Присъда по дело №471/2022 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 104 |
| Дата: | 18 ноември 2022 г. (в сила от 6 декември 2022 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20222310200471 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 октомври 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
№ 471/2012 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт, с който
против А. Б. Х. /А.В.Н./, сирийски гражданин, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1,
вр. чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК за това, че на 23.07.2022 година в района на 167 гранична
пирамида в землището на с. Странджа, община Болярово, обл. Ямболска, влязъл през
границата на стрА.та от Република Турция в Република България без разрешение на
надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимият обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна стрА.. Предлага за извършеното от подсъдимият А. Б. Х.
престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода, което наказание на
основание чл.69, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от една година, а на
основание чл.63, ал.1, т.5 от НК предвиденото наказание глоба да бъде заменено с наказание
обществено порицание.
Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно
призован за датата на съдебното заседание и с участието на служебен защитник – адв. Н.М.
от АК - Ямбол.
Служебният защитник на подсъдимият не оспорва авторството на деянието,
механизмът на извършването му и формата на вина, при която е действал подсъдимия.
Желае съдът да постанови справедлив съдебен акт.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Б. Х. /А.В.Н./ е роден на ********** година в гр. ***, Сирийска
арабска република, сирийски гражданин, неженен, с основно образование, без документи за
самоличност.
През лятото на 2022г. подсъдимият А. Б. Х. решил да напусне Сирия и да отиде в
Германия, където се намирал брат му. В изпълнение на намерението си в началото на м. юни
2022г. подсъдимият отишъл в гр. Истанбул, Република Турция, като още докато бил в Сирия
договорил с неустановени по делото лица, срещу възнаграждение от 13000 евро да бъде
откаран от Сирия в Германия. В средата на м. юли А. Б. Х. заедно с други шест лица били
отведени от гр. Истанбул до град Одрин и настанени в къща. След това там пристигнА. и
други негови сънародници. На 22.07.2022г. подс. А. Б. Х. и други три лица били натоварени
в микробус и откарани в гориста местност в близост до турско-българската граница. Оттам
продължили пеш, водени от две лица – мароканец и алжирец. Рано сутринта на 23.07.2022г.
достигнА. до телено съоръжение, водачите им поставили на същото метална стълба и така
всички преминА. през възпрепятстващото съоръжение на границата, влезли на територията
на РБългария и продължили да вървят още 7-8 часа. Всички достигнА. до място, в близост
до което имало път с чакъл. Двамата водачи казА. на А. Б. Х. и другите три лица да изчакат
и че там ще дойде автомобил, в който да се качат. След около час пристигнал автомобил –
пикап, червен на цвят и двамата водачи казА. на преведените лица да се качват в него. А. Б.
Х. и другите три лица влезли в товарното помещение на автомобила. Вътре в автомобила
имало две лица – един на мястото на водача и друг – до него. Автомобилът потеглил и след
известно време спрял, водачът му слязъл, а другото лице продължило да управлява МПС.
Около 40 минути по-късно автомобилът бил спрян за проверка на път І-7 от полицейски
служители, между които св. С. Г. – тогава служител на ГПУ Елхово. Било установено, че
1
автомобилът е марка „Сеат Инка“ с рег. № ***, водач бил Н. Т.С., а в товарният обсег на
автомобила се установили четири лица без документи за самоличност, отговарящи на
рисковия профил за мигранти. Те не говорели български и английски език и споменА.
държава Сирия. Лицата били задържани и отведени в ГПУ- Елхово, като впоследствие се
установило, че един от задържаните е подсъдимият А. Б. Х..
От показанията на св. Г. е видно, че след задържането на лицата била извършена
проверка на линията на държавната граница, в хода на която и при обследване на следите,
оставени от обувки, се установило, че нарушението на държавната граница от задържаните
четири лица, между които и подс. А. Х., е в района на 167 гранична пирамида, в землището
на село Странджа.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е
осъждан.
Подсъдимият е роден на ********** година, т.е. към момента на извършване на
деянието същият е бил непълнолетен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства - обясненията на подсъдимият, дадени в хода на
ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК,
от показанията на свидетеля С. Г., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и
показанията на свидетеля Г., съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелят
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият А. Б. Х., дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа
самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се
установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и
ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А. Б. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 23.07.2022
година в района на 167 гранична пирамида в землището на с. Странджа, община Болярово,
обл. Ямболска, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият А. Б. Х. е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, както с оглед
неговото гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен
режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Г., както и в
обясненията на подсъдимият. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1
от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
2
стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България
и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че ще влезе в стрА.та ни
без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА.
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до трета държава.
Съдът приема, че подс. А. Б. Х., макар и непълнолетен към момента на деянието,
преди и по време на извършване на престъплението е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си, което се установява от неговите обяснения в
хода на досъдебното производство, данните за личността му и от събраните доказателства
за неговото целенасочено и последователно поведение преди, по време и след деянието.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. Б. Х. за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в незачитането
на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по
непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между РТурция и
РБългария, за да достигне територията на България, след което да продължи към Германия,
където живеел неговия брат.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на
подсъдимият, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, както и предвид
направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната
истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства- необременено съдебно
минало, мотивите за извършване на деянието, самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на
подсъдимият А. Б. Х. наказание при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона
минимум, а именно три месеца лишаване от свобода. Предвид на това, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, на основание чл.63, ал.1, т.5 от
НК съдът замени предвиденото в разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба с
наказание обществено порицание, което наказание съдът постанови да бъде изпълнено чрез
публикуване на присъдата в интернет – сайта на Община Елхово.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.69, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният не е осъждан за престъпление
от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Ето защо и на основание чл.69, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на оргА., който ги е направил, и не следва да се
присъждат.
3
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
4