№ 1382
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100100185 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. И. П., с която са
предявени срещу „Ю.Б.“ АД, искове, както следва:
1). Три обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на
клаузи от Договора за кредит от 29.04.2008 г.
2). Установителен иск за нищожност на Договора за кредит от
27.04.2016 г.
3). Осъдителен иск за сумата от 145901,77 лв., представляваща сума,
получена от ответника и подлежаща на връщане като недължимо платена
поради курсови разлики при превалутиране на главницата от 150000 евро.
С молба от 27.01.2023 г. по повод дадени от съда указания по реда на
чл.129 ГПК ответникът уточнява, че претендираната сума от 145901,77 лв.
представлява главница, недължимо платена в изпълнителното производство,
образувано във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по гр. д. 50018/18 г. на СРС, предмет на което са вземания
по Договора за кредит от 27.04.2016 г.
Видно от изисканото при служебна справка съдебно решение на гр.д.
№6806/2018 г. на СГС, I ГО, 12 състав и исковата молба, по която е
образувано производството по №6806/2018 г., представена от ищеца с
молбата от 27.01.2023 г., предмет на производството по цитираното дело са
искове по чл.422, ал.1 ГПК, за вземания, за които са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по г.д. № 50018/2018 г. на СРС, дължими по
Договор за банков кредит от 27.04.2016 г. след обявяване на кредита за
1
предсрочно изискуем, както следва: частично вземане по договор за банков
кредит от 27.04.2016 г. в размер на: 200 000 лева /главница/; 239 лева /такси за
периода 07.2016 г. – 07.2018 г./; 522,70 лева /застраховки за периода 08.2016
г. – 07.2018 г./; 165,60 лева /разноски/ и законна лихва върху посочената
главница за периода след 31.07.2018 г. до цялостното й изплащане, за които
вземания са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по г.д. №
50018/2018 г. на СРС. Силата на пресъдено нещо е формирана към 04.03.2021
г., когато са проведени устните състезания по гр.д. №6806/2018 г. на СГС.
По силата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго,
като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Между
страните е налице съдебно решение, с което е разгледан иск за съществуване
на вземанията, които са събрани в хода на образувано изпълнително
производство и за което в настоящото производство е предявен осъдителен
иск за сумата от 145901,77 лв., представляваща сума, получена от ответника и
подлежаща на връщане като недължимо платена поради курсови разлики при
превалутиране на главницата. В настоящото дело не се твърдят основания за
недължимост, настъпили след устните състезания по гр.д. №6806/2018 г. на
СГС, а напротив – ищецът се позовава на липса на валидно задължение
поради недействителност на договора за банков кредит поради порок във
волята, настъпил при сключването му, а не в по-късен момент (след устните
състезания по делото, предмет на което са били договорните искове). В
настоящото производство искът не може да бъде основан на факти, които
предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Поради това и на основание чл.299 ГПК
спорът за съществуване на вземанията, произтичащи от договор за банков
кредит от 27.04.2016 г., съответно – подлежат ли на връщане сумите, като
платени без основаните (именно по съображения за липса на валидно
възникнало вземане), не може да бъде пререшаван. Искът, в частта му по
осъдителния иск е недопустим поради отвод за сила на пресъдено нещо и
исковата молба следва да се върне на основание чл.299 ГПК.
По същите съображения недопустим е и установителният иск за
нищожност на Договора за кредит от 27.04.2016 г. С ТР №3/2016 г. – т.2 на
ОСГТК на ВКС се приема, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
2
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес, като формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. „При уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния
иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. … След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано.“ Ето защо предявеният в настоящото
производство иск за нищожност на Договора за кредит от 27.04.2016 г. не е
допустим поради отвод за сила на пресъдено нещо – правопогасяващите
възражения, включително относно валидността на правоотношението, ищцата
е следвало да направи в предходния процес по частичен иск за вземания по
договора, предявен от ответника. След като предявеният частичен иск за
вземане, възникнало по силата на оспореното правоотношение е уважен, в
последващ процес страните не могат да се позовават на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи
правоотношението. По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК,
съдът приема, че исковата молба по този иск следва да бъде върната поради
недопустимост – отвод за сила на пресъдено нещо, доколкото позоваването
на порок във волята на страните при сключване на договора, е преклудирано.
Останалите предявени с исковата молба искове, които са допустими, а
3
именно - обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на
клаузи от Договора за кредит от 29.04.2008 г., са неоценяеми. Поради което и
по правилата за родова подсъдност – чл.103, вр. чл.104, т.4 ГПК
производството по тях е подсъдно като първа инстанция на районния съд. По
тези мотиви производството – в непрекратената поради недопустимост част,
следва да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане на Софийския
районен съд.
Поради което и на основание чл.130 и чл.118, ал.2 ГПК, Софийският
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №185/2023 г. по
описа на СГС, I ГО, 10 състав, в частта му по установителния иск за
нищожност на Договор за кредит от 27.04.2016 г. и осъдителния иск за сумата
от 145901,77 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, недължимо
платена на ответника поради курсови разлики при превалутиране на
главницата от 150000 евро.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №185/2023 г. по описа на СГС,
I ГО, 10 състав в частта му по обективно съединените искове за прогласяване
на нищожност на клаузи от Договора за кредит от 29.04.2008 г. и в тази му
част ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца чрез връчване на препис
от определението.
Делото да се изпрати на СРС след влизане в сила на определението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4