Решение по адм. дело №2344/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от А. Д. Д., чрез адв. [населено място] – ВАК, срещу Решение рег.№ 32-290314/25.09.2025г. Директора на ТД „Митница Варна“, с което е отказано допускане за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество – л.а. „TOYOTA COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT“, VIN: SB1Z93BE40E015485, РЕГ.№ BD19 MDF.

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон. Конкретно сочи, че органът неправило е приел, че предвиденият в разпоредбата на чл.4 а) от Регламент (ЕО) № 1186/2009 6 – месечен срок следва да тече от датата на регистрация на процесното МПС във Великобритания, тъй като същият не е доказателство за собственост. Намира, че доказателство за собственост е фактурата от 26.01.2025г., която установява, че е владяла автомобила от посочения момент, т.е. е налице изискуемият 6-месечен срок до установяването на обичайното й местопребиваване в България на 29.07.2025г. Излага твърдения за прекален формализъм и противоречие с целта на закона - да се облекчат гражданите при въвеждането на лично имущество и да се избегне двойното данъчно облагане. При тези съображения моли за отмяна на оспореното решение на директора на на ТД „Митница Варна“, и връщане на административната преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В депозирано писмено становище жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Счита, че в конкретния случай собствеността върху автомобила е придобита на 26.01.2025 г. – датата на фактурата, в която жалбоподателят е посочен като купувач, а автомобилът – индивидуализиран по марка, модел и VIN. От този момент автомобилът е преминал във владение на жалбоподателя и е ползван лично от него. Към датата на преместването – 29.07.2025 г. – са изминали повече от шест месеца от момента на придобиването. Намира, че целта на шестмесечния срок е да бъде гарантирано, че имуществото реално е било част от личния бит и имущество на лицето в държавата, от която то се премества, както и че не се злоупотребява с режима чрез покупки непосредствено преди преместването само с цел да се ползва освобождаване от мита при внос. Излага твърдения и за допуснати съществени процесуални нарушения – непълно обсъждане на доказателствата, липса на правен анализ относно естеството на документите и придобиването на автомобила.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователнаа. В пледоарията си по делото подчертава, че в чл.4 от Регламент (ЕС) № 1186/2009 на Съвета изрично е посочено, че в случаите, когато се касае за непотребими вещи, освен владеенето на тези вещи, следва да бъде установено и употребяването им от лицето в срок повече от 6 месеца преди установяването на територията на РБългария. Посочва, че няма никакви данни как е била заплатена представената фактура. Единственото доказателство за владеенето на автомобила може да бъде талонът за регистрация, тъй като няма никаква възможност автомобилът да бъде употребяван, независимо дали е владян от лицето, без за това да има надлежно разрешение – регистрация. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу присъждането на разноски на жалбоподателя.

Като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното:

С искане вх. № 32-245791/12.08.2025г. до ТД „Миттица Варна“ А. Д. Д. е заявила желание да бъде разрешен безмитен внос на употребявано лично имущество - лек автомобил „TOYOTA, COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT”, VIN: SB1Z93BE40E015485, per.№BD19 MDF” във връзка c преместване на постоянното местопребиваване на лицето от Великобритания в Република България. Искането е подадено на основание чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16.11.2009г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета) с оглед на условията за предоставяне на митническо освобождаване при преместване на обичайното местожителство от трета страна в Европейския съюз (ЕС), които се съдържат в членове 4-11 от същия регламент. Към искането жалбоподателката приложила копие на регистрационен сертификат (Registration Certificate) на лек автомобил „TOYOTA, COROLLA EXCEL YVT-I HEV CVT”, VIN: SB1Z93BE40E015485, per.№BD19 MDF”, издаден във Великобритания, c дата на регистриране - придобиване “Acquired date“- 11.02.2025.г; разписка за електронна винетка, издадена в Република България на 12.08.2025г.; банкови извлечения за периода 01.06.2024г. - 31.07.2025г.; сметки за електроенергия, платени в периода 10.07.2024г.- 15.07.2025г.; документ за платени осигуровки в Обединено кралство Великобритания; документ за платен данък за автомобил; документ за пенсия по инвалидност, издаден в Обединено кралство Великобритания (Department for Work and Pension); копие на нотариален акт за собственост на имот в Република България; трудов договор за работа в Република България, сключен от лицето на 10.08.2025г. в гр. Варна. С ръкописно отбелязване на заявлението, жалбоподателката е оттеглила копие на личната й карта и копие на английска шофьорска книжка.

Д. представила и декларация, съгласно която напуска Обединеното кралство и се установява на територията на България с полет на 29.07.2025г. Тази информация се потвърдила и от удостоверение от Областна дирекция на МВР - гр. Варна, сектор „Български документи за самоличност“. Жалбоподателката декларирала, че не разполага с документ, удостоверяващ в кой момент е въведен лек автомобил „TOYOTA, COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT” на територията на РБ, както и че лекият автомобил е превозен на платформа от неин познат на 12.08.2025г., след което е купена българска винетка.

Във връзка с подаденото искане е образувано производство по реда на чл.22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.24, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административният орган приел, че лек автомобил „TOYOTA, COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT” VIN: SB1Z93BE40E015485, peг.№BD19 MDF” е бил използван от А. Д. Д. в Обединено кралство Великобритания в период по-малък от 6 (шест) месеца - от 11.02.2025г. (датата на придобиване) до 29.07.2025г. (датата на установяване на лицето в Република България). Направил извод, че не е спазено изискването на чл. 4 а) от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета с оглед на условията за предоставяне на митническо освобождаване при преместване на обичайното местожителство от трета страна в Европейския съюз (ЕС).

С писмо изх. № 32-245791/12.08.2025г. А. Д. Д. е уведомена в съответствие с чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за нея решение, като и е предоставена възможност за изразяване на становище. В отговор на продоставената й възможност, жалбоподателката е представила фактура № 91/26.01.2025г. за покупко- продажба на лек автомобил „TOYOTA, COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT”, VIN: SB1Z93BE40E015485, per.№BD19 MDF” c продавач П. Д. Д. и купувач - А. Д. Д., като сочила, че автомобилът е във владение на лицето, считано от 26.01.2025г., видно от документа за придобиване - представената фактура.

При съвкупна преценка на представените доказателства, органът приел, че същите не установяват лекият автомобил да е използван от заявителя в предишното място на пребиваване в Обединено кралство Великобритания поне шест месеца преди датата на установяването му на територията на ЕС на 29.07.2025г., предвид доказаното регистриране на автомобила на 11.02.2025г.

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Решението на Директора на ТД „Митница Варна“е съобщено на жалбоподателя на 25.09.2025г., а жалбата до съда е депозирана чрез органа на 02.10.2025г. Същата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, в преклузивния 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение рег.№ 32-290314/25.09.2025г. Директора на ТД „Митница Варна“ е издадено от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците. Индивидуалният административен акт, предмет на осъществения в настоящото съдебно производство контрол за законосъобразност, е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. Решението е взето в указания в чл.22, т.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 срок, като съдържа всички изискуеми реквизити по отношението на неговото съдържание и мотивировка, при ясно изразена воля и без да създава неясноти или затруднения, които биха нарушили правото на защита или на съдебен контрол.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Спазена е и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и му е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок. В съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани и анализирани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото искане. По преписката са приложени и взети под внимание и допълнително подадените от жалбоподателката документи във връзка с твърдението й за наличие на изискуемия 6-месечен срок на употреба на процесното МПС от момента на неговото закупуване. В този смисъл, съдът намира, че липсват отменителни основания и по чл. 146, т.3 АПК, а допълнително наведените от жалбоподателката твърдения в тази насока са декларативни и необосновани.

Не са налице и сочените основания за отмяна по чл.146, т.4 и т.5 АПК, като съдът намира, че постановеното решение на митническата администрация е съобразено с материалния закон и неговата цел.

Между страните по делото няма формиран спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до определяне на релевантния начален момент за шестмесечния срок по чл.4 а) от Регламент (ЕО) № 1186/2009, която според органа е датата на регистриране на процесното МПС във Великобритания /11.02.2025г./, а за жалбоподателката – датата на нейното придобиване, съгласно приложената фактура от 26.01.2025г.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1186 на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на система на общността за митнически освобождавания, внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Съгласно чл. 4, б. "а" от регламента, освобождаването се ограничава до лично имущество, което с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересованото лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска. От съдържанието на разпоредбата е видно, че тя поставя в условия на кумулативност двете изисквания за владение и ползване на вещта, когато е непотребима, в случая автомобилът - да е във владение и да е използван за срок от шест месеца.

Съдът намира, че в хода на административното производство, а и в настоящото такова, жалбоподателката не успява да установи по категоричен начин наличието и на двете условия за релевантния период, независимо от указаната й още с определението за насрочване доказателствена тежест. На първо място, настоящият състав намира, че допълнително представената в административното производство фактура по никакъв начин не удостоверява прехвърлянето на процесното МПС на посочената в нея дата, а още по – малко – фактическото предаване на автомобила. При преценката на доказателствената й стойност съдът отчита обстоятелството, че същата не е представена с първоначалния набор от доказателства към искането, а едва след полученото уведомление по чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за предстоящо издаване на акт с неблагоприятно съдържание. Въпросната фактура представлява частен диспозитивен документ, без обвързваща материална доказателствена сила, при все, че в случая е издадена от сина на жалбоподателката – упълномощено от нея лице в административното производство, като липсват и доказателства за извършено плащане. Дори при игнориране на тези обстоятелства, следва да се подчертае, че фактурата е първичен счетоводен документ, който сам по себе си не обективира и не установява прехвърляне на собственост, а още по – малко фактическо действие като предаване на владение.

На следващо място, съответен на доказателствата по делото е и изводът на митническите органи за липса на доказано от жалбоподателката използване на непотребимата вещ – МПС, за период от 6 месеца преди промяната на обичайното й местопребиваване, и в частност преди надлежното му регистриране пред британските власти. Видно от приложения регистрационен сертификат (Registration Certificate) на лек автомобил „TOYOTA, COROLLA EXCEL YVT-I HEV CVT”, VIN: SB1Z93BE40E015485, peг.№BD19 MDF”, издаден във Великобритания, жалбоподателката е регистрирала автомобила си на дата 11.02.2025г. Следва да се подчертае, че “Acquired vehicle on 11.02.2025“, видно от извършения заверен превод, означава именно „превозното средство е придобито на 11.02.2025г.“, което се потвърждава и от графа 6 на регистрационния талон „Дата на продажба или прехвърлянето“. Наред с изложеното, очевидно преди надлежното регистриране на процесното МПС, използването му, включително от жалбоподателката, е невъзможно. От страна на Д. не са представени каквито и да било други преки или косвени доказателства за експлоатация на автомобила в релевантния 6 – месечен период преди установяването й в България на 29.07.2025г., и в частност преди надлежното му регистриране пред британските власти.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката и за несъответствие на атакувания акт с целта на закона. От страна на митническата администрация не е извършено стеснително тълкуване на приложимите разпоредби, а стриктно такова, съответстващо на разума на закона. Именно въведените с разпоредбата предпоставки и тяхното съблюдаване гарантират баланса между интересите на частните лица при преместване и избягване на неоснователно митническо облагане, от една страна, и митническия суверенитет на съюза.

Предвид гореизложеното, Решение рег.№ 32-290314/25.09.2025г. Директора на ТД „Митница Варна“, с което е отказано допускане за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество – л.а. „TOYOTA COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT“, VIN: SB1Z93BE40E015485, РЕГ.№ BD19 MDF, поради неизпълнение на условията по чл.4, буква а) от Регламент (ЕО) 1186/2009 г., е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на изискуемите материално-правни предпоставки, и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.3 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнагражние в минимален размер, определен по реда чл.37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП в размер на 102,26 евро, представляващи евровата равностойност на сумата от 200 лева.

По изложените съображения, и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. Д. Д. срещу Решение рег.№ 32-290314/25.09.2025г. Директора на ТД „Митница Варна“, с което е отказано допускане за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество – л.а. „TOYOTA COROLLA EXCEL VVT-I HEV CVT“, VIN: SB1Z93BE40E015485, рег.№ BD19 MDF.

ОСЪЖДА А. Д. Д., [ЕГН], да заплати на Агенция „Митници“, сумата от 102,26 евро /сто и две евро и 26 евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.