№ 6576
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110125427 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 03.01.2024г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Н. Г. Н. за сумата 1074,29 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ******************, за периода м.
05.2020г.- м. 04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение03.01.2024г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 201,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 20.12.2023г.,
сумата 27,28 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
11.2020г.- м. 04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение03.01.2024г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 6,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.01.2021г.-
20.12.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 881 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът “Т.С.”
1
ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата топлинна
енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
******************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Н. Г. Н. съществуването на вземането на
"Т.С." ЕАД за сумата 1074,29 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ******************, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение03.01.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 201,83 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.20.12.2023г., сумата 27,28 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. 11.2020г.- м. 04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 03.01.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 6,56 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 15.01.2021г.- 20.12.2023г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г. по ч.гр. дело № 881 по описа за 2024г.
на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. Н. е подал писмен отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за основателност на предявените искове. Ответникът
сочи, че е между страните е сключено споразумение, съгласно което плащането на
задължението е разсрочено.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ответникът е носител на правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 36, с адрес: гр. София, ж.к. “Люлин”, бл. 425,
вх. Б, ет. 5.
На 16.10.2012г. между етажните собственици в сграда- етажна собственост с адрес: гр.
София, ж.к. “Люлин”, бл. 425, вх. Б, ет. 5, ап. 36 са взели решение дяловото разпределение в
процесната сграда да се извършва от "Бруната" ООД.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 393,59 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 716,15 лева.
На 20.11.2024г. между страните е сключено споразумение, с което страните постигнали
съгласие изпълнението на задължението за плащане на цена на топлинна енергия, цена на
услугата дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на законната лихва да бъде
разсрочено на седем погасителни вноски, от които авансова вноска в размер на сумата
448,23 лева, платима при подписване на споразумението и шест вноски, всяка от които в
размер на сумата 174,31 лева, с падеж 20.12.2024г., 20.01.2025г., 20.02.2025г., 20.03.2025г.,
20.04.2025г., 20.05.2025г.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата
на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
3
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54
от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна
енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Конретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху
имота по силата на правна сделка.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния имот, поради което между страните съществува
договорно правоотношение, съответно ответникът е задължено лице за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения
имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово
разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на
услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на
решение на ОС на етажните собственици.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
4
отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена на сградната инсталация.
От представеното споразумение се установява, че на 20.11.2024г. между страните е
сключено споразумение, с което страните постигнали съгласие, че към подписване на
споразумението ответникът дължи цена на топлинна енергия, доставена в имот, а адрес: гр.
София, ******************* за периода м. май 2020г.- м. април 2022г. и цена на услугата
дялово разпределение за периода м. ноември 2020г.- м. април 2022г., в размер на 1101,57
лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.01.2021г.-
20.12.2023г., сумата 131,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението до 20.11.2024г. (датата на сключване
на споразумението). Страните са постигнали съгласие изпълнението на задължението за
плащане на цена на топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава в размер на законната лихва да бъде разсрочено на седем погасителни
вноски, от които авансова вноска в размер на сумата 448,23 лева, платима при подписване на
споразумението и шест вноски, всяка от които в размер на сумата 174,31 лева, с падеж
20.12.2024г., 20.01.2025г., 20.02.2025г., 20.03.2025г., 20.04.2025г., 20.05.2025г. Съобразно
признанието на ищеца в молба от 13.03.2025г. ответникът е платил сумата в общ рамер на
971,16 лева. Съобразявайки разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита, че
с плащане на посочената сума ответникът е погасил задължението за обезщетение за забава
в размер на сумата 340,14 лева и цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение в размер на сумата 631,02 лева. Съдът счита, че задължението за разноски в
производството по ч.гр дело № 881/2024г. по описа на Софийски районен съд и държавна
такса по настоящото производство не следва да бъде погасявано преди погасяване на това за
лихва и главница. В случая се касае до разноски по висящо съдебно производство, поради
което вземането на ищеца за разноски не е установено безспорно. Предвид изложеното
непогасено е останало задължението на ответника за цена на топлинна енергия в размер на
сумата 470,55 лева, до която сума предявеният иск е основателен.
С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в
съответствие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че наведеното
правопогасяващото възражение е частично основателно.
Изложеното обуславя извод, че предявеният иск за установяване съществуването на
вземането на ищеца за цена на топлинна енергия е основателен до размер на сумата 470,55
лева, до която сума следва да бъде уважен предявения иск. В частта над сумата 470, 55 лева
до сумата 1074,29 лева искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и
предявените искове за установяване вземането на ищеца за цена на услугата дялово
разпределене и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В случая задължението е погасено чрез плащане след предявяване на исковете, с което
ответниците са дали повод за образуване на делото, поради което ищецът има право на
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Н., с ЕГН **********,
съществуване вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************ сумата 470,55 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр. София,
******************, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
03.01.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. 153 ЗЕ вр.
чл. 79 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************ против Н. Г. Н., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на "Т.С."
ЕАД за цена на топлинна енергия за доставена в имот, с адрес: гр. София,
******************, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2022г над сумата 470,55 лева до сумата
1074,29 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; за цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 11.2020г.- м. 04.2022г.в размер на сумата 27,28
лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-
20.12.2023г. в размер на сумата сумата 201,83 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД и обезщетение за забава върху за периода 15.01.2021г.- 20.12.2023г. за сумата 6,56
лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., с ЕГН **********, съществуване вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК
************ сумата 76,20 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
881/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 76,20 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Д." ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6