РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№143/25.1.2023г.
гр. Пловдив, 25.01.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2961 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).Производството
е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на К.И.М., ЕГН **********,
адрес *** , чрез адв. С.П.,***, пл. „**“, № *, ет. *,
офис ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 22-0432-000432/19.10.2022 г., издадена от началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдивна Началник група към ОД
на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б."а" от Закона
за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 1 бр. рег. табела ***.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди
се, че административният орган е издал оспорената заповед преди да изясни
всички релевантни факти. Оспорва компетентността на органа издал оспорената
заповед - началник РУ 01 към ОД на МВР
Пловдив. Иска се отмяна на заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата началник РУ към ОД
на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдивна Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, редовно призован, не се явява и
не дава становище по жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните по делото,намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат
на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност. Не се представят доказателства за датата на връчване на
заповедта и не се спори относно срочността на
жалбата, поради което съдът приема,че същата е подадена в срок. Ето защо
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорваната заповедНачалник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив е наложена
принудителна административна мярка по отношение на собственика на МПС „Хонда ЦБР 1000“, рег. № ***, изразяваща се в
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест
месеца“. Като правно основание за издаването й административният орган е посочена
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
За да наложи на тази мярка, ответният
орган е приел, че на 19.10.2022 г., около 16:45 часа в гр. Пловдив, бул. „Академик
Петър Динеков“ до № 25, по посока от запад на изток
МПС рег. № *** е управлявано от лицето К.И.М., който към този момент не притежава
валидно свидетелство за управление, за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство – категория А, с което виновно е
нарушен чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
За удостоверяване на компетентността да издаде
оспорения административен акт Началникът РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив е
упълномощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.
В хода на съдебното производство като
доказателства са приобщени Заповед № № 22-0432-000432 от 19.10.2022 г., заверено
копие на свидетелство за управление на МПС на лицето К.И.М., издадено на
08.11.2022 г., с вписани категории за правоспособност „В“, „В1“, „А“, „А2“,
„А1“ и „АМ“.
При
така представените доказателства се налага извод за законосъобразност на
административния акт.
Същият е издаден в изискуемата от закона
форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
б."а" от ЗДвП и предвид посочената Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ
по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр.
с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. За да
бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред,
предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Заповедта съдържа и необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС
от страна на жалбоподателя, без да притежава съответно СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Наред
с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН № GA817716 от 19.10.2022 г., като по този начин е
инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации.
Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършеното от водача
на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН,
както е и в настоящия случай. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от
административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира
относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби.
В оспорения административен акт е
посочено и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а,
б."а" от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП
в приложимата редакция (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) „за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка“ - „прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“
В конкретния случай административният
орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - управление на
МПС, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДВП, който в приложимата редакция
(ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) сочи, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Несъмнено се установява,че към момента
на проверката водачът е притежавал правоспособност за категория А, видно от
представеното СУМПС, но несъмнено се установява и,че същият към този момент не
е притежавал СУМПС, защото то е издадено едва на 08.11.2022г. Отразеното в ЗПАМ
СУМПС е за категории МПС,между които не е категория А. Тоест, то не е било
валидно за съответната категория.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 а от ЗДвП, „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство“, издадено по горепосочените
законови правила, касаещи валидността и сроковете за издаване.
С оглед на изложеното управлението на
моторно превозно средство със свидетелство, в което не е вписано съответното буквено и цифрово обозначение на придобита
нова категория, удостоверяваща правоспособността да се управлява дадена
категория МПС, е управление без свидетелство по смисъла на чл.171, т.2а,
б."а" от ЗДвП.
Издаденото на 08.11.2022 г. ново
свидетелство за управление на моторно превозно средство не заличава с обратна
сила факта, че на 19.10.2022 г. жалбоподателят е управлявал превозното средство
без валидно за категорията свидетелство за управление.
Ето защо оспорената заповед е съответна
на материалния закон.
Същата съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две
цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за
извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ
ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за
минималния предвиден в закона срок.
С оглед изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна. Същата е съобразена и с целта на закона.
Поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.И.М., ЕГН **********, адрес
***, против, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22- 0432 -000432/19.10.2022 г. , издадена от началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив,
с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б."а" от Закон за движение по пътищата- прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и
1 бр. рег. табела ***.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: