Р
Е Ш Е
Н И Е
N 169
Гр.Велико Търново 21.07.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юли
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка Дабкова
при секретаря М. Н. и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10172
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 25
/ 21.04.2023г., постановено по АНД № 20224140200190 по описа на ПРС за 2022г., с което е отменено наказателно
постановление № 531238-F531921 / 15.06.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на АД „Товарни
превози“ са наложени пет имуществени санкции в размер на по 500лв. на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г.,
връзка чл.118, ал.6 от ЗДДС.
Касационното
производство е образувано по жалба от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, в която се твърди,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са
подробни съображения относно липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се за отмяна на въззивното решение, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът
изразява писмено становище за правилност на оспорения съдебен акт. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти:
При извършена проверка от органи по приходите на
търговски обект – бензиностанция в гр.Павликени, стопанисвана от АД „Товарни превози“ е установено подаване на
некоректни данни по дистанционна връзка на 21.10.2019г. – по АДД декларирани
2 000л бензин, а по нивомерна система 1 715,04л., на 23.10.2019г. –
по АДД декларирани 2 007л бензин, а по нивомерна система 1 734,49л.,
на 25.10.2019г. – по АДД декларирани 2 207л бензин, а по нивомерна система
1 912,57л., на 28.10.2019г. – по АДД декларирани 2 014л бензин, а по
нивомерна система 1 753,46л. и на 29.10.2019г. – по АДД декларирани
32 056л бензин, а по нивомерна система 30 217,70л.
Административно наказващият орган приема наличието на 5 нарушения
на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 / 2006г., връзка чл.118, ал.6 от ЗДДС и на
дружеството са наложени пет имуществени санкции.
Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати множество нарушения на процесуалните правила,
нарушаващи съществено правото на защита на дружеството, поради което и
наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира за съответни на материалния закон
изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Независимо от наличието или липсата на съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, в конкретния случай
липсва извършено административно нарушение.
Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.
1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и
данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива“, а алинея 10 на същата разпоредба
предвижда и подаване на „данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях“. В конкретния случай в наказателното постановление е
посочено наличието на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от
Наредба № н-18 / 2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, поради което може да
се направи извод, че се касае за данни, които дават възможност за определяне на
количествата горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
От описаните в оспорената заповед факти е видно наличието на
изпратена неточна информация относно количеството на горивото от нивомерната
система в обекта.
Това деяние настоящият състав намира, че не представлява
соченото от органа административно нарушение. От доказателствата по делото и от
твърденията на административно наказващия орган по безспорен начин се
установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за
получено гориво и подаването на данни от нивомерната систева в обекта, каквото
е задължението на търговеца съгласно чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 /
2006г. и чл.118, ал.6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Това задължение на
търговците на горива не е обвързано с верността на подадените данни,
възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от
НАП и отразяването им в системата. От самия текст на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е видно, че не е
препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството
гориво, тъй като и двата вида данни са получени, извършен е анализ на тази
информация и е установено несъответствие. Липсват действия за проверка на
действителното количество заредено гориво, тъй като анализ на продаденото
гориво в периода между доставките не е извършван. Следователно именно
бездействията на органите по приходите водят до невъзможност да се установи
точното количество гориво, заредено от АД „Товарни превози“. Следователно липсва
състав на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 /
2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС
– задължителните данни са подадени. Разминаването на подадените данни не
е въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е единствено
основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на
действителното количество и отчитането на всички извършени продажби.
Видно от изложеното касационната жалба се явява
неоснователна и решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено,
тъй като претендираните разноски от 350лв. по
предходното разглеждане на делото от АС са присъдени с оспореното
решение на ПРС, а изплатени разноски за представителство по настоящото
производство не са доказани – независимо от соченото към молбата от
14.07.2023г. липсват приложени договор за правна помощ и платежно нареждане.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 /
21.04.2023г., постановено по АНД № 20224140200190 по описа на ПРС за 2022г.,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на АД „Товарни превози“ за присъждане на
разноски в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.