Определение по дело №853/2019 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна, 20.052019г.

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ТАНЯ КУНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в. гр. дело № 853/19г., намира следното: Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Ж.И.К., чрез адв.М.Д.- ВАК  срещу решение № 730/21.02.2019г., постановено по гр.д. № 4639/18г. на ВРС, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.74 ЗЗД, вр. чл.61,ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, предявени от въззивницата срещу М.Х.К. и Н.Х.К. за заплащане на съответна част от погасена от Ж.К. последна вноска от наследствен дълг по Договор за банков инвестиционен кредит №1184/19.03.2008г. /1/5 от 1116,61лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за разликата над присъдените 74,44лв. до претендирания размер от по 223,22лв. и за заплащане на сумата от по 5436лв. от всеки от ответниците, представляващи месечно възнаграждение, съобразно наследствените квоти на М.К. и Н.К., за периода м. януари 2012г. – м. март 2018г. за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес и въззивницата е осъдена да заплати на ответника М. К. сумата от 671,05лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски. Счита се, решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Излага се, че съдът не е съобразил оборимостта на установената в нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения на солидарните длъжници, както и, че от събраните по делото доказателства, презумпцията е оборена. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, включително и изявленията на страните в тяхната съвкупност, поради което и е достигнал до неправилни изводи. Посочва, че не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че Ж.К. е заплащала вноските по договора за кредит от м. април 2011г. до м. март 2018г. и разходите по договора. Насрещната престация по договора е получена от солидарния длъжник и кредитополучател – ЕТ“Здраве-Христо К.“ за финансиране на строителство на приодолечебница в гр.Велики Преслав“, като е учредена ипотека за обезпечаване на дълга. Сумата по договора за кредит е преведена по сметка на ЕТ“Здраве-Христо К.“ и усвоена от него, като сумата е разходвана за нужди на ЕТ и съобразно целта на договора, поради което и презумпцията на чл.127 ЗЗД следва да се счита за оборена. Като неполучили насрещна престация по договора, останалите солидарни длъжници по договора не отговарят спрямо съдлъжника ЕТ“Здраве-Христо К.“. Поради това, че единствено този солидарен длъжник е отговорен по кредите, ответниците следва да отговарят за дълга според наследствената си квота от по 1/5 ид.ч. или със сумата от по 223,32лв. Неправилен е и изводът на съда по отношение  на претенцията за заплащане на претендираното възнаграждение за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг, че същата е неоснователна поради това, че ответниците не са възлагали извършването на управленска дейност и, че ищцата се е водила от собствения си интерес да погасява редовно задълженията по договора за да предпази собственото си имущество от евентуално принудително изпълнение. Неправилно и необосновано съдът е приел, че с ангажирането си по наследствения дълг ищцата е изпълнила свой нравствен дълг спрямо паметта на наследодателя да поеме отговорност за съхраняване и опазване на наследственото имущество, поради което и не може да претендира възнаграждение от ответниците. По изложени подробно доводи и съображения, без да навежда нови или нововъзникнали факти и доказателства моли решението в обжалваната част да се отмени като се постанови ново, с което исковете се уважат в предявения размер.  Претендира присъждане на разноските.

С писмен отговор, в срока по чл.263, ал.1 ГПТ въззиваемите М.К. и Н.К. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че решението е правилно и законосъобразно, като по подробно изложени доводи молят, същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на решението в посочените части, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и същите се явяват допустими.

Предвид въведените оплаквания във въззивната жалба за неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата и нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, като съдът счита, че не е налице хипотезата за задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства или служебно събиране на такива, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

     Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на  02.07.2019г.   от 10  ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: