№ 18142
гр. София, 21.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110170979 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с оглед извършеното признание на
исковете и липсата на необходимост да бъдат доказвани фактите от фактическия им състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.06.2023 г. от 10:00 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. Г. А. е предявил при условията на евентуално съединяване срещу „С......“ ООД
искове за признаване за установено, че клаузата за неустойка в чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ....... от 12.09.2022 г. е нищожна, както следва: иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност поради неравноправност; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите
нрави, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
145,41 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№ ....... от 12.09.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № .......
1
от 12.09.2022 г., по силата на който получил в заем сумата от 500 лв., дължима на 11
седмични вноски, като размерът на месечния лихвен % не бил посочен. Сочи, че съгласно
чл. 11, ал. 1 от договора е следвало да заплати неустойка за непредоставяне в тридневен срок
от подписване на договора на обезпечение чрез предоставяне на поръчители, отговарящи на
определени изисквания. Намира посочената клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП,
която е стандартна и бланкетна, а не индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е
необосновано висока. На следващо място счита, че договорът е нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. 22 ЗПК поради посочване размера на ГПР единствено като процент, а не
като точна стойност, вкл. с ясно разписана методика на образуването му. Счита, че
посоченият ГПР не съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща
търговска практика и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Сочи, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност.
Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. Счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение
излиза извън присъщите функции и цели единствено кредиторът да се обогати
неоснователно за сметка на длъжника. На основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД счита клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като размерът на същата е изключително завишен, надвишаващ трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. Ищецът твърди, че не са спазени изискванията на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която процесният договор следва да съдържа условията
за издължаване, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Моли съда да осъди ответника да му заплати
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 145,41 лева, представляваща,
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ....... от 12.09.2022 г., ведно
със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който признава предявените искове, като моли разноските да не бъдат възлагани в негова
тежест, тъй като не е дало повод за завеждане на делото.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
2
установи при условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните
на Договор за потребителски кредит № ....... от 12.09.2022 г. с посоченото съдържание, по
който ответникът му е предоставил в заем сумата от 500 лв.; твърдяната неравноправност на
неустоечната клауза; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите
нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна неустоечна
клауза по чл. 11, ал. 1 от договора, както и че клаузата е индивидуално уговорена.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
е платил процесната сума, а в тежест на ответника че е било налице основанието за
плащането ѝ.
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
С оглед извършеното от ответника признание на предявените искове на основание чл.
153 ГПК фактите, включени във фактическия им състав, не се оспорват от ответника и не се
нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3