РЕШЕНИЕ
№ 2704
гр. В., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Производството по делото е образувано по предявен иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД от Б. Р. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „М. Б.“ №
**, ет.** срещу Б. Н. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П.к.“ № **, ет.* с
искане Б. Н. Б. да бъде осъден да заплати в полза на Б. Р. К. сумата от 5000 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на личната чест и достойнството на ищеца, чрез
изложените в пресконференция, проведена на ****** год., отразена в https:/-
******************, обидни и клеветнически твърдения, а именно -
„...Задържания техен представител (на ************“) във В. всъщност е
производител на наркотици, нали се сещате къде се продават тези наркотици в
заведенията, а кой има заведение, което така е много оборотно, можем да се
сетим дали не са затворили цикъла, единият произвежда наркотици, другият
ги разпространява...“; „..дочувам, че и недвижими имоти е придобил, явно, че
бизнеса с наркотици най-вероятно върви...“; „...а не с извинение човек със
съмнително образование и с отнет допуск...“.
В депозираната искова молба се излагат следните фактически
твърдения: На ****** год. била проведена пресконференция по случай
предизборната кампания за ******** ********* през **** год. в гр. В., в
1
присъствието на журналисти, в която участие взел и ответникът Б. Н. Б..
Излага се, че целта на събитието била да се настроят потенциалните
избиратели негативно срещу ищеца Б. К., който към момента бил кандидат в
предстоящите ******* *********, както и да се накърнят личната му чест и
достойнство. По време на пресконференцията ответникът Б. изложил
следните твърдения - „...Задържания техен представител (на ************“)
във В. всъщност е производител на наркотици, нали се сещате къде се
продават тези наркотици в заведенията, а кой има заведение което така е много
оборотно, можем да се сетим дали не са затворили цикъла, единият
произвежда наркотици, другият ги разпространява...“; „..дочувам, че и
недвижими имоти е придобил, явно че бизнесът с наркотици най-вероятно
върви...“; „...а не с извинение човек със съмнително образование и с отнет
допуск...“. Ищецът намира, че същите са позорящи и унизителни
квалификации спрямо него и като такива засягат съществено неговата чест,
достойнство, доброто му име в обществото, като е засегната и репутацията му
като кандидат-кмет към момента на пресконференция от ****** г.
Твърденията на ответника били достигнали до широк кръг от хора, доколкото
са изнесени пред медиите и впоследствие разпространени в интернет
страницата https://*********bg/. Излага се в исковата молба, че твърденията
на Б. Б. са повлияли негативно и на личния живот на ищеца и на неговите
близки. На ищеца се наложило да обяснява, че изнесеното от ответника в
пресконференцията от ****** г. не е отговаря на истината, а е сторено с цел да
се очерни името на ищеца пред обществото. Ищецът станал по-
раздразнителен от обичайното, в резултат на изложените от ответника
твърдения, като същите са повлияли неблагоприятно върху психическото и
емоционалното му състояние. Поради изложеното ищецът счита, че
ответникът е злоупотребил с правото си на свободно изразяване на мнение,
като е използвал същото, за да разпространи обидни и клеветнически
твърдения за ищеца, с които се накърнява неговата личната чест и
достойнството. По същество моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба, в който се излага следното: Не се оспорва твърдението, че на ******
г. е проведена пресконференция в присъствието на журналисти, в която
участие е взел ответникът. Оспорва се твърдението на ищеца, че целта на
2
събитието била да се настроят потенциалните избиратели негативно срещу
ищеца като кандидат, както и да се накърнят личната му чест и достойнство.
Отрича да е ползвал позорящи и унизителни квалификации спрямо ищеца.
Ответникът излага, че в изказванията си не е споменавал името на ищеца, а е
повтарял излезли в медиите твърдения, които след проверка е можело да се
окажат верни. По отношение на твърдението „...Задържания техен
представител (на ************“) във В. всъщност е производител на
наркотици, нали се сещате къде се продават тези наркотици в заведенията, а
кой има заведение което така е много оборотно, можем да се сетим дали не са
затворили цикъла, единият произвежда наркотици, другия ги
разпространява...“ – твърди се, че тази информация била съобщена публично
от пресслужбата на Апелативна прокуратура – В.. По отношение на
изказването на ответника „...а не с извинение човек със съмнително
образование и с отнет допуск...“, излага се че тези твърдения са застъпени и в
сигнала на ответника до Окръжна прокуратура – В., доколкото ответникът се
съмнявал в достоверността на дипломата за завършено образование на ищеца.
На следващо място, ответникът твърди, че е нормално ищецът Б. К., като
******** фигура, по време на предизборната кампания да привлича голям
медиен интерес. Именно в този период в медиите и различни интернет
страници били публикувани множество статии за Б. К., като ответникът не
счита, че точно неговите изказвания по време на пресконференцията от
****** год. са засегнали доброто име и честта му. Поради това ответникът
счита, че законосъобразно е упражнил правото си на мнение, доколкото не е
налице противоправност при изказване на мнения с негативна оценка,
засягаща физическо лице от публичната сфера, когато името му се коментира
във връзка с неговия пост. По същество моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приета статия от 25.09.**** г.
от електронно издание на varnanovini.bg, със заглавие „*****************!“.
Същата отразява пресконференция на депутати от ******** партия „*******
– В. – П. Х.в, С. Т., адв. Б. Б. и И. П. като са отразени изказвания на Б., относно
задържаният координатор от В., който е наркодилър и поставя въпроса затова
къде се продават наркотици и кой има заведение и дали не е затворен цикълът,
3
а също и за водено разследване срещу ищеца, по което същият не се явява да
получи призовки и че е човек „със съмнително образование и отнет допуск“.
Приети по делото са статии отново от горепосочения електронен сайт,
със заглавие „К. се скри от прокуратурата като напълни гащите“ относно
образувано досъдебно производство, по което не се е явил на 15.09, с оглед
наличието на болничен лист за 1 ден; „В. помни: К. плащал с държавни пари
за частния си сайт“ относно изплащани средства за поддръжка на сайта на
частния комплекс „Х.“; „В. помни: Шофьорите на К. зареждат частни коли с
държавни карти“ относно зареждане на частни автомобили с държавни карти;
„В. помни: К. джитка със синя лампа“ относно това, че като о. ******** се е
движел със служебния автомобил със синя полицейска лампа, както и статия
от електронна медия ******.bg със заглавие „Бившият губернатор на В. Б. К.
крие фалшива димплома“ и от „** *****“ със заглавие
„**********************“.
От съдебно удостоверение, издадено от Окръжна прокуратура – град В.
е видно, че на 08.08.2022 г. е заведена преписка по сигнал на Б. Н. Б. срещу Б.
Р. К. относно сключване от страна на Областна администрация договори за
правна помощ, които се явяват неизгодни за областна администрация и
относно ползване на държавни терени от страна на комплекс „Х.“ като са
образувани две преписки № ****/2022 г. и № ****/2022 г., по които
досъдебните производства са висящи и по тях няма привлечени лица в
качеството на обвиняем. Пр. пр. № ****/2022 г. по описа на ОП – В. е за
извършено престъпление на 18.01.2022 г. в град В., длъжностно лице при
Община В. е нарушило служебните си задължения с цел да набави за другиго
облага и от това са настъпили значителни вредни последици, като няма
привлечено лице в качеството на обвиняем и няма краен прокурорски акт. Пр.
пр. № ****/2022 г. по описа на ОП – В. е за извършено престъпление по чл.
220 НК затова, че на 01.04.2022 г. в град В., съзнателно е сключена неизгодна
сделка от длъжностно лице и от това е произлязла значителна вреда за
областна администрация – В. като няма привлечено лице в качеството на
обвиняем и няма краен прокурорски акт.
От заключение по съдебно видеотехническа експертиза, се установява,
че видеозаписът е екранен запис чрез приложение Google Chrome като същият
е автентичен и не е манипулиран, но съдържанието на видеото от
4
пресконференцията не подлежи на автентичност и поради това не може да се
отговори дали записът от пресконференцията е манипулиран. От
трансформираното съдържание на видеозаписа се установява, че ответникът
Б. е заявил „ … Отделно от това си спомняте и обстоятелство, че задържания
техен представител във В., в същност е производителя на наркотиците. Нали
се сещате къде се продават тези наркотици. Във заведенията. А кой има
заведение което е така доста оборотно. Нали. Можем също да се сетим и дали
във края на краищата да са затворили цикъла. Единия произвежда, другия
препродава. ...09:05 не се разбира... И от там да се... Не те имат и два ... 09:08
не се разбира... и така нататък. Нали. Оставам на Вас да ги зададете на К. тези
въпроси. …….. Дочувам, че и недвижими имоти е придобил. Явно, че
бизнесът със наркотиците най вероятно върви. Казвам най вероятно, но не съм
аз човекът който трябва да прави тези проверки. А въпросите ще ги зададете
вий……“ и „…, а не с извинение човек със, и със съмнително образование, и
със отнет допуск. И мога да говоря с часове на тая тема...“.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо с вх. №
*******/18.11.2024 г. от „****“ ООД /собственик на домейна, качил същата
пресконференция по данни на процесуалния представител на ищеца/, от което
се установява, че не е присъствала на ****** г. на посочената
пресконференция и не разполага с оригинален запис.
Прието по делото е определение № ***/25.09.2024 г. по въззивно частно
наказателно дело № 273/2024 г. по описа на Апелативен съд – град В., от което
се установява, че отменя определение на Окръжен съд – град В. и
постановление на Окръжена прокуратура – град В. за прекратяване на
наказателно производство № 3/**** г. на ОСлС при ОП – В. относно договори
сключени от Б. К. като о. ******** и адвокатско дружество „И. и С.“.
Като писмени доказателства по делото са приети призовки, изпратени до
Б. Р. К. относно явяването му по досъдебно производство № 3/**** г. по описа
на ОСлО при ОП – В., които не са връчени, с оглед неоткриването на К. на
адреса, липсата на спазване на обещания за получаване на призовката, след
разговор по телефона, наличие на издаден болничен лист и служебна
ангажираност на процесуалния му представител и лична на К., с оглед
получаване на документ за вписване като ******* ЗА ******** в общинска
избирателна комисия.
5
От получена справка, от Държавна агенция „Н. С.“ е видно, че на Б. Р. К.
е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво
„Секретно“ № ********/27.07.2022 г. като е налице издаде прекратяване №
*********/29.08.2022 г., на основание чл. 60, ал.1, т.6 от ЗЗКИ /поради
отпадане на необходимостта от достъп до класифицирана информация/.
От справка, изготвена от Окръжна прокуратура – град В., от 11.11.2024 г.
се установява, че на 18.09.**** г. е започнало досъдебно производство №
***/**** г. по описа на ОД на МВР – В. за извършено престъпление по реда на
чл. 354а, ал.1 НК и като обвиняем, в хода на разследването, е привлечен П. С.
П.. На 19.02.2024 г. е внесено в Окръжен съд – град В. споразумение,
сключено по реда на чл. 381 НПК и е образувано НОХД № 253/**** г. по
описа на Окръжен съд – град В., по което споразумението е одобрено. От
съдържанието на споразумението е установено, че П. С. П. е признат за
виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за горепосоченото
престъпление /относно придобиване и разпространение на наркотични
вещества/.
Приета по делото е информация от 19.11.2025 г. от ************“, от
която се установява, че към септемеври **** г. Б. Р. К. е бил член на
националния съвет на ************“, но не е бил на длъжност областен
координатор.
Като писмени доказателства са приети статии от електронни медии със
заглавия както следва „*********************“, публикувана в *****.bg;
„************************“, публикувана в *****.bg;
„*********************, публикувана в вестник „Т.“;
„******************“, публикувана в ****************/; „*********“,
публикувана в ******.bg относно П. П..
От информация от общинска избирателна комисия, се установява, че Б.
Р. К. е регистриран в кандидатска листа за кмет на Община В. от коалиция
„******** ******** - -********************“ на 21.09.**** г.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на четирима
свидетели. От показанията на свидетеля Н. С. С., се установява, че се познават
с К. от 2006 г. като са в непрестанен контакт. Знае за пресконференцията на
******* от ****** г. като твърди, че става въпрос за обвинения към К. за
наркорапространение, отправени от Б.. Посочва, че К. е разбрал по-късно, на
6
същия ден, за пресконференцията и го е съпреживял, поради сериозната
тежест на обвинението и безпочвеността му. Твърди, че е станал умислен,
мълчалив и загрижен. Бил е видимо притеснен и конфузен. Уточнява, че е
бивш приятел на сестрата на К. и са работили във фирми като през годините
са се сменяли като управители и собственици на фирми. Заявява, че са имали
бизнес отношения и членуват в една ******** партия „**********
*********“. Знае за човек, отговорящ за структурата на ******** партия
„********** *********“ във В., у когото е намерена нарколаборатория и след
случилото се е подаден протокол за отстраняването му. Уточнява, че този
човек се е виждал с К., но лични познанства нямат. Заявява, че не знае в
заведение „Х.“ да се употребяват наркотици и не знае да е имало спор за
дипломата на К.. Уточнява, че достъпа му до класифицирана информация е
бил забавен. Не знае откъде К. е разбрал за пресконференцията от ****** г.,
когато са се видели са я коментирали, а свидетелят я е гледал тъй като е
политически ангажирано лице.
От показанията на А. В. Ж. се установява, че познава К. от 2018 г. като
са в приятелски отношения с него и знае за пресконференцията от ****** г., от
която силно впечатление му направили две симулации, а именно че К.
употребява наркотици и в неговото заведение се разпространяват наркотични
вещества. Предполага, че К. я е гледал още същия ден, защото са я
коментирали на следващия ден като К. е бил унил и натъжен. Това се е
случило в предверието на предизборната кампания, която е доста стресова. К.
му е споделял, че това го е фрустрирало и натъжило, тъй като и родителите му
го били питали дали е вярно. Знае, че семейството на К. притежават заведение
„Х.“, включващо ресторант, бар и дискотека. Бил е в ********* ******* на К.,
във връзка с изборите. Не знае за статии за употреба на наркотици в заведение
„Х.“. Преди пресконференцията не му е било известно за заловен активист на
„******** *********“, имащ оранжерия за наркотици, но след
пресконференцията проверил и установил такава статия като не знае дали
същата е преди или след пресконференцията.
От показанията на Г. М. Г. се установява, че работи като началник на
група за престъпления, свързани с наркотични вещества и детска престъпност.
Спомня си за разкрита нарко лаборатория в М. Г. като задържаното лице се е
казвало П. П., но не знае дали е бил политически ангажиран. Обичайните
места, където се продават наркотици са в махалата Х. Ботев, в нощните
7
заведения в Морската градина, на Крайбрежната алея. За заведението „Х.“ не е
постъпвала информация и не са правени проверки от неговата група. Няма
спомен за видео материал за употреба на наркотици в дискотека „Х.“.
От показанията на свидетелката В. Т. се установява, че е собственик и
главен редактор на сайта „******.бг“. Знае кой е Б. К., тъй като следи
********то му развитие. Има журналистически разследвания, когато е бил о.
******** като заявява, че е имало образувано досъдебно производство, затова
че е ангажирал частна адвокатска кантора на личния си адвокат – на бизнес
структурата на баща му „Х.“. Правила е журналистическо разследване за
дипломата на К., както и за назначаване на служители на заведение „Х.“ в О.
********. Знае и затова, че е имал проблеми с достъпа до класифицирана
информация, тъй като не са му давали достъп дълго време. Заявява, че е
запозната и с публикации във връзка с оранжерия за наркотици в Община В.,
по предизборния период, във връзка с местен координатор на п. ************.
Твърди, че е гледала публикации в медиите, относно клип, в тоалетната на
дискотека Х., от който се виждат как се приемат наркотици, свързан с К. С.,
свързан с представител на В. и. К. Х. и след това з.-********* по финансите в
Община В..
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът при
съблюдаване на относимите правни норми, констатира следното от
правна страна:
Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение
на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна. Елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са
увреждащо деяние /действие или бездействие/, то да е противоправно /всяко
поведение, което е инкриминирано като отношение към публичнозначими
ценности/, вина на дееца, вреда и причинно следствена връзка между деянието
и увреждането.
От съвкупния анализ на приетата по делото съдебно техническа
експертиза, от която се установява, че представения по делото запис е
презапис и от представената справка от „****“ ООД, от която е видно, че не
разполага с оригинален запис, тъй като не е присъствала на
пресконференията, не може по категоричен и безспорен начин да се установи,
че на ****** г. ответникът Б. е изрекъл твърдяните от ищеца К. фрази. От
8
приетото заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че не може да се каже с точност дали
изложеното от пресконференцията е манипулирано или е автентично, предвид
факта, че по делото се съдържа единствено презапис. Само на това основание
исковата претенция подлежи на отхвърляне, с оглед липсата на доказване по
безспорен и несъмнен начин, че ответникът е изрекъл тези изрази, които в
последствие са отразени в електронното издание *********bg. Обявеният за
безспорен факт, че ответникът е присъствал на проведената пресконференция
на ****** г. не доказва, че именно той е изрекъл твърдяните изрази, с оглед
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.
Дори и бъде прието, че ответникът е лицето, изрекло тези изрази, съдът
намира, че реализираното от него деяние не е противоправно. В чл. 39 - 41 от
Конституцията на Република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява
информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да
отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или
информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните
права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява
един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично
общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за
развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно.
Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не
позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично
изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2
КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се
накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително
основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона,
необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно
указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично
посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са
обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
9
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това
гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение
на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от
Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се
приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и
съответно изразяването му не е противоправно.
Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено
лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че
фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника.
Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата
и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ
ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се
увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се
разпространяват свободно.
Не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с
негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо
общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39,
ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение да не е използвана, за да
увреди доброто име на другиго. Не може да доведе до възникването на
отговорност негативната оценка за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, в случай че не засяга
достойнството на личността (т.е. ако не осъществява състав на
престъплението обида или клевета). За всеки отделен случай подлежи на
преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице
съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
10
твърдение за конкретен злепоставящ факт. В цитирания смисъл са следните
решения на ВКС - решение № 213/26.01.2021 г. по гр. д. № 970/2020 г.,
решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., решение № 62/06.3.2012
г. по гр. д. № 1376/2011 г., решение № 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015
г., решение № ***/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., всички на четвърто г.
о. и решение № 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на трето г. о.,
решение № 253/2013 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на Върховен
касационен съд, решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г.,
III г. о., решение № 33 от 08.05.2020 г. по гр. д. 2885/2017 г. на 4 г. о., решение
№ 116 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г. на 4 г. о., решение № 50084 от
24.11.**** г. по гр. д. № 3487/2022 г. на 2 г. о., които настоящия състав
споделя.
Текущата практика на ЕКПЧОС следва прогласената в чл. 10 от
ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр., решението по
делото Обзървър и Гардиян срещу Великобритания). Практиката на ВС и ВКС
не се отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на
мнение и строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от
правото на изразяване лична позиция и мнение на личността.
Следва да се посочи, че при условията на ал. 2 на чл. 10 от Конвенцията
свободата на изразяване на мнение е приложима не само към "информация" и
"идеи", които се приемат благосклонно, считани са за безобидни или се
приемат с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или
смущават (вж. например, Швейцарско Раелско движение срещу Швейцария
(Mouvement raelien suisse v. Switzerland) , № 16354/06, § 48, ЕСПЧ 2012 ).
Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението клевета могат
да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано
явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и
добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва
извършването на престъпление.
Между факти и оценъчни съждения трябва да се прави внимателно
разграничение. Съществуването на фактите може да бъде доказано, докато
истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване и
поставянето на изискване за доказване истинността на оценъчни съждения
11
нарушава самата свобода на изразяване на мнение, която е съществен елемент
на правото, гарантирано от чл. 10 от Конвенцията. В този смисъл трайната
практика на съда на ЕСПЧ - решени от 08.07.1986 г. по дело Лингенс срещу
Австрия на ЕСПЧ, както и решение от 24.7.2007 г. на ЕСПЧ по делото
Lombardo and Others v. Malta § 54.
Съдът приема, че процесиите изрази не съставляват обида поради
следните съображения: на първо място, в тях не се съдържат неприлични думи
- епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за качествата
на ищеца. На второ място, обидата изразява негативната, субективна, оценка
на дееца за личността на пострадалия, за неговите личностни качества,
етичните и моралните му принципи, неговата обществена значимост. Никой от
посочените в исковата молба изрази не касаят личностните качества на ищеца.
Легална дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата на
чл. 147, ал. 1 от НК, съгласно която клевета представлява разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление. Непосредствен обект на престъплението клевета са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име
на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването
му на неизвършено от него престъпление.
За да е налице клевета, ответникът следва да твърди пред трето лице, че
наблюдавайки и възприемайки лично, че ищецът е извършил някакво
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. В
процесния случай никои от посочените от ищеца изрази не разкриват
достатъчно ясно конкретизиращи елементи на определено престъпление.
Информацията, поднесена от ответника, не е изложена като сигурно,
несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, а по-скоро логическо
съждение, резултат от субективни процеси на мисловен анализ и изказани
предположения. Ответникът Б. оставя дебата отворен, същият не го затваря
изказвайки категорично твърдение за извършено конкретно престъпление от
ищеца, а поставя въпроси, които да бъдат поставени на ищеца. Изложеното
представлява ******** говорене, без наличието на клеветнически твърдения и
обиди.
12
Изявлението на ответника Б., „ … Отделно от това си спомняте и
обстоятелство, че задържания техен представител във В., в същност е
производителя на наркотиците. Нали се сещате къде се продават тези
наркотици. Във заведенията. А кой има заведение което е така доста оборотно.
Нали. Можем също да се сетим и дали във края на краищата да са затворили
цикъла. Единия произвежда, другия препродава. ...09:05 не се разбира... И от
там да се... Не те имат и два ... 09:08 не се разбира... и така нататък. Нали.
Оставам на Вас да ги зададете на К. тези въпроси. …….. Дочувам, че и
недвижими имоти е придобил. Явно, че бизнесът със наркотиците най
вероятно върви. Казвам най вероятно, но не съм аз човекът който трябва да
прави тези проверки. А въпросите ще ги зададете вий….“ и „…, а не с
извинение човек със, и със съмнително образование, и със отнет допуск. И
мога да говоря с часове на тая тема...“ не изпълва съдържанието на деликта с
оглед гореизложените мотиви, поради което исковата претенция следва да
бъде отхвърлена.
Ищецът, в качеството си на ******* ЗА ******** на община към датата
на пресконференцията, представлява публична личност и отрицателните
оценки и изказаните предположения, доколкото не нарушават обществените
порядки на общуване /т.е. не съдържат груби, вулгарни изрази/, не приписват
извършването на конкретно престъпление и не съдържат твърдения за
конкретен позорящ неверен факт, не могат да бъдат квалифицирани като
противоправни, респ. да бъдат основание за ангажиране деликтната
отговорност на лицата, които са ги изрекли, с оглед конституционно
гарантирания принцип за свобода на словото. Такива негативни оценки
обичайно съпътстват всяко лице, кандидат за важен държавен пост и са част от
правото на всеки гражданин да изразява свободно мнението си, респ.
възможността на гражданското общество да осъществява контрол върху
дейността на институциите.
С оглед гореизложените мотиви исковата претенция се явява
неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, който обаче
не претендира такива.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул.
„М. Б.“ № **, ет.** срещу Б. Н. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П.к.“
№ **, ет.*, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди Б. Н. Б. да
заплати в полза на Б. Р. К. сумата от 5000 лв., представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личната
чест и достойнството на ищеца, чрез изложените в пресконференция,
проведена на ****** год., отразена в https:/-******************, обидни и
клеветнически твърдения, а именно - „...Задържания техен представител (на
************“) във В. всъщност е производител на наркотици, нали се сещате
къде се продават тези наркотици в заведенията, а кой има заведение, което така
е много оборотно, можем да се сетим дали не са затворили цикъла, единият
произвежда наркотици, другият ги разпространява...“; „..дочувам, че и
недвижими имоти е придобил, явно, че бизнеса с наркотици най-вероятно
върви...“; „...а не с извинение човек със съмнително образование и с отнет
допуск...“
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град В.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14