Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 967 16.03.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На десети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14549 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.79,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че ответницата е
абонат на мобилни услуги и има незаплатени задължения за месечни абонаменти и
такси, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора възлизащи на общо
508,35 лв. За сумите била издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило
възражение. С оглед това се иска да бъде
установено съществуването на вземането. Освен това се твърди, че ответницата
дължи и сумата 34,36 лв. незаплатени вноски по договор за лизинг от
11.07.2016г., като по отношение на тях се иска да бъде постановено осъдително
решение.
Ответницата Р.М.А. не оспорва фактите, изложени от
ищеца, както и размера на начислените суми, като моли съда задължението да бъде
разсрочено, тъй като извън материалната й възможност е да заплати сумата
изцяло.
Съдът намери за установено следното:
Не се спори по делото и се установява от
писмените доказателства, че на 11.07.2016г. дружеството ищец е сключило с ответника
договор за мобилни услуги както и договор за лизинг относно предоставяне на
мобилно устройство /лист9 -17/. Установява се от представените писмени
доказателства, че за периода от 20.12.2017г. до 20.03.2018г. на името на ответницата
са издадени четири фактури на обща стойност 542,71 лв./ лист 18 – 21/.
Установява се, от приложеното дело № 11161/19г. на
Пловдивския районен съд, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с което
претендирал ответника да му заплати сумата 542,71лв., от които: 159,01 лв.
неплатени абонаментни такси и 383,70 лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги и 19,20 лв. обезщетение за забава за периода от
05.04.2018 до 12.06.2019г. За така описаните суми била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът възразил.
Едновременно с договора за моблини услуги
от 11.07.2016г. ответницата е сключила и договор за лизинг относно устройство
марка *** мод. ***, за срок от 24 месеца с месечна вноска от
8,59 лв. / лист 11/. Съгласно чл.12, ал.2 от сключения договор месечните
вноски и други дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора, както и в случай на забава в плащане на дължими по
договора плащания / лист 12/. Предвид това, вноските по договора след месец март
на 2018г. са били обявени за предсрочно изискуеми, като съобразно издадената
крайна фактура, техният размер е 34,36 лв.
/лист 21/.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Безспорно е, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на
мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да
активира предпочетения телефонен номер. Ответницата признава изложените в
исковата молба факти, от което следва, че същата дължи начислените по фактурите
суми.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи
до предявените с исковата молба размери.
Основателен е и осъдителният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
относно дължимите по договора лизингови вноски в размер на 34,36 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело в общ размер
на 305 лева, от които 125 лв. държавна такса и 180лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение;
а за производството по ч.гр.дело № 11161/2019г. на ПРС – 205 лева, от които 25
лв. държавна такса и 180 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Съдът взе предвид искането на ответницата относно това
вземането да бъде разсрочено, като го намира за основателно.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 против Р.М.А. ЕГН ********** с адрес *** за сумите 124,65
лв./ сто двадесет и четири лева и 65 ст./ неплатена далекосъобщителна услуга и
383,70лв. /триста осемдесет и три лева и 70 ст./ неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.07.2019г. до окончателното заплащане относно което вземане е
издадена заповед за изпълнение №6141 от 05.07.2019г. по ч.гр.д.№11161/2019г. на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Р.М.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на
осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 34,36 лв. / тридесет и четири лева и 36 ст. /
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор от 11.07.2016г.
относно предоставяне на устройство марка *** мод. **********.
ОСЪЖДА Р.М.А. да заплати на „Теленор България” ЕАД, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 305 лв./триста и
пет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство,
както и 205лв./двеста и пет лева/ - деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 11161/2019г. на Пловдивския районен съд.
РАЗСРОЧВА, на осн. чл.241, ал.1 ГПК, по искане на Р.М.А.
ЕГН ********** с адрес ***, изпълнението на задълженията по иска по чл.422 ГПК,
както и задължението за разноски в
настоящото и заповедното производство определени с настоящото решение на 12 равни месечни
вноски от по 84,86 лева всяка, с падеж на първата вноска – един месец, считано
от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за забава,
върху всяка неплатена част от задълженията, дължима от влизане в сила на
решението до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.241, ал.1 ГПК в частта му
относно разсрочване на задължението по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата 34,36
лв. – лизингови вноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД