РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 03.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 448 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от В.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 295з-1857/25.09.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че в хода на проверката не е установено жалбоподателят да е имал достъп до сочената служебна информация, като сочи, че на 15.05.2020 г. не е бил на дежурство в процесния пътен участък. Отрича се от обективна и субективна страна да е осъществено дисциплинарното нарушение. Сочи липса на дата, на която да се приеме, че нарушението е открито. Сочи се, че липсват категорични доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, а само за предположение. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, както се претендират и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.С. от ЛАК, който поддържа жалбата, както и искането за разноски съгласно списък на разноските на л. 363 от делото, като представя и писмена защита.
Ответникът – Директор на ОДМВР – Ловеч се представлява от юрк. Р., който в съдебно заседание излага аргументи, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед законосъобразна. В подробни аргументи в съдебно заседание процесуалният представител на ответника сочи, че фактическата обстановка, описана в обжалваната заповед, е установена от всички доказателства, вкл. от събраните от съда гласни доказателства, като установено безспорно е и соченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Ответникът сочи константна практика на Административен съд – Ловеч по други идентични 6 дела. От ответната страна не се претендират разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2020г. в ОД на МВР Ловеч е получено писмо с рег.№ 2855р-1179/20.05.2020 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ /лист 174 от делото/, с което са изпратени информация и снимки от чат мобилно приложение „Вайбър“ в група, включваща и служители на ОДМВР – Ловеч, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР Ловеч. С писмото са дадени указания за извършване на проверка и вземане на отношение по компетентност. Директорът на ОДМВР Ловеч със своя Заповед рег.№ 295з-933/27.05.2020 г. /на л. 173 от делото/ е назначил проверка по изложеното в писмото и приложените към него данни, като със Заповед рег.№ 295з-1047/12.06.2020г. /лист 179 от делото/ е удължил срока й до 01.07.2020 г. При проверката са снети сведения от посочени в предоставените данни служители, включително от жалбоподателя В.Б.М..
За резултатите от проверката е изготвена справка № 295р-11203/23.07.2020 г. /лист 181-187 от делото/, в която е посочено, че съобщенията, изпратени от мобилния телефон на сочените служители, са информация, класифицирана като служебна, поради което публикуването на текстовите съобщения е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, като е предложено да се образува дисциплинарно производство против оспорващия и още четирима негови колеги.
След получаване на справката, Директорът на ОДМВР Ловеч като дисциплинарно-наказващ орган (ДНО) със своя Заповед рег.№ 295з-1382/28.07.2020 г. /лист 35-40 от делото/ образува дисциплинарно производство срещу петима служители, посочени в нея, сред които и жалбоподателя В.Б.М., и назначава комисия като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Служителят М. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, за което е положил подпис на нея. Със Заповед рег.№ 295з-1606/26.08.2020г., Директорът на ОДМВР Ловеч е удължил срока за работа на ДРО до 15.09.2020 г.
Назначената от ДНО комисия е извършила проверка на изложеното в сигнала, приобщила е към преписката сведения на служителите и други доказателства, изискала е и получила сведения и доказателства от ОДМВР - Ловеч и съответните районни управления, както и кадрови справки на служителите.
На 18.08.2020 г. е изготвена Обобщена справка № 906р-5480 /на лист 56-60 от делото/. След изготвянето ѝ са събрани допълнителни сведения от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР за наличие на данни за лица, които не са служители на МВР, които присъстват в установената „Вайбър“ група, както и справки в отдел „Административен“ при ОДМВР – Ловеч, Дирекция Правно-нормативна дейност към МВР и др.
Въз основа на допълнително събраните сведения е изготвена Обобщена справка № 906р-6027/09.09.2020 г. /на л. 50-55 от делото/. В нея са отразени резултатите от дисциплинарното производство. Жалбоподателят е запознат с двете обобщени справки срещу подпис.
В справката е посочено, че от мобилен телефонен номер *****, ползван от жалбоподателя М., на 15.05.2020 г., в 11: 32:19 ч., е публикувана информация във „Вайбър“ група за местонахождението на провеждане на контрол на скоростта с техническо средство, като от представените протоколи за използване на АТСС от тази дата се установява, че действително на 15.05.2020 г., в 11: 32 ч. Автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 е било позиционирано на същото място, което е посочено от наказания М. в текстовото съобщение.
Комисията е приела, че В.Б.М. е публикувал служебна информация, с което е нарушил чл. 71 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи - „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения в закона ред”. В справката изрично е посочено, че служителят е запознат с Етичния кодекс и измененията му /за това са представени писмени доказателства по делото, посочени изрично в обобщената справка/, изложен е и анализ на понятията „служебна информация“ и „други лица“ по смисъла на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс. Направен е извод, че жалбоподателят М. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ е предвидено да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, след връчена покана за запознаване със справките и всички събрани по преписката доказателства и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО, е бил запознат с обобщените справки, за което се е подписал лично /на лист 55 и лист 60 от делото/.
Въз основа на констатациите в обобщената справка, ДРО е изготвил становище рег.№ 906р-6191/15.09.2020 г. до Директора на ОД на МВР Ловеч /на л. 43-49 от делото/ с предложение за наказания на петимата служители с установени нарушения, като на жалбоподателя е предложено да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, каквото е предложението и за останалите четирима служители.
На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е връчена покана за представяне на писмени обяснения за изпращането на соченото текстово съобщение. Жалбоподателят е представил в предоставения срок обяснение /възражение /на лист 22 от делото/, в което сочи, че личната кореспонденция според КРБ е неприкосновена, както и че на посочената в справката дата, не той лично е обслужвал маршрута, на който е разположена камерата.
След запознаване с обобщения доклад, становището и дисциплинарната преписка по образуваното дисциплинарно производство Директорът на ОД на МВР - Ловеч, на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР издава обжалваната Заповед № № 295з-1857/25.09.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 71, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, прието за нарушение на служебната дисциплина. Нарушението е подробно описано в заповедта. В заповедта са изложени мотиви, фактически и правни основания за издаването ѝ, обсъдени са възраженията на служителя и е изложено становището на ДНО за неоснователност на тези възражения. ДНО е съобразил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното му поведение – награди и наказания до момента, поради което е наложил наказание в минималния законов размер.
По делото са представени протоколи за запознаване на служителите в ОДМВР - Ловеч с Етичния кодекс и неговите изменения и протоколи за запознаване с Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР, от които се установява, че жалбоподателят е запознат с тези документи. Представени са и доказателства за ползвателите на мобилните номера от справката и протоколи от използване на АТСС на процесните дати.
Към административната преписка, освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника и редица доказателства, касаещи дисциплинарното производство против останалите служители.
От правна страна съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение на л. 10 от делото и кадрова справка на л. 111 от делото, че жалбоподателят В.Б.М., ЕГН: **********, е държавен служител – младши автоконтрольор I степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, считано от 11.12.2017 г. и продължава да служи на същата длъжност, както и към момента на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 25.09.2020 г., вкл. и към момента на приключване на съдебното дирене.
В това си качество жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 11 от делото, че М.С.М.при издаване на оспорената в настоящото производство заповед - 25.09.2020 г.- е имал качеството Директор на Областна дирекция на МВР – Ловеч, назначен със Заповед № 8121К-299/20.01.2017 г. на МВР, считано от 20.01.2017 г., като е заемал същата и към момента на издаване на обжалваната заповед, която длъжност е сред изброените в чл. 204, т. 3 от ЗМВР и следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - жалбоподател към момента на издаване на обжалваната заповед.
Обжалваната Заповед № 295з-1857/25.09.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч съдържа необходими фактически основания и правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на заповедта са изложени достатъчно подробни мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се отбележи, че административната преписка е достатъчно подробна. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на пленума на ВС и константната практика на съдилищата по административни дела мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт. В допълнение, освен че заповедта отговаря на всички изисквания за форма, изложените в заповедта фактически основания, освен достатъчно подробни и подкрепени от всички писмени доказателства, не се и оспорват в по-голямата си част от жалбоподателя.
Обжалваната заповед съдържа и изискуемите правни основания по специалния чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като отговаря и на останалите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, като следва да се посочи, че липсват доводи на жалбоподателя за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Ето защо съдът приема, че липсва отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР. Следва да се посочи, че не всяко нарушение, а само съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
В чл. 208 от ЗМВР изрично е посочено, че дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. Следователно на ДНО е предоставена оперативна самостоятелност да реши как да започне дисциплинарното производство в хипотеза като процесната - без или със заповед и дали да следва реда по чл. 207 от ЗМВР, или по-облекчената процедура. В случая е спазено производство, което в много по-голяма степен гарантира правото на защита на служителя. Съдът счита, че дори да са били налице предпоставки за дисциплинарно производство без издаване на заповед за образуване, издаването ѝ и провеждането на дисциплинарно производство не е процесуално нарушение.
Освен това дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от 27.07.2020 г., на която дата материалите по назначената със Заповед № 295з-933/27.05.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч проверка са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган. Следователно, от провеждането на дисциплинарно производство с издаване на заповед и назначаване на комисия, не са били засегнати по никакъв начин негативно правото на защита и интересите на жалбоподателя.
Очевидно е от съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, че комисията се състои от трима членове, всеки от които на длъжност в различен сектор, т.е. не е налице нарушение при формиране на състава на комисията.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка и становище с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал.10 от ЗМВР). На служителя е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, като му е наложил минималното предвидено в закона наказание, поради което твърденията на оспорващия в тази насока са неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства, намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
В процесния случай жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, а именно за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Като такова нарушение е прието неспазването на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г.). Последната разпоредба императивно разпорежда „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред”. В случая безспорно е установено, и това не се отрича от жалбоподателя М., че същият ползва мобилен телефонен номер ***** до издаване на заповедта. Безспорно е доказано и че от този номер в група на приложението „Вайбър“ на 15.05.2020 г. 11:32:19 ч. е изпратено текстово съобщение за местонахождението на Автоматизирано техническо средство.
От приложените протоколи за използване на АТСС безспорно се установява, че на посочената дата АТСС е било разположено на същото място, както в текстовото съобщение, изходящо от жалбоподателя. Предмет на проверката не е бил начинът, по който тази служебна информация е станала достояние на жалбоподателя М., който, както и служителите, извършвали контрола, е служител на МВР - младши автоконтрольор I степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Ловеч. Предмет на проверката и същност на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание, е това, че служебната информация, с която е разполагал държавният служител М., е била предоставена на трети лица не по установения ред. По никакъв начин жалбоподателят не е опровергал извода, че съобщението е изпратено от неговия телефонен номер – няма никакви доказателства, че този телефонен номер на конкретната дата е ползван от трети лица, конкретни лица, а не хипотетични такива. Нито е посочено обективно обстоятелство, което би довело до извод, че точно на тази дата М. е бил лишен от държането на личния си телефонен номер по някакъв начин и не би могъл да изпрати процесното текстово съобщение. Единствено възможният логичен извод е, че съобщението във „Вайбър“ групата е писано от самия М.. Как същият е придобил изнесената информация не е предмет на дисциплинарното производство и на съдебното такова.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят М. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговите изменения, както и с Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, като се е подписал лично в съответните протоколи.
Няма представени по делото доказателства, че изнасянето на служебна информация в групов чат в приложението „Вайбър“ е включено в установения ред за предоставяне на такава информация на трети лица. От данните по делото е видно, че в групата са участвали освен служители на МВР и други лица - физически и юридически лица – 189 настоящи служители на МВР, 39 телефонни номера на синдикални организации на МВР и 52 телефонни номера на граждани и юридически лица. Т.е. достъп до служебната информация е предоставен едновременно на широк кръг лица и изобщо не може да става дума за лична кореспонденция по смисъла на КРБ, каквито твърдения се правят от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въз основа на всичко изложено до тук съдът приема за установено, че с гореописаните действия жалбоподателят е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо нарушение на чл. 71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред. Поведението на М. дава основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което законосъобразно на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца. Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл. 200, ал.2 от ЗМВР.
Неоснователни са възраженията, че, тъй като в ЗМВР и в Етичния кодекс не е дефинирано понятието „служебна информация“, органът недопустимо е възприел това понятие така, както е дадено в други нормативни актове. Действително в горните два акта липсва легално определение на „служебна информация“, но същото следва да се тълкува в съответствие с целите, за което е използвано. Видно от Раздел VI „Държавният служител и служебната информация“ на Етичния кодекс, в него са регламентирани обработването на лични данни, използването на служебната информация, събирането и достъпът до информация, предоставянето на информация на обществеността и т.н. Правилата за описаните действия се съдържат в относимите закони – Закон за защита на личните данни, Закон за достъп до обществена информация, Закон за защита на класифицираната информация и др. Следователно легалната дефиниция на „служебна информация“, дадена в чл. 11 от ЗДОИ, е относима и към дейността на служителите в МВР и правилата за поведение, регламентирани в Етичния кодекс. В случая публикуваната от М. в групата „Вайбър“ информация се отнася до времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС, а М. е разполагал с нея и е бил служител на МВР, т.е. безспорно тази информация попада в дефиницията за служебна такава – създадена е по повод дейността на органите на МВР, осъществяващи контрол на скоростта и отговарящи за безопасността на движението на МПС. В Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не се прави разграничение на информацията по начина на достъп до нея на служителя. Посочено е „Служебната информация, с която разполага държавният служител…“ – чл. 71. Т.е. каквато и да е служебна информация, а не само тази, до която има пряк достъп поради заеманата конкретна длъжност.
В чл. 22, ал. 2 от ЗМВР законодателят е разписал изрична забрана за предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред – не само служебна, а всякаква информация. За публикуването на процесната информация във „Вайбър“ група с достъп на всякакви лица (включително търговски дружества) не само, че не е разписан законов ред, напротив – съществува изричната забрана по чл. 22, ал. 2 от ЗМВР и чл.71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
При издаване на оспорената заповед е спазен и принципът за съразмерност, противно на оплакванията в жалбата. Дисциплинарните нарушения на служителите в МВР са регламентирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като четвъртото от тях е „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. В чл. 150, ал. 2 от ЗМВР изрично е регламентирано задължение за държавните служители в системата на МВР да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарните наказания също са регламентирани в закона, като в зависимост от тежестта на нарушението са предвидени и съответни наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), относимото дисциплинарно наказание е „порицание“, като при отчитане на обстоятелствата по чл. 206, ал.2 от ЗМВР на жалбоподателя М. е наложено наказание в минималния законов срок. Видно от кадровата справка на л. 111, жалбоподателят М. е наказван 7 пъти с други предходни заповеди, както и е награждаван 7 пъти.
Спазена е целта на закона – при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
Останалите доводи на жалбоподателя за събиране на доказателствата по дисциплинарното производство в нарушение на процесуалните закони и в частност НПК съдът намира за неотносими, тъй като производството е административно, а не наказателно, и за него е регламентиран специален ред в ЗМВР, който е спазен, включително по събирането и приобщаването на доказателства, поради което НПК е неприложим.
По изложените мотиви съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съобразена е с материално-правните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В същия смисъл е формираната практика на Административен съд – Ловеч по други идентични на настоящото шест дела, като настоящият състав не немира аргументи да се отклони от сочената практика.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат.
От ответника не се претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 295з-1857/25.09.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението е окончателно на основание чл. 211, вр. с чл. 197, ал. 1 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: