№ 3433
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201565 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. Я. (подадена чрез адв. Х.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-027546 от 13.11.2024г., издадено от Началник Група в Отдел
„Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя А. К. Я. на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени „глоба” в
размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,
а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Я. са отнети и 12 контролни
точки.
В жалбата на А. К. Я. се твърди, че Наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на установените правила. Заявява се, че НП е
издадено повече от 3 месеца преди връчването му, без да са направени каквито и да било
опити за по-ранно връчване. Иска се отмяна на Наказателното постановление или
алтернативно – намаляване на наложеното наказание поради неговата прекомерност.
Изтъква се, че Я. няма други нарушения от подобно естество и че лишаването му от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) означавало, че жалбоподателят не е в
състояние да работа.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. К. Я. не се явява лично, нито се явява
неговият защитник - адв. Х..
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР също не се явява и не изпраща
представител пред районния съд, който да вземе становище по спора.
1
По делото са депозирани писмени бележки от гл. Ю. с вх. № *** от 22.04.2025г. и с
вх. № *** от 17.06.2025г. В тях се заявява, че жалбата е неоснователна, недоказана от
фактическа и правна страна и се иска СРС да потвърди НП като законосъобразно и
правилно. Твърди се, че наказващият орган не е нарушил законоустановените норми и
процедури, като се е съобразил със сроковете и разпоредбите на ЗДвП. Актът за
установяване на административно нарушение бил издаден от оправомощено лице, в рамките
на неговата компетентност и законоустановените му правомощия. Наказателното
постановление също било издадено от овластено за целта лице. Изложеното от
административно – наказващия орган кореспондирало с установеното от фактическа страна,
като правилно били изложени и санкционните норми, които съответствали изцяло на
извършеното нарушение. Претендира се и за спазване на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от
ЗАНН. Нарушението било детайлно описано с правилно посочена правна квалификация.
Посочва се, че изложените обстоятелства в Акта били достатъчни, за да се разбере в цялост
от наказаното лице извършеното от него нарушение и да може Я. да организира защитата си.
Относно наложеното наказание се сочи, че същото е пропорционално на извършеното
нарушение и че е спазен принципът за съразмерност спрямо обществената опасност на
деянието. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.189, ал.2
от ЗДвП. Материално-правните предпоставки били налице и наказващият орган с основание
е издал атакуваният акт. С тези аргументи се иска от съда да отхвърли жалбата и да
потвърди НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и същевременно се прави
възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 22.10.2024г. около 01:20 часа, в град София, кв. „Сеславци“ по ул. „Чавдар“
жалбоподателят А. К. Я. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, с
посока на движение от ул. „Радивоя“ към ул. „Буховско шосе“. На ул. „Чавдар“ той бил
спрян за полицейска проверка от свидетелите А. У. и А. К. (служители на 05 РУ - СДВР).
Била извършена проверка на автомобила и на водача за наличие на „Гражданска
отговорност“ и технически преглед, свидетелство за регистрация на МПС, респ. за
шофьорска книжка на водача. Последният бил поканен от полицаите да отвори багажника на
МПС, за да се провери оборудването на автомобила. След това полицаите попитали Я. дали
е употребил алкохол и той им казал, ***. Поради това полицаите тествали водача на алкохол
на място с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с инв. № ARВА – 0135, проба №
2283 в 01:24 часа на 22.10.2024г. Техническото устройство отчело ***жителен резултат от
*** промила. На А. Я. бил издаден талон за изследване с бланков № 264057 от 22.10.2024г.,
който на 22.10.2024г. в 02:25 часа бил връчен на жалбоподателя. В талона за изследване
изрично било посочено, че лицето следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София в
рамките на 45 минути от връчването на талона, т.е. до 03:10 часа на 22.10.2024г.
Свидетелят А. У. (в присъствието на св. А. К.) съставил срещу А. К. Я. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1104716 от 22.10.2024г.
2
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта А. К. Я. се е
запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 22.10.2024г.
На 22.10.2024г. в 02:45 часа А. К. Я. се явил в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София и пред
д-р Л.Т. дал кръв за изследване, като споделил, че е изпил 1,5 л. бира около полунощ.
Докторът е изготвил Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който документ е
посочено, че на А. К. Я. са взети „2 сиви епруветки за алкохолна проба“. Изследването на
кръвта на А. К. Я. било обективирано в Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 734 от 22.10.2024г. Според заключението на
химическото изследване на пробите кръв, взети от А. К. Я., при него е ***.
Въз основа на цитираните по-горе АУАН и Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 734 от 22.10.2024г. срещу А. К. Я. било
издадено процесното Наказателно постановление № 24-4332-027546 от 13.11.2024г., с което
Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Я. „глоба” в размер на
1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено на А. К. Я. на 14.01.2025г. и е обжалвано с
жалба, подадена директно в СРС на 15.01.2025г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите А. К. и А. У., както и от писмените доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : АУАН Серия GA №
1104716 от 22.10.2024г.; талон за изследване с бланков № 264057; Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози; Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 734 от 22.10.2024г.; резултат от тестването с Дрегер;
справка – картон на водача; Заповед № 513з-7487 от 03.08.2023г. на Директора на СДВР;
Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и писмо от ОПП –
СДВР с вх. № 139819 от 22.04.2025г., към което е приложено Удостоверение от Началник
Отдел „Човешки ресурси“ - СДВР.
Показанията на свидетелите А. К. и А. У. се явяват информативни, взаимно
допълващи се и незаинтересовани от изхода на делото. Същевременно те намират опора и в
приобщените по делото писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира.
Резултатът от тестването с Дрегер се потвърждава от АУАН, талона за изследване и
Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Същевременно няма доказателства, които да
опровергават твърденията от документа на лист 11 от делото. Поради това СРС дава вяра на
това писмено доказателство.
3
Талонът за изследване с бланков № 264057 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора в резултата от тестването с Дрегер, Протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и АУАН. Поради това СРС кредитира талона,
приложен на лист 10 от делото. От него се установява, че на А. К. Я. е бил издаден талон за
изследване за УМБАЛ „Св. Анна“ – София, който е бил връчен на лицето на 22.10.2024г. в
02:25 часа с време за явяване в болницата до 45 минути от връчването на талона, т.е до 03:10
часа на 22.10.2024г. Освен това – от съвкупната преценка на талона за изследване, резултата
от Дрегера, Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и АУАН се установява,
че с техническото средство са били установени *** промила.
Протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, освен че намира опора в
кредитираните по-горе писмени доказателства, се явява обективно и достоверно
доказателство относно часа на явяване на Я. в болницата и вземането на кръв за изследване.
Именно от документа на лист 11 от делото СРС установява, че на 22.10.2024г. в 02:45 часа А.
К. Я. се явил в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София и пред д-р Л.Т. е дал кръв за изследване, като
споделил, че е изпил 1,5 л. бира около полунощ.
Протоколът за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 734 от 22.10.2024г. също е обективно и достоверно писмено доказателство, което
намира опора и в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Поради това съдът
кредитира това доказателство и от него установява, че след химическо изследване
количество етилов алкохол в кръвта на А. Я. е било 0,83 промила.
В талона за изследване е посочено, че А. Я. следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ –
София за изследване до 45 минути от връчване на талона на лицето, т.е. в периода от 02:25
часа до 03:10 часа на 22.10.2024г. В Протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е
отбелязано, че А. Я. се е явил в болницата в 02:45 часа на 22.10.2024г. От съвкупната
преценка на тези писмени доказателства следва, че Я. се е явил в УМБАЛ „Св. Анна“ –
София в рамките на даденото му време от 45 минути и резултатът от химическото
изследване следва да се зачете.
Съгласно чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта - в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая Я. се е явил в определения му
срок на посоченото място и е дал кръв за изследване. Поради това концентрацията на
4
алкохол в кръвта на лицето следва да се установи не на база показанията на техническото
средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с инв. № ARВА – 0135, а въз основа на Протокола за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 734 от
22.10.2024г. Именно поради това няма доказателствена необходимост да се изискват
доказателства дали Дрегерът е надлежно сертифициран към датата на проверката, каквото
искане е релевирано в жалбата, тъй като установяването на промилите алкохол в кръвта на
водача в случая е направено не на база тестването с Дрегер, а според химическото
изследване на кръвната проба на Я..
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН е доказателство,
което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото
отразените в редовно издадения акт за констатации фактически ***жения се подкрепят от
кредитираните по-горе талон за изследване, резултат от тестване с Дрегер и отчасти от
показанията на свидетелите К. и У.. Поради това СРС дава вяра и на АУАН Серия GA №
1104716 от 22.10.2024г.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 139819 от 22.04.2025г. и приложеното към него
Удостоверение от Началник Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР се явяват обективни и
достоверни писмени доказателства. Приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи и на Директора на СДВР имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът се доверява и на тях. От писмените доказателства на лист
48-49 от делото се доказва, че А. А. У. е старши полицай в Група „Охрана на обществения
ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ – СДВР, като със Заповед № 513з-7487 от
03.08.2023г. на Директора на СДВР е оправомощен да осъществява контролна дейност по
ЗДвП и да издава АУАН. От Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на
вътрешните работи следва, че Г.Б. е заемала длъжността Началник на 01 Група
„Административно-наказателна дейност“ в 03 Сектор „Административно обслужване“ към
ОПП – СДВР и по силата на точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. Поради това съдът приема, че конкретните
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
Приложената на лист 15-16 от делото справка – картон на водача е обективно и
достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго
доказателство, събрано по делото. Поради това СРС кредитира тази справка и приема, че Я.
има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП.
На лист 14 от делото е приложена Докладна записка. Съдът счита, че тя следва да
бъде оставена извън доказателствената маса, тъй като съдържа свидетелски показания, които
са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид. Поради това този документ
не представлява нито гласно, нито писмено доказателство. Освен това Докладната записка
не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. В този смисъл са Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение №
5
278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други. Поради това съдът не подложи на анализ
Докладната записка, приложена на лист 14 от делото.
При така установените факти и предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица /с оглед на изложените по-горе мотиви в
тази връзка/ и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото Актът е
издаден в деня на извършване и установяване на нарушението (на 22.10.2024г.), а
Наказателното постановление е издадено след по-малко от месец след съставянето на Акта
(на 13.11.2024г.). В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и
процедурите за съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление.
Това, че НП е издадено на 13.11.2024г., а е връчено на 14.01.2025г. не представлява
порок, който да е основание за отмяна на Наказателното постановление на формално
основание. Изтеклият период от време от издаването на НП до неговото връчване има
значение единствено за давността, но в случая нито относителната, нито абсолютната
давност за административно – наказателно преследване са изтекли.
В АУАН и в Наказателното постановление нарушението е описано с думи по един и
същи начин. Административно – наказателното обвинение е ясно и разбираемо. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, НП и
помежду им. Настоящият съдебен състав счита, че в случая изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН са изпълнени. Няма допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране
на административната отговорност на А. К. Я., нито е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере срещу какво обвинение следва да организира защитата си.
Доколкото в обстоятелствената част на Акта и на Наказателното постановление ясно е
посочено, че А. К. Я. е управлявал лек автомобил; посочени са датата, часа и мястото;
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е индивидуализиран по марка, модел и
регистрационен номер, а също и доколкото в Акта и НП е посочено с какво техническо
средство е бил изпробван водачът и какъв е отчетеният резултат, като в НП е вписан и
резултатът от химическото изследване, проведено в УМБАЛ «Св. Анна» - София, СРС счита,
че релевантните за спора обстоятелства са ясно описани в АУАН и НП. В случая резултатът
от Дрегера е *** промила, а резултатът от медицинското изследване е 0,83 промила, т.е. и
двата са над 0,5 промила и под 1,2 промила, което описва деянието като административно
нарушение, а не като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Няма данни А. К. Я. да е бил
съден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концетрация на алкохол над 1,2
промила, поради което и нормата на чл.343б, ал.2 от НК в случая не се явява приложима.
Поради всичо това следва, че процесното НП не следва да се отменя на формално основание
6
и спорът следва да бъде решен по същество.
Според чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на водач на пътно превозно средство е забранено
да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
За да се приеме за доказано от обективна страна конкретното административно
нарушение (с оглед рамките на процесните АУАН и НП) следва на първо място да се
установи, че жалбоподателят е бил водач на МПС, т.е. че той е управлявал моторно превозно
средство на процесните дата, час и място и на второ място – да се докаже, че има
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. От АУАН, свидетелските показания,
както и косвено от талона за изследване с бл. № 264057 се налага изводът, че А. К. Я. на
22.10.2024г. около 01:20 часа е управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** в гр. София,
кв. „Сеславци“, ул. „Чавдар“, с посока на движение от ул. „Радивоя“ към ул. „Буховско
шосе“. От АУАН, талона за изследване, резултата от Дрегера и Протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози съдът приема за доказано, че по време на полицейска проверка
с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с инв. № ARВА – 0135, проба № 2283 (в 01:24
часа на 22.10.2024г.) е било установено, че А. К. Я. е с *** промила в издишания въздух. От
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
734/22.10.2024г. се доказва, че А. К. Я. е бил с 0,83 промила алкохол в кръвта. Това означава,
че от обективна страна е доказано, че на процесните дата и място А. Я. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол над 0,5 и под 1,2 промила и че съответно е извършил
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
По аргумент от обратното на чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози следва, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя /в
случая/ следва да се установи въз основа на химическото изследване в УМБАЛ „Св. Анна“ –
София, а не според показанията на техническото средство, тъй като лицето не е отказало да
подпише или получи талона за изследване, явило се е в определения му срок на посоченото в
талона за изследване място или се е подложил на изследване като е дал кръвна проба за
изследване. Това означава, че концентрацията на алкохол в кръвта на А. К. Я. е 0,83 промила,
т.е. над законово предвидените 0,5 промила.
Това, че в АУАН е записано, че концентрацията на алкохол е *** промила на база
отчетения резултат от Алкотест Дрегер в случая не е съществено процесуално нарушение,
тъй като даването на кръвната проба и изследването й следват по време съставянето на
Акта. Поради това резултатът от химическото изследване е посочен само в НП.
От субективна страна нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като А. К. Я. е съзнавал, че е водач на МПС, че го е
управлявал и че преди това е употребил алкохол – с оглед дадените от Я. сведения пред
полицаите и пред доктора от УМБАЛ „Св. Анна“ – София за употребата на бира. Съдът
приема, че жалбоподателят е предвиждал настъпването на обществено – опасните
7
последици от извършването на това деяние и ги е целял.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.174, ал.1,
т.2, вр. чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който А. Я.
след употреба на алкохол над 0,8 и до 1,2 промила е привел в движение МПС-то.
Обществената опасност на деянието се състои в самото му извършване. Поради това липсата
на настъпили вредни последици не се отразява върху съставомерността на деянието или на
неговата обществена опасност. Освен това в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. От справката - картон на водача е
видно, че А. Я. има предишни нарушения по ЗДвП. Поради всичко това случаят не следва да
се приема за маловажен и съответно не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП водач на МПС, който го управлява с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване, се наказва с
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ и с „глоба“, като при
концентрация над 0,8 и до 1,2 промила административните наказания са „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на 1000
лева. Точно фиксираният в закона размер на наказанията не позволява на съда да прави
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП следва да бъдат наложени следните
административни наказания : „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца, т.е. толкова, колкото са наложени с обжалваното
Наказателно постановление на А. К. Я..
Именно защото наказанията са предварително определени по вид и размер в чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е незаконосъобразно тяхното намаляване и релевираните в тази връзка
аргументи в жалбата се явяват неоснователни. Освен това управлението на МПС след
употреба на алкохол е дейност с висока степен на обществена опасност, поради което не
може да се сподели тезата, че определените в ЗДвП наказания са прекомерни.
Съгласно действащата в момента редакция на чл.6, ал.1, т.1, б. «б» от Наредба на
МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР) за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (т.е. при извършено
нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП) на нарушителя се отнемат 12 контролни точки.
Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на
отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.1, т.2, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не дава
8
право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Доколкото с процесното Наказателно постановление на Я. е постановено да се отнемат 12
контролни точки, то и тази част от НП се явява законосъобразна и правилна.
Гореизложеното означава, че обжалваното Наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и в писмените бележки на гл.
Ю. е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда
на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. Според действащата към
момента редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (доколкото
измененията, публикувани в ДВ, бр. 53/2025г. не са влезли в сила все още, тъй като ще
влязат в сила от 01.10.2025г.) възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото
е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало две
открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав, но на тях не е участвал процесуален
представител на въззиваемата страна. Единствено от гл. Ю. са депозирани писмени бележки
с вх. № *** от 22.04.2025г. и с вх. № *** от 17.06.2025г. Освен това правният спор не се
отличава с фактическа и/или правна сложност. Поради това жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-027546 от 13.11.2024г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на А. К. Я. на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени
„глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 12
контролни точки.
ОСЪЖДА А. К. Я. с ЕГН **********, с адрес : ***, със съдебен адрес : гр. София, ул.
„***“ № *** ***, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
9
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10