Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 26.03.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Ц.Н., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 907/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 139, вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 СК.

Делото е образувано по искова молба на В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ц.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска изменение на издръжката, която ответниците следва да заплащат на баща си по силата на решение по гр. д. № 194/ 2017 г. на РС Елин Пелин и решение на СОС по гр. д. № 88/2018 г., влязло в сила на  20.04.2018 г., от 40 лева на 120 лева от Ц.В.Н. и от 40 лева на 100 лева от Т.В.В., считано от подаване на исковата молба до настъпване на причина за изменение или прекратяването й. Твърди се, че е налице изменение на обстоятелствата – влошено здравословно състояние на ищеца през последните месеци, което предполагало средства за закупуването им.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц.В.Н. е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че искът е недопустим за една година преди исковата молба. Твърди се, че ищецът няма заболявания и притежава имущество. Твърди се, че ответницата няма възможност да плаща исканата издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т.В.В. е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че искът е недопустим за една година преди исковата молба. Твърди се, че ищецът няма заболявания и притежава имущество. Твърди се, че ответницата няма възможност да плаща исканата издръжка.

В съдебно заседание В.С.И. лично и чрез процесуалния си представител адв. Н. моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответницата Ц.В.Н. чрез адв. Василев оспорва иска.

В съдебно заседание ответницата Т.В.В. не се явява и не се представлява.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение 151/ 20.04.2018 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 88/2018 г., влязло в сила на  20.04.2018 г., е отменено решение № 195 /20.12.2017 год. по гр. дело № 194/2017 год. на Елинпелинския районен съд в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове от В.С.И., срещу Ц.В.Н. и Т.В.В. с правно основание чл. 139 вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 СК за осъждане на ответниците да му заплащат месечна издръжка до размера от 40 лв. месечно всяка от тях, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата Т.В.В. разноски за разликата над 240 лв., а на ответницата Ц.В.Н. – разноски за разликата над 252 лв., а ответницата Ц.В.Н. е осъдена да заплаща на своя баща В.С.И. на основание чл. 139 вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, за месечна издръжка в размер на 40 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2017 г. до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, а ответницата Т.В.В.  е осъдена да заплаща на своя баща В.С.И. на основание чл. 139 вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, месечна издръжка в размер на 40 /четиридесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2017 г. до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Решението на РС Елин Пелин е потвърдено в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на В.С.И., срещу Ц.В.Н. и Т.В.В. за осъждане на ответниците да му заплащат месечна издръжка за разликата над 40 лева до пълния предявен размер от 200 лв. всяка от тях, като неоснователни. Видно е от мотивите на решение от 20.04.2018 г. на Софийски окръжен съд, че са отчетено влошеното здравословно състояние на ищеца /хронични заболявания белодробна фиброза, артериална хипертония и хроничен гастрит/, напредналата му възраст, нуждата от лекарства за провеждане на лечение и рехабилитация /видно от приложените епикризи/; определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за инвалидност в размер общо на 178,42 лева; минималната месечна работна заплата за страната, която считано от 01.01.2018 год. е в размер на 510 лв. /ПМС № 316/20.12.2017 г. Прието е, че ответницата Ц.В.Н. е получила брутно възнаграждение в размер общо на 2285 лв., като към м. февруари 2017 год. БТВ на ответницата е в размер на  460 лв, като същата страда от двустранен лумбален радикулит и язва на дванадесетопръстника, както и увреждане на шийните коренчета  според епикризи. Брутното трудово възнаграждение на ответницата Т.В.В. към м. февруари 2017 год. възлиза на 487,60 лв. С оглед посоченото във възможностите на ответниците е да отделят средства в размер по 40 лв. месечно всяка от тях, или общо 80 лв., което не би накърнило значимо задоволяването на ежедневните им потребности и не би довело до затруднения от изключителен характер. Плащането на по-голяма сума от ответниците би било пречка за удовлетворяване на най-непосредствените им нужди, поради което останалите средства до пълния размер на необходимата издръжка не е възможно да бъдат възложени в тяхна тежест, ето защо и претенцията за разликата над така определената сума, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На 08.05.2018 г. е издаден изпълнителен  лист на основание решение № 195/20.12.2018 г. по гр. д. № 194/ 2017 г. на РС Елин Пелин и решение 151/20.04.2018 г. по гр. д. № 88/2018 г. на СОС срещу ответниците Ц.В.Н. и Т.В.В. месечна издръжка в размер на по 40 лева всяка, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2017 г. до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.

С разпореждане **********/ 01.03.2018 г. е преизчислена пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер общо на 239,73 лева.

Според представените удостоверения от ДСП Елин Пелин от 17.09.2018 г. и 23.01.2019 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. на ищеца са били изплатени: 08.2018 г. – 374,15 лева, 12.2018 г. – 100 лева.

Според представените разписки за ищеца са платени: на 26.06.2018 г. – 40,76 лева и 0,43 лева за ел. енергия; на 26.09.2018 г. – 12,80 лева на Булсатком; на 26.09.2018 г. – 10 лева на А1; на 11.09.2018 г. – 2,82 лева за ел. енергия; на 16.08.2018 г. – 11,93 лева на ВиК София.

Представена е епикриза от 13.05.1977 г. според която ищецът е лекуван от 20.04.1977 г. до 13.05.1977 г., като е посочено, че е постъпил в клиника по спешност след като в състояние на алкохолно опиване катастрофира като пътник в лека кола и изпада в безсъзнание. Представена е епикриза, според която ищецът е лекуван отново от 27.06.1980 г. до 26.08.1980 г. Според епикриза, издадена от СБПФЗ-София област ищецът е лекуван от 17.11.2017 г. до 23.11.2017 г. с диагноза бронхиеказна болест обостряне и придружаващи заболявания артериална хипертония. Според епикриза, издадена от СБПФЗ-София област ищецът е лекуван от 23.10.2018 г. до 29.10.2018 г. с диагноза бронхиеказна болест обостряне и придружаващи заболявания артериална хипертония.

Представени са нотариален акт от 25.03.1975 г. и решение от 10.05.2003 г. по гр. д. 27/2003 г., с което е била допусната делба на дворно място от 1980 кв. м. в с. Нови Хан.

Представен е част от акт, според който ищецът имал данъци върху недвижими имоти и такси за битови отпадъци за довнасяне общо 449,18 лева и лихва за просрочие от 147,53 лева.

Според удостоверение от 13.03.2014 г. по ФД 1940/1990 г. на 01.01.2012 г. е заличен ЕТ с фирма ЛОЗНИЦА-ЕВСИ-В.И., ЕФН **********.

Според удостоверение от 23.01.2019г. ищецът има декларирани жилище с площ от 75 кв. м., второстепенни постройки и земя на адрес: с. Нови хан, ул. Ватия № 18. Според справка от 22.01.2019 г.  ищецът е собственика на 4 имота в землишето на с. Нови хан: нива с площ от 0.467 дка; нива с площ от 0.184 дка;  нива с площ от 0.550 дка;   нива с площ от 0.150 дка.      

Според служебна бележка от 04.01.2019 г. Т.В.В. брутното трудово възнаграждение от 06.2018 г. до 11.2018 г. в размер общо на 4884,86 лева т. е. за средно за шестте месеца – 814,14 лева. Според представените епикризи Т.В.В. е била лекувана от 16.07.2001 г. до 23.07.2001 г. с диагноза миома на на матката; от 08.03.2013 г. до 18.03.2013 г. за киста на л. я.; от 20.02.2014 г. до 27.02.2014 г. във връзка с преходна оперативна интервенция; от 05.02.2016 г. до 06.02.2016 г. е извършена оперативна процедура – експлорация на сухожилно влагалище.

Представени са декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице Ц.В.Н. от 27.09.2016 г. и годишна данъчна декларация с деклариран печалба 1229,59 лева и полагащ се годишен корпоративен данък 122,96 лева.

Според представените медицински документи и епикризи Ц.В.Н. е диагноза двустранен лумбскарален и цервикобрахиален радикулит от 22.10.2010 г., лекувана е от 19.10.2009 г. до 24.10.2009 г. и от 12.02.2010 г. до 19.02.2010 г. с диагноза – увреждане на торакалните коренчета двустранно, увреждане на шийните коренчета друстранно и придружаващо заболяван язва на дванадесетопръстника.

Според удостоверение от 07.11.2018 г. на ЧСИ Владимир Цачев към 07.11.2018 г. задълженията на ответниците Т.В.В. и Ц.В.Н. са: 40 лева месечна издръжка за всяка; 426,49 лева, непогасен остатък от издръжки за Т.В.В.; 511,49 лева, непогасен остатък от издръжки Ц.В.Н.; 79,79 лева дължима пропорционална такса.

Според фиш за спешна медицинска помощ от 02.12.2018 г. ищецът се явил са анамнеза- от 2 дни с кръвоизлив от носа, като е насочен към ОПЛ.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. За да се уважи искът по чл. 150 СК е необходимо да е налице трайно съществено изменение нуждите на издържания или трайна съществена промяна в материалните възможности на дължащия издръжка (т. 19 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка се взема предвид неговия брутен доход, като не се отчитат законови допустими удръжки от него, включително тези за погасяване на осигурителни и данъчни задължения (ТР № 34/05.12.1973 г. - ОСГК на ВКС).

Съдът намира, че нуждите на ищеца не са се изменили в сравнение с 20.04.2018 г., когато е била определена издръжката му. При определяне на първоначалната издръжка със съдебно решение е отчетено влошеното здравословно състояние на ищеца, като няма данни за съществена промяна. Представена е нова епикриза с с диагноза бронхиеказна болест обостряне и придружаващи заболявания артериална хипертония, както едно посещение в Център за спешна помощ на 02.12.2018 г.

Не е налице несъществено изменение на икономическите условия в страната или увеличение на цените на стоките спрямо 20.04.2018 г. Минималната работна заплата за страната към датата на съдебното решение от 20.04.2018 г. е била 510 лева според ПМС № 316/20.12.2017 г., считано от 01.01.2018 г, а е станала 560 лева според ПМС №320/20 декември 2018 г., считано от 01.01.2019 г./ и това се е случило след подаване на исковата молба.

От горепосочените доказателства не може да се направи извод за съществено изменение на възможностите на ответниците Ц.В.Н. и Т.В.В. да заплащат издръжка. Т.В.В. е имала брутното трудово възнаграждение в периода от 06.2018 г. до 11.2018 г. средно по 814,14 лева месечно, като са представени неактуални доказателства за здравословни проблеми на ответниците Ц.В.Н. и Т.В.В..

С оглед изложеното предявените искове следва да бъде отхвърлят като неоснователни.

Относно разноските по производството:

Ищецът следва да заплати държавна такса по двата иска в минимален размер от по 50 лева на основание с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ищецът следва да заплати на ответницата Ц.В.Н. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които са били платени в брой на 10.01.2019 г. според договор за правна защита и съдействие № 781432 от същата дата.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ц.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за изменение на издръжката, която ответниците следва да заплащат на баща си по силата на решение по гр. д. № 194/ 2017 г. на РС Елин Пелин и решение на СОС по гр. д. № 88/2018 г., влязло в сила на 20.04.2018 г., от 40 лева на 120 лева от Ц.В.Н. и от 40 лева на 100 лева от Т.В.В., считано от подаване на исковата молба до настъпване на причина за изменение или прекратяването й.

ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса по исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 26.03.2019 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: