Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7718 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 19663 от 23.01.2019 г., постановено
по гр.дело № 18154/2018 г. на СРС, І Г.О., 162 състав, е осъдена Н. И. К.,
гражданин на Р.Ф., родена на *** г., със съдебен адрес: ***, да заплати на „А.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно
основание чл.266, ал.1, вр. чл.99, ал.1 и чл.102, ал.1 ЗЗД, сумата от 2478,60
евро, представляваща възнаграждение за 2016 г. и 2017 г. по договор от
18.07.2008 г. за поддръжка и управление на жилищна сграда- комплекс „А.Р.“,
находяща се в гр.Банско, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 877,12 лв., разноски в производството.
Срещу решението на СРС, 162 с-в е постъпила въззивна жалба от Н. И. К., подадена чрез
пълномощника адв.Н.А., с искане същото да
бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
осъдителен иск да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ищец „А.“
ООД, гр.Банско, чрез пълномощника си адв.И.Б.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца срещу ответницата,
осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1, вр.
чл.99, ал.1 и чл.102, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2478,60 евро,
представляваща възнаграждение за 2016 г. и 2017 г. по договор от 18.07.2008 г.
за поддръжка и управление на жилищна сграда- комплекс „ А.Р.“, находяща се в
гр.Банско, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба- 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Противно на
изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция. Изводите на съда
са обосновани с оглед данните по делото. В случая ответницата не е ангажирала
доказателства, оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства/ писмени и гласни/ или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства,
обосновава извод, че ищецът „
А.“ ООД, гр.Банско, като изпълнител е изпълнил изцяло
предмета на процесния договор от 18.07.2008 г. за поддръжка и
управление на жилищна сграда- комплекс „А.Р.“, находяща се в гр.Банско,
респективно е изпълнил задължението си по договора за поддръжка на общите части
в сградата за периода: 2016 г.- 2017 г. , за което му се
дължи възнаграждение от страна на ответницата.
В настоящия случай съдът приема, че уговорената между
страните работа е била извършена от ищеца- изпълнител по процесния договор от 18.07.2008 г. за
поддръжка и управление на жилищна сграда- комплекс „А.Р.“, находяща се в
гр.Банско за процесния период от време/
2016 г. и 2017 г./. Налице е изпълнение на задълженията на ищеца по процесния
договор. Ответницата не е изпълнила задължението си по процесния договор да
заплати уговорено и дължимо възнаграждение на ищеца в размер на сумата от 2478,60
евро/ дължимо за 2016 г. и 2017 г. – по 1239,30 евро с ДДС на година/, поради което следва да бъде
ангажирана нейната отговорност за заплащане на процесната сума. В тази връзка
предявения иск с правно основание чл. чл.266, ал.1, вр. чл.99, ал.1 и чл.102, ал.1 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 2478,60 евро се
явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По
разноските в производството:
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден, да
заплати на въззиваемата страна- ищец сумата от 683,21 лева – уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за
правна защита и съдействие от 30.05.2019 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19663 от 23.01.2019 г., постановено по гр.дело № 18154/2018 г. на СРС, І Г.О., 162 състав.
ОСЪЖДА Н. И. К., гражданин на Р.Ф., родена на ***
г., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „ Н. и А.“***, да заплати
на „А.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 683,21лв. / шестстотин
осемдесет и три лева, и 21 стотинки/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.