Решение по в. гр. дело №3253/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6204
Дата: 16 октомври 2025 г. (в сила от 16 октомври 2025 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20251100503253
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6204
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503253 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23410 от 27.12.2024 г. по гр.д. № 64314/2023 г. по описа на СРС,
161 с-в, са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, против Й. С. Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр.
чл. 50, ал. 2, вр. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 802,94 лева-
главница за дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по фактура №
3388066/28.10.2021 г. за период 27.07.2021 г.-26.10.2021 г. за имот в с. Дебнево, ул.
„********, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 128,20 лева, мораторна лихва за период 13.11.2021 г.- 26.05.2023 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 01.09.2023 г. по гр.д. № 43159/2023 г., СРС, 31-ви с-в.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение, поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Поддържа становище, че неправилно районният съд е приел, че ответникът не е
1
легитимиран да начисли по корекция на сметки на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ от
2019 г. посочените в издадената фактура суми въз основа на извършената проверка и
констатациите по съставения констативен протокол.
Според ищеца, след приемането на ПИКЕЕ от 2019 г. е предвидено право на
оператора на съответната разпределителна мрежа да начисли корекция на сметки на
потребителя при неправилно/неточно измерване на ел.енергията по причини, които в
случая са били отразени в съставения протокол. Несъмнено, според въззивника, до
приемането на ПИКЕЕ през 2019 г. / в сила от 03.05.2019 г./ с това право са
разполагали крайните доставчици на ел.енергия, с които потребителят е в договорни
отношения по доставка на ел.енергия. Противно на изложените от съда правни изводи,
заявява, че Правилата на ПИКЕЕ от 2019 г. не противоречат на разпоредбите на Закона
за енергетиката. Поддържа, че и правилата на ПИКЕЕ от 2019 г. и лицензията на
ищеца се издават от един и същ държавен орган – КЕВР, като е извършена преценка,
че именно оператора на разпределителната мрежа понася загуби, които следва да
бъдат възстановени по посочения начин в отношенията с потребителя без участието на
доставчика на ел.енергия. Именно и поради това с разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е
прието, че ищецът има право да издава фактури в случаите на корекции от сметки за
неправилно/неточно измерена ел.енергия, която е била доставена на потребителя. Като
е постановил решение в отклонение от посочения смисъл съдът е приложил
неправилно материалния закон. Заявява, че постановеното решение е необосновано,
чрез събраните доказателства.
Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
Й. С. Б., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа становище, че
постановеното решение е обосновано, чрез събраните доказателства и при
постановяването му е приложен правилно материалния закон. Предвид изложеното
моли въззивният съд да остави обжалваното решение в сила като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
2
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
В производството не е спорно и се установява, чрез представените пред първата
инстанция доказателства, че на 26.10.2021 г. служители от отдел „Нетехнически
загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД-ищец в производството, са
извършили техническа проверка на средство за търговско измерване - с фабричен №
**********, обслужващо обект- къща, находящ се в с. Дебнево, общ. Троян, ул.
„********, с абонатен № **********.
Установява се, че в резултат на проверката бил съставен Констативен протокол
(КП) № 3033411/26.10.2021 г. в присъствието на Г.П.С., член на Федерацията на
потребителите - независим свидетел, който не е служител на „Електроразпределителни
мрежи Запад” ЕАД. В протокола е посочено, че при извършената техническа проверка
е установено: „че е извършена промяна в схемата на свързване състояща се в
присъединяване на проводник тип ПВА 1-4 мм към фазовото жило от захранващата
линия. Същият проводник преминава през отвор в таван и в коридор захранва
подтабло, което захранва вътрешната инсталация на къщата. Консумираната на този
таван ел.енергия не се измерва от средството за търговско измерване и съответно не се
заплаща от потребителя“. Констатирана била при проверката „промяна в схемата на
свързване“.
Установява се, чрез събраните пред първата инстанция доказателства и
констатациите на експерта по приетата СТЕ, чийто изводи настоящия състав изцяло
кредитира по реда на чл.202 ГПК, че е било извършено правилно преизчисляването на
консумираната електрическа енергия за посочения период 27.07.2021.г до 27.10.2021
г., като е била спазена методиката и формулата по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ от 2019
г.
Установява се, чрез събраните пред първата инстанция доказателства че ищецът
е издал фактура №**********/28.10.2021 г., с която е начислена сумата в размер на
802,94 лева на ответника въз основа на съставения констативен протокол на основание
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл.56, ал.1 ПИКЕЕ от 2019 г. за периода 27.07.2021 г.-
27.10.2021 г.
По така посочените обстоятелства страните не спорят и същите се установяват
3
от събраните пред първата инстанция доказателства.
Резултатите от извършената проверка са удостоверени в съставения констативен
протокол и същите установяват, че средството за търговско измерване не измерва
вярно и точно потребяваната на адреса ел.енергия поради промяна в схемата на
свързване. Констатации са описани на страница № 3 от Констативен протокол (КП).
Оплакванията на ответника, че служителите на ищеца са извършили посещение
на адреса и проверка на средството за търговско измерване по негов сигнал и
оплакване, а не по своя инициатива не са релевантни за настоящия спор и не се
отразяват на верността на удостоверените в протокола обстоятелства.
От представеното по делото писмо от 01.11.2024 г. на ОДМВР Ловеч, РУ Троян
се установява, че на 26.10.2021 г. е имало обаждане на тел. 112 за спешни повиквания
по повод извършвана проверка на имота във връзка с неправомерно ползване на
ел.енергия от страна на служители на ищцовото дружество.
Установява се от приложената справка за преизчислените количества ел.енергия
в резултат на проверката по КП, че на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ от 2019 г. на
ответника е била начислена във връзка с констатациите по КП допълнително
количество ел.енергия 3470 kWh за периода 27.07.2021.г до 27.10.2021 г. Посочено е в
същото, че преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Страните не спорят и, както бе посочено, че е извършено правилно
преизчисляването на консумираната електрическа енергия за посочения период и е
спазена методиката и формулата по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за посочения период.
Страните не спорят, че Й. С. Б. е собственик на проверявания обект-къща,
находяща се в с. Дебнево, общ. Троян, ул. „******** и същият е потребител на
електрическа енергия в него по облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор при общи условия.
Пред първата инстанция е представена Лицензия за разпределение на ел.енергия
№ Л-135- 07/13.08.2004г., от която се установява, че ищецът е енергийно предприятие
по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант за дейностите по обществено
снабдяване, която изпълнява като краен снабдител. Така и съгласно Решение № И2-Л-
135/09.12.2013г. на ДКЕВР е взето решение, с което ищецът може да осъществява
дейността координатор на специална балансираща група за компенсиране на
технологичните разходи в електроразпределителната мрежа. Приети по делото са и
Общите условия на ответника за използване на електроразпределителната мрежа, така
и сертификати за публикуването на ОУ в местни ежедневници.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
4
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК по предявения положителен
установителен иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната
корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Както бе посочено, в производството не е спорно и е установено, че ищецът
като собственик на имота е битов клиент по см. на §1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката. С цитираната разпоредба е предвидено, че това
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди.
Установено е и страните не спорят, че ищцовото дружество е оператор на
разпределителната мрежа, за което е издадена лицензия от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
С оглед това ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги по
смисъла на § 1, т. 41б ДР на ЗЕ и е краен клиент ( § 1, т. 27 г ДР на ЗЕ) за присъединен
към електроразпределителната мрежа имот, находящ се в село Дебнево, за който е
открита партида на ползвател на преносната мрежа ( § 1, т. 41а ДР на ЗЕ) при
дружеството ищец.
Процесният случай касае хипотеза на установена при извършена от ищеца
проверка, техническа неизправност на средството за търговско измерване разположено
в електромерното табло монтирано на границата на собственост на ответника. В
резултат е установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Поради това и операторът на съответната електроразпределителна мрежа- ищец
в производството е изчислил количеството електрическа енергия за период от три
месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване.
Корекционната процедура е била извършена по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР по протокол № 67/24.04.2019 година, в сила от 04.05.2019
година (за краткост ПИКЕЕ).
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
5
формирана на база предоставена мощност) и за "задължения към обществото".
Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ гласи, че ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа / в случая „Електроразпределителни мрежи Запад”
ЕАД/ дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на
чл.56, ал. 1 ПИКЕЕ.
Установено е, че проверката на средството за търговско измерване е била
извършена при спазване указанията дадени с разпоредбите на чл.49, ал.1, ал.2, ал.4 и
ал.8 от ПИКЕЕ, в присъствие на потребителя и един свидетел, който не е служител на
оператора. По тези обстоятелства страните не спорят.
Преизчисляването е извършено на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване. С цитираната разпоредба /чл.50, ал.2 ПИКЕЕ 2019 г./
е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата
на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване.
По делото е спорно дали са били налице предпоставките, даващи основание на
ищцовото дружество да извършва едностранна корекция на потребената енергия за
процесния период преди проверката от 27.07.2021.г до 27.10.2021 г.
Доводите на въззивника, че притежава материалноправна легитимация да
претендира процесната сума, начислена допълнително в резултат на корекция на
сметка извършена въз основа на съставения констативен протокол от негови
служители, при който е установена промяна в схемата на свързване на СТИ на
основание чл.56 ПИКЕЕ от 2019 г., съдът намира за основателни.
Нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35/2019 г, изм ДВ бр.
57/2021 г) не противоречат на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и съдът следва да ги прилага като
законно основание за съществуване на вземане в полза на енергоразпределително
дружество. Законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора КЕВР се съдържа
в ЗЕ, който я предвижда - нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ
след изменението им (ДВ бр. 38/2018 г, ДВ бр. 41/2019 г). Материализираната
подзаконова уредбата в чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и
6
не противоречи на законова норма в ЗЕ, или друг закон, включително не противоречи
на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена
(чл. 183, чл. 200 ЗЗД). Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ), цена на електроенергията
е регулирана от държавен орган. Приетите от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ бр. 35/2019 г,
изм ДВ бр. 57/2021 г., при действието на които се е развила процесната корекционна
процедура и която уредба е приложима в случая, е синхронизирана с измененията в
законовата уредба. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по
отношение преизчисленията, които ищецът по настоящия иск извършва като оператор
на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя ( чл. 56, ал. 2
ПИКЕЕ) Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия,
съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г) и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС, която се
възприема от настоящия състав. Когато констативният протокол е съставен по време
на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на неправилно
отчетената, потребена преди приемането им електроенергия се подчинява на уредбата
в действащите ПИКЕЕ (пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г) и легитимиран по вземането е
именно оператора на мрежата /с изключение за доставчика на ел.енергия с чл.56, ал.4
ПИКЕЕ/. Самото подзаконово възлагане на вземането по корекцията, легитимиращо
оператора на мрежата вместо доставчика, не противоречи на норма от по-висок ранг,
нито поставя потребителите в по-неблагоприятно положение, тъй като регулираната
цена при корекция в случаите по ПИККЕ е занижена спрямо цената, нормирана от
регулатора за крайния доставчик на ел. енергия за битови нужди. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 339/2022 г., III г. о., ГК, което се възприема от настоящия състав.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 115/17.06.2022 г. по гр.д.№
3817/2021 г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав е прието, че крайният
клиент дължи заплащане на потребената ел.енергия, преизчислена при условията на
ПИКЕЕ на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на
енергийна услуга по см. на т.41а, б „а“ ДР на ЗЕ. В идентичен смисъл е и
постановеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК, Решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д.№
2528/2021 г., което становище се възприема от настоящия състав. Възприетите
становища се основават на обсъдената по-горе законова делегация и приетите през
2019 г. правила за корекция /ПИКЕЕ/, които са приложими в случая, както бе
посочено. Същевременно в издадената на ищеца лицензия за разпределение на ел.
енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., в Общите положения на условията за осъществяване
на лицензионна дейност, в т. 2.7.5. е предвидено, че дружеството има право да купува
необходимата ел.енергия за покриване на технологичните разходи по преноса
съобразно указанията на чл. 100 от ЗЕ и чл. 4, ал. 3 от Правилата за търговия с
7
електрическа енергия /ПТЕЕ/. Тази точка от лицензията е доразвита с Решение № И2-
Л-135/09.12.2013 г. на ДКЕВР, където е посочено, че дружеството осъществява
дейността координатор на специална балансираща група за компенсиране на
технологичните разходи в електроразпределителната мрежа. От тези разпоредби и
предвиденото в издадената лицензия на ищеца е видно, че разходите, които се правят
във връзка с неизмерването/неточното и непълно измерване, изцяло се поемат само и
единствено от разпределителното дружество, което е оправомощено да извършва
корекционната процедура / с изключение на предвиденото в чл.56, ал.4 от ПИКЕЕ от
2019 г./ и да начислява по фактура неизмереното количество ел.енергия на крайния
клиент, ползвател на мрежата. По този начин се цели заплащане на стойността на
действително доставеното на потребителя количество електроенергия, а не
натоварването на оператора на разпределителната мрежа с допълнителни разходи над
тази стойност.
Съгласно приложимите ПИКЕЕ от 2019 г. титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, а задължено лице е "ползвателят на
мрежата" по смисъла на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ – "физическо или юридическо лице –
ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо
ел. енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или
снабдявано от такава мрежа". Съгласно § 1, т. 4 от ПИКЕЕ "ползвател" е клиент и/или
производител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ. При съобразяване на дефинитивните
норми на т. 27б и 27г от § 1 на ДР на ЗЕ относно понятията "клиент" и "краен клиент",
следва извода, че ползвател на мрежата е и крайният клиент, който купува ел. енергия
за собствено ползване.
При изложените дотук съображения и след преценка на събрания по делото
доказателствен материал настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на твърденията си за законосъобразно извършено
преизчисление на дължимата за процесния период стойност на доставена
електроенергия по нормативно предвидена методика поради констатиран
нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на
потребените от клиента количества електрическа енергия, като при разпределената
между страните доказателствена тежест операторът е установил пълно и главно
наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция, респ.
правилното преизчисляване на сумите.
Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от 802,94 лева, главница за
дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по фактура №
3388066/28.10.2021 г. за период 27.07.2021 г.-26.10.2021 г. за имот в с. Дебнево, ул.
„********, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, и
8
сумата от 128,20 лева, мораторна лихва за период 13.11.2021 г.- 26.05.2023 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 01.09.2023 г. по гр.д. № 43159/2023 г., СРС, 31-ви с-в.
С оглед изложеното, предявените искове се явяват основателни.
Налага се изводът, че решението на СРС следва да бъде отменено като
неправилно на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в тежест на
въззиваемата страна са разноските на въззивника пред СГС в размер на 75. 00 лева за
заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските
сторени пред първата инстанция в размер на общо 540 лв. по списък за заплатена
държавна такса, съдебна експертиза и за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23410 от 27.12.2024 г. по гр.д. № 64314/2023 г. по описа
на СРС, 161 с-в, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, против Й. С. Б., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 50, ал. 2, вр. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
сумата от 802,94 лева- главница за дължими суми на клиент, фактурирани при
установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия по фактура № 3388066/28.10.2021 г. за период 27.07.2021 г.-26.10.2021 г. за
имот в с. Дебнево, ул. „********, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 128,20 лева, мораторна лихва за период
13.11.2021 г.- 26.05.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 01.09.2023 г. по гр.д. № 43159/2023
г., СРС, 31-ви с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 50, ал. 2, вр. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
че Й. С. Б., ЕГН ********** дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 802,94 лева- главница за дължими суми на клиент,
фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия по фактура № 3388066/28.10.2021 г. за период
27.07.2021 г.-26.10.2021 г. за имот в с. Дебнево, ул. „******** по Констативен
протокол (КП) № 3033411/26.10.2021 г., ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до
9
изплащане на вземането, и сумата от 128,20 лева, мораторна лихва за период
13.11.2021 г.- 26.05.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 01.09.2023 г. по гр.д. № 43159/2023
г., СРС, 31-ви с-в.
ОСЪЖДА Й. С. Б., ЕГН **********, да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК сумата в размер на 75.00 лева –
разноски за въззивната инстанция и сумата 540 лв.-разноски за първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10