Решение по гр. дело №15983/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1452

 

гр. Пловдив 17.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на   осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15983 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* против   Й.А.Г., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240,  чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД  и чл. 9 и чл. 21 от Закона за потребителския кредит за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  сумата от  1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ***  с  „Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва -  1812, 29 лв. за периода от  23.09.2015 г. до 31.07.2018г., представляващи  част от неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от    03.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС.

Предявени са при условията на евентуалност и осъдителни искове срещу ответника за  осъждането му  да заплати  на ищеца сумата от  1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ***  с  „Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва -  1812, 29 лв. за периода от  23.09.2015 г. до 31.07.2018г., представляващи  част от неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -05.10.2018 г.  до окончателното изплащане на сумата.Претендират се и разноски.

Ищецът сочи, че на  23.06.2009 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД ( с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), в качеството на кредитор и Й.А.Г. в качеството на кредитополучател  е сключен Договор за потребителски кредит   за сумата от   15080  лв. за текущи нужди. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.   Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя.   В чл.З ал.1 е договорено, че за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на банката  през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12,00 процента. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент на Юробанк И Еф Джи България АД за потребителски кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 (четири цяло и 0,250) пункта.  Към момента на сключване на договора се сочи, че Базовият лихвен процент за потребителски кредити е в размер от 12,75 %. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 15,71%. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 23-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита е до 21.06.2021г. Общата сума, която Кредитополучателя се задължава  да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължават да погаси задължението си общо на 144 анюитетни вноски, първите 12, от които в размер на 198,06 лв., останалите вноски в размер на 243,11 лв. и една изравнителна в размер на 241,36 лв. Всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил  част от месечните си вноски, след което е преустановил  плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на  15997,29  лв., от които: главница -14165 лв. и договорна лихва – 1812,29 лв. Поради неизпълнение на договора (неплащане на няколко месечни вноски) кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 15 от Договора се сочи, че поражда правния интерес от съдебно претендиране на паричното задължение.

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД н „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Кредитополучателите, произтичащо от Договор за потребителски кредит, посочен по – горе, е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът се сочи, че е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия и предсрочна изискуемост, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и *** са упълномощени от - цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД се сочи, че е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението. Видно от приложената обратна разписка, на 09.06.2018г. Уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост е получено от *** на длъжника – ***, на постоянния му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит.

Освен това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучатя получава  уведомленията изходящи от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като стават надлежно уведомен  за извършената цесия за втори път и съответно е обявена и предсрочната изискуемост. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал. 3 от ГПК. Посочва се, че ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пловдив срещу Кредитополучателя, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.08.2018г., като е образувано ч.гр.дело № 12660/2018г. Срещу издадената заповед  ответникът подава  възражение, за което  ищецът е уведомен и което обуславя правния интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото исково производство.  Моли се, ако с оглед на събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът счете, че ответникът не е редовно уведомен  от ищеца за обявяването на предсрочната изискуемост, поради което и същата не е била налице към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,  да се приеме, че ответникът е уведомен  от ищеца за обявяването на предсрочната изискуемост с връчването на настоящата искова молба и Приложенията към нея. В този случай, при условията на евентуалност, ако се приеме, че предявеният с настоящата искова молба установителен иск по чл.422 от ГПК е неоснователен и не следва да бъде уважен, то  да се разгледа предявения при условията на евентуалност осъдителен иск и същият да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва, като неоснователни предявените искове по чл. 422 ГПК и като недопустими и неоснователни предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. На първо място се оспорва обстоятелството, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ответника е било редовно връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Оспорват се представените към исковата молба уведомления, както и приложеното известие за доставяне, като се сочи, че същото не е получено от ответника, като се цитира и съдебна практика в подкрепа на изложеното. Отделно от това се сочи, че уведомление от 07.06.2018 г. не може да породи правните последици на уведомление по смисъла на чл.60, ал. 2 ЗКИ, тъй като не съдържа ясно изразено изявление от кредитора, че ще счита целия кредити или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са изискуемо. Твърди се, че в отправеното от ищеца изявление липсва информация относно броят, размерът на неплатените вноски, както и периода, за който се отнасят, както и размера на непогасения остатък, поради което не може да се прецени дали към датата на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора обективно са били налице фактите, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост.

Ответникът оспорва и съдържанието на договор за цесия от 18.01.2016 г., с който цедентът е прехвърлил вземането си към ищеца, като сочи, че същото е със зачерквания, изтривания, добавки, външни недостатъци и не е представено в цялост. Оспорват се и положените подписи, като се сочи, че не става ясно кои лица са подписали договора за цесия.

Ответникът прави възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви, като сочи, че началният момент е датата на плащане на последната месечна погасителна вноска, като считано от тази дата до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е изтекла 5 годишната погасителна давност по отношение на главницата, ако се приеме, че тя е приложима и 3 годишната погасителна давност по отношение на лихвите. Прави се отделно възражение за погасяване по давност на вземанията за погасителни вноски с настъпил падеж.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати претендираните суми на основание настъпила предсрочна изискуемост в хода на делото с връчване на препис от исковата молба, ответникът твърди, че същият е недопустим, тъй като искът се различава от първоначално предявения единствено по отношение на заявения петитум, но не и по основание, което представлява предпоставка за съединяването. Цитира се решение на ВКС в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

        По делото е прието ч.гр.д. №  12660/ 2018 г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 03.08.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и лихва. 

            С оглед допустимостта на производството по предявените искове по чл. 422 ГПК следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

На 21.06.2009 г. ответникът в качеството на кредитоискател е подал молба за потребителски кредит до  ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, в която е посочил, че желае да му бъде предоставен кредит за период от 144 месеца т.е. 12 години. Посочено е лице за контакт- А. Г. *** на ответника и адрес-***.

На 23.06.2009 г. между ответника в качеството на кредитополучател и ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е подписан договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучател е предоставен кредит в размер от 15080  лв. В чл.3 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана лихва в размер от 12 % . За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер ан 4,250 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на БПБ АД за потребителски кредити в размер на 12,750 процента. Дължимите лихви от датата на усвояване на кредита по договора, като ГПР е в размер на 15,71 %. В чл. 4  е уговорено, че погасителните вноски за издължаване на кредита включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 23-то число от съответния месец. В чл. 6 от договора е отразено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 23.06.2021 г. В чл. 7 страните са уговорили, че кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вносски, посочени като брой и размер в Погасителния план, включващи лихви и главница с размер на всяка вноска, както следва: по 198,06 лв.- през първата година от срока на издължаване на кредита и по 243,11 лв.- за всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита. В чл. 7, ал. 2 от договора са уговорени условията, при които се променя лихвения процент. В чл. 19 от договора страните са се уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс или лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигат до адресите на страните, посочени в началото на договора – за ответника: ***. При промяна на адреса кредитополучателят е длъжен да уведоми банката, в противен случай достигналото до стария адрес уведомление ще се счита за получено. В чл. 15 от договора са уговорени и условията, при които се обявява кредита за предсрочно изискуем, а именно: при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора. Уговорена е автоматична предсрочна изискуемост. Неразделна част от договора е подписан от страните погасителен план, в който са определени размерите на месечните погасителни вноски, ведно с включените в тях главница и лихва и дата на падежа на всяка вноска.

 На 18.01.2016 г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД (предишно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) в качеството на цедент и ответника в качеството на цесионер е сключен договор за цесия, като видно от проложенията към договора за цесия, то вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на цесионера. Отразени са следните суми по договор за кредит от 23.06.2009 г., дължими към 31.12.2015 г., а именно: сумата от 15977,29 лв. – обща дължима сума, включваща сумата от 14165 лв.- главница, сумата от 1809,79 лв.- лихва и 2,50 лв. – такси и разноски. На същата дата е подписано между представители на цедента и цесионера потвърждение на договора за цесия от 18.01.2016 г. , като същото е надлежно подписано и прието като доказателство.

От приетото по делото, като доказателство пълномощно с упълномощител цедента се установява, че цесионерът е надлежно упълномощен да уведоми съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – дължници, произтичащи от посочените в договора за кредит – предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. Освен цесионера, цедентът е упълномощил и *** да представлява цедента по отношение на вземанията, предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между банката и ЕОС Матрикс ЕООД, като уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за прехвърлянето към ЕОС Матрикс ЕООД на вземанията на банката към конкретните длъжници, съгласно Договора за прехвърляне на вземанията, както и да извършва всички правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на Договора за прехвърляне на вземания, като третира всички лични данни по строго конфидециален начин и осигури пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни. От приетото по делото като доказателство пълномощно  с упълномощител ищцовото дружество в качеството му на цесионер и упълномощен *** се установява, че освен от цедента, адвокатското дружество е надлежно упълномощено и от цесионера да изготвя и изпраща, както уведомления по чл. 99, ал.3 ЗЗД, така и уведомления за предсрочна изискуемост. По силата на така дадените пълномощия от адвокатското дружество на 07.06.2018 г. е изготвено уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД, като същото е изпратено по пощата на ответника на адреса, посочен в договора за кредит и е получено от неговата *** на 09.06.2018 г. В тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че не е налице надлежно връчване на уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, доколкото съгласно чл. 19 от договора за кредит същото е връчено на адреса, посочен от кредитополучателя.

На същата дата 07.06.2018 г. е изготвено от упълномощеното адвокатско дружество и уведомление за предсрочна изискуемост, което също е връчено на посочения от ответника адрес на 09.06.2018 г. В така изготвеното уведомление е вписано, че ответникът има непогасени задължения към ЕОС МАТРИКС ЕООД по договор за потребителски кредит от 23.06.2009 г. в качеството му на цедент, като е даден 15 дневен срок за изпълнение след изтичането на който кредитът ще се счита предсрочно изискуем.

В РћС‚ приетото РїРѕ делото заключение РЅР° съдебно – счетоводната експертиза, което СЃСЉРґСЉС‚ кредитира изцяло, като обективно, пълно Рё компетентно изготвено, СЃРµ установява, че РїРѕ Договор Р·Р° потребителски кредит *** Юрабонк България РђР”, като кредитор Рµ предоставил РЅР° кредитополучателя Р™.Рђ.Р“. банков кредит Р·Р° текущи нужди РІ размер РѕС‚ 15080 лв., като сумата Рµ преведена РѕС‚ кредитора РїРѕ банкова сметка ***, посочена РІ чл. 2 РѕС‚ РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° РЅР° 23.06.2009 Рі. РћС‚ кредитополучателя СЃР° извършени плащания  РІ периода РѕС‚ 05.10.2010 Рі. РґРѕ 15.08.2011 Рі., като Рµ погасена главница РІ РѕР±С‰ размер РЅР° 915 лв. Рё възнаградителна лихва РІ размер РѕС‚ 569,02 лв.В  Размерът РЅР° неиздължената СЃСѓРјР° РѕС‚ ответника РєСЉРј датата РЅР° цесията – 18.01.2016 Рі. след приспадане РЅР° частичните плащания предвид настъпилата предсрочна изискуемост Рµ общо 15 977, 29 лв., РѕС‚ която сумата РѕС‚ 14 165 лв.- главница Рё сумата РѕС‚ 1812,29 лв.- РґРѕРіРѕРІРѕСЂРЅР° лихва, като тази СЃСѓРјР° Рµ дължима Рё РєСЉРј датата РЅР° подаване РЅР° заявлението РїРѕ чл. 410 ГПК РЅР° 03.08.2018 Рі., както Рё РєСЉРј датата РЅР° подаване РЅР° исковата молба – 05.10.2018 Рі. Размерът РЅР° неразплатените РІРЅРѕСЃРєРё СЃ настъпил падеж Р·Р° главница Рё РґРѕРіРѕРІРѕСЂРЅР° лихва РєСЉРј датата РЅР° подаване РЅР° заявлението РїРѕ чл. 410 ГПК РІ СЃСЉРґР° – 03.08.2018 Рі. (СЃ изчислени СЃСѓРјРё Р·Р° СЃСЉРґР° РґРѕ 31.07.2018 РІРєР».) Рё РєСЉРј датата РЅР° подаване РЅР° исковата молба РІ СЃСЉРґР° РЅР° 05.10.2018 Рі., ако СЃРµ приеме, че РЅРµ Рµ настъпила предсрочна изискуемост РЅР° задължението РїРѕ РІРЅРѕСЃРєРё Рё компоненти Рµ общо 24 474, 37 лв., РѕС‚ която сумата РѕС‚ 7493,72 лв. Рё сумата РѕС‚ 16980,65 лв.- РґРѕРіРѕРІРѕСЂРЅРё лихви РєСЉРј дата 03.08.2018 Рі. Рё общо 24960 лв., РѕС‚ която СЃСѓРјР° – главница РІ размер РЅР° 7793,03 лв. Рё РґРѕРіРѕРІРѕСЂРЅРё лихви РІ размер ан 17167,56 лв. РєСЉРј датата РЅР° подаване РЅР° исковата молба РІ СЃСЉРґР° – 05.10.2018 Рі.В  Установява СЃРµ, че РєСЉРј датата РЅР° изтичане РЅР° СЃСЂРѕРєР° РЅР° уведомлението Р·Р° предсрочна изискуемост, връчено РЅР° 09.06.2018 Рі. С‚.Рµ. РєСЉРј 24.06.2018 Рі. възнаградителната лихва СЃ настъпил падеж Рµ РІ РѕР±С‰ размер РѕС‚ 16884,06 лв. (РґРѕ 108 РІРЅРѕСЃРєР° включително, като падежът РЅР° 108та РІРЅРѕСЃРєР° настъпва РЅР° 23.06.2018 Рі.), съгласно Таблица РєСЉРј С‚. 4 РѕС‚ констативно – съобразителната част РЅР° заключението, РєСЉРј която препраща вещото лице.  Предмет РЅР° претенцията обаче Рµ единствено възнаградителната лихва Р·Р° периода РѕС‚ 25.09.2015 Рі. РґРѕ 31.07.2018 Рі., която вещото лице установява, че Рµ РІ размер РѕС‚ 1812,29 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предвид така приетото и задължителния характер на цитираното тълкувателно решение предявените при условията на евентуалност осъдителни искове се явяват недопустими и производството в тази част следва да се прекрати.

Следва да се пристъпи към разглеждане на предявените искове по чл. 422 ГПК.  За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже  фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Следва да се установи и че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем, както и уведомяването на длъжника за така осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както по  основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на начисляването му. В негова тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.  В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените основания; за наличието на неравноправни клаузи, относими по спора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

Не се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че между ответникът в качеството на кредитополучател и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в качеството на кредитор е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е получил по посочената от него банкова сметка ***., която е следвало да върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в срок до 23.06.2021 г.

Съдът счита за неоснователни направените от ответника възражения касаещи сключения между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ищеца договор за цесия. Относно оспорването на подписи и легитимация - съгласно задължителните разяснения в т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ищеца липсва интерес за оспорването на представителната власт на лицата представляващи упълномощителя. Тази недействителност, е установена единствено в интерес на представлявания.  Ответникът няма интерес да оспорва цесията, поради и което оспорването на автентичността на подписите, положени на лист 948 от договора цесия и липсата на установяване на автентичността на същите не обуславя извод за наличие на предпоставки за изключване на договора за цесия от доказателствата по делото. Още повече, че страните по договора за цесия са юридически лица, като липсата на представителна власт на лицата, положили подписи под договора за цесия, не обуславя липсата на съгласие за сключване на договора. Съгласно чл. 301 ТЗ Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Доколкото не се оспорва представителната власт на лицата, положили подписи под потвърждението за извършено прехвърляне на вземания и на приетите по делото като доказателства пълномощни, то следва да се приеме, че не само че търговците не са се противопоставили, но и с действията си са потвърдили прехвърляне на вземанията, описани в Приложение, неразделна част от договора за цесия от 18.01.2016 г.

В допълнение на изложеното, касаещо действителността на извършеното прехвърляне на вземания, следва да се посочи, че съгласно чл. 18 от договора за кредит е предоставено право на кредитора да прехвърля вземанията по договора за кредит. Налице е потвърждение на извършената цесия, както и пълномощно, по силата на което адвокатското дружество е надлежно упълномощено от цедента и от цесионера да връчва уведомления по чл.99, ал. 3 ЗЗД, както и други документи, свързани с прехвърлените вземания, включително и уведомления за предсрочна изискуемост.

В случая е налице оспорване от страна на ответника на известието за доставяне на уведомлението за предсрочна изискуемост и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Видно от клаузите на договора за кредит всяко уведомление по договора включително и уведомлението за предсрочна изискуемост се счита за връчено, в случай, че е достигнало до адреса, посочен от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. В  чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е прието, че  препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като може да  се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В случая  са изписани двете имена на лицето получило съобщението,   но доколкото се сочи, че това лице е *** на получателя, то следва да се приеме, че е индивидуализирано в достатъчна степен.

На основание изложените доводи съдът счита, че към датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК на 03.08.2018 г. е налице  валидно уведомяване на ответника за прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.

Още повече, че това обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца, доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно по силата на което не само цесионерът, но и адвокатското дружество представляващо цесионера, е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Моментът, в който е връчено уведомление за прехвърляне на вземанията по договора за кредит не се отразява и върху представителната власт на адвокатското дружество да връчва уведомления за предсрочна изискуемост по договора за кредит, доколкото същото е надлежно упълномощено за това, както от цесионера, така и от цедента.

Възраженията на ответника за липсата на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит съдът счита за неоснователни. Не са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли валидно възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да настъпва по-късно. Относно предметните предели на цесионния договор следва да се прави разлика между включването в същия на неизискуемо вземане, или поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на същия и бъдещо невъзникнало вземане. Изискуемостта не е пречка за прехвърляне на възникнали вземания, на предмета на цесионния договор би се отразило единствено прехвърлянето на бъдещо, невъзникнало вземане /виж Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за прехвърлянето на съществуващи вземания с ненастъпил падеж, както и на права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – арг. от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска се прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг /виж Решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о./. Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен - упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обективният елемент на неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени задължения на падежа се установява от заключението на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено. За периода след 15.08.2011 г. до датата на изготвяне на заключението плащания липсват. Съобразно постигната договорка по чл. 15, ал. 5 в договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита, частично или изцяло, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер.

Цесията РёРјР° действие СЃРїСЂСЏРјРѕ длъжника РѕС‚ момента, РІ който Рµ уведомен Р·Р° нея РѕС‚ цедента – чл. 99, ал.3 Рё ал.4 Р—Р—Р”. РћС‚ тогава СЃРїСЂСЏРјРѕ длъжника титуляр РЅР° вземането Рµ цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването РЅР° цесията РїРѕ чл.99, ал.3 Р—Р—Р” РЅРµ може РґР° РёСЃРєР° РѕС‚ длъжника изпълнение. Последното Рµ предпоставено РѕС‚ настъпване РЅР° изискуемостта РЅР° вземането. РЎСЂРѕРєСЉС‚ Р·Р° изпълнение РїРѕ правило Рµ установен РІ полза РЅР° длъжника, като РїСЂРё настъпване РЅР° определени РІ закона или РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° (РѕС‚ който РІСЉР·РЅРёРєРІР° прехвърлянето вземане) факти, приобретателят РЅР° вземането, РІ качеството СЃРё РЅР° кредитор, РёРјР° правото РґР° РёСЃРєР° предсрочно изпълнение, РІРєР». РґР° РѕР±СЏРІРё РЅР° длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът РїСЂРёРґРѕР±РёРІР° вземането СЃ всичките РјСѓ принадлежности РїРѕ чл.99, ал.2 Р—Р—Р” С‚.Рµ. СЃ всички произтичащи РѕС‚ или РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ прехвърленото вземане права, РІРєР». правото РґР° РѕР±СЏРІРё неговата предсрочна изискуемост. (Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» Рµ Решение в„– 204 РѕС‚ 25.01.2018 Рі. РїРѕ С‚.Рґ. в„– 2230/2016 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° Р’РљРЎ, РўРљ, Р†-РІРѕ С‚.Рѕ.). Р’ така цитираното решение СЃРµ приема, че РїСЂРё липса РЅР° изрично делегирано право РѕС‚ цедента РЅР° цесионера РґР° РѕР±СЏРІРё предсрочна изискуемост РЅР° длъжника РїРѕ банков кредит, СЃСЉСЃ сключването РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° Р·Р° цесия РІСЉСЂС…Сѓ цедента преминава правото РґР° РѕР±СЏРІРё кредита Р·Р° предсрочно изискуем. 

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции т.е., че е налице неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане на дължими вноски, което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Липсва законоустановено съдържание на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като такова е предвидено единствено и само за извлечението от счетоводните книги, което се представя пред съда, който съответно не е страна по договора за потребителски кредит и не разполага с друга информация, касаещи платени и дължими погасителни вноски. Длъжникът като страна по договора за кредит, неразделна част от който е и погасителен план, е наясно с платените от него и дължими погасителни вноски, поради и което не следва изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ да се прилагат по отношение на уведомлението за предсрочна изискуемост.  В случая приетото по делото, като доказателство уведомление съдържа информация относно обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договора за кредит, както и че липсата на плащането им в 15 дневен срок от получаване на уведомлението обуславя настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Относно наличието на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, то същите безспорно са налице, доколкото към датата на връчване на уведомление за предсрочна изискуемост са изминали около 7 години от последното плащане от страна на длъжника и не са погасени повече от 100 вноски по договора за кредит, а основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита т.е. на една вноска или част от вноска.

С оглед изложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно договорно правоотношение по сключения договор за кредит, неизпълнение на договора от страна на длължника, прехвърлянето на вземанията по договора за кредит на ищеца и предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, която е обявена на ответника, са доказани.

Следва да се установи размера на претенциите за главница и възнаградителна лихва. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем непогасената и предсрочно изискуема главница по договора за кредит е в размер от 14165 лв.   поради и което частичната претенция за главница в размер от 1187,71 лв. се явява доказана по размер и основание.

По отношение на възнаградителната лихва към датата на постановяване на настоящото решение е постановено тълкувателно решение, което е задължително и следва да се вземе предвид.  Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС  размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. От така изложеното следва, че възнаградителна лихва се дължи единствено до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, а именно: до 24.06.2018 г. Предмет на претенцията обаче е възнаградителната лихва за периода от 25.09.2015 г. до 31.07.2018 г., която вещото лице установява, че е в размер от 1812,29 лв. От отразеното в заключението на съдебно – счетоводната експертиза и приетия погасителен план, неразделна част от договора за кредит се установява, че към 24.06.2018 г. не е настъпил падежа на 109- та вноска  за възнаградителна лихва в размер от 96,59 лв., включена в исковата претенция. Предвид така изложеното с оглед установената предсрочна изискуемост, претенцията за възнаградителна лихва се явява доказана за периода от 25.09.2015 г. до 24.06.2018 г.  и за размера от 1715,70 лв. В останалата част до пълния претендиран размер и период претенцията следва да се отхвърли, като недоказана по основание и размер.

Предвид установяване на основателността на претенциите, то следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника възражение за погасяването им по давност.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането за главница по кредита е предсрочно изискуемо, като крайният падеж през 2021 г. не е настъпил. Приложима е 5 годишната погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност. При договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по едно цялостно задължение за връщане на заета сума. Разсрочването на цената на вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. Това становище е застъпено в трайната съдебна практика - Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ВКС; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ВКС; Решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г., I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 103/16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС е прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.

Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който към датата на депозиране на исковата молба, която се счита предявена от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.08.2018 г., считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем -24.06.2018 г., не е изтекла, поради и което частичната претенция в размер на 1187,71 лв. от общата предсрочно изискуема главница в размер на 14165 лв. се явява основателна и доказана, поради и което следва да се уважи.

При договора за банков кредит/ заем/ става дума за това , че отделните плащания по главницата  са начин на разсрочено погасяване  на едно общо задължение на отделни части, поради което нямат  самостоятелен характер. Самостоятелно задължение е това за периодично плащане на лихвата, защото тя е същинската насрещна престация на кредитополучателя за предоставеното ползване на парични средства, подлежащи на връщане.    Понятието задължения за периодични плащания трябва да се различава  от понятието периодична изискуемост на едно цяло задължение , която е налице , когато страните са уговорили за удобство , че няколко отделни действия или части от една престация  ще се изпълняват на отделни  отрязъци от време/ периоди/.  Задължението за връщане на паричния заем по договора за банков кредит   покрива точно тази правна конструкция: уговорено е цялата парична сума да се връща на части през отделни периоди в интерес на длъжника по съгласие на кредитора- чл.70, ал.1 , вр. с  чл.66 от ЗЗД , вместо наведнъж  до края на целия срок. В случая към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявена и исковата молба – 03.08.2018 г., не е изтекъл краткия тригодишен давностен срок по отношение на вземанията за  възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 г. до 31.07.2018 г., какъвто е предметът на исковата претенция.

На основание изложените доводи съдът счита, че възраженията на ответника за погасяване по давност на исковите претенции се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3  ГПК в полза на всяка от страните се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК се дължат и разноски за частта, в която производството е прекратено.  Ищецът е представил доказателства и претендира, съобразно приет списък по чл. 80 ГПК разноски в общ размер от 322, 49 лв., от които сумата от 60 лв.- разноски по ч.гр.д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС и 262, 49 лв.- разноски по гр.д. № 15983/2018 г. по описа на ПРС. С оглед частичното уважаване на исковите претенции, то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената претенция в размер от 58, 07 лв.- разноски по ч.гр.д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС и 254,04 лв.- разноски по гр.д. № 15983/2018 г. по описа на ПРС.

Ответникът претендира разноски в размер на заплатени адвокатски хонорари, като твърди, че такива са платени отделно за представителство пред съда по предявените установителни и по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. От приетите обаче договори за правна защита и съдействие от 29.10.2018 г. и от 26.02.2019 г. не може да се направи категоричен извод, че първоначално договореното и заплатено адвокатско  възнаграждение  е включвало осъществяването на процесуално представителство по предявените установителни искове, а последващия договор, установява заплатеното адвокатско възнаграждение по отношение на осъдителните искове. В Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2018 г. е отразено, че за осъществяване на предмета на договора, а именно: правна защита и представителство по гр.д. № 15983/2018 г. по описа на ПРС е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 670 лв. , като от така изложеното следва, че заплатеното адвокатско възнаграждение касае защитата по всички обективно съединени искове. Последващият договор за правна защита и съдействие от 26.02.2019 г., без да е посочено, че се изменя договорения размер на възнаграждението за процесуално представителство с първия договор, има за предмет заплащане на допълнителни суми за правна защита, за която вече е платено, съгласно предходния договор за правна помощ.  Представят се доказателства и за направени разноски в заповедното производство в размер на 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Предвид така изложеното съдът приема, че са налице доказателства от страна на ответника за направени разноски в исковото производство в размер на 670 лв. и в заповедното производство в размер от 800 лв. Ищецът е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. По отношение на платеният адвокатски хонорар в заповедното производство, съдът счита възражението за прекомерност за основателно. Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което е съобразно приложен към заповедта образец,  от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подали възражение в утвърдения образец като възражението е бланкетно.  Поради което и в случая съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него – 60 лв.  и т.5 за изготвяне на други молби – 50 лв. . Тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК, като общият размер на дължимото възнаграждение е 110 лв. С оглед така изложеното съдът счита, че заплатеният адвокатски хонорар за представителство в заповедното производство следва да се намали до размера от 110 лв., от който съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция следва да се присъди сумата от 3,54 лв.  Относно възражението за прекомерност на заплатения в исковото производство адвокатски хонорар от 670 лв., то съдът счита същото за неоснователно, доколкото заплатеният адвокатски хонорар напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и на усилията на защитата по осъществяване на процесуално представителство по делото. Съразмерно на отхвърлена и прекратена част от исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски за исковото производство в общ размер от 345,78 лв. – съответната част от заплатения адвокатски хонорар. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер от  349,32 лв. – съответната част от заплатените адвокатски хонорари  за настоящото исково производство и за заповедното производство.

По изложените мотиви съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.Г., ЕГН **********,*** дължи на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********  сумата от  1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ***  с  „Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва  в размер от  1715,70 лв. за периода от 23.09.2015 г. до 24.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от    03.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ  предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* против  Й.А.Г., ЕГН **********,***  иск за признаване на установено, че се дължи договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 31.07.2018г. в размер на 96,59 лв. т.е. в размер на разликата между претендирания размер от  1812, 29 лв. и уважения размер от 1715,70 лв., за които  суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА Й.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********   сумата от  58, 07 лв.- разноски по ч.гр.д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 254,04 лв.- разноски по гр.д. № 15983/2018 г. по описа на ПРС, определени съразмерно на уважената част от исковете.

               ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********   да заплати на Й.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от общо 349,32 лв. – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения, включваща сумата от 3,54 лв.  – разноски по ч.гр.д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС и сумата от  345,78 лв. – разноски по гр.д. № 15983/2018 г. по описа на ПРС, определени съразмерно на отхвълена и прекратена част от исковата претенция и намалени предвид възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК

            ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на Й.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********    сумата от  1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ***  с  „Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва -  1812, 29 лв. за периода от  23.09.2015 г. до 31.07.2018г., представляващи  част от неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -05.10.2018 г.  до окончателното изплащане на сумата, поради недопустимост.  

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото, като в частта, в която производството се прекратява, решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред ПОС с частна жалба.

          Препис от решението да се връчи на страните.                     

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ