Р Е Ш Е Н И Е
№.260004 10.08.2020
г. гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1326 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от И.Н.К., чрез пълномощник адв. И.З. от АК -
Монтана против решение № 1850 от 30.12.2019 г., постановено по гр.дело №
6755/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявения от И.Н.К. иск по
чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД срещу С.Р.Ж., за заплащане на сумата от 2 000 лева,
като получена с оглед на неосъществено основание - като капаро по несключен
окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор 68850.503.150, с площ от 346 кв.м., находящ се на адрес ***,
съставляващ УПИ XX, в
кв.2802, по плана на гр.С.З., ведно със законната лихва върху дължимата
главница от завеждане на иска, до окончателно изплащане; присъдени са разноски.
Въззивникът
И.Н.К. обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че първия правен извод на съда бил неправилен и необоснован и
противоречал на приетите по делото доказателства и на посоченото от съда
съдебно решение на ПАС. От дадените от ищеца обяснения не можело да се направи
извод, че той бил страна по предварителния договор за закупуване на процесния
имот, сключен между И. И. и Д.Г., само защото ищецът възстановил на купувача
даденото от него капаро. Макар да възстановил на И. И. капарото, ищецът се
отказал от идеята да замести това лице като купувач по предварителния договор и
си искал обратно дадените на С.Ж. 2000 лв. Това било подкрепено от решението на
СтОС и ПАС по гр.д. № 13 /2018г. и в. гр.д. 3/2019г., с което бил обявен за
окончателен предварителния договор за продажба на процесния имот от Д.Г.на И. И..
От друга страна отношенията между ищеца и купувача по предварителния договор И.
И. не били предмет на производството и между тях не съществувал спор. Сумата от
2000 лв. нямало как законно да остане в патримониума на ответника С.Ж., тъй
като това щяло да доведе до неоснователно обогатяване за сметка на ищеца.
Необоснован бил и извода на съда за несъответствие между сочените от ищеца
правопораждащи факти с претендираните правни последици. По делото се установило
предаването и получаването на процесната сума, а също и причината, поради която
ищецът я дал на ответника – намерение да закупи имота, което не се осъществило.
Изводът на съда, че бил налице сключен предварителен договор с подставени лица
и сключването на окончателен зависило от заплащането на оставащата сума, като
следвало да се приспаднат сумите, дадени като капаро на продавача бил изцяло
погрешен, тъй като предварителния договор бил сключен между Д.Г.и третото лице
– И. И., а Д.Г.нямало как да е подставено лице на своя син. Моли съдът да
отмени изцяло постановеното решение и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявения иск. Претендира за разноски за две инстанции.
Въззивникът
С.Р.Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е валидно,
допустимо, правилно и моли да бъде оставено в сила. Излага съображения. Прави
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените
в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните
по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
Производството е иск по чл.55, ал.1 предл. 2 от ЗЗД – неоснователно
обогатяване с оглед на неосъществено основание.
Ищецът И. Н. К. твърди, че се интересувал от покупката на парцел в
строителните граници на гр.С.З. с инвестиционна цел. Узнал, че се продава
такъв, находящ се на адрес гр.С.З., ***, с площ от 346 кв.м., съставляващ УПИ
XX, в кв.2802, по плана на града, а по кадастрална карта - поземлен имот с
идентификатор 68850.503.150 за терена и 68850.503.150.1, 68850.503.150.2,
68850.503.150.3, 68850.503.150.4, 68850.503.150.5 и 68850.503.150.6 за
намиращите се върху терена сгради. Твърди, че като титуляр на правата върху
имота се заявил ответника С.Ж., с който общувал по повод интереса си към имота.
Влязъл в преговори с Ж. и постигнали съгласие по всички параметри на сделката
по продажбата на имота - цена и срок за сключване на окончателен договор, в
това число и по предварителното заплащане от негова страна, на част от цената
на имота под формата на капаро, като гаранция за сериозността на намеренията
му, в качеството му на потенциален купувач на имота и за да спре ответника да
го предлага на други лица. Предварителен договор за покупко- продажба не бил
подписан. Уговорките им останали устни. На 30.09.2017 г. заплатил на Ж. сумата
от 2000 лв. като капаро, за което плащане съставили надлежен документ -
разписка, която била подписана от С.Ж.. Тази сума била предмет на претенцията
му по делото, която се основавала на обстоятелството, че до сключването на сделка
по продажбата на имота под формата на окончателен договор не се стигнало, тъй
като продавачът –ответникът С.Ж., отстъпил едностранно от постигнатите
договорености за продажбата на имота. Тъй като до подписване на предварителен
договор или до сключване на окончателен договор за продажба на имота не се
стигнало, платената от него на ответника С.Ж., на дата 30.09.2017 г., сума от 2
000 лева, като капаро по неосъществения договор за продажба на имота, се
явявала платена на неосъществено основание. Поради това, тази сума следвало да
му бъде възстановена от ответника С.Ж., като платена по неосъществено
основание. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника С.Р.Ж. да му заплати, на основание чл.55, ал.1, предл.второ от ЗЗД,
сумата от 2 000 лева, като получена от него с оглед на неосъществено основание
- като капаро по несключен окончателен договор за покупко-продажба на недвижим
имот -поземлен имот с идентификатор 68850.503.150, с площ от 346 кв.м., находящ
се на адрес ***, съставляващ
УПИ XX, в кв.2802, по плана на гр.С.З., ведно със законната лихва върху
дължимата главница от завеждане на иска, до окончателно изплащане на дължимата
сума.
Ответникът оспорва иска изцяло като недопустим и неоснователен.
Оспорва твърденията в исковата молба като неверни. Соченото в исковата молба
основание - устен предварителен договор за покупка на имот, изключвало
приложението на института на неоснователното обогатяване. Ответникът Ж. твърди
още, че никога не бил разговарял с лицето И.К., не бил взимал пари от него. В
Районен съд С.З. имало образувани две граждански дела №№6756/2017 г. и
6752/2017 г., които били съединени под № 6756/2017 г., с ищец И.Н.К. против
ответника на същото основание със същите фактически и правни основания и същите
бланкови разписки. Според ответника Ж. несериозно звучало един инвеститор, за какъвто се представял в исковата молба
ищецът, да договаря сделка за имот, чийто идентификатор, квадратура и постройки
в него бил проверил, съответно и кой бил собственика, да дава пари на ръка на друго лице, нефигуриращо като
собственик в съответните регистри. Единствената
причина за нелогичните му действия било желанието му да се облагодетелства за
негова сметка. Такива уговорки, с този човек и плащане на суми не било имало.
Не бил договарял с този човек и не бил получавал никакви пари от него. Същите
бланкови разписки, със същия почерк, ответникът получил като приложение на исковите молби по горепосочените
две граждански дела, обединени под№ 6756/2017 г., по които разписки като
свидетел бил подписан г-н И.И., според ответника близък с ищеца по настоящото
дело. Саморъчният текст бил попълнен от И.. Ответникът Ж. оспорва представената
разписка като неистинска, с недостоверна дата и не носеща неговия подпис. Оспорва
твърдението на ищеца, че неоснователно се обогатил с претендирана сума.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че в тежест на ищеца е да
докаже, че е предал сумата от 2 000 лева на ответника, както и че е договарял с
него сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В
тежест на ответника е да докаже насрещните си възражения или че е сключен
окончателен договор за прехвърляне на имота. Първоинстанционният съд е
установил по безспорен начин, от приложената по делото разписка от 30.09.2017
г., че С.Р.Ж. е получил от И.Н.К. сумата от 2000 лева - капаро за покупка на
недвижим имот - ПИ идентификатор 68850.503.150, с площ от 346 кв.м. на ***, а
от приложената актуална скица на имота, че Д.Г.Г.- майка на ответника е
собственик на имота. Оригиналът на процесната разписка се намира в кориците на
досъдебно производство на РП С.З., заедно с други две разписки - от 07.10.2019
г. за 25 000 лева -предмет на гр.д. № 6752/2017 г. по описа на РС С.З. и от
08.10.2017 г. за сумата 3 000 лева - предмет на гр.д. № 6756/2017г. по описа на
РС С.З.. Първоинстанционният съд е приел в производството по чл. 193 от ГПК, че
разписката е автентична, както и че ответникът действително е получил сумата от
2 000 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели С.И.а И.а и И.Т.И.,
съдът е счел, че се потвърждава
обстоятелството, за предаване на сумата от 2000 лева от ищеца на ответника С.Ж..
От показанията им, съдът е приел, че преговори за покупка на имота, И.К. е
водел още през 2015 - 2016г. С. го е придобил чрез публична продан. В крайна
сметка се изготвил Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот,
но там купувач било друго лице - И.. От показанията на свидетеля И. съдът е
приел, че при сключването на предварителния договор И. е действал от името и в
полза на ищеца К., който към момента е отсъствал от страната.
От дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения от ищеца К., съдът
е приел, че от св. И.И., ищецът е узнал за имота. Говорил е с И. да купи имот с
инвестиционна цел и И. му е предложил процесния и го е свързал със С.Ж..
Собствеността била на майката на С.. Когато водили първите разговори, разбрал,
че С. е придобил собствеността на имота на публичен търг чрез майка си. И. е
сключил Предварителния договор за процесния имот, защото е бил изпратен от
ищеца, който е отсъствал от страната.
От решението по гр.д. № 13/2018 г. по описа на СтОС, районният съд
е установил, че предявеният от И. С.И.
(купувач) срещу Д.Г.Г.(продавач) иск с основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е уважен, като е обявен за окончателен
Предварителен договор за покупко – продажба на ПИ с идентификатор 68850.503.150
- УПИ XX с площ от 346 кв.м. на *** между горецитираните страни след заплащане
на сумата от още 81 000 лева от купувача. Съдебният акт е потвърден с Решение №
28 от 26.02.2019 г. по гр.д. № 3/2019 г. на Апелативен съд Пловдив. Образуваните
пред Районен съд С.З. гр.д. № 6752/2017 г. за сумата от 25 000 лева и гр. д. №
6756/2017 г. за сумата от 3000 лева са обединени под номер 54/2018 г. и
изпратени за разглеждане на Окръжен съд С.З. по подсъдност. Двете дела са
образувани от И.К. срещу Д.Г.и С.Ж. с предмет връщане на сумата от общо 28 000
лева, поради неоснователно обогатяване на ответниците, а именно като получена
от тях без основание поради несключване на Договор за покупко-продажба на
процесния имот на ***. При двете разписки ответникът С.Ж. се е подписал като
пълномощник на майка си Динка Господинова.
Съдът е установил, че по двете граждански дела, се е установило,
че е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, с
купувач И. С.И., както и че последният е действал в полза на И.К.. От
свидетелските показания на И. и от обясненията на ищеца се установило, че
купувачът т.е. ищецът е наясно, че формално продавач на имота е майката на
ответника, а същата действа от името на сина си Ж.. От показанията на
свидетелите и обясненията на ищеца, районният съд е установил, че в
противоречие на искането си по настоящото дело, ищецът е сключил Предварителен
договор за имота, по който той е страна чрез подставено лице - И. С.и въпреки
това иска връщане на дадената сума за придобИ.е на имота, именно поради
неосъществено основание - несключване на договор за покупко-продажба. Налице е
сключен Предварителен писмен договор за покупко-продажба между страните чрез
подставени лица и сключването на окончателен такъв зависи от заплащането на
оставащата сума. Предвид тези обстоятелства, съдът е намерил, че е налице
несъответствие между сочените от ищеца правопораждащи факти с претендираните
правни последици и искът е неоснователен, тъй като не е налице неосъществено
основание. Предвид твърденията на ищеца, че към 2017 г. И.К. е имал желание да купи
имота, но вече е загубил това желание и иска да му се върнат парите, съдът е приел,
че при тази теза на ищеца, искът му също се явява неоснователен. Сумата от 2
000 лева е дадена на ответника като капаро, с уговорка да е част от цената на
имота и като гаранция за сериозността на намеренията му като купувач, за да
спре ответникът да предлага имота на други лица. Съдът е приел, че платената
при сключването на предварителния договор сума, съставлява задатък и при
неизпълнение на задължението на купувача да купи имота, той губи така платената
цена. Въпреки това съдът не е приел тези твърдения за достоверни, предвид твърденията
на ищеца, заявил неизгодни за него факти, че е пратил И. С.да го представлява
по сделката и към настоящия момент този предварителен договор е обявен за
окончателен.
Въззивната инстанция намира за установено следното: От приложена
разписка от 30.09.2017 г., се установява, че С.Р.Ж. е получил от И.Н.К. сумата
от 2000 лева като капаро за покупка на недвижим имот - ПИ с идентификатор 68850.503.150
- УПИ XX с площ от 346 кв.м. на ***. От представената актуална скица на имота, е
видно, че собственик на имота е Д.Г.Г.- майка на ответника, въз основа на
Нотариален акт от 02.10.2017 г. Не е
спорно по делото, че оригиналът на процесната разписка се намира в кориците на
досъдебно производство на РП С.З., заедно с други две разписки - от 07.10.2019
г. за 25 000 лева - предмет на гр.д. № 6752/2017 г. по описа на РС С.З. и от
08.10.2017 г. за сумата 3 000 лева - предмет на гр.д. № 6756/2017г. по описа на
РС С.З..
В производство по реда на чл. 193 от ГПК при оспорване автентичността
на подписа на С.Ж. на процесната разписка по делото, от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-почеркова експертиза, се установява по категоричен
начин, че разписката е автентична.
От показанията на свидетелите
С.И.ова И.а и И.Т.И. се установява, че сумата от 2000 лева е предадена от ищеца
К. на ответника С.Ж. в офиса на фирмата на И.. Преговори за покупка на имота И.К.
е водил с ответника още през 2015 - 2016г. С. го е придобил чрез публична
продан. Св. И. твърди, че той е изготвил и попълнил всички разписки за получена
сума като капаро, а впоследствие е изготвил Предварителен договор за
покупко-продажба на процесния имот. В последния купувач е друго лице – И.,
който е действал от името и в полза на ищеца, защото И.К. е отсъствал от
страната.
От обясненията на ищеца И.К., дадени по реда на чл. 176 от ГПК се
установява, че ищецът е знаел, че собствеността на процесния имот е на майката
на С., както и че С. е придобил собствеността на имота на публичен търг чрез
майка си. Ищецът заявява, че И. е
сключил предварителния договор за процесния имот, от негово име, защото той го
е изпратил,тъй като е отсъствал от страната.
От решението по гр.д. № 13/2018 г. по описа на ОС – С.З. се
установява, че искът на И. С.И.ов - купувач
срещу Д.Г.Г.– продавач, с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е уважен и е обявен
за окончателен предварителен договор от 08.07.2017г.
за покупко - продажба на следния имот: ПИ с идентификатор
68850.503.150 - УПИ XX с площ от 346 кв.м. на ***, при условие, че в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила, ищецът И. С.заплати на
ответницата сумата от още 81 000 лева – неплатен остатък от уговорената
продажна цена. Съдебният акт е потвърден с Решение № 28 от 26.02.2019 г. по
гр.д. № 3/2019 г. на Апелативен съд Пловдив и е влязъл в сила на 02.03.2020г.,
след като с определение ВКС не допуска касационното му обжалване.
Пред Районен съд С.З. са образувани гр.д. № 6752/2017 г. за сумата
от 25 000 лева и гр. д. № 6756/2017 г. за сумата от 3000 лева, които обединени
под един номер са изпратени за разглеждане на Окръжен съд С.З. по подсъдност.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира за установено следното: Втората хипотеза, предвидена в чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице,
когато в момента на получаването не съществува валидно правно отношение, което
да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да
възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия,
водещи до имуществено разместване. Тук се обхващат случаите, когато: се дава
нещо в периода на преговори за сключването на договор, а впоследствие договор
не се сключва; се дава нещо по сключен договор под отлагателно условие, което
не се сбъдва; при плащане на бъдещо задължение, т. е. антиципирано изпълнение,
което впоследствие не възниква; престиране въз основа на предварителен договор,
когато не е сключен окончателният; авансово плащане по срочен договор, който
бива прекратен преди авансираните вноски да станат изискуеми. Както е известно,
условието е бъдещо несигурно събитие, като причините за неговото сбъдване или
несбъдване могат да бъдат от различно естество. Ето защо, в областта на
неоснователното обогатяване следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, а именно: когато страната, която предварително е дала имотната облага,
недобросъвестно е попречила на сбъдването на уговореното отлагателно условие,
тя няма да има възможност да иска връщане на даденото. Това разрешение е
правилно, тъй като, въпреки че принципът за недопускане на неоснователното обогатяване
е водещ и основен, тук ще намери приложение друга водеща максима, не само за
облигационното, а за правото изобщо, а именно: “Никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение“. В тези случаи необоримо се приема, че условието
се е сбъднало и следователно вече съществува основание, което да оправдае
имущественото разместване.
По настоящото дело се установи по категоричен начин имущественото
разместване, при което ищецът К. е дал на ответника Ж. сумата от 2000 лв. като
капаро за закупуване на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.З. ***. Преди
тази дата е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот
от 08.06.2017г., в който като купувач е посочен И. С.И.ов, действал от името и в
полза на И.К.. Продавач на имота е майката на ответника, която действа от името
на сина си Ж.. Със влязло в сила съдебно решение предварителният договор за
покупко – продажба на процесния имот от 08.06.2017г. е обявен за окончателен,
под условие – заплащането на остатъка от цената. След като в предварителния
договор, ищецът К. е действал чрез подставено лице, логично е и окончателният
договор да е сключен от негово име и в негова полза. Това обстоятелство –
сключването на окончателен договор за закупуването на процесния имот, макар и
от друго лице – И. И., но от името и в полза на ищеца води до извода за липса
на елементите на фактическия състав на неоснователно обогатяване на
неосъществено основание. В този смисъл останаха недоказани твърденията на ищеца
в исковата му молба, че основанието на което е дадена сумата от 2000 лв. не се
е осъществило. Напротив сключен е предварителен договор, обявен за окончателен
от името и в полза на ищеца К., което обстоятелство изцяло изключва
приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 2 -ро ЗЗД.
На следващо място, твърденията на ищеца, че първоначално
имал желание да купи имота, но впоследствие загубил желание и иска да му се
върнат парите, също обуславят неоснователност на претенцията му за връщане на сумата
от 2 000 лева. Това е така, защото дадената сума от 2000 лв. като капаро не
подлежи на връщане, в случай на неизпълнение на задължението от страна на купувача
- ищец да купи имота. В случай, че купувачът се откаже от покупката на имота,
същият не може да претендира за връщане на даденото като капаро по договора. Когато страната, която предварително е
дала имотната облага, недобросъвестно е попречила на сбъдването на уговореното
отлагателно условие, тя няма право да иска връщане на даденото. Това е така,
защото никой не може да се
облагодетелства от собственото си недобросъвестно поведение. В тази ситуация
купувачът - ищец няма право да получи обратно платената сума.
Тъй като
изводите на въззивната инстанция съвпадат със изводите на районния съд,
обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият
няма искане за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се
присъждат в настоящото производство.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1850 от 30.12.2019 г.,
постановено по гр.дело № 6755/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: