РЕШЕНИЕ №
1023
гр. Бургас, 15.06.2015
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и
седма година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при
секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот
Атанасов гр. д. № 5959/2013 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на К.Я.В., Д.М.В.-К.,***, Н.Г.И.,
от гр. София, и „Сити Билд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с
която претендират осъждане на „Интер-Травел” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Бургас, да преустанови неоснователното си поведение, с което пречи на ищците
да упражняват пълноценно правото си на собственост върху част от съсобствения
между страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ..., с
адрес гр. Бургас, ул. „..., като ответникът бъде задължен да премахне
неоснователно изградения в описания поземлен имот партерен магазин,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.117.3.1, с
площ от 55 кв. м.; ангажират доказателства, претендират деловодните разноски.
Искът е уточнен с писмена молба от 12.08.2013 год.
Правното основание на предявения негаторен иск е чл. 109, ЗС.
Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му; ангажира доказателства и
претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представените по делото нотариални актове, страните са
легитимирани като съсобственици на поземлен имот с идентификатор ..., с площ от
250 кв. м., с адрес гр. Бургас, ул. „..., в който са разположени и две сгради –
с идентификатори ..... и .....
С Нотариален акт № 60/14.05.2013 год., на основание чл. 587, ал. 1, ГПК,
ответното ООД е признато за собственик на процесната сграда – партерен магазин
с идентификатор 07079.610.117.3.1, с площ от 55 кв. м., разположен в описания
поземлен имот. Този нотариален акт е издаден възоснова Нотариален акт №
63/27.12.1993 год., с който ответното ООД е закупило от съпрузите Атанас и
Марийка Касабови две магазинни помещения с площ от 26 кв. м. Правото на
собственост на продавачите върху този магазин е признато по обстоятелствена
проверка – с Нотариален акт № 117/1993 год. (л. 74 по описа на делото). С
Решение № 183/30.01.2015 год. по адм. д. № 1397/2014 год. на БАС е отменена
заповедта на СГКК-Бургас, с която процесният магазин е нанесен в кадастралната
карта на гр. Бургас.
По делото не се спори, че към настоящия момент ответникът упражнява
фактическа власт върху цялата спорна постройка. В обстоятелствената част на
исковата молба е посочено, че ответникът не е легитимиран като едноличен
собственик на процесния магазин, чието изграждане е незаконно, а поддържането
на неговото съществуване ограничава упражняване правото на ползване на ищците
върху застроената с магазина част от терена, както и изключва достъпа им до
незастроената част.
По делото са приети основни и допълнителни заключения по съдебно-геодезически
и технически експертизи, които съдът цени като обективни и безпристрастни.
Вещото лице М. Г. сочи, че спорният магазин с идентификатор .... е част от
сградата, отразена за първи път в кадастралния план на града от 1958 год. (л.
229 по описа на делото). Според заключението на вещото лице Щ. от 21.03.2014
год., за процесната сграда не са открити строително разрешение и удостоверение
за търпимост (л. л. 119, 120 и 334 по описа).
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
негаторен иск за основателен. Нормата на чл. 109, ЗС повелява прекратяване на
всяко неоснователно поведение, което смущава пълноценното ползване на собствена
вещ – 351-94-ІV ГО на ВС, 411-99-ІV ГО на ВКС. Претенцията, с която съдът е
сезиран, изисква провеждане на главно и пълно доказване на следните
обстоятелства – активна легитимация на ищеца като собственик на вещ (движима
или недвижима), пасивна легитимация на ответника като субект, чието
неправомерно поведение – действие или бездействие, смущава пълноценното
ползване на вещта от ищеца. Надлежен ответник по спора може да е и съсобственик
на вещта – 139-85-ОСГК на ВС, 2177-73-І ГО на ВС, 1544-2001-ІV ГО на ВКС. В
настоящия казус легитимацията на страните като съсобственици на застроения поземлен
имот с идентификатор ... е установена с представените нотариални актове и
договор, обвързващи съда с доказателствената си сила. По делото не се спори и
относно съществуването на процесния магазин с площ от 55 кв. м., отразен в
кадастралната карта на гр. Бургас с идентификатор ...., съгласно отменената
заповед от 20.02.2013 год. на СГКК-Бургас. Спорът в производството е
концентриран в легитимацията на ответното ООД като едноличен собственик на този
магазин, от което право произтича упражняваната фактическа власт. Настоящият
съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства не може да
се установи наличие на такава легитимация. Според съдържанието на Нотариален
акт № 117/1993 год., правото на собственост върху постройката е придобита по
давност – така признатото право, обаче, се отнася за две магазинни помещения с
обща площ от 26 кв. м., които не са описани по месторазположение и граници,
поради което не могат да бъдат индивидуализирани по несъмнен начин. Цитираният
нотариален акт не обвързва ищците в настоящия процес, които не са били страни в
нотариалното производство по обстоятелствена проверка. Ответникът не е
установил факта на изтекла в ползва на праводателя си придобивна давност през
конкретен период от време, няма данни за манифестирано намерение за своене на
целия магазин от 26 кв. м. или на част от него. От друга страна, делото не
съдържа данни на какво правно основание и кога процесното помещение е увеличило
площта си от 26 на 55 кв. м., поради което не може да се приеме, че ответникът
надлежно е придобил собствеността върху сега съществуващия магазин (павилион от
2 части). Според т. 5 от приетото заключение на в. л. Щ. – стр. втора на л. 335
по описа, процесната постройка е недопустима според правилата и нормативите на
ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, поради което тя следва да бъде квалифицирана като незаконна.
Представените по делото две разрешения за строеж – от 24.04.1998 год. и
25.05.2004 год., имат за предмет извършване на преустройство на помещение от 26
кв. м., но липсват данни за законността на преустроявания обект на правото на
собственост. Според вещото лице Щ., съществуващото помещение не съответства на
обектите по двете разрешения за преустройства – отговор по т. 1 на л. 335 по
описа. По делото не е проведено доказване и за търпимостта на постройката, но
това обстоятелство не може да бъде противопоставено на собствениците на земята,
върху която е изградена незаконната постройка – 74-2014-ІІ ГО на ВКС, 129-2014-І
ГО на ВКС, задължителна практика по чл. 290, ГПК.
Чрез поддържане съществуването на процесния магазин ответникът неоснователно
и необосновано е изключил достъпа на ищците съсобственици както до частта от
терена, върху която е построена спорната сграда, така и до незастроения остатък
от дворното място – вж. абз. втори от заключението на вещото лице на л. 119 по
описа. Изложеното мотивира съда да приеме, че негаторната претенция е
основателна и следва да бъде уважена. Въпреки отмяната по съдебен ред на
Заповед № КД-14-02-245/20.02.2013 год. на СГКК-Бургас, с оглед яснота в
настоящото решение задължението на ответника за премахване на процесната
постройка следва да бъде описано възоснова издадената схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ....
Основателността на негаторната претенция налага уважаване молбите на ищците
за осъждане на ответника да им заплати направените в процеса деловодни разноски
в общ размер от 2349 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Интер-Травел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 109, ЗС, да преустанови
неоснователното си поведение, с което пречи на К.Я.В., ЕГН **********, с адрес ***;
Д.М.В.-К., ЕГН **********, с адрес ***; Н.Г.И., с адрес гр. София, ж. к. ..., и
„Сити Билд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. ...., да упражняват пълноценно правото си на собственост върху част от
съсобствения между страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор ..., с адрес гр. Бургас, ул. „..., площ – 250 кв. м., съседи: ....,
...., .... и ...., като ответникът „Интер-Травел” ООД, ЕИК *********, премахне незаконната
полумасивна постройка с площ от 55 кв. м., включваща дюнерджийница от 50 кв.
м., състояща се от едно голямо помещение, санитарен възел и ниша-гардероб, и
магазин за пакетирани стоки от 5 кв. м., която постройка представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ...., с площ от 55 кв. м., адрес – гр. Бургас,
ул. „..... брой нива – 1, съседен самостоятелен обект: на същия етаж – ..., описана
в Схема № 32485/19.08.2013 год., издадена възоснова Заповед №
КД-14-02-245/20.02.2013 год. на началника на СГКК-Бургас, отменена с решение по
адм. д. № 1397/2014 год. на АдмС-Бургас.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото решение, след
влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА „Интер-Травел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати
на К.Я.В., ЕГН **********, с адрес ***; Д.М.В.-К., ЕГН **********, с адрес ***;
Н.Г.И., с адрес гр. София, ж. к. .. .. и „Сити Билд” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., деловодни разноски в
размер от 2349 (две хиляди триста четиридесет и девет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по
въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ