№ 5479
гр. Варна, 05.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100502402 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. З., ЕГН **********, срещу
Решение №257/05.08.2025г. по гр. д. №546/2022г. на ПрРС, с което е
отхвърлен искът на Е. С. З., ЕГН**********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата И. К. С., ЕГН **********, не е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Провадия, м-ст Кюмбетите,
представляващ ПИ с идeнтификатор №***.15 по КК и КР на гр. Провадия,
одобрени със Заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на изп. директор на АГКК-
Варна, с площ от 1320кв.м. и при граници: имоти с ид. №***.813, №***.20, №
***.810, №***.9, №***.10 и №***.17 по същите КК и КР, на осн. чл.124, ал.1
от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ПрРС е неправилно и
незаконосъобразно. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и
обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи
на съда относно правото на собственост на ищеца по наследяване и сделка в
полза на неговия наследодател. Неправилно е била приета от ПрРС липса на
идентичност между имота, закупен през 1950г., а след това от наследодателя
на ищеца през 1969г., за да бъде наследен през 2016г. от ищеца. Дори според
двете приети СТЕ да е било така, от ангажираните от Е. З. свидетелски
показания се установявали както въпросната идентичност и правата на ищеца,
така и липсата на права на собственост и липсата на владение в ответницата и
нейните праводатели по отношение на спорния поземлен имот. В тази връзка
въззивникът прави свой анализ на събраните доказателства, като акцентира
върху показанията на св. Борисов и подадената през 1981г. от бащата на ищеца
жалба относно имота. Счита и че показанията на св. Недялков (на
1
ответницата) са противоречиви и не следва да бъдат ценени. Развива и правни
аргументи. Моли за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявения иск и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните
въззивни оплаквания. Счита решението на ПрРС за правилно и обосновано, за
което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ПрРС за изцяло
доказано правото й на собственост върху имота чрез покупко-продажба от
2013г. или при евентуалност по давност от 2013г. до исковата молба. В тази
връзка прави свой анализ на събраните доказателства и развива правни
съображения. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане
на разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Искането на въззивника за допускане на още един
свидетел, освен разпитаните пред ПрРС двама негови такива, не е мотивирано
с предпоставките на чл.266, ал.2 или ал.3 от ГПК, поради което няма как да
бъде уважено. Противоречието или не в показанията на свидетели следва да
бъде преценено чрез съпоставка на доказателствата по делото. В допълнение
ищецът в исковата молба е поискал именно двама свидетели за доказване на
владението на имота от него и баща му (приживе на последния), колкото са му
били и допуснати от ПрРС, без последващо искане за още такива.
Искането на въззиваемата страна за свидетел е само при допускане на
свидетел на въззивника, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Няма други заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.02.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
още един свидетел, освен разпитаните пред ПрРС двама негови такива.
2
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3