Решение по дело №16331/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22165
Дата: 5 декември 2024 г. (в сила от 5 декември 2024 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20241110116331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22165
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110116331 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от А. Г. В. против "В." АД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ; за обезщетение за забава върху главницата за трудово
възнаграждение с правно основание чл. 245 КТ; за обезщетение за неспазено предизвестие с
правно основание чл. 220 КТ; за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с
правно основание чл. 224 КТ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 07.03.2022г.,
прекратено със заповед № 3/ 29.01.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Същият навежда твърдения, че отработил трудовото възнаграждение за периода м.
октомври 2023г.- м. януари 2024г., като ответникът не изпълнил задължението си да плати
възнаграждение в размер на 5511,97 лева, от които сумата 1000,74 лева, представляваща
трудово възнаграждение за м. октомври 2023г.; сумата 1500.74 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. ноември 2023г., сумата 1509,75 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. декември 2023г., сумата 1500,74 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. януари 2024г. Същият твърди, че в резултат на забавата на ответника
претърпял вреди в размер на законната лихва.
На следващо място ищецът сочи, че трудовият договор между страните е прекратено
поради намаляване обема на работа- чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, основание, изискващо отправяне
на предизвестие. Същият поддържа, че работодателят прекратил трудовият договор между
страните без да изпълни задължението си да отправи предизвестие, нито платил
1
обезщетение за това.
В исковата молба са релевирани твърдения, че при прекратяване на договора ищецът не е
използвал платен годишен отпуск в размер на 12 дни10 дни за 2023г. и 2 дни за 2024г., като
ответникът не платил обезщетение за това.
При изложените фактически твърдения ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да плати сумата 5511,97 лева, представляваща трудово
възнаграждение за периода м. октомври 2023г.- м. януари 2024г., от които сумата 1000,74
лева, представляваща трудово възнаграждение за м. октомври 2023г.; сумата 1500.74 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. ноември 2023г., сумата 1509,75 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. декември 2023г., сумата 1500,74 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. януари 2024г.; сумата 138,17 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение за
периода 27.11.2023г.- 21.03.2024г., от които сумата 43,81 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м.
октомври 2023г. в размер на сумата 1000,74 лева за периода 27.11.2023г.- 21.03.2024г., сумата
48,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за трудово възнаграждение за м. ноември 2023г. в размер на сумата 1500.74 лева
за периода 27.12.2023г.- 21.03.2024г.; сумата 31,81 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м.
декември 2023г. в размер на 1509,75 лева за периода 27.01.2024г.- 21.03.2024г., сумата 13,80
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
трудово възнаграждение в размер на 1500,74 лева за периода 27.02.2024г.- 21.03.2024г.;
сумата 1934 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие; сумата 1167,36
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12
дни за 2023г. и 2024г., от които сумата 972,80 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 10 дни и сумата 194,56 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. в размер на 2
дни.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.238, ал.1 ГПК и чл.239 ГПК
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК на
ответника са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е
указано в месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства, като
съобщението е връчено на ответника. В същото съобщение на ответната страна са указани
последиците от неизпълнение на тези задължения, съгласно чл. 133 от ГПК. След изтичане
на срока за отговор от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно
заседание, на което представител на ответника не се яви, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. От приложените книжа- съобщение и призовка за
2
съдебно заседание, връчени на ответника се установява, че на ответната страна двукратно са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание. На следващо място, съобразявайки представените по делото писмени
доказателства, съдът счита, че предявените искове са вероятно основателни, с оглед
посочените в исковата молба и представените доказателства, доколкото се установява
всички релевантни към предмета на спора обстоятелства, а именно обстоятелството, че
между страните е сключен трудов договор, прекратен от работодателя на основание,
изискващо предизвестие, престиране на труд и наличие на неизползван платен платен
годишен отпуск. С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да
мотивира решението по същество.
При този изход на делото право на разноски има ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. В
настоящия случай ищцата направила искане за присъждане на разноски до приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция и е представила доказателства за
извършването им.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "В." АД (в несъстоятелност), с ЕИК ***********, да плати на А. Г. В., с ЕГН
**********, сумата 1000,74 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. октомври
2023г., след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2024г., до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 128 КТ, сумата 1500,74 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. ноември 2023г., след приспадане на дължимите данъци и осигуровки,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128 КТ, сумата 1509,74 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. декември 2023г., след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба- 21.03.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128
КТ, сумата 1303,74 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. януари 2024г., след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 21.03.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 128 КТ; сумата 43,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м. октомври 2023г. в размер
на сумата 1000,74 лева за периода 27.11.2023г.- 21.03.2024г., на основание чл. 245 КТ, сумата
48,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
3
главницата за трудово възнаграждение за м. ноември 2023г. в размер на сумата 1500,74 лева
за периода 27.12.2023г.- 21.03.2024г., на основание чл. 245 КТ; сумата 31,81 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
трудово възнаграждение за м. декември 2023г. в размер на 1509,74 лева за периода
27.01.2024г.- 21.03.2024г., на основание чл. 245 КТ, сумата 13,80 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово
възнаграждение в размер на 1303,77 лева за периода 27.02.2024г.- 21.03.2024г., на основание
чл, 245 КТ; сумата 1934 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 220 КТ; сумата 1167,36 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за
2023г. и 2024г., от които сумата 972,80 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 10 дни и сумата 194,56 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. в размер на 2 дни, след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 21.03.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 224 КТ; сумата 1175 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4