Мотиви на
присъда № 47/ 30.04.2018г.по нохд № 186/ 17г.по описа на ОС- Ямбол.
Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение
против М.Д.М. и С.Г.В. за престъпление по чл.116 ал.1 т.6,пр.2 и 3,т.7 и т.9,
вр.с чл.115 и чл.20 ал.2 от НК, затова
че на *****.около 20-21 часа в къща находяща се на ул."Ш." №* в с.Л., общ.С., действайки
в съучастие като съизвършители умишлено
са умъртвили В. Н. П., деянието е
извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост, с користна
цел- да вземат парите на П. намиращи се в дома му и предумишлено.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението изцяло така както е предявено като
намира същото за доказано от обективна и субективна страна. В пледоарията си
прокурора поддържа изцяло фактическата обстановка изложена в обвинителния акт,
като счита същата за доказана от събраните доказателства на съдебното
следствие. Прави се искане на подсъдимите да им бъде наложено наказание по 17
години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим,
като по отношение на подс.М. се приложи и разпоредбата на чл.68 НК и се приведе
в изпълнение предходното условно наказание лишаване от свобода.
Подс.М.М.
участва в съдебно заседание лично и със защитниците си адв.К. и адв.Г. ***,
чрез които оспорва предявеното му обвинение. Излагат се подробни съображения,
че от събраните на съдебното следствие доказателства по никакъв начин не се
доказва, че М. е взел участие в
умъртвяването на дядо си. След подробен
анализ на събраните доказателства се сочи, че подсъдимият може да бъде упрекнат
единствено, че е бездействал докато приятеля му подс. С.В. е умъртвявал дядо
му, но това му поведение се оправдава в
изпадането в ступор. Излагат се подробни аргументи относно необективността на
изготвената комплексна психиатрично- психологична
експертиза и на това основание се иска същата да не бъде кредитирана от съда.
Оспорват се и предявените квалифициращи обстоятелства - убийство с користна цел
и с особена жестокост и с предумисъл, като се сочи, че по делото не са събрани
никакви доказателства в подкрепа на тази обвинения. Оспорва се и предявеното
обвинение, че подсъдимите са умъртвили В. П. "чрез удушване", тъй
като според тройната съдебно- медицинска експертиза и трайната съдебна практика
умъртвяването на пострадалия е станало чрез "загърляне". На това
основание се пледира подс.М. да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение,
тъй като същия не го е извършил.
Подс.С.В.
участва в съдебно заседание лично и чрез защитниците си адв.Г. и адв.К. ***,
чрез които оспорва обвинението. Твърди се, че изложената фактическа обстановка
в обвинителния акт досежно участието на В. в умъртвяването на П. не се подкрепя
от събраните доказателства. В тази насока се сочи, че следва да се кредитират
напълно обясненията на подс.В., тъй като същите са логични и последователни и
са подкрепени от изготвената по делото тройна съдебно- медицинска експертиза.
Излагат се и подробни аргументи за несъставомерността на предявените
квалифициращи обстоятелства- убийство с особена жестокост, убийство с користна
цел и предумисъл за убийство. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан
изцяло по предявеното му обвинение, като евентуално същия може да бъде признат
за виновен за извършените от него действия след умъртвяването на П. от
собствения му внук.
За да постанови присъдата си съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.В.
е роден на ***г***, заедно със своята майка и по- голямата си сестра, като баща
му е починал когато е бил на 6 години. След завършване на следното си
образование работи на различни места. Не е осъждан.
Подсъдимият М.М.
е роден на ***г***, заедно с баба си св.М.П. и майка си св.Ж.П., както и в
апартамента на вуйчо си св.Н.П. ***. Родителите му са се развели когато е бил
на 7 години, като след това той е останал да живее при баба си М.П. и дядо си
постр.В. П. в гр.Б.. След пенсионирането на дядото тримата се преместили да
живеят в родния му дом в с.Л., общ.С., ул."Ш." №*, където започнали да се занимават с животновъдство, а
подсъдимият ходел на училище във втори клас. Една година след това подсъдимият
и баба му се прибрали в гр.Б., а дядото останал в с.Л.. Св.Ж.П. живяла дълги
години в Г., а след връщането си в България се разболяла от шизофрения, заради
което е лекувана многократно в психиатрични клиники. М.М. напуснал училище в 6
клас, след което е ходел периодично при дядо си за да му помага, но винаги
срещу съответно заплащане. В с.Л. се преместил да живее и сина на пострадалия
св.Н.П., който работел задно с баща си, също срещу заплащане. В последствие
отношенията между тях се влошили, тъй като бащата не одобрявал връзката на сина
си със св.Ж.Ж., тъй както била от ромски произход. През годините св.М.П. и
внука й подс.М. живеели с мисълта, че пострадалия е длъжен да им дава пари за да завършат
строежа на къщата им кв.С., тъй като от цялата къща обитаем бил само първия
етаж. Разчитали на парите на пострадалия и за ежедневните им нужди, като
помежду си споделяли, че дядото е
стиснат и не им дава достатъчно пари. Пострадалият въпреки възрастта си /76
години/ продължавал да работи, занимавал се със земеделие и животновъдство,
като живеел изключително аскетично /видно от протокола за оглед на
местопроизшествие/. Подсъдимият работел на различни места, без трудов договор и
периодично е имал нужда от пари, за което молел дядо си. В семейството е имало
напрежение на тази тема, тъй като според бабата и внука пострадалият е длъжен
да им дава повече пари, а дядото смятал, че е негов дълг да научи внука си на
труд и да покаже как се изкарват пари, като му давал пари само когато М. си ги заработи.
Внукът от своя страна си измислял различни начини да "измъкне" пари
от дядо си като го лъжел, че е започнал да учи висше образование, че са го пребили
тъй като дължи пари и т.н. Близките на пострадалия знаели, че той
има спестени около 100 000лв. и често са обсъждали помежду си тази тема.
Подсъдимият М.М.
е осъждан както следва:
С
определение за одобряване на споразумение от *****. по нохд № *****.на РС Б. на
основание чл.198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, чл.63, ал.1, т.3 и чл.55 ал.1 т.2
б."Б" от НК на обществено порицание и
С определение за одобряване на споразумение от *****.
постановено по нохд № *****.на 103 НС на СРС, в сила от *****., на основание
чл.339 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК на 1 година лишаване от свобода. На
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на определението в сила т.е.
от *****.
Двамата
подсъдими се познавали от деца, тъй като живеели в един и същи квартал. Често
се събирали заедно в дома на подс.М.. Подс.
В. имал намерение да извърши ремонт на къща в кв.С. и тъй като подс.М. му е
дължал пари се уговорили вместо да му
връща заема да му помогне с труд, както и да му услужи с къртач. М. казал на В.,
че дядо му има такава машина и на *****. двамата отишли до дома на пострадалия в
с. Л., за да вземат инструмента. От гр.Б. до селото се придвижили с автомобила
на сестрата на В. марка "*****" с ДК № *****, управляван от него,
като паркирали автомобила пред къщата на П.. При посещението в селото, дядото
помолил внука си в края на месец септември ****. да му помогне при брането на
грозде, като казал на С.В. да го докара в селото. След като взели къртача марка
"Хилти" се прибрали в гр.Б..
На *****.
през деня подсъдимите се уговорили да отидат до дядото на подс.М., за да го
моли отново да му даде пари. След 17 часа тръгнали от гр.Б. с л.а. "*****"
с ДК № *****, като минали през ж.к."М.р.", гр.С.и достигнали до началото на с.Л.. Движението
на автомобила е регистрирано от камери за регистриране на трафика на МПС на *****. в 17:48:54 контролна точка Черни
връх и 17:59:01ч. контролна точка С.. Подс.В. паркирал автомобила по черен път
на около 300м.от табелата за начало на селото на около километър и половина от
къщата на дядото на М.. Двамата не минали през селото, а в покрайнините по
пътеки покрай лозята и по този начин около 19 часа достигнали до къщата на
пострадалия находяща се в с.Л. ул."Ш." №*. Тъй като входната врата била заключена прескочили оградната мрежа откъм
навеса със слама и по този начин отишли до къщата на пострадалия, чиято входна
врата също била заключена. Подс.М.
почукал по прозореца и по вратата, след което дядо му В. П. им отворил и
ги поканил в стаята, която обитавал, в дясно от входната врата. В стаята имало
две легла едно срещу друго, като подсъдимите седнали на едното, а пострадалия срещу
тях на другото. В началото разговаряли
за общи неща за това с какво се занимават , как са близките им и т.н., а след
това подс.М. помолил дядо си да му даде пари, тъй като имал да връща заем на С..
Дядото не му отказал, но му казал че трябва да почака, след което двамата
станали, застанали един срещу друг и започнали да се карат, отправяйки си и
взаимни обиди. В един момент около 20часа постр.П. посегнал да удари внука си, който
му отвърнал. Виждайки това С.В. също
станал от леглото, приближил се до В. П. откъм гърба му и с двете си ръце обгърнал
тялото на пострадалия в областта на гърдите, като хванал и двете му ръце, за де
не може да се съпротивлява. Чрез завъртане извадил от равновесие П. и по този
начин успял да го събори на пода, като паднали и двамата странично, тялото на В.
било частично затисналото от тялото на пострадалия. В тази поза подс.В. продължил да държи здраво П., а подс.М. се
надвесил над дядо си и започнал да го души притискайки с ръце устата и носа му.
След това с въженце, което намерил в
стаята го преметнал през врата на пострадалия и започнал да го загърля. Подс.М.
надвесен над дядо си, като с коляно
затискал тялото му в областта на гръдния кош в областта на пето, шесто и седмо ребро в ляво и продължил
да затяга примката на въжето, което било преметнато в областта на гърлото, а
двата края му края затягал в задната част на тила, като по този начин е
притискал с въжето сънната артерия,
яремната вена и гръкляна. В процеса на загърлянето и в резултат
съпротивата на пострадалия подсъдимият местил въжето и опъвал в различни
позиции на тялото му, като е затягал примката под различни ъгли - отзад,
отстрани, отпред, отляво . В един момент по време на загърлянето подс.В. пуснал
пострадалия и се изправил. Тези действия на подсъдимите по умъртвяването на
пострадалия са продължили около 20-30 минути, тъй като е имало моменти, в които
пострадалия е поемал въздух, изпитвал е мъчителен недостик на въздух и в същото
време е осъзнавал настъпващата си смърт и безизходността на ситуацията, като е
оказвал и съпротива такава каквато е била по силите му, а именно ритал е с
крака и се опитвал с ръце да се освободи от примката. Подс.М. преустановил загърлянето
след като са се убедил, че е умъртвил дядо си и веднага след това казал на В.
да търси в стаята на дядо му пари, които да вземат. В джоба на закачен на
закачалката панталон открил портфейл, в
който имало неустановени по делото между 100-400лв., които взел, като оставил в
портфейла 2 лева. По - късно предал парите на М.. Продължил да тършува в стаята
и след като не открил други пари двамата подсъдими напуснали дома на
пострадалия, носейки в себе си въжето, с което умъртвили В. П.. Излезли през
входната врата, преминали отново през оградата от там откъдето са влезли, а
след това по обратния път в покрайнините на селото стигнали до паркирания
автомобил. По обратния път подс.В. отново управлявал автомобила, като са уточнявали различни защитни версии в случай,
че ги призоват в полицията. Пътувайки към гр.Б. автомобила отново е регистриран от камери за регистриране на
трафика на МПС на *****. в 21,18ч.
контролна точка С.и в 21,21ч.17:48:54 контролна точка Черни връх. Около 22 часа
двамата подсъдими отишли в апартамента на подс.М. *** където се преоблекли, а
дрехите с които били по време на убийството, както и въжето послужило за
умъртвяването поставили в черни чували, които изхвърлили в различни контейнери за смет, след което се прибрали по
домовете си.
Към обяд на
21.09.****.съседа на пострадалия св.А.Я. чул магарето му да реве затворено в
обора и отишъл да провери защо П. не го е извел на паша. След като влязъл в
стаята му видял трупа на В. П. проснат по очи на пода, след като се убедил, че
е умрял взел телефона на пострадалия и се обадил на подс.М., съобщавайки му, че
дядо му е починал. М. отговорил само, че това се е очаквало. Пристигналия на
място екип на спешна помощ, констатирала смъртта на П., а след това пристигнала
и полиция, тъй като лекарите установили, че смъртта на пострадалия е
насилствена.
След
погребението на дядо си М.М. продал магарето му, получил е парите от продажбата
и на гроздето, като направил и опит да
продаде трактора му, но не е успял, тъй като не е намерил талона за неговата
регистрация.
На 4.10.****.св.М.П.
придружена от внука си подс.М. е посетила офис на Пощенска банка в гр.Ямбол и
са й изплатени 11 591,70лв.- наследствен дял от съпруга й В. П.. Тя запазила 3000лв.за
себе си , а останалите пари дала на М.М. по негово настояване, тъй като й казал
че трябва да прави ремонт на апартамента, в който живее в гр.Б., ж.к."С.".
От
изготвената по делото тройна съдебно медицинска експертиза изготвена от вещите
лица доц.д-р С., д-р Б. и д- р Ш., както и от огледа на местопроизшествие
придружен с фотоалбум и данните от аутопсията извършена от вещото лице д-р Ч. е
видно, че на В. П. са причинени следните увреждания: двустранен периобритален хематом по- добре
изразен в областта на дясната очница, червеникави кръвоизливи в областта на
очните ябълки, кръвонасядания със синкав цвят в областта на очните ябълки, кръвонасядания
със синкав цвят в областта на носа, множество синкави кръвонасядания с размери
от около 1-2 до 3 см.в областта на устните, на горната и долната, по предните
им повърхности, както и по лигавичните им повърхности, повърхностни охлузвания
на кръвонасяданията в областта на устните и нарушаване целостта на лигавичните
им повърхности на местата на кръвонасяданията с оскъдна кървениста секреция. Освен
посочените увреждания вещите лица установяват от приложения фотоалбум, че е
налице и кръвонасядане с петнист характер, не хомогенно, с морав цвят, което
наподобява смесен негативен и позитивен отпечатък, от притискане с твърд
предмет се вижда в областта на левия ъгъл на долната челюст. На фона на това
кръвонасядане има ленти от охлузване на нивото на папиларния слой на кожата
/наличие на засъхнала кръв/, които оформят заедно с кръвонасядането обща фигура
продължаваща назад към основата на тилната област на главата. Контузиите на
тази фигура са разлети. В областта на лявата скула има безформено охлузване,
под нивото на околната кожа и с кафяво червен цвят, без размери по гърба на
носа, кръвонасядане по върха на носа, охлузване в зоната между дясната скула и
носната пирамида, без размери, кръвонасядане с морав цвят около очницата на
лявото око, кръвонасядане с морав цвят около очницата на дясното око и
слепоочието, петнисти кръвоизливи в
областта на дясната ушна мида, десния ъгъл на долната челюст, охлузване
съставено от сливащи се успоредни отвесно разположени драскотини, без размери
на дясната буза, кръвонасядане под меките обвивки на черепа в лявата челно
слепоочна област, с тъмно червен цвят, В теменната област на главата има
охлузване с неправилна триъгълна форма; в областта на шията непосредствено над
горния ръб на щитовидния хрущял е налична косо разположена странгулационна бразда, която е прекъсната и
на различни места има различна дълбочина и форма, в областта на лявата
предностранична повърхност на шията се установява наличието на сравнително
повърхностна странгулационна бразда с широчина около 1 мм, която представлява
лентовидно охлузване на кожата със забелване на епидермиса на кожата, без да
има впиване на странгулиращия предмет в тъкани, в областта на лявата половина
на шията и в тилните области се виждат отделни бразди, като в ляво се
установява наличието на двойна такава, която е повърхностна и е повече със
синкави кръвонасядания по своя ход. Същата е с широчина 10мм., но е по- къса и
прекъсната. В областта на лявата половина на лицето около ъгъла на долната
челюст се установяват две бразди, които са разположени така че наподобяват буквата
"х", като на това място кожата е охлузена и кръвонаседната. В областта на върха на езика, както и в
областта на предната част се установяват синкавочервени кръвонасядания. Такива
се установяват и в областта на корена на езика. Кръвоизливи в областта на
меките тъкани на шията отпред и около гръкляна, както и по хода на
стрингулационната бразда в областта на мускулите на шията. Счупване на лявото
рогче на подезичната кост с кръвоизливи около мястото на счупването. На гръдния
кош- множество контузионни огнища на белите дробове, предимно в областта на
страничните повърхности на левия бял дроб, счупвания по страничните части на
левите 5, 6 и 7 ребра, като на местата на счупванията фрактурираните огнища са
разместени, а седмото ребро е счупено на две места. Ребрата са счупени по
страничните им части, по средната аксиларна линия. На местата на счупването им
ребрата са хлътнали към кухината на гръдния кош. Синкавочервени кръвоизливи в
областта на меките тъкани на гръдния кош в ляво около местата на счупването на
ребрата, кръвоизливи в областта на дясната половина на гръдния кош, но тук са
по- слабо изразени, разположени са предимно в областта на задната повърхност на
гръдния кош и са без счупвания на ребрата на кръвонаседнатите места. По
крайниците- засъхнали зацапвания в областта на върха на показалеца и палеца на
дясната ръка. От фотоалбума вещите лица установяват налични увреждания по
предните повърхности на двете подбедрици. Личат охлузвания с подлежаща
повърхност във вид на ивици, някои от тях с форма на дъга отворена надолу.
Други охлузвания са безформени.
Според заключението на тройната съдебно
медицинска експертиза всички описани травматични увреждания са причинени от
удар, притискане, триене, разтягане с или върху твърд тъп предмет.
Кръвонасяданията в областта на лицето са причинени от удари или притискане със
или върху твърди тъпи предмети. Ударите би могло да са нанесени с ръце, или
главата да е удряна в околните предмети или притискана върху твърди тъпи
предмети. Охлузванията са в резултат на притискане и триене върху твърди
предмети.Травматичните увреждания не е възможно да се получат при падане от
ръст върху пода.
Вещите лица
са категорични, че е налице загърляне с примка, която не може да бъде
идентифицирана, поради липса на характерния релеф на ивицата от механичното
притискане. Това е така, тъй като загърлянето не е с еднократно затягане на
примката, деецът и пострадалия са сменяли взаимно местоположението си, като
пострадалия е оказал съпротива, видно от множеството травми по подбедриците.
Поради липса на белези по кожата на шията характерни за душене според вещите
лица не е налице душене с притискане на шията. Налице са обаче данни за
притискане с ръце в областта на устата , притискане и затискане на носа, в
предвид наличните кръвонасядания в тази област. С оглед спецификата на тези
увреждания в областта на долната повърхност на брадата, езика и носа / описани
подробно по- горе/ причинени от затискането и запушването на дихателните отвори
/ уста и нос/ могат да бъдат причинени на първоначалния етап на инцидента, като в последствие е преминато
към загърлянето с въженце.
По отношение
счупването на рогчето на подезичната кост вещите лица сочат, че с оглед на
наличните увреждания същото би могло да бъде счупено по време на загърлянето
примката в един момент да е хлътнала в дълбочина под езика и да е счупила
нежното ляво рогче на подезичната кост. Същите изключват рогчето да е счупено
по време на душене с ръце, тъй като липсват следи от пръстите на ръката.
Ребрата са
счупени прижизнено, но вещите лица не дават категоричен отговор за механизма на
счупването им.
Причината за
смъртта на В. П. е механичната асфикция причинена от загърлянето с въже и е
настъпила около 20-21часа на *****.
По делото са
изготвени четири ДНК експертизи, трите са изготвени от вещото лице Д.К. и една
от вещото лице Т., като са изследвани дрехите и откритите части от тялото на
пострадалия, както и иззети по време на огледа на местопроизшествие вещи от
дома на пострадалия. От всички изследвани предмети единствено по гърба на
куртката, с която е бил облечен пострадалия, в лявата страна горе е открит ДНК
профил освен на В. П. и такъв на подс.М.М. / видно от ДНК експертизата
изготвена от вещото лице Д.К., приложена на л. 45- 50, т.3, ДП/.
От
разпечатка на АИС "Пътна карта" е видно, че лекия автомобил, с който
подсъдимите са се придвижили от гр.Б. до с.Л. и обратно е регистриран от камери
за регистриране на трафика на МПС на *****.както
следва: в 17:48:54 контролна точка Черни
връх в посока М.р.- К., в 17:59:01 контролна точка С.в посока Д.- С., в
21:18:31 контролна точка С., в посока С.- Д. и 21:29:18 контролна точка Черни
връх в посока К. - М.р.. Същия автомобил е регистриран в това направление и на *****.
На
досъдебното производство са предадени с протокол за доброволно предаване / прил.на л.75, т.4, ДП/ 9 диска със записи
на камери на "Центъра за видеонаблюдение и управление на трафика Б. находящи
се на кръстовището на ул."Т. А." и "С.", кръговото
кръстовище "Трапезица", кръстовището на ул."Захари С." и
"Горно Езерово", кръстовището на ул."Захари С."*** за *****.от
17 часа до 22 часа.
От
заключението на техническата експертиза изготвена от вещото лице Б. /приложена
на л. 78-83, т.4, ДП/ е видно, че на диск № 1,2,3,4,7, и 9 от камерите е
записано движението на л.а."*****" с ДК № *****. Установено е че
автомобила, в който е заснет с водач и пътник на предна дясна седалка преминава на *****. в гр.Б. през кръстовищата
на ул."Т. А." и "С.", кръгово "Трапезица",
кръстовището на ул."Захари С." и "Горно Езерово",
кръстовището на ул."Захари С."***. По СД няма следи от манипулация.
Вещото лице потвърждава изцяло даденото заключение.
От протокола
за оглед на местопроизшествие е видно, че по пода в стаята в която В. П. е бил
убит от подсъдимите има множество разхвърляни предмети, инструменти, в които е
възможно да се е удрял пострадалия при ритането с крака при оказването на
съпротивата. При огледа са открити портфейл с 2 лева , както и пликче с 330лв.
На 22.09.****.е извършен допълнителен оглед в дома на пострадалия, като в
метална кутия от маслини находяща се под едното от леглата в стаята в която е
бил убит П. са открити 5 пакета с пари на обща стойност 11 010лв.
От изготвената по делото комплексна психиатрично-
психологическа експертиза /прил.на л.2-34, т.4, ДП/ от вещите лица д-р Л.Д. и Г.А.
е видно, че подсъдимият С.В. не страда
от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет. Същия е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същия е с подчертан екстровертен тип динамика на нервните процеси, което го
определя като активен, общителен, с повишена раздразнителност и лабилност на
емоционалните процеси. Общителен доверчив, лоялен към компанията си и е готов
да помага винаги и на всеки, който поиска помощта му- приятелите му са
приоритет. По тази причина помага на М.М., заема му пари, помага му да си
намери работа, често пътува с него, тъй като М. няма кола и шофьорска книжка.
Липсва споделено състрадание към жертвата, разкаяние за стореното и чувство за
вина. Според проведеното изследване вещите лица дават заключение, че В. е склонен към лъжа и
социално Ж.телно поведение. В. е импулсивен, амбициозен, самоуверен, склонен
към вземане на рискови решения и поемане на рискови действия. Същия правилно
възприема фактите , които имат значение по делото и не е изпадал в състояние на
силно раздразнение. Състоянието в което се е намирал по време на извършване на
престъплението му е позволявало да предвиди последствията от действията си,
освен това неговата психична годност е дала възможност за изграждане на защитни
механизми- универсални психологични процеси, които предпазват индивида от
осъзнаване на особено болезнени преживявания, които ги преработват така, че да
получат приемлив вид и при необходимост да бъдат коригирани чрез отричане,
изтласкване, проекция.
От изготвената по делото комплексна психиатрично-
психологическа експертиза /прил.на л.37 - 68, т.4, ДП/ от вещите лица д-р Л.Д.
и Г.А. е видно, че подсъдимият М.М. не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет. Същия е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той
е междинен тип между екстроверт и интроверт, със смесен тип динамика на
нервните процеси, със слаб контрол над импулсите. Емоционално лабилен, по
характер холерик- с висока реактивност, раздразнителен, нетърпелив,
неуравновесен. Властен, егоцентричен, прави всичко възможно да бъде център на
внимание. Склонен да фантазира и да героизира себе си. Склонен към прояви на
вербална и физическа агресия. С ниска самооценка, която компенсира с агресивно
поведение. Слабо податлив на внушения. Основните емоции, които демонстрира са
гняв, яд, омраза спрямо дядо си . Лицето е с ниско ниво на отговорност, нисък
външен и вътрешен локес на контрола, улесняващ проявите на асоциалност,
морално- етичната оценка е формална по отношение на действия и поведение.
Липсата на адекватна родителска грижа, заболяването на майка му, отпадането от
училище са предпоставки, за сформирането на психоподобен характер и девиантно
поведение- натрупал е гняв, омраза и разочарование спрямо близките си.
Стремежите на М. са ориентирани към парите- финансова независимост и богатство,
което ще компенсира зависимостта и ниската самооценка. Парите са приоритет и
основна мотивация за така сформиралото се асоциално поведение. Резултатите от
проведеното изследване показват наличие на склонност към лъжа и социално Ж.телно
поведение. М. е импулсивен, реактивен, склонен към вземане на рискови решения и
поемане на рискови действия. Същия притежава нормална психична годност за
правилно възприемане на фактите, които имат значение за делото. При извършване
на престъплението не е изпадал в състояние на силно раздразнение. Състоянието в
което се е намирал му е позволявало да предвиди последствията от действията си,
освен това неговата психична годност е дала възможност да се изградят защитни
механизми- универсални психологични процеси, които предпазват индивида от
осъзнаване на особено болезнени преживявания, които ги държат в сферата на
несъзнаването и ги преработват така, че да получат приемлив вид и при
необходимост да бъдат коригирани, чрез изтласкване, отричане, рационализиране.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото
доказателства- частично от обясненията на подсъдимите В. и М., показанията на
свидетелите Н.П., М.П., Ж.Ж., И.С.И., И.В.И., К.А., С.И., Г.Н., А.С., М.Г., А.С.,
М.П., А.К., Ж.Е., П. Р., Д. М. Н. С. и Ж.П., от заключенията на трите съдебно-
медицински изготвени от вещите лица д-р Ч. и д-р Е., на тройната съдебно-
медицинска експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р С., д-р Б. и д-р Ш., от
двете комплексни психиатрично- психологически експертизи, от четирите ДНК експертизи изготвени от вещите лица К. и Т.,
от техническите експертизи изготвени от вещите лица Р.Г., Б., от показанията на
вещите лица, посочени по- горе с изключение на К., от приложените по делото
писмени доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие, на труп и на
веществени доказателства, фотоалбуми, справки и свид.за съдимост на подсъдимите, както и
протоколите и фотоалбумите от трите следствени експеримента с участието на подсъдимите.
Основния и
спорен по делото факт е авторството на инкриминираното деяние, тъй като преките
доказателства за това са единствено обясненията на подсъдимите, които взаимно
се обвиняват и едновременно с това оневиняват себе си. След като анализира поотделно
и в съвкупност техните обяснения дадени на съдебното следствие, съдът счита, че
подс.В. пресъздава по- вярно неговите действия и тези на подс.М.. Това е така
тъй като описания от него начин на умъртвяване и нанасяне на телесните увреждания
на пострадалия са преценени от вещите лица доц.д-р С., д-р Б. и д-р Ш., като
отговарящи на установените травми по тялото на пострадалия.
Двамата
подсъдими не отричат, че на инкриминираната дата *****.след 17 часа са отишли с
автомобила на сестрата на подс.В. ***, като е налице и пълно съвпадение в
обясненията им относно мястото на паркиране на автомобила, преди табелата на с.Л.,
придвижването до дома на дядото на подс.М., в покрайнините на селото, през
лозята. Напълно кореспондират помежду си и обясненията им относно мястото
откъдето са влезли в двора на пострадалия, посрещането им от негова страна и
водените разговори до момента на спречкването между внука и дядото. По
отношение тези факти са налице и други доказателства, а именно посоката на
движение на автомобила, с който са се придвижили подсъдимите е записано от
камерите на "Центъра за видеонаблюдение и управление на трафика Б., като е
установено че на инкриминираната дата *****. автомобила е преминал
последователно в гр.Б. през кръстовищата на ул."Т. А." и "С.",
кръгово "Трапезица", кръстовището на ул."Захари С." и
"Горно Езерово", кръстовището на ул."Захари С."***.
Посоката на движение на автомобила съвпада с обясненията на подсъдимите, че са
тръгнали от ж.к. "С."и са се
насочили към изхода на гр.Б., през ж.к."М.р." към с.Д. и гр.С.. След излизането им с автомобила от гр.Б.
, движението на автомобила , регистриран
и от камерите на за регистриране на трафика на МПС, като на *****.в 17:48:54 е
регистриран от контролна точка Черни връх, а в 17:59:01 от контролна точка С.,
което напълно съвпада с движението им към с.Л., общ.С., към дома на
пострадалия. Съдът напълно кредитира посочените писмени доказателства и
изготвената видеотехническа експертиза, тъй като посочената информация е запис
върху техническо средство и няма данни за манипулация в тази насока, както и за
неизправност на записващите устройства.
По отношение
повода за отиването в дома на дядото на М., съдът счита, че в тази насока
следва да се кредитират обясненията на подс.В., който сочи, че след като са
приключили с общия разговор между дядото и внука за роднини и близки, М.
попитал дядо си дали ще му даде пари, след което дядо му отклонил въпроса и
това е станало повод за скарването и нарасналото напрежение помежду им. Подс.М.
също сочи в обясненията си, че причината да отиде при дядо си е да му поиска
заем и да му каже , че няма да отиде да му помогне в брането на грозде. В тази насока следва да се вземат предвид и
показанията на свидетелите М.П., С.И., Ж.Е. и А.К. , които сочат, че М.М.
непрекъснато е искал пари от дядо си, като си измислял различни причини за
това. Отношенията между дядо и внук са били изградени изключително на тази
плоскост като внукът е знаел, че дядо му има спестени пари и непрекъснато измислял начини за да получи такива, докато дядото е смятал,
че като глава на семейството следва да научи близките си на труд и че ще
получат пари от него когато ги заработят или заслужат.
Не се
събраха безспорни и убедителни доказателства каква е била причината подсъдимите
да спрат автомобила преди селото и да отидат до къщата на пострадалия минавайки
през нивите. Логично е твърдението на прокурора, че подсъдимите са се уговорили
ако пострадалия не даде на пари на внука си те да го убият, но за това не са
събрани убедителни доказателства, за да се приеме за доказана тази хипотеза.
Само факта, че са спрели автомобила в
покрайнините на селото, придвижили са се пешком около километър и половина в
покрайнините на селото, вместо да минат по улиците не е достатъчно да се
направи такъв извод. От тези действия безспорно следва извода, че същите са
решили и са се подготвили да извършат някакво противоправно действие, тъй като
не са искали да бъдат видени от жителите на селото, но не се събраха
доказателства за конкретното им намерение и решение.
По отношение на конкретните действия на
двамата подсъдими по умъртвяването на постр.П. съдът кредитира обясненията на
подс.С.В., тъй като същите са логични, последователни и напълно кореспондират
с установените наранявания и увреждания
по тялото на пострадалия. Съдът изцяло споделя обясненията на подс. В. относно
описването на началото на конфликта между дядото и внука, изправянето на
двамата, заставеното на един срещу друг и размяната на обидни думи между
двамата и опита за размяна на удари помежду им. В този момент подс.В. с цел да
неутрализира действията на пострадалия го хванал с двете си ръце в областта на
гърдите, обхващайки и двете му ръце и завъртайки го е успял да го изкара от
равновесие и да го събори на пода, като продължавал да го държи в схватка. Това
именно подпомогнало следващите действия на подс.М. по умъртвяването на дядо си,
който започнал да го души, тъй като възрастния човек вече бил
лишен от възможност да се съпротивлява, намирайки се в схватката на
подс.В.. След това подс.М. продължил действията по умъртвяването, като намерил
в стаята въже и започнал да го загърля по описания по- горе начин. По- късно когато
вече съпротивата е била сломена В. пуснал тялото на пострадалия и се изправил,
а М. продължил със загърлянето. Съдът не споделя обясненията на подс.В.
единствено в частта, в която сочи, че е
хванал и съборил постр.П. с цел да преустанови конфликта между внука и дядото,
тъй като това обяснения е напълно нелогично и не кореспондира с последващите му
действия. Ако е имал за цел да преустанови конфликта между двамата е имал
физическата възможност да го направи, като например помогне на постр.П. и да
спре М. М.. Той не само, че не е
преустановил конфликта, а с действията си е блокирал напълно пострадалия и го е
лишил от възможност да се съпротивлява и да се спаси. В тази насока не се
споделят и обясненията му, че при падането на пода пострадалия е бил върху него
и той през цялото време се е опитвал да се измъкне. Това е напълно нелогично,
тъй като ако той е имал за цел не да държи постр.П. докато подс.М. го умъртвява,
а е искал да се изправи е имал физическата възможност да го стори в предвид
предимството в годините и физическите си данни.
Описването
на начина на умъртвяването от страна на В. напълно съвпада с телесните
увреждания по тялото на пострадалия. В заключението си вещите лица изготвили
тройната съдебно медицинска експертиза са категорични, че хипотезата лансирана
от подс.В. е напълно възможна като хронология, времетраене на процеса,
промените в положението на дееца и извършителя, вида на въжето, начините и
продължителността на затягането на примката.
По
съображения изложени по - горе съдът не кредитира обясненията на подс.М., в
които сочи, че не е участвал в умъртвяването на дядо си. Напълно нелогично и
некореспондиращо със събраните доказателства е твърдението на М., че след като
дядо му е обещал да му даде пари в заем е поискал да говори със С., заради
което той излязъл навън да пуши цигара и когато се върнал видял, че С. е убил
дядо му. Това е напълно нелогично, тъй като по делото не се събраха никакви
доказателства, от които да се направи извод, че подс.В. е имал някакви
взаимоотношения с пострадалия. За разлика от подс.М. който е имал финансова
изгода от дядо си, като е бил напълно наясно и, че след неговата смърт ще
получи част от наследството му. Между В. и пострадалия не е имало и никакъв
конфликт и през инкриминираната вечер, който евентуално да провокира негови
действия. В подкрепа на изводите, че следва да се кредитират обясненията на
подс.В. и съответно да не се кредитират тези на подс.М. са заключенията на
съдебно пихолого- психиатричните експертизи, които характеризизират подс.В.
като лоялен към приятелите си, готов да помага винаги и на всеки , който поиска
помощта му- приятелите му са приоритет. Докато у подс.М. основните негови
емоции са гняв, яд, омраза спрямо дядо
си, както и че парите за него са
приоритет и основна мотивация. Съдът напълно кредитира заключенията на двете
комплексни експертизи, поддържани от вещите лица д-р Д. и А. тъй като същите са
професионално изготвени и обективни. Дадената от вещите лица характеристика на
личностите на двамата подсъдими напълно кореспондира и с показанията на
свидетелите М.П. и А.С., бивши работодатели на двамата.
Показанията на свидетелите И.С.И., И.В.И. и К.А.-
служители на РУ- С. /първите двама/ и ОД на МВР Ямбол /третия/ са
опосредствени, тъй като преразказват разказаното им от подс.М. по време на
провеждане на беседите с него преди да
бъде привлечен в качеството на обвиняем. Същите пресъздават версията на подс.М.,
че приятеля му С. е убил дядо му и че той не е вземал участие в това, което не
се споделя от съда по съображения изложени по- горе.
По
искане на защитниците на подс.М. е конституиран и разпитан като свидетел П. Р.,
намиращ се в Затвора гр.Б. заедно с подсъдимите. Неговите показания доказват
опита на двамата подсъдими да си прехвърлят взаимно вината по убийството на П..
По
отношение на причинените увреждания и причината за смъртта на пострадалия и
времето на настъпване на смъртта по делото са изготвени две съдебно медицински
експертизи от вещото лице д-р Ч., една от вещото лице д-р Е. и една повторна
тройна съдебно- медицинска експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р С., д-р Б.
и д-р Ш.. Съдът кредитира изцяло повторната тройна съдебно медицинска
експертиза като изготвена изключително професионално и на базата на всички
събрани по делото доказателства. Съгласно поставената им задача вещите лица
анализират изготвените три предходни експертизи и частично ги отхвърлят с
изключително професионални аргументи. На основание даденото заключение съдът
приема за доказано, че причината за смъртта на пострадалия е загърлянето с
въже, като предходно на това загърляне е налице и опит за удушване, чрез
запушване на устата и носа. В тази връзка всички причинени увреждания в
областта на врата са причинени при загърлянето с въжето. Вещите лица изготвили
тройната съдебно- медицинска експертиза отхвърлят заключението на съдебно
медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Ч., според което
пострадалият освен, че е бил загърлян е и душен с ръце, в резултат на което е
счупена подезичната кост. Съгласно заключението на тройната СМЕ за да е счупена
подзичната кост в резултат на душене с ръце по шията на пострадалия биха
останали следи от пръстите при душенето и тъй като такива липсват, вещите лица
считат, че подезичната кост е счупена в резултат на загърлянето с въжето. Травмите
описани по- горе в областта на устата , езика и носа според
вещите лице са причинени от душене с ръце, а не от удари, както е приел д-р Ч..
Този извод се споделя напълно от съда, като компетентен и съобразен с
обективните находки. Кръвонасяданията в областта на лицето- очите, окосмената
част на главата са причинени от директни удари, както и от удряне на главата в
пода и околните предмети. Гръдната травма, придружена със счупване на 5,6 и 7
ребро в ляво е възможно да бъде получена при затискането с крака, по време на
загърлянето от страна на подс.М.. Вещите лица доц.д-р С., д-р Б. и д-р Ш. не
дават категорично становище в тази насока, тъй като по време на аутопсията
вещото лице д-р Ч. е пропуснал да направи хистологично изследване и да маценира
ребрата, което би дало категоричен отговор за начина на счупване на ребрата и
причинената гръдна травма. В тази насока обаче категорично се отхвърля
заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Е.,
според който ребрата са счупени при падането от ръст на пострадалия, тъй като
лявата му ръка е изиграла ролята на гилотина. Този извод се приема като
необоснован и невъзможен. Установените
от снимковия материал травми по долните крайници на пострадалия, според вещите
лица от тройната СМЕ са причинени от ритници и от удари в разхвърляните по пода
различни предмети по време на оказване на съпротивата от страна на пострадалия
по време на умъртвяването. По отношение времето на настъпване на смъртта вещите
лица доц. д-р С., д-р Б. и д-р Ш., споделят даденото заключение в
първоначалната експертиза изготвена от вещото лице д-р Ч. и съответно отхвърлят
съжденията на д-р Е. по отношение времето на настъпване на смъртта. По тези
съображения съдът приема за доказано, че подсъдимите са умъртвили постр.П. на *****.за
времето между 20-21часа.
Съдът
кредитира изцяло изготвените по досъдебното производство четири ДНК експертизи,
тъй като същите са професионално изготвени и обективни. При изследването на
дрехите на пострадалия е открито ДНК на подс.М. по гърба на куртката, с която е
бил облечен пострадалия, като същото е възможно да е оставено от подсъдимия по
време на загърлянето, но е възможно да е оставено и при срещата им, тъй като
внукът е прегърнал дядо си.
По отношение на това колко лева са взели от
дома на пострадалия след умъртвяването му съдът счита, че не са налице
убедителни доказателства, но това няма отношение към престъплението.
Кредитират
се и писмените доказателства- два протокола за оглед на местопроизшествие, на
труп и на веществени доказателства, тъй като същите са изготвени съгласно
правилата на НПК. Кредитират се изцяло и
изготвените по ДП три следствени експеримента с участието на подсъдимите, които
обясняват и показват точно какви
действия са извършили двамата и пострадалия по време на убийството, както и
подс.М. показва точното място на паркирането на автомобила в покрайнините на с.Л..
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите
са осъществили от обективна и от субективна страна състава на престъпление
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр.с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК,
затова че на *****.около 20-21 часа в
къща находяща се на ул."Ш." №* в с.Л., общ.С., действайки в съучастие
като съизвършители умишлено са умъртвили
В. Н. П., деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убития.
Деянието е
осъществено от обективна страна, тъй като подсъдимите В. и М. в съучастие са
причинили биологичната смърт на поср. П., чрез загърляне с въже. Заключенията
на изготвените по делото съдебно медицински експертизи се припокриват относно
причината за смъртта и тя е загърляне с въже, като в тази насока СМЕ изготвена
от вещото лице д-р Ч. сочи и втори метод на причиняване на смърт, чрез удушване
извършено със стискане на шията с ръце, но това е отхвърлено от заключението на
тройната СМЕ. В тази насока съдът изложи своите съображения по- горе. Следователно
смъртта на пост.П. е в пряка причинна
връзка с извършеното противоправно деяние от двамата подсъдими.
Съдът не приема доводите на защитниците на подс.М. за допуснато съществено процесуално
нарушение при изготвяне на обвинителния акт, тъй като в диспозитива на същия е
записано, че подсъдимите умишлено са умъртвили В. П., чрез удушаване. В
обстоятелствената част са описани конкретните действия по умъртвяването, като е
записано, че умъртвяването е причинено, чрез притискане на шията с въже и ръце,
като по това време жертвата се задушавала. От което следва, че термина
удушаване използван от прокурора е общ и включва загърлянето, още повече че в диспозитива е необходимо единствено да
се посочи, че подсъдимите умишлено са умъртвили пострадалия, без да се
конкретизира способа на умъртвяването. Това следва да бъде сторено в
обстоятелствената част.
Съдът приема за доказано, че престъплението е извършено от двамата
подсъдими в съучастие, тъй като и двамата са взели участие в изпълнителното
деяние, подс.В. първоначално е неутрализирал жертвата събаряйки я на пода, а
след това държал тялото на П. докато подс.М. го е умъртвявал загърляйки го с
въже. За да се приеме, че е налице съучастие в убийство не е необходимо и двамата
извършители пряко да са взели участие в самото умъртвяване,а е достатъчно
единия да участва пряко в умъртвяването, а другия да го улеснява държейки
жертвата и лишавайки го от възможност да се самоотбранява. Разбира се
различната степен на участие в изпълнителното деяние се отчита от съда при
индивидуализацията на наказанието.
П делото е безспорно доказано предявеното от
прокуратурата обвинение – квалифицирано убийство по чл.116 ал.1 т.6 от НК- убийство
по особено мъчителен начин за убития, тъй като съгласно постоянната съдебна
практика убийството, чрез загърляне и душене винаги се приема като особено
мъчително за пострадалия. Това е така тъй като при загърлянето на жертвата се
причиняват изключителни болки и страдания, които значително превишават болките
и страданията, преживени от пострадал при едно обикновено убийство, като
предсмъртните мъки траят през един продължителен период от време. Загърлянето е
продължило около 20-30 минути, през което време постр.П. е изпитвал неистов
пстрах за живота си, мъчителен недостиг на въздух, изпитвал е значителни
болки и страдания, разбирал е
безизходността ситуацията.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимите са
съзнавали, че със загърлянето ще причинят смъртта на П. и са искали настъпването точно на
този общественоопасен резултат. При причиняването
на смъртта подсъдимите са съзнавали, че причиняват смъртта на възрастния човек
по особено мъчителен начин за него, тъй като същите са виждали неговите мъки и
страдания, опитите му да се освободи от тях и въпреки това са продължавали с
действията си умъртвяването.
Съдът призна
подсъдимите за невиновни в това да се причинили смъртта на постр.П. с особена
жестокост, прест.по чл.116 ал.1 т.6 пр. 3 НК , тъй като за да е налице състав
на това престъпление е необходимо извършителите да са проявили изключителна ярост, ожесточеност,
отмъстителност или садизъм, характеризиращи ги като жестоки хора. Особената
жестокост се възприема като качество на субекта, което се разкрива, чрез начина
на осъществяване на престъплението. Следва се отчете предхождащото и
последващото поведение на извършителите, броя на нанесените удари и тяхната
сила, причинените телесни увреждания на
пострадалия и характеристичните данни за личността на извършителите. При
конкретния казус съдът не намери основание за да приеме, че извършеното от подсъдимите
убийство следва да ги характеризира като изключително хладнокръвни и жестоки
хора, дори напротив същите вероятно са изпаднали в паника след умъртвяването на
П., тъй като макар и да са били сами в къщата са побързали да я напуснат вместо
да продължат да тършуват и да открият голямата сума пари скрита в кутия под
леглото. По тялото на пострадалия са открити следи от удари и охлузвания, но
същите са причинени във връзка с начина на умъртвяване, а не са причинени с цел
да причинят допълнителна болка на пострадалия.
Съдът
оправда подсъдимите и по предявеното им обвинение по чл.116 ал.1 т.7 от НК, тъй
като описаното в обвинителния акт не осъществява състава на убийство с користна
цел. В обстоятелствената част и в
диспозитива е отразено, че подсъдимите са убили постр.П. с користна цел за
да вземат намиращите си в дома му пари.
Така описано престъплението следва да се
квалифицира като грабеж придружен с убийство по чл.199 ал.2 т.2 от НК, а не престъпление по чл.116
ал.1 т.7 от НК, тъй като за разлика от грабежа при убийството с користна цел
извършителят Ж.е чрез убийството да набави за себе си или за другиго имотна
облага , която може да бъде получаване на наследство, на пари, жилище,
създаване на предпоставка да не връща взет заем и др. В случая по делото се
събраха доказателства от показанията на св. М.П.- баба на подс.М., че последния
е бил напълно наясно, че дядо му е успял да спести голяма сума пари. С оглед
пестеливостта на дядото внукът е съзнавал, че единствения начин да получи тези
средства е след неговата смърт, което го
доказва, тъй като непосредствено след смъртта на П., подс.М. е ходил с баба си
да получи част от наследството. Намерението на подсъдимия се установява и от
разпореждането с движимото имущество на дядо си непосредствено след смъртта му,
като е продал гроздето, магарето и се опитал да продаде трактора му. Съдът
обаче счита, че няма правомощието да измени обстоятелствената част на
обвинението, като запълни предявеното квалифицирано обвинение "убийство с
користна цел" с друга фактическа обстановка, а именно, че користната цел
на подс.М.М. е тази да получи и да се разпорежда с част от наследството на дядо
си. По отношение на подс.В. не са налице никакви доказателства за наличие на користна цел у него, тъй като
той не е получил и не е имал право да получи никаква материална облага от
смъртта на дядото на приятеля му.
Съдът призна
подсъдимите за невиновни и в това да са извършили престъплението предумишлено,
тъй като не се събраха доказателства в тази насока. За да е налице осъществено
престъпление по чл.116 ал.1 т.9 от НК е необходимо да се съберат доказателства,
че извършителите са взели решение да извършат убийството предварително в една
сравнително спокойна обстановка, хладнокръвно
да се обсъдили мотивите "за" и "против". По делото
единственото доказателство в тази насока е обстоятелството, че подсъдимите са
спрели автомобила преди селото, като са го паркирали странично от главния път и
след това са се придвижили до дома на пострадалия в покрайнините на селото,
през лозята, като за тези техни действия те не дават логично обяснение. Логично
е да се направи извод, че тези действия водят до извода, че подсъдимите
предварително са решили да извършат някакво
противоправно деяние и именно за
това не са искали да бъдат забелязани от жителите на с.Л.. Това обаче не е
достатъчно да се приеме, че те са отишли до дома на пострадалия с цел да го
убият, както и че е бил налице евентуален умисъл за убийство, както е посочено
в обвинителния акт, т.е. ако дядото не даде пари да го убият. По отношение на
това твърдение не са налице доказателства.
По изложените
съображения и на основание чл.304 НПК съдът оправда подсъдимите по обвиненията по чл.116 ал.1 т.6 предл.3, т.7 и
т.9 от НК.
При определяне
вида и размера на наложените наказания съдът взе предвид следното:
За извършеното
от подсъдимите деяние по чл.116 ал.1 от НК са предвидени три изключително тежки
алтернативни наказания- или лишаване от свобода от 15 до 20 години, или
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът счете, че на
подсъдимите следва да им бъдат наложени наказания по първата алтернатива –
лишаване от свобода, тъй като счита, че е налице възможност същите да бъдат
превъзпитани и поправени при изтърпяване на този вид наказание.
При
определяне размера на наложените им наказания съдът отчете високата степен на
обществена опасност на извършеното от тях престъпление, тъй като със същото са
засегнати обществените отношения свързани с най- ценното човешко благо -
живота. Лишен е от живот възрастен човек, дядо на подс.М., който го е отгледал
и се е опитвал да го възпита съгласно своите ценности да се труди и че в живота
нищо даром не следва т.е. ако иска да получи пари следва да си ги
заработи. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете, че подс.М. е участвал в умъртвяването на родния си
дядо, взел е по- голямо участие в изпълнителното деяние, тъй като подс.В. е
държал пострадалия и го е лишил от
възможност да се съпротивлява, а подс.М. е участвал в умъртвяването ,
загърляйки го с въже, а преди това и правейки опит да го души с ръце,
запушвайки му устата и носа. Отчете се и водещата роля на подс.М., тъй като той е
имал изгода от убийството и е имал причина да го стори с оглед натрупания гняв
към дядо си, докато подс.В. е взел участие единствено с оглед лоялността към
приятеля си. Съдът отчете и младата
възраст на двата подсъдими, чистото съдебно минало на подс.В. и предишните осъждания
на подс.М.. Отчетоха се и частичните самопризнания от страна на подс.В.. Взе се
предвид , че съдът призна подсъдимите за виновни само по едно от
квалифициращите обстоятелства по чл.116 НК - извършване на убийство по особено
мъчителен за жертвата начин.
По тези
съображения съдът осъди подс.В. на 15 години лишаване от свобода, а подс.М. на
17 години лишаване от свобода, като в предвид размера на наказанията, повече от
5 години определи първоначален строг режим на тяхното изтърпяване. С така
наложените наказания биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36
от НК, както и генералната и специална превенция на закона.
В предвид
размера на наказанията съдът не обсъди възможността за прилагане разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК.
На основание
чл.59 а.1 и ал.2 от НК зачете предварителното задържане на подсъдимите с мярка
за неотклонение "задържане под стража" считано от 25.09.****.за подс.В.
и от 10.11.****.за подс.М.до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
По отношение
на подс.М. приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и приведе в изпълнение
предходното му условно наказание наложено с определение за одобряване на
споразумение по нохд № *****.по описа на СРС. Налице е хипотезата на разпоредбата
на чл.68 ал.1 от НК, тъй като посоченото определение е влязло в сила на 22.04.****.и
със същото на основание чл.339 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено
наказание 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
определението в сила. Инкриминираното деяние е извършено от подс.М. на *****.,
т.е. в изпитателния срок и същото е умишлено, поради което са налице материално
правните предпоставки на чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на това
наказание. Съдът определи първоначален
строг режим на изтърпяване на това наказание, тъй като сборът от двете
наказания безспорно надвишава 2 години.
При горния
изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М. да
заплати направените разноски по делото - 1241,34 лева в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на ЯОС, 3293,02 лева в полза на Републиканския бюджет
по сметка на ОД на МВР - Ямбол и 250 лева по сметката на НБПП - София.
На същото основание осъди и подс.В. да заплати направените разноски на
досъдебното и съдебното производство - 1241,34 лева в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на ЯОС, 3293,02 лева в полза на Републиканския бюджет
по сметка на ОД на МВР - Ямбол и 450 лева по сметката на НБПП - София.
Съдът се разпореди и с приложените по делото веществени доказателства както
следва: веществените доказателства удостоверение от КОС - Б. към протокол за
доброволно предаване от 24.09.2016 г., мобилен телефон "Сони",
мобилен телефон "Нокиа", 2 бр. СИМ-карти и часовник „Касио" след
влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия В.; вещественото
доказателство мобилен телефон " LG" след влизане в сила на присъдата
да се върне на подсъдимия М.; веществените доказателства: къртач, червен,
"ХИЛТИ ТЕ 72" към протокол за доброволно предаване от 24.09.2016 г., газов
револвер марка "SM 2000", кал. 9мм., сериен №1139; три броя сигнални
патрони кал. 9мм.; три броя газови патрони кал. 9мм.; един брой пълнител за
газово оръжие с три патрона за газов пистолет; осем броя боеприпаси кал. 16;
един брой гилза кал. 16; един брой газов пистолет марка "Зораки",
модел "914", кал. 9 мм. Р.А.К. със сериен №1212-286025; един брой
кобур за късо оръжие - всички предадени с протокол за приемане на ВВООБ от
26.09.****. в служба „КОС" при РУ-С., да се върнат на наследниците на В. П.;
веществените доказателства: бял найлонов ръкав в хартиен чувал със слепка на
„ПРОГЕН" ООД; синя куртка; един чифт ръкавици, черно-бели; девет броя СД,
жълто-оранжеви, с надпис „МАХЕL"; 5бр. обтривки от лице и ръце на В. П.; 1
брой зелен и 1 брой прозрачен калъф за документи; хартиен плик, съдържащ
дактилоскопни следи, иззети в лабораторни условия от ВД - пликове, торба, листи
и др.; ремък 135 см.; кафяво кожено портмоне; въже, плетено, бежово; одеало,
бежово-кафяво; 9 броя бели хартиени пликове с косми, нокти и обтривки на Н.П., Г.Н.
и А.С.; долница на анцуг „Адидас"; маратонки, бели „Пума"; горнище на
анцуг с качулка /анорак/, сив, „Адидас"; мъжка риза с камуфлажен десен;
обтривки от нокти в бял хартиен плик; въже 9.1 м.; черен полиетиленов чувал;
множество косми в бял плик; дървена бухалка; въже, чук, очила, нокът, запалка
синя, бутилка 0.5 л., сравнителен материал на В. П., А.С., Г.Я., Н.П., М.М.;
найлонова торбичка, синя с надпис „КРЬIСИНАЯ СМЕРТЬ"; синя опаковка от
вафла „Боровец"; тампон - обтривка от винкел на пружина на легло; косъм от
гръб на куртка; косъм от черен чувал; отделен косъм открит в документи; кичур
коса, като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата да се унищожат.
Причините за
извършване на деянието са влошените отношения между внукът М.М. и дядо му
постр.В. П. и Ж.нието за материално облагодетелстване от смъртта на дядото, а
за подс.В. причините за извършване на деянието са Ж.нието му да
"помогне" на приятеля си.
По
изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.
Председател
на съд.състав:
Член съдия: