Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43
гр. Сливен, 22.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Мария Тодорова и
с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 92 по описа на
СлОС за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявена е
искова молба от Гаранционен фонд гр. София против М.К.Б., в която се твърди, че
ищецът Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за неимуществени и свързаните с
тях имуществени вреди в общ размер на 55 691.39 лв. на К. Д. С.,
пострадала при ПТП, настъпило на 05.11.2012 г., съгласно влезли в сила съдебни
решения по гр.д № 19191/2014 г. на СГС, възз.гр.д. № 4902/2015 г. на САС, по
които ответникът е бил трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд.
Твърди се, че
виновен за катастрофата, съгласно решение по АНХД № 117/2013 г. по описа на РС
– Нова Загора, е М.К.Б., който е управлявал товарен автомобил „================Описва се следния
механизъм на настъпилото ПТП, а именно: На 05.11.2012 г., около 16.30 ч. в гр.
Нова Загора, на кръстовище на ул. „Цар Освободител” и ул. „Атанас Димитров”
неправоспособният водач Б. не спазва пътен знак В2 – „Спри, пропусни движещите
се по пътя с предимство”, като при навлизането си в права посока от кръстовището,
попаднал в опасната зона на движещия се с предимство в права посока лек
автомобил, в който на задна лява седалка е пътувала молителката. Ударът е
настъпил между предната част на лекия автомобил, в който е пътувала молителката
и лява странична част на товарния автомобил, управляван от Б..
В нарушение на
чл. 260 от КЗ /отм./, сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към
дата на процесното ПТП.
Пострадалата К. Д.
С. е заявила претенция пред Гаранционен Фонд, като на същата е било определено
обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер
на 14 768.23 лв. Пострадалата не се съгласила с определеното обезщетение и
предявила съдебна претенция срещу Гаранционен Фонд, като съгласно
горецитираните съдебни решения, след получена молба-покана за плащане,
Гаранционният Фонд е изплатил сумата в размер на 50 954.78 лв., сумата в
размер на 3 057.61 лв., както и сумата 1 679 лв. държавна такса.
Предвид
гореизложеното Гаранционен Фонд предявява претенция срещу ответника да му
заплати изплатените вече горепосочени суми в общ размер на 55 691.39 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
изплащане. Претендират се и деловодни разноски, като и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба е
връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал
отговор по нея, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност
на исковата претенция. Направено е възражение, че процесното вземане е погасено
по давност. Направено е изрично искане за разглеждане на делото в отсъствие на
ответника.
В с.з. ищецът се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло
исковите претенции и моли за уважаването им.
В с.з. ответникът
не се явява.
От фактическа
страна се установява следното :
На 05.11.2012 г.,
около 16.30 ч. в гр. Нова Загора, на кръстовище на ул. „Цар Освободител” и ул.
„Атанас Димитров” неправоспособният водач Б. не спазва пътен знак В2 – „Спри,
пропусни движещите се по пътя с предимство”, като при навлизането си в права
посока от кръстовището, попаднал в опасната зона на движещия се с предимство в
права посока лек автомобил, в който на задна лява седалка е пътувала
молителката. Ударът е настъпил между предната част на лекия автомобил, в който
е пътувала пострадалата К. Д. С. и лява странична част на товарния автомобил,
управляван от Б..
Виновен за катастрофата,
съгласно решение по АНХД № 117/2013 г. по описа на РС – Нова Загора, е М.К.Б.,
който е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 210Д”, с ДК № СН****.
В нарушение на
чл. 260 от КЗ /отм./, сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към
дата на процесното ПТП.
Ищецът
Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за неимуществени и свързаните с тях
имуществени вреди в общ размер на 55 691.39 лв. на К. Д. С., пострадала
при ПТП, настъпило на 05.11.2012 г., съгласно влезли в сила съдебни решения по
гр.д № 19191/2014 г. на СГС, възз.гр.д. № 4902/2015 г. на САС, по които
ответникът е бил трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд.
Ответникът е бил поканен да
възстанови дължимата сума с регресна покана № 328/22.08.2019г. но същия не е сторил
това.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, който като еднозначен и
взаимнодопълващ се, съдът кредитира изцяло.
Установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи :
Правна
квалификация на претендираните искове - чл. 558 ал.7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Същият е допустим, с оглед
активната, пасивна легитимация по него и предмета на същия.
Разгледан по същество се
явява основателен. Налице са всички изискуеми законови предпоставки за
уважаване на претенцията.
Съгласно
разпоредбата на
чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за доказано авторството на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, настъпилите вследствие на
извършеното престъпление неимуществени вреди, както и размера на обезщетението,
който е изплатен от ищеца. В конкретния случай обезщетението е изплатено от ищеца
- Ганационен фонд, тъй като ответника е бил неправоспособен водач, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото безспорно се
установи, че ищецът Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за неимуществени и
свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 55 691.39 лв. на К. Д. С.,
пострадала при ПТП, настъпило на 05.11.2012 г., съгласно влезли в сила съдебни
решения по гр.д № 19191/2014 г. на СГС, възз.гр.д. № 4902/2015 г. на САС, по
които ответникът е бил трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд.
Ответникът е бил поканен да
възстанови дължимата сума с регресна покана № 328/22.08.2019г. но същия не е сторил
това.
Възражението на
ответника относно изтекла погасителна давност за предявеното вземане е
неоснователно. Окончателния размер на дължимото обезщетение е определен с
решение № 747/14.04.2016г. по в.гр.д. № 4902/2015г. на Софийски Апелативен съд.
Към момента на предявяване на исковата претенция не е изтекла общата 5 /пет/
годишна давност, поради което вземането не е погасено, а дължимо от ответника.
С оглед горното, исковите
претенции следва да бъдат изцяло уважени, като бъдат присъдени и законните
лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба 10.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
направените по делото разноски от ищеца, доказани до размер от 2 227.66 лева – д.т.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА М.К.Б. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата в общ размер на 55 691.39 лв., представляваща изплатено
обезщетение на К. Д. С., пострадала при ПТП, настъпило на 05.11.2012 г.,
съгласно влезли в сила съдебни решения по гр.д № 19191/2014 г. на СГС,
възз.гр.д. № 4902/2015 г. на САС.
ОСЪЖДА М.К.Б. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата в общ размер на 2 227.66 лева - деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :