Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1143
гр. Перник, 09.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7725
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по искова молба от Л.Н.Н. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – З.АСТРАХОВАНЕ“ АД с искане ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата в размер общо на 7865.73 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска
отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и
работодателя на ищеца – „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7
ЗНЗ. Ищецът сочи, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е
формиран от сбора на следните незаплатени от работодателя суми – 2106.75 лева,
представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., ведно със
законна лихва за забава в размер на 347.12
лева за периода от 26.03.2016г. до 08.11.2017г. ( датата на подаване на
исковата молба), 2936.99 лева,
представляваща трудово възнаграждение за месец март 2016г., ведно със законна
лихва за забава в размер на 458.59 лева
за периода от 26.04.2016г. до 08.11.2017г., 1756.65 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец април
2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 259.63 лева за периода от 26.05.2016г. до 08.11.2017г. В исковата
молба се излагат твърдения, че с влязло в сила решение „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД е
осъдено да заплати на Л.Н.Н. посочените трудови възнаграждения и законна лихва
за забава, но вземането на работника не е удовлетворено поради финансови
затруднения на работодателя.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва наведените от ищеца твърдения, че от една страна между
застрахователното дружество и „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД съществува застрахователно правоотношение, а от друга, че
между Л.Н.Н. и
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение в процесния период. В
отговора се сочи, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД не е уведомено за настъпване на застрахователно събитие. Ответникът
поддържа, че размерът на вземанията формирал претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение не отговаря на действителния размер на трудовото
възнаграждение на ответника.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 432 КЗ е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за имуществено застраховане, както и обстоятелството, че дължимата по
договора застрахователна премия е платена, настъпило в срока на
застрахователното покритие застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, спазването на срока за уведомяване на застрахователя, причинна
връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и размерът им. В
тежест на ищеца е да докаже, че е спазил изискването на чл. 380 КЗ да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция преди предявяване на иска.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловените
искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в
забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
От приетите по делото
застрахователни полици по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност
на работодателя“ № 0710-230-2015-00001 и
№ 0710-230-2016-00001 се установява, че между
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД и ответника е сключен договор за застраховка със
застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати на работници и служители, представляващи вземания,
произтичащи от сключени трудови договори за осигуряване на временна работа, със
срок на действие по двете полици от 17.04.2015г. до 16.04.2017г.
От представения по делото Трудов договор № 187/04.01.2016г.
се установява, че Л.Н.Н. и „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
при дружеството длъжността „общ работник, строителство на сгради“ с основно
месечно възнаграждение в размер на 420 лева, като съгласно споразумение между
страните за предоставяне на временна работа от 04.01.2016г. работникът следвало да полага труд на
територията на Република Франция за чуждестранното предприятие SAS ATCE срещу възнаграждение в размер на 10
евро на час. Видно от Заповед № 187/21.09.2016г. трудовото правоотношение между
ищеца и третото лице помагач на страната на ответника е прекратено на основание
чл. 325, ал.1, т.1 КТ, считано от 21.09.2016г.
От представената по делото
кореспонденция в превод от френски език се установява, че дружеството –
ползвател поддържа, че не разполага с финансови средства за заплащане на
дължими трудови възнаграждение на работниците изпратени от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД.
Видно от уведомление за шета с
рег. № ЦУ-18-68/27.06.2016г. „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД е уведомило ответното дружество
относно щета, открита на 20.06.2016г., изразяваща се в неизплащане на
възнаграждения за положен труд в предприятието – ползвател, в което временно е
бил зает и ищеца.
От представената по делото молба от 22.03.2017г.,
постъпила при ответното дружество видно от ангажираната обратна разписка на
29.03.2017г., се установява, че ищецът чрез процесуалния си представител в
настоящото производство адвокат В. е направил искане да му бъдат заплатени
дължимите му от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД трудови възнаграждения, като в искането е
посочена и банкова сметка.
***ебно – счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът
на начислените, но незаплатени на ищеца от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД трудови възнаграждения
възлиза на сумата в размер общо на 6800.39 лева, от която 2106.75
лева, представляваща трудово
възнаграждение за месец февруари 2016г., 2936.99 лева, представляваща трудово
възнаграждение за месец март 2016г. и 1756.65 лева, представляваща трудово
възнаграждение за месец април 2016г.
Предвид изложеното и доколкото
по делото са установени всички кумулативни предпоставки на отговорността на
застрахователя по договор за застраховка „отговорност на работодателя“
предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен.
С Решение № 199/21.06.2018г. по
в.гр.д. № 155/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, постановено по
идентичен казус, е прието, че съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от този по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5 КЗ. Съгласно чл. 20 от Общите условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност“ срокът за изплащане на застрахователно обезщетение е
петнадесет работни дни от датата на представяне
на всички необходими документи за определянето
му и същия съвпада със срока по чл.108 КЗ. Предвид изложеното и
при съобразяване на представената по делото покана за плащане от Л.Н.Н.,
ответното дружество е изпаднало в забава на 19.04.2017г., поради което и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.04.2017г. до
деня преди подаване на исковата молба – 07.11.2017г. в размер, изчислен по реда на чл.
162 ГПК, на 384.23 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 1065.34
лева и периода от 26.03.2016г. до 18.04.2017г. е неоснователен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Сторените от ищцовата страна в настоящото
производство съдебни разноски възлизат на сумата общо в размер на 1464.62 лева,
от които сумата в размер на 314.63 лева, представляваща внесена държавна такса
за разглеждане на спора, сумата в размер на 50 лева, представляваща внесен
депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на
1100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, като „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да заплати на Л.Н.Н. сумата в размер на 1338.14 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.2 да заплати на Л.Н.Н., ЕГН **********,*** на основание чл. 432 КЗ сумата в размер на 6800.39 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“ по
застрахователни полици № 0710-230-2015-00001 и № 0710-230-2016-00001 за неизплатени
от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД на ищеца трудови възнаграждения за месец февруари, март и
април 2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
исковата молба 08.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 384.23
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
19.04.2017г. до 07.11.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния заявен размер на претенцията 1065.34
лева и периода от 26.03.2016г. до 18.04.2017г.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.2 да заплати на Л.Н.Н., ЕГН **********,*** на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1338.14 лева, представляваща сторени в производството съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ******, ет.2, ап. 6 в
качеството на трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.2.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението:1143/09.11.2018г.
Съдебен деловодител: