РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Враца,16.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 18.03.2021г.,
осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия Василева адм. дело №321 по
описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.И.Д. *** против ЗАПОВЕД №РД-08-36/02.07.2020г. на Кмета на Община Оряхово за одобряване
на частично изменение на действащия
ПУП- план за застрояване и регулация на
с.О. о.О., одобрен със Заповед №1912/1967г. на ОНС Враца , в частта му за обединяване на УПИ VI - 481 и УПИ Х-481 в кв. 42, с което изменение се привеждат вътрешните регулационни граници
на новообразувания УПИ VI
в съответствие със
съществуващите кадастрални граници на п.и. 501.481 от кадастралния план на
селото. Отразено е, че с направения проект за обединение се запазва отреждането
на новообразувания и засегнатите имоти за „малкоетажно жилищно застрояване с
градоустройствени показатели ПЗ- до 60%,
КИнт до 1.2, Оз – мин.40% с височина до стрехата максимум 10м“.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице
условията за прилагане на §8 ал.2 т.3 от
ПЗР на ЗУТ и на практика се стига до
увеличение на площта на новосъздадения УПИ. Твърди се също, че при издаване на
заповедта е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган не е
обсъдил доводите и съображенията, депозирани от
настоящата жалбодателка и представените от нея писмени доказателства.
Заявява се, че допускайки тези
нарушения, ответникът е издал АА, който не съответства и на целта на закона.
Прави се искане за отмяна на оспорената заповед заедно с всички произтичащи от
това законни последици. Идентични съображения се развиват в с.з. от
процесуалния представител на жалбодателката адв.В.Л. с направено искане за
присъждане на разноските, с представен списък.
В депозираните от него писмени бележки се изтъква, че в молбата на
заинтересованата страна В.Л. за обединяване на притежаваните от нея
имоти не е направено искане за привеждане на вътрешните регулационни граници
между тези имоти и имота на
жалбодателката в съответствие със съществуващите кадастрални граници и извършвайки това, АА е упражнил правомощие, което не е било поискано от него,
още повече, че не е направено от всички собственици. Допуснато е смесване
на хипотезите на §8 от ПЗР на ЗУТ и
чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, на каквото основание е издадена заповедта. Нарушен е
чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ, тъй като
кадастралната граница е на по-малко от 3м от жилищната сграда на
жалбодателката.
В придружителното писмо ответникът Кмет на Община Оряхово е заявил, че
оспорва жалбата и прави искане за нейното отхвърляне.
Заинтересованата страна И.Б. не взема
становище по спора.
Заинтересованата страна В.Л. чрез процесуалния си представител адв.Е.М. в с.з. и в писмена защита оспорва жалбата и
заявява, че при издаване на заповедта не
са допуснати сочените нарушения на материалния и процесуалния закони. Счита, че
е налице хипотезата на §8 от ПЗР на ЗУТ,
тъй като регулационният план не е приложен, съществуващата между имотите ограда
съвпада с кадастралната граница, а изискването
за отстояние от 3м от жилищната сграда до границата между имотите има значение
при ново строителство, е не при възстановяване на съществуващи граници между
имотите. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените
разноски, за които е представен списък.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно изискванията на чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от оправомощен за това орган в
рамките на неговата материална и териториална компетентност съгласно
разпоредбата на чл.136 ал.1 вр.чл.129 ал.2
от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, поради което представлява
валиден административен акт. С него е одобрено
частично изменение на ПУП – план за
регулация и застрояване на с.О. о.О., одобрен със Заповед №1912/1967г. на ОНС
Враца, в частта му, отнасяща се за обединение на УПИ VI - 481 и УПИ Х-481
в кв. 42, с което изменение се привеждат
вътрешните регулационни граници на новообразувания УПИ VI в съответствие със съществуващите
кадастрални граници на п.и. 501.481 от кадастралния план на селото. Началото на
административното производство е поставено със Заявление
вх.№АБ-94-211/22.05.2018г., с което
заинтересованата страна Л. е поискала обединяване на УПИ VI - 481 и УПИ Х – 481 кв.42 по плана на с.О., нейна собственост, в един
УПИ. Правото си на собственост
върху парцелите Л. установява с приетия
като доказателство по делото н.а. №13 т.първи рег.№15 н.д. №8/2012г. Изготвено
е становище на Гл.архитект на Община Оряхово, в което е отразено, че претенцията може да се удовлетвори, тъй като
предложението е съобразено с Наредба №7 за ПНУОВТУЗ и е допустимо по реда на чл.134 ал.2 т.1 и
т.6 от ЗУТ. В становището е отразено обстоятелството, че вътрешните
регулационни граници не съвпадат с кадастралните граници, съобразно действащият план от 1967г., който за тези
имоти не е приложен, като се прави предложение същите да се променят. Със
Заповед №РД-08-44/10.09.2018г. Кметът на Община Оряхово е допуснал да бъде
извършено исканото изменение, като е разрешил на заинтересованата страна Л.
чрез правоспособни лица, на база актуална кадастрална основа, да изработи
проект за изменение на дворищната регулация чрез сливането на двата парцела в
един. Такъв проект е изготвен от правоспособен проектант, с текстова и графична
част. Направено е искане за одобряване на този проект с вх.№АБ-94-505/28.09.2018г.
за изменение на ПУП относно посочените по-горе УПИ по имотни граници. Изготвено
е съобщение изх.№АБ-94-509/01.10.2018г. до
жалбодателката и заинтересованата страна И.Б., като собственици на имоти
501.480 и 501.482, с приложено копие от проекта, с указание, че могат да
направят възражения или предложения в 14-дневен срок. Такова е направено от
жалбодателката с вх.№АБ-94-229/21.05.2020г., с което изцяло е оспорила проекта. Във връзка с оспорването от нея е
изискано да представи документи, които го подкрепят, което тя е сторила.
Възражението и представените писмени доказателства са обсъдени в заседание на
ОЕСУТ при Община Оряхово , проведено на 22.06.2020г., за което е съставен
протокол №4 от същата дата, като е прието, че
възражението е неоснователно. В мотивите е посочено, че на място е констатирано несъответствие между
регулационните и кадастралните граници
между имотите на жалбодателката и
заинтересованата страна Л., като
кадастралната граница минава по съществуващата ограда от мрежа и дървени
колове. Отразено е, че регулационният план на с.О. от 1967г., който действа и в
момента, не е приложен за тези имоти, което не се оспорва и от страните,
изтекли са сроковете по §6 от ПЗР на ЗУТ, поради което може да се приложи разпоредбата на §8 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗУТ и
вътрешните регулационни линии да бъдат поставени в съответствие със
съществуващите граници на поземлените имоти. По тези съображения предложеният проект е приет от ОЕСУТ и е
направено предложение до Кмета на Община Оряхово да издаде заповед за частично
изменение на ПУП. При тези констатации
ответникът е издал оспорената пред съда заповед за ЧИПУП.
За изясняване на спора е допусната и
изслушана съдебно техническа експертиза, с депозирани първоначално и
допълнително заключение, които са оспорени
от жалбодателката, която счита, че в тях не са дадени категорични отговори на поставените от нея въпроси. Съдът възприема констатациите на вещото лице, тъй като те са
съответни на приложените по делото писмени доказателства и извършените справки в Община Оряхово и „Г.“
на АГКК София. От проверката и измерванията, направени от експерта, се
установява, че за урбанизираната част на с.О. е имало два
регулационни плана – от 1911г. и от 1967г., като последният е действащият план.
Не е открит самостоятелен кадастрален план за населеното място, поради което е
прието, че последният е и кадастралният
план на селото. Вещото лице заявява, че регулационната и кадастралната граница
между имотите на жалбодателката и Л. не съвпадат, кадастралната граница е материализирана с ограда от мрежа и колове, регулационният план не е приложен. Не са
открити други планове за селото, освен посочените по-горе, нито в
Община Оряхово, нито в „Г.“.
Съдът намира, че оспорването
е направено от надлежна страна, която
влиза в кръга на заинтересованите страни по чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ в качеството
си на собственик на съседен имот, тъй
като с административния акт се променя регулацията на имота, предмет
на заповедта. Жалбата е предявена
против административен акт, подлежащ на оспорване, депозирана е в законоустановения преклузивен срок, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че при постановяване на
оспорения АА не са допуснати нарушения, даващи основания за отмяната му.
Постановеният административен акт е мотивиран, от което недвусмислено може да
се изведе волята на административния орган. Макар че посочената разпоредба
на чл.129 ал.2 от ЗУТ касае единствено компетентността на
Кмета на съответната Община да издава заповеди за одобряване на ПУП, правните
основания за издаването му са посочени в документите, съставляващи
административната преписка, което е достатъчно, за да бъде упражнен съдебен контрол. Видно от
заповедта за допускане на процедура по изменение на действащия ПУП за с.О. о.О.
в частта, касаеща имотите на заинтересованата страна Л., предвиденото изменение
следва да се осъществи въз основа на две
самостоятелни и независещи една от друга процедури – по чл.134 ал.2 т.6
от ЗУТ и §8 ал.4 вр.ал.2 т.3 от ЗУТ,
което съдът намира за допустимо. При осъществяване на първата процедура –
изменение на ПУП по искане на всички собственици, не е допуснато нарушение
на материалния и процесуалния закони,
тъй като лицето, поискало това изменение, е единствен собственик на двата
имота, чието обединение иска, издадена е заповед за допускане процедура за
такова изменение, изготвен е проект, който е разгледан и обсъден от ОЕСУТ към Община Оряхово. Съдът намира, че и
втората процедура – по §8 ал.4 от ПЗР на ЗУТ, е проведена законосъобразно и без
съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е установено по делото, че
действащият към момента на издаване на процесната заповед регулационен план,
одобрен със заповед №1912/1967г. на ОНС Враца, не е приложен досежно
придаваемите части между имотите на
жалбодателката и на заинтересованата
страна Л.. Следователно, не са уредени сметките по регулация по реда и в срока
по §
6, ал. 2 и 4
от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по
силата на ал.
1 на § 8, което е основание за изменение на дворищно-регулационния план по ал. 4
във връзка с ал.
2, т. 3 на § 8 от ПР на ЗУТ, каквото е и правното основание за издаване на
оспорената заповед. То съставлява самостоятелно основание за промяна на плана,
извън изброените случаи в чл.
134, ал. 1 и 2
от ЗУТ, като в тази процедура не е
изискуемо и съгласието на собственика на съседния имот, в случая – на
жалбодателката. По тези съображения това
изменение се явява допустимо, а видно от
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице, е
приложено точно съобразно кадастралните граници
на двата имота.
При така
изложените аргументи съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на заинтересованата страна Л. на основание чл.143 ал.4 вр.ал.3 от АПК
следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 600
/шестстотин/ лв., които следва да се заплатят от жалбодателката.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.И.Д. *** против ЗАПОВЕД №РД-08-36/02.07.2020г. на Кмета на Община Оряхово за одобряване на изменението на действащия ПУП- застроителен и регулационен
план на с.О. о.О., одобрен със Заповед №1912/1967г. на ОНС Враца в частта
му, отнасяща се за обединение на УПИ VI - 481 и УПИ Х-481 в кв. 42, с което изменение се привеждат вътрешните регулационни граници
на новообразувания УПИ VI
в съответствие със съществуващите кадастрални граници на п.и. 501.481 от
кадастралния план на селото.
ОСЪЖДА Д.И.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ
на В.В.Л. *** сумата от 600/ шестстотин/лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен
административен съд чрез АдмС Враца в
14-четиринадесет дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.
СЪДИЯ: