№ 152
гр. Плевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500403 по описа за 2021 година
С решение № 260023/ 31.03.2021г. постановено по гр.д.№ 682/ 2020г. Районен
съд-Левски е изменил на осн. чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК размера на
издръжката, определен с решение № 116/09.10.2014г. по гр.д.№ 501/2014г. на
РС-Левски ,като увеличил издръжката, която И.С. К. е осъден да заплаща на
детето Х.С. К. чрез неговата майка и законен представител Е.Е.А. от 90 лв.
на 200 лв. считано от 11.11.2020г. –датата на подаване на исковата молба до
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от
падежа до окончателното и изплащане. Осъдил И.К. да заплати на РС-Левски
държавна такса в размер на 158,40лв. , а на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА го осъдил
да заплати на адв.Р. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Това решение е било съобщено на И.С. К. чрез пълномощника му адв.Ж.Д.
, на 14.04.2021г. с оглед на което срокът за неговото обжалване изтича на
28.04.2021г.
На 14.04.2021г. по пощата ,т.е. в срока за въззивно обжалване по чл. 259,
ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И.С. К. чрез пълномощника му
адв.Ж.Д.. В жалбата се сочи ,че решението на РС-Левски всъщност се
обжалва само В ЧАСТТА с която искът за увеличение на издръжката е
уважен за разликата над 162,50лв. до 200лв.,както и в частта за
присъдените държавна такса и адвокатско възнаграждение за адв.Р.Р. ,
1
като в частта с която искът е уважен за разликата над 90 лв. до 162,50лв.
решението според жалбоподателя е правилно,т.е .жалбата не е насочена
срещу тази част .
Жалбата отговоря на изискванията на чл. 259, ал.1 и чл. 260 от ГПК
,поради което се явява редовна и допустима и съдът е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба , от насрещната страна
чрез пълномощника и адв.Р. Р. , според която въззивната жалба е
неоснователна.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства. Такива искания не са
направени и с писмения отговор на въззивната жалба.
Плевенски окръжен съд е констатирал,че Х.С. К. ,който е роден на
******г.,към 26.12.2020г. е навършил вече 14 години ,т.е. вече не е бил
малолетен, както е било към момента на подаване на исковата молба , а е
станал непълнолетен с оглед на което и съгласно чл. 4 от ЗЛС е могъл да
извършва правни действия , със съгласието на своя родител. Следователно
още към датата на първото по делото на РС-Левски съдебно заседание от
12.01.2021г. той е следвало да участва като страна по делото ,със съгласието
на майка си Е.А. , а не само тя като негов законен представител да участва в
процеса. Поради това е конституиран като въззиваема страна пред
въззивната инстанция самият Х.С. К., като непълнолетен ,действащ със
съгласието на майка си Е.А.,като заедно с това му е дадена възможност да
потвърди извършените досега без неговото надлежно участие в процеса
процесуални действия от адв.Р. Р. ,както и да я упълномощи изрично / със
съгласието на майка си / да го представлява пред въззивната инстанция .Това
е сторено от непълнолетният Х.К. ,със съгласието на майка му Е.А..
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията
на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от
ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Левски е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради
което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са
налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение
чрез препращане към мотивите на РС-Левски ,които засягат всички значими
за решаване на делото спорни въпроси и възражения.
РС-Левски е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях правилно е установил фактическата обстановка по делото ,която
намира израз в това ,че от момента на определяне на първоначалната
издръжка за детето в размер на 90 лв. ,което е станало с решение № 116/
09.10.2014г. на РС-Левски е изминало значително време,повече от шест
2
години, през което време естествено са нараснали потребностите на Х.И. К.
в битов , образователен и емоционален план . След това РС-Левски е
изследвал и установил какви са материалните възможности на двамата
родители да осигуряват издръжка на детето си ,като по отношение на бащата
съвсем прецизно са установени неговите парични задължения .При това РС-
Левски е взел предвид, че реализираният от ответника по иска доход
надхвърля минималната работна заплата за страната на база на която той иска
определяне размера на дължимата от него издръжка и които съображения се
поддържат и във въззивната жалба, и като е отчел от една страна
безусловният характер на задължението за издръжка на непълнолетни деца ,
а от друга страна ,че ответникът по иска няма задължения за издръжка към
други лица ,правилно е определил размер на издръжката малко над
законовия минимум,който е 162,50лв. , като това надвишаване не е
значително , а само с 37,50лв.
Основното оплакване , развито във въззивната жалба срещу решението на
РС-Левски е свързано с това ,че РС-Левски е приел,че при определяне
размера на издръжката не следва да се отчитат удръжките ,правени на
ответника по иска по изп.дело № 101 / 2019г. по описа на ДСИ- при РС-
Левски ,тъй като се касае за принудително събиране на задължението за
издръжка на същото дете - както текущата ,така и за минал период.
Плевенски окръжен съд изцяло споделя тези съображения на РС-Левски,тъй
като в случая се касае за виновно поведение на самия ответник по иска / той
и жалбоподател / ,който като не е заплащал доброволно своевременно
определената издръжка в размер на 90 лв., е станал причина за образуване на
посоченото изпълнително дело .Така ,неизпълнявайки своевременно
задължението си за ежемесечна издръжка към детето Х., ответникът И.К. сам
се е поставил в това по-неблагоприятно положение да бъде насочено срещу
него принудително изпълнение за нейното събиране .Ако беше изплащал
своевременно определената му издръжка в размер само на 90 лв. ,той не би
бил поставен в положението сега да се събират принудително вземанията
както за текущата издръжка , така и тези за минало време, а би бил задължен
да изплаща само определеният от съда актуален размер на издръжката.В т.см.
собственото виновно поведение на жалбоподателя не може да бъде основание
за намаляване на размера на дължимата от него издръжка .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани каквито и да било нови
доказателства ,които да налагат някаква промяна относно установените от
РС-Левски факти , а така също не се налага промяна и по отношение на
направените от РС-Левски правни изводи. Поради това решението на РС-
Левски следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. РС-Левски
правилно е определил и дължимата д.т.върху увеличения размер на
издръжката , а поради обстоятелството ,че адв.Р. е осъществявала правната
защита на Х.С. К. ,действащ със съгласието на неговата майка и законен
представител Е.Е.А. при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА ,то правилно е
присъдено в нейна полза и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
3
Такова адвокатско възнаграждение следва да бъде осъден въззивникът да и
заплати и за въззивната инстанция -в размер на 300лв. , на осн. чл.2,ал. 4 във
вр. с чл. 7,ал.1 т. 6 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023/ 31.03.2021г. , постановено по гр.д.№
682/ 2020г. на РС-Левски В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ с която Районен
съд-Левски е изменил на осн. чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК размера на
издръжката, определен с решение № 116/09.10.2014г. по гр.д.№ 501/2014г. на
РС-Левски като е увеличил издръжката, която И.С. К. е осъден да заплаща
на детето Х.С. К. чрез неговата майка и законен представител Е.Е.А. за
разликата от 162,50лв. до 200 лв. , считано от 11.11.2020г. –датата на
подаване на исковата молба до настъпване на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното и изплащане
,както и осъдил И.К. да заплати на РС-Левски държавна такса в размер на
158,40лв. , а на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА го осъдил да заплати на адв.Р. Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38,ал.2 от ЗА И.С. К. от гр.Белене , ул.****** да
заплати на адв.Р. Р.- АК-Плевен с адрес гр.Левски ,ул.*** адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4