Р Е Ш Е Н И Е
№ 667
гр. Бургас, 05.05.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря И.
Ламбова
и
с участието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Димитров административно дело № 3127 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Г.В.,***, против
административен акт, именован забележка на гл. архитект на Община Несебър за
одобряване на Проект за допълване на Разрешение за строеж № 90/30.09.2009г.,
съгласно одобрен на 09.02.2011г. проект за строеж „Жилищна сграда със заведение
за обществено хранене тип бистро – промяна по време на строителството“ в УПИ ІV-558 и V-558, кв.65 (61056.501.472 и 61056.501.471) по
плана н с.Равда.
Жалбоподателят посочва, че като собственик на
имота е възложител по издаденото Разрешение за строеж № 90/30.09.2009г., но не
е подавала искане за изменение на одобрения инвестиционен проект, нито
нотариално заверена декларация за съгласие за такова изменение. Възразява, че
забележката е била издадена при съществено нарушение на нормите на закона, с
което се засягат нейните права и интереси като собственик на имота.Твърди, че
за забележката към разрешението за строеж не е била уведомена, като заверен
препис от нея е получила на 10.12.2019г. след изрична молба до главния архитект
на Община Несебър. Иска се забележката да бъде прогласена за нищожна,
алтернативно – да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, претендира
разноски, както и представя допълнителни писмени бележки.
Ответникът – главен архитект на Община Несебър
не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна „ТНЖ ГРУП“ ЕООД се
представлява от пълномощник, който счита жалбата за процесуално недопустима за
разглеждане поради просрочие на оспорването, алтернативно – счита жалбата за
неоснователна, също претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Енергия Техноинвест
ЕООД се представлява от адв. П., която оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна. Ангажира писмени доказателства против позицията на
жалбоподателя.
Заинтересованите страни И.В.П., Е.А.П., А.А.П., Т.В.С., Л.Ф.В., Д.И.В.,
Наталия О.П., С.К.С., В.П.С., Олга В.К., П.Ф.К., А.В.Р., „Кондор строй“ ЕООД,
не се явяват и не се представляват.
Жалбата е подадена от заинтересована страна по
смисъла на чл.149, ал.2, т.1, във вр. с чл.154, ал.5 от ЗУТ.
По отношение спазването на срока за обжалване,
което обуславя обхвата на съдебния контрол – за законосъобразност и/или за
нищожност, съдът отбелязва следното:
Видно от изпратени от Община Несебър писма вх.№
7991/18.09.2020г. и 8448/02.10.2020г. в преписката на Община Несебър липсва
както заявлението за иницииране на пшроизводството по одобряване на съществени
изменения в инвестиционния проект по време на строителството, така и каквито и
да е доказателства за извършено уведомяване на жалбоподателката за нанесената
забележка в разрешението за строеж, като от отговора на общината не става ясно
каква е причината за това - дали защото производството по същественото
изменение на проекта е инициирано от страна на жалбоподателя или поради
неспазване на процесуалното задължение на административния орган. По делото
обаче са налични и други писмени доказателства, които свидетелстват, че
жалбоподателката В. е узнала в предходен момент за извършената промяна по време
на строителството, обективирана в процесната забележка. В този смисъл съдът
взема предвид обстоятелството, че Д.В. е била жалбоподател и по адм.дело № 2862/2017г.
на Административен съд Бургас, по което, в с.з. на 29.01.2018г., като
доказателство по делото е било представено издаденото РС № 90/30.09.2009г., съдържащо процесната
забележка, като видно от съдебния протокол страната не е присъствала на това
заседание, но след приключване на делото, с молба от 30.07.2020г. е поискала да
й бъде предоставено копие на цялото дело, което е получила на 04.08.2020г.
Аналогично, по адм.дело № 2861/2017г., също е било представено процесното
разрешение за строеж, като жалбоподателката присъствала лично в съдебно
заседание на 13.12.2017г., когато е прието като доказателство Разрешение за
строеж № 90/30.09.2009г., ведно със забележката.
С оглед горните фактически констатации следва
да се приеме, че момента на узнаване на издадената забележка към РС № 90/30.09.2009г.
е на 13.12.2017г. (като най-късният
възможен момент е на 04.08.2020г.) След като жалбата е подадена на
20.12.2019г., то следва да се приеме, че е депозирана извън законовите срокове,
вкл. удължените такива.
Всъщност тук е мястото да бъде посочено, че
спорното производство се е развило при действието на редакцията на чл.216, ал.1
т.2 ЗУТ, одобрена и обнародвана в бр.33 ДВ 2008г., според която забележките за
одобрение на съществени изменения в инвестиционните проекти, както и самите
разрешение за строеж не са подлежали на пряко оспорване по съдебен ред, като е
липсвало и задължение за служебното им изпращане за контрол на ДНСК, което
обстоятелство представлява празнота в закона, явяваща се основна причина за
възникналия правен спор по процесното дело.
При хиопотетично тълкуване на представените
писмени доказателства в полза на жалбоподате;ката и фаворизиране на версията й,
че не тя е инициатор на такаодобрените изменения, и органът е следвало да я
уведоми за такаинициираното производство, а той не го е сторил, като не е
съобщил на жалбоподателката и за издадената забележка към разрешението за
строеж, данните сочат, че тя е узнала за нея, респ. за нейното съдържание още на
13.12.2017г., което обстоятелство съдебната практика приема, че поставя
началото на изтичането на срока за обжалване - Решение № 9823/01.07.2011г. по
адм.дело № 3559/2011г. на ВАС, Определение № 2221/27.02.2015г. по адм.дело №
2250/2015г. на ВАС, Решение № 9197/26.06.2012г. по адм.дело № 14683/2011г. на
ВАС и др.
На основание изложеното следва да се приеме,
че жалбата против законосъобразността на издадената забележка от 09.02.2011г.
към РС № 90/30.09.2009г. е подадена извън установения срок, поради което
настоящият съдебен контрол, в хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК, ще обхване
само действителността на административния акт, респ. ще бъдат обсъдени само
доводите за нищожност на процесната забележка.
Видно от изпратената административна преписка, в
администрацията на Община Несебър е постъпил вх.документ № 92-00-756/09.02.2011г.,
/л.424/ подаден от името на Д.В. и „ТНЖ
груп“ ООД, с отбелязване, че касае дейност по устройство на територията относно
жилищна сграда със заведение за хранене тип бистро. Тази информация е видна от
представената разпечатка от електронна система (л.462), като в тази връзка
съдът е изискал от органа да представи документа, който е бил подаден, за да се
провери неговото съдържание, респ. да се установи естеството на инициираната
административна процедура. Документът не е бил представен с обяснение, че такъв
не се съхранява в оригинал или официален препис. Жалбоподателката е представила
копие на този документ, представляващ заявление за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти, с уточнение, че не разполага с неговия оригинален
екземпляр и без обяснение откъде се е с набдила със същия след като не е
участвала и не е знаела (според твърденията й) за такаразвилото се производство
по издаване на спорната забележка. По изложената причина (липсата на оригинал)
съдебният състав е отказал откриването на производство по оспорване истинността
на документа, вкл. такова за проверка автентичността на подписа под заявлението
инициирало производството за одобрение изменението на инвестиционния проект.
От събраните доказателства става ясно това, че заявлението
е разгледано на заседание на ОЕСУТ в Община Несебър на 09.02.2011г., като видно
от съставения протокол №2 и протоколно решение по т.39, е счетено, че няма
констатирани отклонения от нормативите на ЗУТ, поради което експертният съвет е
приел проекта.
Видно от съставената обяснителната записка, Фаза:
Технически проект – промяна по време на строителството, Част: Архитектура, промяната
по време на строителството включва корекции на сутерена на ниво -4.02 и партера
на нива -0.51, ±0.00, +1.02. По отношение на подземното ниво е посочено, че
сутеренът отпада, както и свързаните с него паркоместа, две подемни платформи и
помещения за два аварийни агрегата. По отношение на партерното ниво е посочено,
че се променя броя на предвидените паркоместа; отпадат стълбите към кота -4.02,
както и отпада един басейн.
Така одобрения на 09.02.2011г. от главния архитект на
Община Несебър инвестиционен проект – промяна по време на строителството е
предмет на нанесената процесна забележка към издаденото Разрешение за строеж №
90/30.09.2009г. Този административен акт не е нищожен.
В административното правораздаване преценката за
незаконосъобразност на административния акт, в смисъл на унищожаемост и
преценката за нищожност, е винаги конкретна, в зависимост от тежестта на
констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по дефиниция
водят до нищожност на акта.
Следователно, преценени следва да бъдат всяко едно от
изискванията за законосъобразност на издадения административен акт, така както
те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, тежестта на нарушението следва да бъде от
степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за това , че вследствие
на същата оспореният адм. акт толкова съществено се отклонява от нормативните
изисквания за форма съдържание или процесуален ред за постановяването му,
представлява правно нищо, т.е. е факт с правно значение обосноваващо извод за нищожност
на административния акт.
В конкретния случай, оспорената забележка би била
нищожна на основание материална незаконосъобразност (т.е. по същество), ако
издаването й е напълно лишено от законово основание, т.е. акт с подобно
съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Подобна
хипотеза в случая не е налице. Забележката е нанесена поради настъпили промени
по време на строителството, която възможност е нормативно установена в чл.154
от ЗУТ и в този смисъл налице е годно
правно основание, респ. забележката не е
лишена от законова опора. Възражението, че органът се е позовал на хипотезата на
алинея 1 на посочената правна норма, което не съответствало на фактическите основания
за издаването й, е въпрос относним към законосъобразността на акта, поради
което съдебният състав не дължи обсъждането му.
Липсват основания за нищожност, свързани с формата на
акта – забележката е обективирана в писмена форма, прикрепена към разрешението
за строеж.
Не се констатират и основания за нищожност, свързани с
нарушаване на административнопроизводствените правила, какъвто порок с тежест,
водеща до нищожност, също не се констатира. Жалбоподателката възразява, че не е
подавала искане за изменение на одобрения инвестиционен проект, нито нотариално
заверено съгласие за това. Дори и да се приеме за вярно това твърдение,
соченото нарушение не обосновава извод за нищожност. Нарушаването на
административнопроизводствените правила води до нищожност на административния
акт в редки и изключителни случаи, като в настоящия съдът не констатира
наличието на тежки нарушения в хода на процедурата, влияещи върху
действителността на административния акт. Възражението, че не е била уведомена
за забележката, е относимо към преценката за срочното упражняване правото на
жалба, но е неотносимо към административнопроизводствените правила по издаване
на административния акт.
Актът е издаден от компетентен орган съобразно нормата
на чл.145, ал.1 от ЗУТ.
Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на
закона, като друга възможна хипотеза на нищожност.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са
налице пороци по смисъла на чл.146 от АПК, с тежест, която да обоснове извод за
нищожност на процесната забележка към Разрешение за строеж № 90/30.09.2009г.,
жалбата против която следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно този
изход на процеса, в полза на заинтересованата страна „ТНЖ груп“ ЕООД следва да
се присъдят разноските по делото в размер на 600лв. адвокатско възнаграждение и
300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.В. *** против забележка към Разрешение
за строеж № 90/30.09.2009г., съгласно одобрен на 09.02.2011г. проект за строеж
„Жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип бистро – промяна по
време на строителството“ в УПИ ІV-558 и
V-558, кв.65 (61056.501.472 и 61056.501.471) по плана на с.Равда, община
Несебър.
ОСЪЖДА Д.Г.В. ***, с ЕГН **********, да заплати на
„ТНЖ груп“ ЕООД, гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 14, вх.1, ет.4, ап.19, с ЕИК*********,
сумата от 900лв. (деветстотин лева) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: