№ 47145
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110150531 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 22 ГПК.
Ищецът Е. Д. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с
правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС за осъждането ú да
му заплати сумата от 24000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени му чрез
нарушаване на правото на Европейския съюз неимуществени вреди – нарушаване на
правото му на свобода и сигурност и бездействие при наличие на осъждане по непредявено
обвинение, последица от това, че Прокуратурата не освободила веднага ищеца като
незаконно задържано лице, тъй като бил осъден по непредявени обвинения по ВНОХД
102/2018г. на Апелативния специализиран наказателен съд и КНОХД 1018/2019г. на
Върховния касационен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
С Определение № 32920/20.09.2023г. по настоящото дело съдът е оставил без
уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото,
както и за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство. Същото не е
обжалвано и е влязло в сила. За да стори това, съдът е мотивиран от обстоятелството, че е
констатирано разминаване между декларираното от ищеца имуществено състояние и това,
установено служебно от съда със съответни справки. С Молба, вх. № 277403/06.10.2023г. на
СРС, адв. Ивайло Юруков /който формално не участва по делото/ от името на ищеца е
внесъл 10,00 лева за държавна такса по делото. Съдът е изпратил исковата молба за отговор
на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Прокуратура на Република България чрез
прокурор И. Цанова – прокурор в Софийската районна прокуратура, е депозирал Писмен
отговор на исковата молба, вх. № 305175/30.10.2023г. на СРС, с който оспорва редовността и
допустимостта на исковата молба, както и основателността на предявените искове. Сочи
наличието на множество дела, заведени от ищеца, с на практика идентичен предмет, като
целта на ищеца била да получи обезщетение за едно и също. Обосновава липса на
предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 2В ЗОДОВ. Твърди, че претенцията не
е доказана по основание, не е ясно как е определен периодът на увреждане, с кой точно
акт/действие/бездействие на прокуратурата е нанесено увреждането, претендираната сума
била прекомерна. Ищецът би многократно осъждан, поради което нямало как да бъдат
диференцирани евентуално претърпените от него неимуществени вреди, нито, че те са пряк
резултат от именно от бездействие на Прокуратурата.
1
С Определение № 40396/13.11.2023г. съдът е насрочил делото за 23.01.2024г., като е
приел, че правната квалификация на иска е по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
С Определение № 44747/13.12.2023г. съдът, отчитайки практика на СГС, е приел, че
дадената правна квалификация е неправилна, като същата следва да бъде по чл. 7 КРБ вр.
чл. 49 ЗЗД. В тази връзка е счетено, че исковата молба е нередовна, като е указано внасяне на
държавна такса от 4% от цената на иска, т.е. 950,00 лева, а определението от 13.11.2023г. е
отменено.
С Молба, вх. № 4453/05.01.2024г. на СРС, ищецът е поискал отвод на председателя на
съдебния състав. Посочил е, че съдията е „натиснат“ от ответника и му пречи да заведе дело,
произволно си отменя определението и т.н. Отново е заявено искане за освобождаване от
държавна такса и за предоставяне на правна помощ. С Определение № 1118/09.01.2024г.
съдът е оставил без уважение искането за отвод, както и без разглеждане искането за
освобождаване от такса и за предоставяне на правна помощ. Това произнасяне на съда е
оспорено пред Софийския градски съд, който с Определение № 9353/17.06.2024г. по в.ч.гр.д.
№ 3332/2024г. на СГС е отменил определението в частта, с която е оставено без разглеждане
искането за освобождаване от държавна такса, и е върнал делото за произнасяне, а в частта
досежно искането за предоставяне на правна помощ жалбата е счетена за неоснователна.
С Определение № 27138/02.07.2024г. съдът е оставил без уважение искането за
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото, като е приел, че ищецът не е
декларирал данни, различни от вече заявените такива и взети предвид от съда при
предходното произнасяне. Срещу това произнасяне на съда е подадена от страна на ищеца
частна жалба до Софийския градски съд. С Определение № 17619/07.11.2024г. по в.ч.гр.д. №
9035/2024г. на СГС, отказът на районния съд да освободи ищеца от заплащането на
държавни такси е отменен. Съдът е посочил, че ищецът е в затвора, където полага
доброволно и безвъзмездно труд, притежава стар автомобил, който би му било трудно да
продаде, а от притежаваните от него дялове в имоти, доколкото били в съсобственост, а
ищецът бил в затвора, било трудно да се осъществят разпоредителни сделки или да се
извлекат доходи.
Всички процесуални действия на председателя на 173 състав до настоящия момент,
са осъществявани в изпълнение на закона, в съответствие с обективните факти по делото и
практиката на по-горестоящите съдилища /например опр.415/08.06.2021г.-ч.гр.д.5793/2021г.-
СГС, опр.2605/24.09.2021г.-ч.гр.д.8358/2021г.-СГС/. Както по това, така и по останалите
разглеждани от 173 състав дела, председателят на състава не е допускал освобождаване от
заплащането на държавни такси, съответно предоставяне на правна помощ, на лица, за които
е установено, че е налице разминаване между декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2
ГПК и тези, установени служебно от съда. Правилността на подобен подход се аргументира
и с произнасянето на Върховния касационен съд с Определение № 4425/04.10.2024г. по
ч.к.гр.д. № 2637/2024г. на ВКС, 4 г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване
Определение № 7701/17.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 12296/2023г. на Софийския градски съд,
според което „С аргумент за по-силното основание искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да
бъде уважено в случаи като процесния, при които молителят е представил декларация за
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията,
регламентирани с разпоредбата, е установил, че част от декларираните обстоятелства
не са съответни на действително притежаваните от молителя и членовете на
семейството му имуществени права, възможен източник на доходи за покриване на
задълженията за внасяне на такси и разноски за исковото производство.“.
С оглед произнасянията на въззивните съдебни състави обаче, стриктното
съблюдаване от страна на председателя на първоинстанционния съдебен състав на
процесуалното му задължение да не позволява злоупотребата с процесуални права,
разглеждането на недопустими искове или при погрешна правна квалификация, в рамките на
2
НАСТОЯЩОТО КОНКРЕТНО производство вече би могло да създаде илюзия за
предубеденост. Това той не следва да допуска.
С оглед гореизложеното са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и съдията
следва да се самоотведе от разглеждането на правния спор, предмет на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА от разглеждането на гр.д. № 50531/2023г. по описа на Софийския
районен съд, І ГО, 173 състав, съдията Богдан Русев.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Зам.-Председателя и Ръководител на І Гражданско
отделение на СРС за преразпределяне.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3