението за разноските, обективирано в съобщение изх.№2872 от
8.02.2019г. по изпълнително дело №78/2019г. на ЧСИ Ивелина Божилова В ЧАСТТА, с
която в задълженията по изпълнителното дело на длъжника „ДВОРА“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, са
включени следните такси по ТТР на ЗЧСИ: неолихвяема
сума за т.5 такса в размер на 24 лв.; неолихвяема сума за т.4- такса в размер
на 12 лв.; неолихвяема сума за т.4 в размер на 12 лв.; неолихвяема сума за
пощенски разходи- т.31- 12 лв.; неолихвяема сума за разноски БНБ- 1 лв.,
както и за таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ над сумата от 87,60 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх.№3239 от 21.02.2019г. по описа на ЧСИ Божилова в частта, с която са
оспорени таксите по ТТР към ЗЧСИ, определени от ЧСИ Божилова в съобщение до
длъжника с изх.№2872 от 8.02.2019г. В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.