Решение по дело №201/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260042                                      03.12.2020 г.                            град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                                   ПЪРВИ СЪСТАВ

На двадесет и шести ноември                         две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Милена Ташева

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Динков АНД № 201 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Й.М.Г. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 3293617, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна ОД МВР – Стара Загора, моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

С обжалвания ЕФ жалбоподателят Й.М.Г., ЛНЧ ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в това, че на 22.12.2019 г. в 13.42 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 180, в посока към гр. Бургас, при ограничение 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), е управлявал лек автомобил „Фолксваген Джета“, с регистрационен номер ***, със скорост 134 км/ч при отчетен километров толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 657.

В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В-26, а допустимата скорост на АМ Тракия, в случая е била 140 км/ч, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим, санкциониращият орган следва да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието, факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, в това число и условията за въвеждането на ограничението, както и датата, считано от която действа това ограничение. Т.е. в процесния случай предмета на това доказване включва представянето на доказателства за въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч., на км. 180 на АМ Тракия, към датата на извършване на санкционираното нарушение.

Въз основа на служебното начало съдът е изискал от санкциониращия орган да представи доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за движение към гр. Бургас, но до приключване на съдебното следствие, такива не са представени.

Въз основа на служебното начало съдът е изискал от АПИ да представят доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за движение към гр. Бургас, но представената по делото Заповед № РД-11-251 на Агенция пътна инфраструктура (АПИ), е издадена на 26.03.2020 г., т.е. след датата на твърдяното нарушение -  22.12.2019 г. и не установява релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства (л. 39 от делото).

Поради това, остава нормативно необосновано, твърдяното ограничение на скоростта, в процесния пътен участък на АМ Тракия, тъй като не се представиха доказателства за съществуващ валиден акт, с който е било въведено, обоснована причина за въвеждането му (ремонт на пътния участък, лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или други предвидени в ЗДвП), както и спазена процедура, съгласно чл. 79, вр. с Приложение 16 към чл. 79, ал. 2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на пътищата с пътни знаци (редакция от 15.05.2015 г., действаща към датата на твърдяното нарушение - 22.12.2019 г.). Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл и постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 189 от 10.07.2020 г. по КАН дело № 126 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора и др.).

На следващо място, от служебно изисканата в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (л. 67 от делото) се установява, че точката с координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333° се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 490 метра от най-близката точка на платното София – Бургас на АМ Тракия и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М № 657 да измери скорост на МПС, движещо се по АМ Тракия. Снимковия материал от заснетия клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа  за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора). Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, посочена в приложения от АНО снимков материал от клип (л. 10 от делото), обозначаваща местоположението на АТСС № TFR1-М № 657, не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил. Т.е. в случая не е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ място, дата и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по описа за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора).

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 220 (двеста и двадесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено в брой, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие (л. 26 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 220 (двеста и двадесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3293617, издаден от ОДМВР - Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Й.М.Г., ЛНЧ **********, представляван от адв. Г.Л. от САК, сумата от 220 (двеста и двадесет) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: