Р Е Ш Е Н И Е
№ 260265
03.09.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юни хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15802/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Ген. Гурко №12 ет. 6,
депозирани против „Мега 2020“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Митрополит Панарет № 2.
Според изложеното, между трето на спора лице ,
................., и ищеца , бил сключен на дата 15.06.2007г, договор за наем
на недвижим имот ( терен с площ 3547 кв.м., част от недвижим имот с
идентификатор 68134.109.31, представляващ
..........., целият заснет с пл.
№ 21, кадастрален лист № 431 по плана на ...., район ....., ..............),
със срок на действие до 15.06.2013г. Договорът прекратил действие с изтичането
на срока си, но наемателят не освободил имота.
На дата 22.10.2014г, ищецът установил, че
същият имот се ползва от друго дружество,
„Мега 2000“ ООД, за което бил съставен констативен протокол. Затова
между „Мега 2000“ ООД и ищеца бил
сключен двустранен договор за наем рег. № ........./01.12.2014г, в който освен
недвижимия имот, била включена и находящата се върху същия едноетажна масивна
сграда от 42 кв. м. и едноетажна дървена
постройка от 20 кв. метра. Наемателят на вещите „Мега 2000“ ООД се задължил да
плаща постоянна месечна сума от 4404.40 лева без ДДС, най – късно до пето число на текущия месец , както и да
заплаща дължимата за имота такса „битови отпадъци“. Поради преструктуриране на
дейността на ответника, на дата 11.01.2017г между страните по делото и „Мега
2000“ ООД било сключено тристранно споразумение рег. № ......... /11.01.2017г.,
с което ответното дружество заместило „Мега 2000“ ООД в правата и задълженията
на последното по договора, включително се задължило да плати и сума от 18864.58
лева , неплатени от „Мега 2000“ ООД наемни цени за имота. Това споразумение било
развалено поради неизпълнение, с писмо от дата 02.11.2017г. Въпреки това, наемателят „Мега 2020“ ООД, ЕИК ********* продължил да
държи имота поне до месец май 2018г., въпреки противопоставянето на ищеца, без да заплаща обезщетение за ползването ,
макар да било поканено. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане на
вземанията си за обезщетението за ползване и неплатените по договора такси „
смет“, срещу която ответното дружество възразило в срок. Ищецът , но което дружество е даден срок по чл. 422 от ГПК , иска от съда решение , с което да
се осъди ответното дружество да заплати обезщетение за времето , през което е
ползвал имота след прекратяването на договора, както следва: 2808.80 лева
остатък за плащане за месец януари 2018г., по 4404.40 лева за месеците от
февруари , март, април и май 2018г, 508.27 лева обезщетение за забава в
плащането на главницата , начислена като сума на дължимото от датата на падежа
на всяка вноска до 27.06.2018г., и законната лихва върху сбора на главниците , 20426.40 лева, от
датата на подаването на заявлението в съда – 27.06.2018г., до окончателното изплащане на вземането,
871.90 лева остатък от такса „битови отпадъци „ – неплатен остатък от вноската
за четвъртото тримесечие на 2017г и ( 316.27 лева ) и за първото тримесечие на
2018г ( 555.36 лева. ) , 24.41 лева лихва
за забава в плащането на таксата , за периода от датата на падежа до датата на
подаването на заявлението в съда - 27.06.2018г. Претендира и разноските по
двете дела.
Ответното
дружество оспорва иска, като отговорът му е подаден в срока по чл. 131 ГПК.
Признава се съществуването на договора, но се отрича прекратяването му . Твърди
плащане на част от сумите, а ползването на имота продължило със съгласието на
ищеца. Прави се и спорно възражение за прихващане с предоставен от ответника
депозит-гаранция по смисъла на споразумението в размер на 4400лв., което
вземане обаче ищцовото дружество отрича с мотив за ненастъпила изискуемост на
гаранцията – тя била възстановима след
подписване на двустранен приемо-предавателен протокол за освобождаването на имота,
но такъв не бил подписан. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се
присъдят сторените по делото разноски.
Вещото
лице по проведената експертиза дава заключение, че наемната вноска за месец декември 2017г е платена изцяло , а от
вноската за месец януари 2018г. остават за плащане 2808.80 лева. Общият размер
на непогасените вноски за месеците от януари до май 2018г включително е
20426.40 лева. Мораторната лихва върху неплатените вноски за периода от 06.01.2018г
до 27.06.2018г. възлиза на 507.27 лева.
По делото е проведена и графологична
експертиза , която дава заключение , че подписите под писма изх. № ........./ 28.09.2017г и в споразумение № рег. № .........от дата 21.01.2015г. са изпълнени от А.Т.. Подписът под писмо
№ ........../ 21.03.2017г не е изпълнен от А.Т..
Субективно съединени между същите страни
два иска, иск с правно основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по
смисъла на чл. 86 от същия закон и втори касателно такса „битови отпадъци“ иск
по чл. 79 от ЗЗД, съединен с чл. 86 от същия закон.
Предвид твърдяните от страните факти и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази следното:
Съобразно чл. 236 от ЗЗД, релевантни за изхода
на спора са следните факти: съществуването на договорно правоотношение между
страните, прекратяването на действието на това правоотношение и неизпълнение на
задължението на наемателя по чл. 233 изр. първо от ЗЗД – да върне
вещта, тоест, следва да се установи , че последното дружество продължава да
държи тази вещ за периода, за който обезщетението се търси. От значение за
определяне на размера на дължимата главница е също така, дали наемодателя се е противопоставил на продължаващото ползване
или не: в първия случай се презюмира продължаващ договор за наем, тоест, дължи се наемната цена по стария такъв, а във
втория – обезщетението за ползване по смисъла на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД се
съразмерява със по – високата от двете стойности измежду договорната наемна
цена и средната пазарна цена на месечния наем ( срв. решение
№ 144 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2010 г., IV г. о., ГК,
и др. под.). По делото има няколко безспорни
факта, които включват съществуването на договор между страните, а съдът приема
съществуването му и за доказано, доколкото
са представени копия и от трите твърдени от ищеца споразумения.
Последното от тях, това от дата 11.01.2017г., е с характер на заместване в дълг
по смисъла на чл. 102 от ЗЗД ,
противопоставимо е на ответното
дружество, има договорен характер и съответно действието му може да бъде
прекратено както по договорка между страните ,
така и на предвидените в закона основания, напр. разваляне поради
неизпълнение по смисъла на чл. 87 от
ЗЗД.
Спори се обаче по делото дали договорът (
споразумението от 11.01.2017г.,) е с изтекъл срок, прекратено поради настъпването на друго договорено условие
действие , или е развален по реда на чл. 87 от ЗЗД поради неизпълнение. На л.
36 от делото е представено копие от писмо, изходящ от ищеца частен документ с №
........../ 28.09.2017г. , от което
личи , че на тази дата, ищцовото дружество е отправило изявление за
прекратяване на договора с „едномесечно предизвестие“, каквато възможност има
договорена в споразумението от дата 01.12.2014г. Без значение е дали тази покана е подписана от
управителя на дружеството или друго лице от състава на същото, доколкото с
позоваването на същата пред съд, това дружество потвърждава волеизявата си в
тази насока , дори същата да е била обективирана от ненадлежен представител. Това обаче не е така: според заключението на
вещото лице по проведената графологична експертиза, подписът под писмото е
положено от изпълнителния директор на ищеца. Горното е достатъчно на съда да
приеме, че действието на договора е било
прекратено преди началната дата на
процесния период.
Друг от
фактите , които ответното дружество не е оспорило, е този на упражняваното от
него държане на имота за периода от
януари до май 2018г. ; според показанията на свид. Т., към 2017г ответника също
е държал вещта. Същото това писмо № ..........
от дата 28.09.2018г. има и съдържание с характер на покана за връщане на вещта;
и затова и следва да се тълкува като противопоставяне на ползването, нещо,
което наемодателят – собственик на вещта е овластен да направи по всяко време
след края на действието на договора.
Или,
установи се договор между страните за наем, прекратяването му и това , че имота
, предмет на договора е задържан и се ползва от ответника в процесния
период въпреки противопоставянето на
наемодателя. Хипотеза по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД е
осъществена и съставлява източник на задължение за ответника да плати
съответното обезщетение.
Между страните има и договорка ( чл. 4 от
споразумението от 2014г. ) , според които ответното дружество се задължава да
заплаща всички текущи разходи за наетия имот, между които и таксата „битови
отпадъци“; това договорно задължение не се обуславя по никакъв наачин от
плащането на таксата в полза на общината от ищеца като задължено лице – собственик
на имота. Няма данни тези такси да са платени, съответно исковете за реалното
изпълнение на това задължение и обещетението за забавата в изпълнението са
основателни в пълните си размери ( по отношение на тези размери , вж. и
заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза).
Правопогасяващите възражения :
Плащания на част от процесните суми съдът
не може да признае, предвид допълнителното заключение на вещото лице и това ,
че повечето от представените от ответника платежни нареждания на листове от 105
до 112 от делото не носят дати след
януари 2018г. В платежните нареждания като основание за плащането е посочено
„обезщетение“ , каквото задължение за стар период вече е съществувало между
същите страни към датите на плащанията; към датата на сключване на
споразумението, 11.01.2017,. страните по него са съгласили , че неплатените
задължения на ответника по него са 18806
лева. При липса на конкретно посочване от страна на ответника на отделните
плащания, кредиторът е в правото си съобразно чл. 76 ал.1 изр трето от ЗЗД да
погаси най- старото плащане , което е и направено.
Възражението за прихващане :
Факта на предоставената на ищеца гаранция в
размер от 4400 лева е безспорен по
делото, споразумението от дата 21.01.2015г го потвърждава; в чл. 7 от
споразумението от 11.01.2017г страните са се съгласили тази гаранция да служи и
за обезпечение на точното изпълнение на задълженията от ответника. Съдът не
отрича обезпечителния характер на това вземане, което обаче не е в патримониум на
ответника, а на трето на спора лице –
„Мега 2000“ ООД, което е дало свое имущество ( на практика , в залог ) за обезпечение на вземането на
ищеца срещу ответника. Няма данни за цесия на вземането между третото лице и
ответното дружество, която е единствения способ за прехвърляне на вземания; съответно,
само от съществуването му ответникът
не може да черпи нито права , нито да му
се вменяват задължения. Само на това основание , възражението за прихващане не
е основателно и следва да се отхвърли с нарочен диспозитив , предвид
разпоредбата на чл. 298 ал.4 от ГПК; на следващо място , договорката между
страните е този депозит „ да служи като гаранция за точно изпълнение на
задълженията ( на) „Мега -2020 ООД;“ ,
едно от които – да върне имота. Последното няма данни да е изпълнено към датата
на устните състезания по делото , липсва подписан приемо – предавателен
протокол за целта , съответно , не е настъпило и условието за връщане на
гаранцията на собственика на парите.
Исковете са основателни в пълния си размер .
Разноските
по делото се присъждат в тежест на ответника, включително тези, направени в
хода на частното дело № 10650 за издаване на заповед за плащане. За исковото
производство , на ищеца се присъжда възнаграждение за един юрисконсулт в размер
от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение
на „Мега 2020“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Митрополит Панарет № 2, че в
отношениеята межу страните , дължи на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Ген. Гурко №12 ет. 6, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело №10650/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. състав : 21 298.
30 лева – главница , ( 20 426 .40 лв. - обезщетение за ползване
на имот ........... пл. № 21 кад. лист 431в местност „.............. „ в .....
за период от декември 2017г до май 2018г,
и 871.90 лева- такса „битови отпадъци „ за имота за тримесечие ІV на
2017 и първо тримесечие на 2018г, ), ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението – 28.06.2018г до окончателното изплащане на вземането , сумата от 24.41 обезщетение за забава в
плащането на таксата „БО“ от 03.01.2018г до 27.06.2018г. и 508.27 лева лихви върху обезщетението за
период от 06.01.2018г. до 27.06.2018г. , като ОТХВЪРЛЯ възражението на
ответника за прихващане на тези суми със насрещно негово вземане за сума от
4400 лева – дадена на ищеца по споразумение от дата 21.01.2015г гаранция, като
неоснователно.
Осъжда
„Мега 2020“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. Митрополит Панарет № 2, да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ген. Гурко №12 ет.
6, сумата от 1537.06 лева разноски по двете производства.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
Вярно с ори`гинала!
ММ