Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. С., 08.11. 2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4045/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищцата работи като държавен служител на длъжност
„надзирател” от надзорно-охранителния състав на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
с местоизпълнение на служебните
задължения Затвора гр. С..
Сочи
се, че в настоящия исков период - 06.07.2016 г. - 31.12.2018 г., ищцата е
изпълнявала служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден
месечен график на смени от 12, 24 и 8 часа, при сумирано изчисляване на
работното време в часове за отчетен период, който в периода от 01.07.2016 г. до
30.09.2016 г. е бил едномесечен, / съгл. изм. на чл.187, ал.З ЗМВр изм. с ДВ
бр.№ 14 от 20.02.2015 г. в сила от 01.01.2015 г./, а от 01.10.2016 г. до
31.12.2018 г. - тримесечен.
Сочи
се, че статутът на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и
задължения са регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/ и в Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС.
При празноти в специалната правна уредба, ЗИНЗС /чл.19, ал.2 от същата/
препраща към ЗМВР, предвид сходните обществени отношения регулирани със
специалните нормативни актове в двете ведомства - МП и МВР. Предвид
обстоятелството, че ищцата е държавен служител и като такъв служебното й
правоотношение по определение се състои както от административно-властнически
елементи, така и от трудовоправни такива, на общо основание за неуредените
случаи в специалните правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР, следва да намерят приложение
- ЗДСл и КТ като общи основополагащи източници на трудовото право в страната,
намиращи приложение за всички държавни служители във всички държавни ведомства,
съответно за всички работници и служители в страната.
Изработеното
време от ищцата за отчетен период, като служител работещ при сумирано
изчисляване на работното време, включва всички изработени от нея часове в даден
месец, респ. тримесечие, като тези часове труд са от продължителността на
положените смени по предварително утвърден месечен график, както и часовете
труд, положени извън графика - под формата на претърсвания, обиски, служебни
занятия, охрана на външни постове, стрелби. След влизането в сила на ЗМВР /нов/
от 01.07.2014 г. и измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. и въпреки изричната
императивна разпоредба на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014 г.,
ответната ГДИН отказвала да зачете реалната продължителност на всяка смяна на
ищеца, която е различна от нормативно установената /8, 12 и 24 часа/, като на
практика не отчитала като работно време
съпътстващите нарядите дейности - провежданите инструктажи преди
приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същия и
сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател, който застъпва на смяна.
По
Заповед на Началника на Затвора С. в исковия период, ищцата е следвало да се явява на работа в 07:30 часа
при 24-часовите смени, които са приключвали в 08:30 часа на следващия ден;
съответно да се явява в 07:45 часа при 12-часовите дневни смени, които са
приключвали в 20:30 часа, а при 8 -часовите такива - от 08:30 часа до 17:00
часа. Сочи се, че 45-те минути при 24-часовите, 45-те минути при 12-часовите, и
30-те минути при 8 часовите смени извън нормативно определената продължителност
на нарядите /определени като продължителност в самия чл.187, ал.З от ЗМВР на 8,
12 и 24-часови такива/, през които ищцата е била инструктирана, развеждана,
отвеждана от наряд, приемала и сдавала дежурството си, безспорно представляват
за нея част от работното й време с всичките му присъщи характеристики, но
въпреки това не са били признавани и отчетени от работодателя и не се отчитат,
съответно заплащат, въпреки нормативното изискване на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС,
съгласно което същите са част от отработеното време.
По
този начин, поради нереално отчитане на фактическата продължителност на всяка
смяна, в случаите когато ищцата е надвишавала нормата си работно време за
отчетен период, същата е полагала извънреден труд, който не е бил отчитан в
пълен размер, нито заплащан в цялост като такъв с 50% увеличение на база на
основното й трудово възнаграждение, поради което ищцата претендира, че
ответната ГДИН не е отчитала коректно и в пълен обем всички положени от нея
часове труд, което е довело до непълно отчитане и заплащане на положения
извънреден труд, като за неотчетената разлика от часове за нея са възникнали
вземания за извънреден труд, които не са удовлетворени и към момента.
Всяко
вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищцата през
исковия период е ставало изискуемо след 25-число на месеца, следващ отчетния и
период -тримесечието, т.е. е могло да бъде съдебно претендирано чрез завеждане
на осъдителен иск най-рано на 26-то число на следващия месец, тъй като съгласно
Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните
трудови възнаграждение се изплащат до 25-число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа, а
съгласно Заповедите на МП за организация и разпределение на работното време /
т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, допълнителното възнаграждение
за извънреден труд е платимо със заплатата за месеца, следващ отчетния период
на полагане на труда. Така пресметнато ищцата претендира, че за периода от
06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. е положил общо 200 часа извънреден труд,
допълнителните възнаграждения за които са станали изискуеми и които не са й
заплатени от ГДИН, в общ размер на предявените вземания – 1 000 лева; ведно със
мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд от възникването им / т.е. от 26-то число на месеца, следващ
отчетния период до 01.07.2019 г., в общ размер на всички акцесорни претенции за
периода - 100 лева.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ГД „Изпълнение на наказанията" гр.София
при Министерство на правосъдието да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева
/хиляда лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200
часа извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи,
приемане и сдаване на смените по график от ищцата в периода от 06.07.2016 г. до
31.12.2018 г., ведно със сумата от 100 лева, представляваща сбор от мораторните
лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в
исковия период от възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки
отчетен период в исковия такъв/ до 01.07.2019 г., както и законната лихва върху
цялата главница от предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират
се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника чрез юриск. П. С., с който
счита иска за допустим, като го оспорва изцяло по основание и размер.
Сочи
се, че служителите в ГДИН и в териториалните й служби са държавни служители по
смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждат от
този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи
държавната служба в ГДИН, субсидиарно приложение намират разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 16е ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014
г./ при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено
време, съответно при 24 часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. С
измененията от м. март
Претендира се юриск. възнаграждение.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове.
В
с.з. ответникът редовно призован, не изпраща представител. Депизирано е писмено
становище от ст. юриск. П. С., в качеството й на процесуален представител на
ответното дружество, с което моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие,
предвид невъзможността й да присъства в с.з. Заявява, че поддържа писмения си
отговор, няма възражения по доклада, няма други доказателствени искания, да се
приеме заключението на вещото лице. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователни предявените обективно кумулативно съединени искове
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата е държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП, на длъжност „надзирател” в Затвора – гр. С..
По делото са събрани гласни доказателства като
свид. М. заявява, че познава ищцата от Затвора, тъй като са колежки. Ищцата е
давала 8, 12 и 24 часови дежурства. Сочи, че при едно 24 часово дежурство,
сутрин в 7:45 часа се застъпва, има развод до 8 часа, след което всеки си отива
на поста. Там се приема поста до 8:30 часа. Отстъпващите от пост в 8:30 часа се
строяват на отвод. На следващия ден до 8:30 часа свършва дежурството със
приемане, сдаване. В 8:30 часа се строяват на отвод и може да напуснат тогава.
Реалната продължителност на едно такова дежурство е 24 часа 45 минути. Едно 12
часово дежурство по същия начин протича, като то става 12 часа и 45 минути. 8
часовите дежурства са от 8:30 часа до 17 часа. Тези дежурства продължават 8
часа и 30 минути. Сочи, че по време на тези дежурства нямат право да напускат
поста и района на затвора. Когато са в почивка са на разположение и при някаква
ситуация трябва да реагират.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че ищцата има изработени 252 часа и 22 минути допълнително извънреден
труд на стойност 1626,86 лева. Дължимата мораторна лихва е 268,20 лева.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение
на размера на предявените искове чрез увеличаването им, съответно за извънреден
труд до размера на сумата 1626,86 лева и за мораторна лихва до размера на
сумата 268,20 лева
Приети
са като доказателство по делото следните заповеди:
Заповед
Заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, с която се определят реда за разпределяне на
работното време в ГД ИН и териториалните й служби, отчитането му и компенсиране
на работата на държавните служители извън редовното работно време.
Заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г. на МП за определяне на
реда реда за разпределяне на работното време в ГД ИН и териториалните й служби,
отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време.
Заповед № 246 от 30.06.2016 г. на Началника на Затвора С.
за организация и разпределение на работното време в Затвора С..
Заповед № 56 от 27.02.1015 г. на Началника на Затвора С.
за организация и разпределене на работното време в Затвора С..
Справка за служебно правоотношение на ищцата и ползвани
отпуски.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така
и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на
правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищцата е държавен
служител на длъжност „Надзирател” от надзорно – охранителния състав на
ответната ГД „ИН” при МП, с местоизпълнение на служебните задължения Затвора
гр. С..
С
определение, постановено в с.з., проведено на 29.10.2019 г. е допуснато изменение
на размера на предявените искове чрез увеличаването им, съответно за извънреден
труд до размера на сумата 1626,86 лева и за мораторна лихва до размера на
сумата 268,20 лева
За отношенията между страните се прилагат
разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните
подзаконови нормативни актове, в т.ч. ППЗИНЗС. В чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014
г./ е предвидено към основното месечно възнаграждение на държавните служители
да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Установи се, че ищцата за процесния период е
работила на 8, 12 и 24- часови
дежурства. Относно работното време на ищцата през процесния период са приложими
разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС .
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ищцата е давала 8, 12 и 24 часови
дежурства. На практика продължителността
на дежурството била 24.45 часа като постовата служба била 24 часа,
а останалите времето за отвод и развод – инструктаж и
сдаване на дежурството. Сдаването продължавало 15 – 20 минути в зависимост от
поста. 12 часовите дежурства били дневни и нощни, като реално били 12.45 часа
като се правели абсолютно същите неща като 24 часовите дежурства. 8 часовото
дежурство продължавало 8.30 часа.
Разликата била там, че инструктажа и отвода липсвали, пак имало
инструктаж, но в рамките на 2-3 мин.
Реално тези 30 минути идвали от
почивката за храна. По заповед на главния надзирател се прекъсвали и почивките за отдих и хранене. Не можело да се
напускат пределите на Затвора.
Безспорно
се касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при
които ищцата е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от
началника.
Характерът на изпълняваната от ищцата работа
не й позволява, когато ползва почивка за хранене да напуска района на
поделението или да съблича униформата си. Тя е на разположение и във всеки един
момент и при възникнала ситуация е длъжна да откликне веднага. В случая ищцата
е била длъжна да се явява по-рано от часа в който започва дежурството й и от
този момент не може да напуска мястото си на работа и е на разположение.
Съгласно Директива № 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., работно време е всеки
период, през който работникът или служителят работи или е на разположение на
работодателя, за да изпълнява своите задължения.
Следва да се отбележи, че съгласно практиката
и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.
Въпреки, че за процесния период са приложими и
Заповеди на Началника на Затвора, с които е определена продължителността на
работното време на служителите, касаещи и 8 часовите смени, то от показанията
на разпитания по делото свидетел се установи, че продължителността на тази
смяна е 8.45 часа, вместо определените 8.30 часа.
От
заключението на допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза се
установи, че на ищцата не са изплатени суми за 45 мин. за всяка смяна, през която
е била на разположение за развод и
отвод. Съгласно това ищцата има изработени 252 часа и 22 минути допълнително
извънреден труд на стойност 1626,86 лева, като дължимата мораторна лихва е
268,20 лева.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
За процесния исков период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Понастоящем липсата на такава изрична норма не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
Съдът приема, че времето, през което ищцата е била
на разположение на работодателя, съставлява част от работното й време.
Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно работно време, това време съставлява
извънреден труд и за него работодателят дължи заплащане на съответно
възнаграждение, поради което предявеният иск следва да се уважи в размера до
който е допуснато изменение на предявеният иск и за периода, за който се
претендира, а именно от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г., за 252 часа и 22 минути,
в размер на 1626,86 лева.
С оглед основателността на главния иск,
основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд. За изпадането на ответника в
забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния труд е част
от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се
заплати съответното възнаграждение. Поради което съдът приема, че за
претендирания период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД върху главницата от 1626,86 лева следва да се присъди и лихва за забава,
считано от изискуемостта на всяко вземане до подаване на исковата молба
Размерът на мораторната лихва е определен от кредитираното заключение на СИЕ и
възлиза на сумата от 268,20 лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната ГДИН
следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на
500 лева заплатено адв. възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът
намира същото за неоснователно. Предявен е един главен осъдителен иск и един
иск за обезщетение за забавено изпълнение и съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 23 минималният размер е по 300
лева за всеки един от исковете. Ищецът
е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. за
двата иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СлРС д.т. върху исковете в размер на 115.07 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 250 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР.
СОФИЯ , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Д.
- Т. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Н. П. ***, както следва:
-
сумата 1626,86 лева /хиляда шестстотин двадесет и
шест лева и осемдесет и шест стотинки /, представляваща възнаграждение за
извънреден труд, положен за
периода от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 22.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 268,20 лева /двеста шестдесет и
осем лева и двадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ , със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Д. - Т. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. Н. П. ***,
сумата от 500 лева, представляваща
направените в производството разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 115.07 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: