РЕШЕНИЕ
№ 1422
гр. Бургас, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120102435 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Х. ИБ. Х.
ЕГН**********, с адрес: град **представляван от адвокат З.Б., против Областна дирекция
на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от
директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 512 лева, представляваща
главница и дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
64 часа за периода от 14.11.2019 година до 10.07.2020 година, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, сумата 30 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от датата на възникване на
задължението до окончателното плащане, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че през периода от 14.11.2019 година до 10.07.2020година е работил
на длъжност Младши инспектор - старши полицай в ОД на МВР - Бургас. За този период е
положил общо 448 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 на основание
нормативната уредба, включително на основание субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, възлиза на 512 часа. Излага,
че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 64 часа, който следва да
бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при
преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно
чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради
1
това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска
ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 512 лева. По приложението на материалния закон
в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи
за приложението на чл.176 от ЗМР, чл.178 от 1 ЗМВР, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, КТ и действалите в отделните периоди наредби за
регулацията на тези отношения. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент
1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд. Поради изложените фактически твърдения и при
тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба ищецът е посочил
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на
предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на
ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер. В писмения отговор са
изложени следните фактически твърдения и правни доводи: Ищецът е заемал длъжността
Младши инспектор - старши полицай в ОД на МВР – Бургас и приложение относно
полагания труд намират нормите на ЗМВР. Посочено е, че съгласно приложимите за периода
наредби Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020 година за урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, липсва текст, който да урежда увеличаването на
часовете нощен труд, както и е предвидена възможността за полагане на труд и през нощта
между 22,00 часа и 6, 00 часа , като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24 – часов период. Поради това в писмения отговор е изложен правен довод, че за
целия процесен период съотношението съотношението между дневен и нощен труд е като 1
към 8, а не както е по КТ и по Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Със ЗИД на МВР, обн. В ДВ бр.60/07.07.2020 година е направено изменение на
чл.187 от ЗМВР. Към писмения отговор са приложени доказателства и е дадено становище
по доказателствените искания на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 339, 43 лева за
293,75 часа извънреден труд вместо за посочения в исковата молба размер на 36, 75 лева.
2
Прието е и изменение на иска за осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава за
периода посочен в исковата молба и начислена върху главниците, съгласно уточнението от
исковата молба, като претенцията е за сумата от 65,28 лева вместо първоначалния размер от
30 лева.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Владимирова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по
същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на
предявения иск. Позовава се на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с чл. 187
от МВР.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение
с ОД МВР – Бургас за периода от 14.11.2019 г. до 10.07.2020 г. Не се спори, че е полагал
нощен труд. Заемал е посочената в исковата молба длъжност.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, предвид и корекцията, представена в съдебно заседание, което
заключение съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за
периода от 14.11.2019 година до 10.07.2020 година ищецът е положил 448 часа нощен труд.
Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 448 часа за целия период.
Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 64 часа и
трудовото възнаграждение е в размер на 512 лева.
По делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение
за този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
3
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване
на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че не за целия период от
14.11.2019 година до 10.07.2020 година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на
работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
4
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 18.04.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема
следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се
приеме, че датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на
тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода
до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на
вещото лице претенциите за лихва, изчислени върху главница в общ размер от 512 лева
поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 14.11.2019
година до 10.07.2020 година, са в размер от 65, 28 лева за периода от първо число на месеца,
следващ следващия месец на тримесечието, за който се отнася възнаграждението до датата
на завеждане на делото на 10.04.2022 година, която възлиза общо в размер от 65, 28 лева.
Съгласно чл.243 от ГПК не следва да бъде допускано предварително изпълнение на
постановеното по делото решение.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 350 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Настоящият
състав приема, че предвид цената на иска след изменението възнаграждението не следва да
бъде намалявано поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Сумата е платена
като разноски към датата на сключване на договора, видно от съдържанието му и следва да
се приеме, че ищецът е направил тези разноски. Поради това последващото изменение на
нормативната уредба относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да бъде взета предвид.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на обща 100 лева, като размерът на
минималната държавна такса е от 50 лева по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 150 лева. Общо задължението на
5
посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Х. ИБ. Х. ЕГН**********, с адрес:
град *, сумата 512 лева /петстотин и дванадесет лева/, представляща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 293, 75 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
14.11.2019 година до 10.07.2020 година нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 18.04.2022 година до
окончателното й плащане, сумата 65, 28 лева /шестдесет и пет лева, двадесет и осем
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от първо число на месеца,
следващ следващия месец на тримесечието, за който се отнася възнаграждението до датата
на завеждане на делото на 10.04.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 18.04.2022 година до окончателното
плащане на задълженията, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски в размер от 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които сумата 150 лева /сто и
петдесет лева /, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса
и сумата 100 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6