№ 307
гр. Враца, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200411 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода В. Х. Ц. изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2
НПК от началника на Затвора гр.Враца, справка за изтърпяната част от наложеното
наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155
ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора- Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца,
упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед, изразява
становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от
свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка
за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Служебният защитник адв.М. С. от АК-Враца намира молбата за УПО като
основателна.
Лишеният от свобода поддържа молбата. Изразява становище, че тенденциозно е
бил наказан, както и че не участвал в корекционни програми по здравословни причини.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла
на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
1
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода,
признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
Молителя В. Х. Ц. търпи в Затвора-Враца наказание от седем месеца лишаване
от свобода по НОХД №354/25 г. на РС-Видин за извършено престъпление при условия на
"опасен рецидив" по чл.196 НК.
Начало на наказанието 27.03.2025 г.
Към момента е изтърпял ефективно 3 месеца и 14 дни, предварителен арест 2
месеца и 8 дни , или общо 5 месеца и 22 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 1 година и 8 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от две трети
от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 НК, тъй като
деянието е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК. В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява , че при лишеният от свобода
първоначално отчетеният риск от рецидив е висок - 90 точки. В профила на криминогенни
нужди дефицитни раздели са:
- Криминално минало - осъждан за кражби, унищожаване и повреждане,
причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди. Осъждан и като непълнолетен,
настаняван във ВУИ - Ракитово.
-Отношение към правонарушението - не признава вината си и напълно отрича
извършеното. Твърди, че е набеден. Склонен е да омаловажава извършеното
правонарушение и възможните негативни последици. Липсва изцяло критично отношение
към миналото си поведение. Приема размера на присъдата за справедлив;
-Управление на финанси и доходи - липсват регулярни доходи от трудова
дейност, извършени множество користни престъпления, съобщава, че изразходва средства за
марихуана. Има заем, който майка му изплаща;
- Начин на живот и обкръжение - в близък контакт с криминално проявени лица,
податлив на негативно влияние, склонен към манипулативен начин на живот и необмислено
и рисково поведение;
- Емоционални проблеми -- лабилен, лесно се разстройва. Съобщава за суицидно
поведение в миналото, психиатрично лечение и дългогодишна употреба на психотропни
лекарства от групата на бензодиазепините. Споделя за катастрофа преди години, със
счупени крайници и ЧМТ с продължително коматозно състояние.
- Умения за мислене - не разпознава всичките си проблеми, търси незабавно
разрешаване на проблемите /незаконосъобразно/, не се замисля за негативните последици от
постъпките си, действа необмислено при фрустрация и конфликт, с ригидни мисловни
модели - надценява собствения си опит.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е нисък. До
момента л. св. Ц. няма регистрирани случаи на обидно отношение към длъжностни лица или
агресивни прояви към други л. св. Не проявява дискриминационни нагласи към
малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е със средни стойности към момента
Към момента не споделя суицидни мисли и няма автоагресивни прояви, които да
са индикация за подобен тип поведение в затвора, но съобщава за автоагресивни суицидни
действия в миналото.
2
Рискът от бягство в условията на строго контролирана среда е със средни
стойности. Това се обуславя от факти, че е бил обявяван за ОДИ.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е
среден. Обуславя се от криминалното минало - осъждан е за причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди.
В изготвения първоначален план на присъдата като цели и задачи са заложени:
Изграждане на критично отношение към деянието; Анализ на причините, довели до
правонарушението; Осмисляне на отношението си към приятелския кръг под което
въздействие се намира тук и с които за в бъдеще ще контактува; Стимулиране на личните
възприятия за добиване на умения да разпознава негативните обстоятелства; Осъзнаване на
влиянието на лошите навици у свои познати и приятели във всекидневието; Подобряване на
уменията за разпознаване на проблемите; Формиране на ясни и реалистични цели;
Подобряване на уменията за самоконтрол и избягване на импулсивно поведение; Включване
в специализирана програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“;
Спазване на правилата и недопускане на наказания.
Ревизия на оценката на риска от рецидив не е изготвяна във връзка с утвърдените
от ГДИН Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при
лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения на ГДИН
към МП., предвид факта, че първоначалната е от 23.04.2024 г. Рискът от рецидив е висок - 90
точки. Рискът от вреди за всички категории запазва първоначално отчетените
стойности.
Рискът от рецидив остава непроменен с високи стойности - 90 точки.
Според инспектора изготвил доклада по чл.155 ЗИНЗС все още лишеният от
свобода не е изпълнил всички задачи и цели заложени в плана на присъда. В подкрепа на
това твърдение може да се отбележи, че не е изпълнил задачата за спазване на ЗИНЗС и
недопускане на наказания с оглед на наложеното му дисциплинарно наказание съгласно
Заповед № Л-1578/28.05.2025 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС. Също така все още не е
изпълнена заложена задача лишения от свобода Ц. да премине през всички етапи на
прогресивната система частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2, т.2 и чл. 171, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, смяна на режима от строг на общ.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното
поведение на лишения от свобода Ц., така и желанието му за преосмисляне и промяна на
досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното
време.
Лишеният от свобода Ц. е наказван съгласно Заповед № Л-1578/28.05.2025 г. на
основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС за това, че е охлаждал хранителни продукти от
водопреносната мрежа. Не е награждаван.
Декларирал е чрез писмена молба с ВХ. с № 3933/28.04.2025 г. желанието да
участва в специализирана корекционна програма „Справяне в житейските проблеми чрез
промяна в мисленето“. Съгласно докладна записка с ВХ. с № 5877/02.05.2025 г. е включен в
същата програма. Видно от заключителният доклад за проведена групова работа с лишени от
свобода с лишени от свобода по програма „Справяне в житейските проблеми чрез промяна в
мисленето“ през месец май 2025 г. в затвора - гр. Враца, става ясно, че същият лишен от
свобода е присъствал на първите две сесии, след което е спрял да спрял да ги посещава
поради липса на мотивация. На самите сесиите, на които присъствал се е отклонявал от
темите и винаги е говорил за взаимоотношенията между него и други лишени от свобода.
Това е показателно, че същият л.св. не желае да се поправи и съответно да придобие знания
за постигане на положителни личностни промени.
В доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено също, че лишения от свобода Ц. не е
преминал през етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл.
155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек,
прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което
лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две
денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и
успешен преход към живот на свобода.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че на лишения от свобода В. Х. Ц. вече
му е предоставена правната възможност да ползва условно предсрочно освобождаване през
3
2020 г. и въпреки гласуваното му доверие от страня администрацията на затвора и на съда,
той отново е извършил престъпление, което е показателно за нежеланието му да се поправи
и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Съгласно утвърдените от ГДИН
Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при
правонарушители, изтърпяващи наказания в пенитенциарните заведения, по отношение на
извършването на нови правонарушения се счита, че най-добрият предсказател на бъдещото
поведение е миналото поведение.
Според затворническата администрация наличието на дисциплинарно наказание
в контролирана среда е показателно за липсата на положителна промяна, и че лишения от
свобода Ц. все още не разчупил модела на поведение да нарушава правилата и законите на
Република България, което от своя страна води до намаляване на шанса за успешна
ресоциализация.
В заключение в доклада е отбелязано, че на този етап от изтърпяване на
наказанието, шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни, като е
необходимо корекционната работа с лишения от свобода Ц. да продължи в условията на
затвора, за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Предвид горното изложение и въз основа на доказателствената съвкупност съдът
намира , че на този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни доказателства
за поправяне на осъдения молител, като е необходимо корекционната работа да продължи в
условията на затвора, за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от
НК. Налице е висок риск от рецидив-90 точки, които остава непроменен през срока на
изтърпяване на наказанието. Налице е и активно дисциплинарно наказание, наложено на
28.05.2025 г. Лишеният от свобода Ц. не е преминал през етапите на прогресивната система,
частично залегнали в разпоредбата на чл. 155 ал. 2 и чл. 171 ал. 1 т.З от ЗИНЗС, изразяваща
се в замяна на режима в по-лек и прекатегоризиране в открит тип. Липсва устойчива и
трайна тенденция на позитивни промени и нагласи в подкрепа законосъобразно поведение
след освобождаване.
Не се установява, лишеният от свобода да е положил всестранни и
последователни усилия, каквито са изискванията на закона, за да убеди и докаже, че се е
поправил до степен да бъде кредитиран е доверие за предсрочното му освобождаване.
Наличните доказателства установяват, че престоят му в затвора не е довел до безспорен
поправителен и превъзпитателен ефект, поради което е налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна
степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони. Наличието на прогресивна тенденция за превъзпитанието му
и липсата на доловим напредък на поправителния процес, не удовлетворява изискванията на
закона и целите на наказанието, доколкото чл.70, ал.1 от НК изисква поправителният процес
да е завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора да се явява
незаконосъобразен с оглед целите на наказанието по чл.36 НК. За настъпването на
положителни промени и при наличие на доказателства за това, следва да са регистрирани
качествени промени у лишения от свобода, което е свързано е изпълнение целите на
наложеното му наказание, което в случая не е налице.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоните
"умения за мислене" и "отношение към правонарушението", който следва да продължат да
бъдат обект на корекционно въздействие, и запазването на високи стойности на риска от
рецидив, обвързан с обремененото съдебно минало, показват, че при лишеният от свобода
молител все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането
на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот
извън пределите на местата за лишаване от свобода.
4
Липсата на непристойно поведение към длъжности лица от Затвора и другите
лишени от свобода не може да послужи като фактор участващ в преценката за основания за
УПО, тъй като подобно поведение е задължение на лишените от свобода съгласно чл.96
ЗИНЗС.
Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо
лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за
изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс
при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на
наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне
лишеният от свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е
постигнат завършен поправителен процес, а не установена тенденция към такъв резултат ,
каквото е положението с настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е
константната непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по
ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на
АС-София.
Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО, а факта
за запазен висок риск от рецидив, наложеното дисциплинарно наказание и установени
дефицитни зони, също са в потвърждение на виждането на затворническата администрация
и съда за нужда поправителният процес спрямо този лишен от свобода да продължи до края
на изтърпяване на наказанието. Разбира се не може да се даде гаранция за превъзпитание и
поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на наказанието, но фактите за доказано
наличие на основания за продължаване на действията в тази насока са значими и валидни до
неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани
представляват съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от
свобода молител все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е
поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Относно възраженията на осъденото лице пред съда, че тенденциозно е наказан
и не е участвал в корекционни програми поради здравословни проблеми, съдът намира , че в
настоящето производство не може да подлага на ревизия заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Същата не е обжалвана /в делото липсват данни за това/, влязла е
в сила и наказанието към момента не е заличено по смисъла на чл.109 ал.1 ЗИНЗС. Относно
изложени здравословни причини възпрепятстващи участие на осъденото лице в
корекционни програми, такива не са посочени в доклада по чл.155 ЗИНЗС, нито осъденият
представя доказателства за подобно обстоятелство.
При изложените доводи и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от В. Х. Ц.,
ЕГН:**********, изтърпяващ "лишаване от свобода" в Затвора-Враца по НОХД № 354/25
г., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието в
размер на 1 /един/ месец и 8/осем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
5
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6