О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1041
27.09.2016 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..
На двадесет и
седми септември две хиляди и шестнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
т.дело №287
по описа за 2015 година.
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила
е молба от адв.Д., пълномощник на ищеца, за изменение на решение №280/30.06.2016 год. в частта, в която П.Б. е
осъден да заплати на ответника „Сироко“ ЕООД извършените съдебно-деловодни
разноски в производството, както и в частта, в която върху него е възложено
заплащане на държавната такса. Заявява се, че присъждането на разноски в полза
на „Сироко“ ЕООД е незаконосъобразно поради факта, че ответникът не е
представил списък по чл.80 от ГПК, както и поради това, че не е доказано
заплащането на разноски за процесуално представителство. Ищецът счита, че
неоснователно е осъден да заплати дължимата държавна такса, която следва да
бъде възложена върху масата на несъстоятелността.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК са
постъпили отговори от насрещните страни.
Ответникът „Сироко“ ЕООД заявява, че е
представил списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за реално извършване
на разноските. Позовава се на разпоредбата на чл.694 ал.2 от ТЗ, според която
при отхвърляне на иска разноските са за сметка на ищеца, а те включват и
държавната такса.
Ответникът „Добринище ски“ ЕАД в н.
заявява, че първият ответник е представил списък, договор за правна защита и
съдействие, както и документ, удостоверяващ плащането. Изразява становище, че
цитираната съдебна практика е изцяло неотносима, тъй като не са налице
нарушенията, визирани в съдебните актове. Счита, че законосъобразно държавната
такса е възложена върху ищеца, чийто иск е отхвърлен.
Бургаският
окръжен съд, за да се произнесе по искането с правно основание чл.248 от ГПК,
взе предвид следното:
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК
е постъпила в срока по ал.1, подадена е от легитимирана страна, чрез
упълномощения й представител, следователно е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
С решение №280/30.06.2016 год. по т.д.№287/2015
год. е отхвърлена исковата претенция на
П.Б. против „Сироко“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
ул.“Перла“ №33, вх.А, ап.39, с ЕИК *********, представлявано от управителите
Веселин Жеков и Николай Георгиев, и „Добринище ски“ ЕАД в несъстоятелност, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1,
представлявано от изпълнителния директор Румен Димитров, за установяване по отношение на ответниците
несъществуване на вземането на „Сироко“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД в размер на
20 237,04 лв., включено в списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ;
ищецът е осъден да заплати на „Сироко“ ЕООД разноски в първоинстанционното
производство в размер на 4 924 лв., както и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 809,48лв. дължима
държавна такса.
Неоснователен
е доводът на ищеца, че при непредставяне на списък по чл.80 от ГПК искането за
присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Представянето на списък по
чл.80 от ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка не за реализиране
на отговорността за разноски на насрещната страна, а за упражняване на правото да
се иска изменение на решението в частта за разноските – т.9 от ТР №6/12 год. на
ОСГТК ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че твърдението на молителя за
непредставяне на списък по чл.80 от ГПК от „Сироко“ ЕООД е обективно невярно –
на л.569 от делото е представен списък, ведно с доказателства за реално
извършване на претендираните разноски. Измежду разноските е заплатеното
възнаграждение на един адвокат, което е уговорено в договор за правна защита и
съдействие, включително начинът на заплащането му, както и е реално заплатено
по банков път по сметката на адв.Н. на 17.05.2016 год., преди приключване на
последното открито съдебно заседание.
Според
разпоредбата на чл.694 ал.2 от ТЗ, при завеждане на делото ищецът не внася
предварително държавна такса за предявения установителен иск, но производството
не е освободено от такси въобще. При отхвърляне на иска, ищецът понася всички
разноски, вкл. и дължимата държавна такса, по общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК, което възприема като разноски в производството държавната такса, възнаграждението
на един адвокат, както и всички други разходи, свързани с воденето на процеса.
В обобщение съдът намира за
неоснователно искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта
относно разноските.
Водим от горното и на основание чл.248
от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата П.Б., ищец по т.д.№287/2015 год. на
БОС, за изменение на решение
№280/30.06.2016 год. в частта, в която П.Б. е осъден да заплати на
ответника „Сироко“ ЕООД извършените съдебно-деловодни разноски в
производството, както и в частта, в която върху него е възложено заплащане на дължимата
държавна такса.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: