Р Е Ш Е Н И Е №
34
Гр. Сливен,….. .10.2018 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение в
публичното заседание на тринадесети септември……………………..
през две хиляди и осемнадесета година
Председател:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………Радост Гърдева ……………….…………и с участието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………..т .дело
№ 18 по описа за 2018 год. , за да се произнесе, съобрази:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124 от ГПК.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди
в исковата си молба, че на 28.04.2015 год. между него, в качеството му на
кредитодател и между земеделския производител В.И.Д., в качеството й на
кредитополучател е сключен договор за кредит № 1227/2015 год., допълнен с анекс
№ 1/12.11.2015 год., съгласно който банката е предоставила на ответницата
дългосрочен инвестиционен кредит в размер до 187 025.27 лв. Срокът на
договора за кредит бил 60 месеца до 20.04.2020 год. Фиксираната годишна лихва
била в размер на 7,5 %, като в случай на неизпълнение на задълженията се дължи
увеличение с десет пункта годишно върху размера на падежиралата и непогасена
главница за периода от датата на съответната забава до датата на фактическото
получаване на сумата, а при забава в плащането на лихви и/или такси и
комисионни по кредита върху размера на непадежиралата главница започва да се
начислява лихва от 7 % годишно, увеличена с 3 пункта за периода, както е описан
по-горе. Твърди, че ответницата е усвоила кредита на 04.05.2015 и на 19.06.2015
год. С анекс от 12.11.2015 год. е констатирано частично предсрочно погасяване
на главницата, като след него страните са се съгласили, че остава непогасена
главница по договора в размер на 70 431.54 лв. и е приет нов погасителен
план. Твърди, че заедно с ответницата, като солидарни длъжници са се задължили
и лицата М.Д.Д. и Д.Д.М.. От 20.05.2016 год. кредитополучателя и солидарните
длъжници не изпълнявали поетите с договора задължения и във връзка с
натрупаните и просрочени плащания главница и лихви на 07.04.2017 год. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. По същото било образувано ч.гр.дело № 341/2017 год. на НЗРС, по което е
издаден изпълнителен лист за сумата 17 600 лв. - главница; 5 134.24
лв. - лихва и наказателна лихва в размер на 1342.65 лв. Срещу издадения
изпълнителен лист ответницата не е подала възражение, но въпреки това
образуваното изпълнително дело сумите не са погасени. На 18.10.2017 год.
ответникът връчил нотариална покана на ответницата и солидарните длъжници, с
която ги уведомява, че поради неплащане изцяло и в срок на дължимите месечни
погасителни вноски, банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем,
считано от 27.09.2017 год. и е даден 7 - дневен срок за плащането на сумите.
Тъй като плащане не е постъпило е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и такава е издадена по ч.гр. дело № 1654/2017 год. по
описа на РС - Нова Загора срещу ответницата и двамата солидарни длъжници за
сумата 52 162.89 просрочена главница; 2 863.41 лв. - просрочена
договорна лихва върху главницата от 20.04.2017 год. до 27.09.2017 год.; 1442.99
лв. - просрочена наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
20.04.2017 год. до 13.11.2017 год.; законната лихва върху главницата, считано
от 15.11.2017 год. и разноските в размер на 1 229.38 лв. Ответницата е
подала в срок възражение, поради което твърди, че настоящото производство е
допустимо. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено
описаното по-горе вземане по издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело №
1654/2017 год. по описа на НЗРС, като осъди ответницата да заплати разноските в
настоящото производство, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответницата е депозирала в срок
писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Прави възражение за нищожност на клаузите на договора, като твърди, че по един
и същи договор за едно и също вземане се претендират няколко лихви върху една и
съща главница. Твърди, че в резултат на образуваното изпълнително производство
по изп.дело № 19/2017 год. на ЧСИ Г.Г., са извършени принудителни действия, в
резултат на което са постъпили суми, с които ищецът е удовлетворен и те не са
взети предвид при предявяване на иска. Счита, че предявеният иск е недопустим,
тъй като претенцията по настоящата искова молба е втората такава, касаеща същия
договор. Моли съдът да отхвърли изцяло предявеният иск. В допълнителната искова
молба и допълнителния отговор страните са развили съображения по наведените
твърдения и възражения.
В открито
с.з. ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира
разноски.
Ответницата,
редовно призована не се явява и не се представлява в с.з. С молба поддържа
изложеното в отговора и моли иска да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.04.2015 г., в град Сливен, между „Ти Би
Ай Банк" ЕАД с, в качеството на кредитодател, и земеделски производител В.И.Д.,
в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за кредит № 1227/15 г., допълнен с Анекс № 1 от
12.11.2015 г. Съгласно този договор, банката предоставя на кредитополучателя
дългосрочен инвестиционен кредит в размер до 178 025,27 лева.
Съгласно
т.2.4. от договора, срокът на кредита е 60 месеца, като крайният срок за
погасяване на задълженията на кредитополучателя е 20.04.2020 г.
В т.
2.5. от Договора е предвидено, че дължимата от кредитополучателя лихва е 7 %
фиксирана годишна лихва.
Съгласно
чл. 2.6. от Договора, кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на 7
% годишно увеличена с 10 пункта годишно върху размера на падежиралата и
непогасена главница за периода от датата на съответната забава до датата на
фактическо получаване на сумата, а при забава в плащането на лихви и/или такси
и комисионни по кредита върху размера на непадежиралата главница започва да се
начислява лихва от 7% годишно увеличена с 3 пункта за периода от датата на
забавата до датата, на която банката фактически получи дължимата сума. Като
приложение № 2 към договора за кредит е подписан от страните примерен
погасителен план, съгласно уговорените в договора условия.
Кредитът
е бил усвоен ефективно съгласно направените от ответницата на 04.05.2015 г.
сумата от 178 025,27 лв. и на 19.06.2015 г. сумата от 29 736,00 лв.
На 10.11.2015г., видно от
заключението на вещото лице е погасена главница от постъпили суми
представляващи субсидия предоставена от Държавен фонд „Земеделие" и
финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства"
в размер на 105 499,31лв. С Анекс №1 от
12.11.2015 г. е констатирано частично предсрочно погасяване на главницата, като
след него страните са се съгласили, че е останала непогасена главница по
договора в размер на 70 431, 54 лв. и е приет нов погасителен план.
Кредитополучателят е погасил
вноски по просрочена главница на 31.03.2016г.- 268,65лв., 15.04.2016г.-200,00лв.
и на 27.04.2016г. - 200лв, С последната вноска е погасено задължение по
главницата към 20.04.2016г. Общо погасената главница по Договор за кредит №
1227/15 е 106 167,96лв. Кредитополучателят
е внесъл на 27.04.2016г. погасителна вноска в общ размер на 754,53лв., с която
е погасено задължение по главница -200,00лв., договорни лихви-553,87лв. и
наказателни лихви - 0,66лв.
На 08.09.2016 г. ищецът е уведомил
ответницата за едностранното увеличение
на лихвата по кредита от 7% фиксирана годишна лихва на 8% фиксирана годишна
лихва във връзка с нарушения по договора и на основание чл. 6.1. от същия.
Въпреки
поетите задължения, считано от 20.05.2016 г. кредитополучателят и солидарните
длъжници не изпълнявали задълженията поети с договора заедно с анексите и не
извършвали плащания за погасяването на дълга.
Във
връзка с натрупаните просрочени плащания по главницата и лихвите, на 07.04.2017
г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 от ГПК, по ч. гр. д. № 341/2017 г.
по описа на PC гр. Нова Загора и с които били присъдени просрочените към
06.04.2017 г. вноски за периода 20.05.2016 г. - 20.03.2017 г., включващи 17 600
лв. просрочена главница, просрочена лихва, начислена върху редовна главница за
периода 20.06.2016 г.-20.03.2017 г. в размер на 5 134,24 лв. и наказателна
лихва върху просрочена главница, начислена за периода 20.06.2016 г. -
05.04.2017 г. вкл. в размер на 1 342,62 лв. Издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 12.04.2017 г. не били оспорени с възражение
от ответницата, както и от другите две солидарно задължени лица.
След
издаването на изпълнителния лист от 12.04.2017 г., ответницата и солидарно
задължението с нея лица не извършили никакви плащания за погасяването на
задълженията си по договора за кредит, в това число не са платили нито
присъдените с изпълнителния лист такива, нито падежиралите след неговата дата
вноски по кредита.
На
18.10.2017 г. ищецът връчил на ответницата нотариална покана акт № 12, том 2,
общ per. № 3302/10.10.2017 г. по архива на нотариус Николай Бъчваров с per. №
416 на НК, район на действие - PC-Нова Загора. С тази нотариална покана, В.Д.,
както и останалите двама съдлъжници, били уведомени, че поради неплащане изцяло
и в срок на дължимите и изискуеми месечни погасителни вноски по договор за
кредит № 1227/15 г., банката обявява вземанията, произтичащи от този договор за
изцяло предсрочно изискуеми, считано от 27.09.2017 г., като е даден седем
дневен срок за плащането им.
Плащане
не било извършено, поради което въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката към 14.11.2017 г., на 15.11.2017 г. било подадено заявление на
основание чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за падежиралите след 20.04.2017 г. главница, в това число
предсрочно изискуемата такава, считано от 27.09.2017 г., лихвите върху
редовната главница за периода 20.04.2017 г. до 27.09.2017 г. и наказателните
лихви върху всички просрочени вноски по главницата от 20.04.2017 г. до
13.11.2017 г.
На 20.11.2017 г. по ч. гр.д. №
1654/2017 г. по описа на Районен съд-Нова Загора, в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, била издадена
Заповед № 1210 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Въз основа
на тази заповед е издаден изпълнителен
лист от 21.11.2017 г. по силата на който земеделския производител В.И.Д. -
кредитополучател, М.Д.Д. и Д.Д.М. са осъдени да заплатят солидарно на „Ти Би Ай
Банк" ЕАД следните суми: 52 162,89 лева - просрочена главница; 2 863,41
лева - просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода от
20.04.2017 г. до 27.09.2017 г.; 1 442,99 лева - просрочена наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 20.04.2017 г. до 13.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в общ размер на 1 229,38 лева.
На 22.01.2018 г. ищецът получил
съобщение от Районен съд - Нова Загора, че срещу издадената заповед за
изпълнение по ч. гр.д. № 1654/2017 г. е подадено в срок възражение от длъжника В.И.Д.
- лично и в качеството й на земеделски производител. Настоящият иск е предявен
на 21.02.2018г.
Задължението по договор за кредит
№1227/15 е с 524 дни просрочие от 20.05.2016г.
до 27.09.2017г.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза за периода 20.04.2017г.- 27.09.2017г.(14.11.2017г.) падежиралите и
непогасени задължения по кредита са в размер на :
Просрочена
главница- 69 762,89лв.
Просрочена
договорна лихва – 2 863,41лв..
Наказателна
лихва върху просрочена главница- 1 426,27лв.
За
периода от 20.04.2017г. до 14.11.2017г. наказателната лихва ще е в размер на
1 139,31лв. , в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила не на 27.09.2017г., а на 18.10.2017г.
Според
допълнителното заключение на 12.01.2018г. ищецът „Ти Би Ай Банк" ЕАД
погасява част от дължимата главница със сума постъпила от Национален
гаранционен фонд в размер на 55 810,31 лв. т.е размерът на главницата, по
договора за кредит, към момента, която е дължима е в размер на 13 952,58лв.
За периода от 20.04.2017г. до 20.06.2018г. по
образуваното изпълнително дело № 20179150409019 по описа на ЧСИ Г.Г. е събрана сумата 902,36лв., с която са
погасени съдебни разноски.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
като кредитира изцяло заключението на изслушаната по делото икономическа
експертиза, неоспорена от страните.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави
изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК. Същият е основателен , но е
предявен в завишен размер.
Искът е
допустим, тъй като в едномесечен срок, заявителят, чието вземане е оспорено е
предявил установителен иск пред съда по отношение на длъжницата, която е
оспорила вземането.
Установи се от събраните доказателства, че
между ищеца и ответника е бил сключен в писмена форма договор за кредит. Ищецът
е изпълнил задължението си по договора, като е предостави на ответницата сума в
размер на 178 025,27лв. Ответницата и солидарните длъжници не са изпълнявали
точно задължението си по договора да извършват ежемесечно определените плащания
по дълга. За част от просрочените главница и лихви ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 341/17 по описа на НзРС.
След издаването на изпълнителния лист от 12.04.2017г.
ответницата не е заплатила нито сумата по него, нито падежиралите месечни
вноски след това. До ответницата са отправяни покани за плащане.
Ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем на 27.09.2017г., като съобщението за това е връчено на ответницата с
нотариална покана на 18.10.2017г.
На
12.01.2018г., след подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, Национален гаранционен фонд погасява част от задължението
но ответницата за главница в размер на 55 810,31 лв. т.е размерът на
главницата, по договора за кредит, към момента, която е дължима е в размер на 13 952,58лв.
Предявеният установителен иск за признаване дължимостта на главницата по
договора за кредит, следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен
размер.
Съгласно
задължителните указания дадени в т. 9 на Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Единственото изключение в тази насока е факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес –сумата 902,36лв.,
съобразно заключението на вещото лице.
В
конкретния случай, доколкото плащането от Националния гаранционен фонд за
покриване на задължението на ответницата за главница е извършено извън рамките
на изпълнително дело
№ 20179150409019 по описа на ЧСИ Г.Г.,
същото, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да бъде взето
предвид т.е. с това плащане е погасено част от задължението и за този размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като сумата не се дължи
към момента на постановяване на решението от ответницата. Сумата е била
заплатена от трето лице, което обаче не от кръга на лицата по чл. 429 ал. 1 от ГПК, които да могат да се ползват от издадения изпълнителен лист.
В останалата част, касаеща дължимостта на
договорната и наказателната лихва по договора за кредит искът следва да бъде
уважен до размера от 2 863.41 лв. - просрочена договорна лихва върху
главницата от 20.04.2017 год. до 27.09.2017 год.; 1 139,31 лв. -
просрочена наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
20.04.2017 год. до 13.11.2017 год. Искът до пълния размер за вземането за
наказателна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила не към 27.07.2017г.,
когато ищецът е решил да обяви кредита за предсрочно изискуем, а към датата,
когато това е било съобщено на длъжника – 18.10.2017г. (Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК т. 18). Съобразно
допълнителното заключение на вещото лице наказателната лихва към този момент е
в размер на 1 139,31лв., а не в претендирания размер от 1 342,62лв.
Ответницата е възразила, че е налице
нищожност на клаузите на договора, като твърди, че по един и същи договор за
едно и също вземане се претендират няколко лихви върху една и съща главница.
Възражението е неоснователно. Ищецът претендира уговореното в договора за
кредит – възнаградителна лихва по чл. 2.5 в размер на 7% и лихва по чл. 2.6 от
договора при забавено плащане на главницата в размер на договорната лихва с
надбавка от 10 пункта върху забавената главница и при забава в плащането на
лихви и комисионни – върху размера на непадежиралата главница се начислява
лихва ревна на договорната плюс три пункта.
Твърди, че в резултат на образуваното
изпълнително производство по изп.дело № 19/2017 год. на ЧСИ Г.Г., са извършени
принудителни действия, в резултат на което са постъпили суми, с които ищецът е
удовлетворен и те не са взети предвид при предявяване на иска. По това
възражение съдът е взел отношение във връзка с т. 9 на Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
Счита,
че предявеният иск е недопустим, тъй като претенцията по настоящата искова
молба е втората такава, касаеща същия договор. Не е налице идентичност между
предмета на ч. гр.д.№ 341/17 на НзРС и по ч. гр.д.№ 1654/17 по описа на НзРС.
По първото дело се претендира част от вноските с настъпил падеж, а по второто –
кредита е обявен за предсрочно изискуем и се претендира остатъка от цялата главница
и съответно изтеклите договорни лихви и наказателна лихва.
При
този изход на производството ответницата дължи на ищеца сумата 1 229,16 лв., представляваща направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, съобразно разрешението дадено
в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК.
Съобразно изхода на делото на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в исковото производство. Същите се дължат в пълен
размер – 1 952,30лв., тъй като макар и за част искът де се отхвърля, то
погасяването на задължението от третото лице е станало в хода на образуваното
производството.
Ръководен от изложените
съображения
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД с ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. София
1421, район *** *** **, чрез адв. В.В.Н. срещу
В.И.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***
в лично качество и като земеделски производител, със съдебен адрес ***, чрез
адв. И.К. , иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, че В.И.Д. дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД
сумата 13 952,58лв.
(тринадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща остатък от просрочена главница по договор за кредит № 1227/15,
сключен на 28.04.2015г. между тях, ведно със законната лихва за забава считано
от 15.11.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 2 863,41лв.
(две хиляди осемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода от 20.04.2017г. до 27.09.2017г. ; сумата 1 139,31лв.( хиляда сто тридесет и
девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща наказателна лихва за
периода 20.04.2017г. до 13.11.2017г., за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1654/17 по описа на РС- Нова Загора.
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.И.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** в лично
качество и като земеделски производител, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.К. да заплати на „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД с ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. София 1421,
район *** *** **, съдебен адрес:*****, чрез
адв. В.В.Н., направените разноски в
заповедното производство в размер на 1 229,16 лв. и в исковото
производство в размер на 1 952,30лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: