РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. гр. Хасково, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20255640101480 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск от М. М. Б. с правно основание чл.
1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред /ЗУТОССР/ срещу Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково.
Ищецът твърди, че е работил в ТКЗС с.Одърне , филиал с.Борислав , за
времето от 1982 година до 1990 година, като ежегодно е сключвал трудови
договори с работодателя ТКЗС Одърне, за периода от месец февруари до
месец октомври на текущата година и е бил назначаван на длъжност като
„работник в тютюнопроизводството". Ищецът ежегодно, заедно с голям на
брой негови близки, семейство и познати, са се заселвали на територията на
посоченото населено място в община Плевен, като са изпълнявали трудовите
си функции през целият активен сезон по отглеждането на тютюн в региона -
от засаждането на разсада през месец февруари, до прибиране на цялата
реколта от тютюн през месец октомври. В посочените времеви периоди,
ищецът без прекъсване е полагал трудов стаж при работодателя, на пълен
осем часов работен ден, като е бил осигурен задължително съгласно КТ от
1951г. Начинът на заплащане на труда през времето, в което ищецът е
полагал труд при процесния работодател, вкл. и през претендираните
процесни периоди било в брой и по-конкретно трудовото му възнаграждение е
изплащано в брой, срещу полаган от него подпис в платежна ведомост.
1
Трудовото възнаграждение е получавано ежемесечно, през периода 20-25-го
число на текущия месец и е било на база изработени дни за предходния месец.
През посочените процесни периоди, колеги на ищеца били Б. М. Б., С.А.
Б., както и съпругата му Б.А. Б. /Б.А.Б./. Посочените лица, освен че са
родственици на ищеца и заедно с него „мигрирали" всяка година в тази част на
страната, за да полагат възмезден труд в посоченото ТКЗС, те работели заедно
с ищеца през посочените искови периоди от време и имали непосредствени
впечатления от работата, която е изпълнявал ищеца, познават го , знаят каква
е била заеманата от ищеца длъжност и къде е било работното му място .
През 2023 година, ищецът предприел действия по събиране на данни за
положения от него трудов стаж, за да може да се пенсионира, а през 2024
година подал пред НОИ заявление за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, като по този повод поискал издаване на
Обр. УП-13 , което да се издаде въз основа на извършена проверка на
предадените в осигурителния архив на НОИ документи на осигурители с
прекратената дейност, какъвто бил неговия бивш работодател ТКЗС Одърне.
Към момента, в който възникнала необходимостта от събиране на данни за
натрупания трудов стаж, ищецът не бил съхранявал никакви книжа от
времето, през което е работел при процесния работодател. Ищецът не е могъл
да се снабди и с някакви заместващи документи, освен с Писмо, издадено от
Кметство с.Одърне, съпровождащо кореспонденция до брата на ищеца - Б. Б.,
в което писмо се описват номерата на издадените Удостоверения — УП
Образец 30 за натрупан трудов стаж.Описаното в писмото Удостоверение
№205 от 18.06.1996 година , издадено на М. Б., не е достигнало до него. След
многократно направени справки в НОИ , ищецът установил, че
разплащателните ведомости на бившият му работодател ТКЗС Одърне,
филиал с.Борислав следва да се намират в отдел ООА при ТП на НОИ-Ловеч.
В продължение на месеци подавал многократно молби за установяване на
периодите на положения от него трудов стаж, като установил, че има
осигурителен стаж , но по архивните справки, които му били предоставени,
установил, че той е с големи прекъсвания и се губят съществени периоди от
време. По този повод, от НОИ - Териториално поделение Ловеч му били
издадени няколко Удостоверения, сочещи, че е работел при процесният
работодател-ТКЗС Одърне, филиал с.Борислав, но с данни за частични
периоди- напр. м. 05.1982 г.- м. 09.1982 г., м.10.1986 г., м.02.1987 г.- м.
09.1987г., м.11.1988 г., м.03.1989 г., м.04.1989 г.- м. 05.1989 г., м.02.1990 г.-
м.08.1990 г.. Въпреки положените от него усилия да попълни липсващата
информация за отработения от него трудов и осигурителен стаж , от НОИ, ТП
на НОИ-Ловеч му били издадени няколко Отказа за издаване на
Удостоверения, с мотиви, че в предадените от осигурител ТК3С с. Одърне
2
разплащателни документи липсват предадени ведомости за заплати „
тютюнопроизводители" и данни за ищеца, но така също било отговорено, че
Осигурителния архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е
предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него
дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от
задължените лица.
Въпреки липсата на данни, пречещи на ищеца да докаже извънсъдебно
трудовия си стаж при процесния работодател,твърди се, че ищецът е работел
при посочения работодател, за периода от 1982 година до 1990 година, с
прекъсвания през месеците ноември на всяка текуща календарна година до
месец февруари на следващата.
Сочи се, че липсата на пълни данни за времето на положения труд от
ищеца, в съхраняваните в НОИ документи от бившия работодател, му създава
пречка да се снабди с необходимите му документи за пенсиониране и да
докаже трудовия си стаж през процесните периоди. Това поражда и правния
интерес от настоящия иск.
По тези предвид съображения се иска от съда да бъде установен по
съдебен ред спрямо ответника ТП на НОИ - Хасково трудовия стаж на ищеца
в ТКЗС с.Одърне , филиал с.Борислав, в периодите м. 02.1983 г.- м. 10.1983 г,
м. 02.1984 г.- м. 10.1984 г., м. 02.1985 г.- м. 10.1985 г., м. 02.1986 г.- м. 09.1986 г.
, на длъжност „работник в тютюнопроизводството", което време се признава
за трудов и осигурителен стаж.
Ответникът счита иска за допустим, поради наличието на законовите
предпоставки за предявяването му, като в случая било налице и изискуемото по чл.
6, ал. 2, т. 5, вр. чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР „начало на писмено доказателство“ за
претендираните периоди. Сочи, че по основателността на иска за процесния период
ще изрази становище след допускане и разпит на посочените от ищеца свидетели.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска и моли за неговото уважаване. В
съдебно заседание ответникът изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде допустим така предявеният иск, съобразно чл. 5 ЗУТОССР е
необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
3
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени
(ал. 1). Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник,
или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 13 КСО, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (ал. 2).
В настоящия случай е налице първата хипотеза, доколкото осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, а в представеното и
неоспорено удостоверение от НОИ Хасково се сочи, че там липсват писмени данни
за ищеца за процесния период. Следователно, по делото са ангажирани писмени
доказателства, установяващи наличието на предвидената в специалния закон
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на така предявения иск.
Освен това, в задължителната съдебна практика се приема, че когато от данните,
намиращи се в архивното стопанство е видно, че за определен период или
определени месеци липсват данни за трудов стаж, при наличието на данни за
трудов стаж за други периоди или месеци, и при данни от други документи, в
случая удостоверения по образци за стаж, че лицето е работило през процесните
месеци при работодател/осигурител/ в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, то
следва да се приеме, че искът по чл. 1 от посочения закон е допустим -
Определение № 841/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 706/2012 г. на ВКС, IV г.о. Предвид
изложеното, същият следва да бъде разгледан по същество.
За да бъде уважена претенцията по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, е необходимо
да се установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото
предприятие, както и работното място, заеманата длъжност, продължителността на
работния ден и начина на заплащане на положения труд.
В представените Удостоверение изх. № 5507-10- 1610/05.09.2023 г. (по вх. №
5506-10-1353/05.09.2023 г.), издадено на М. М. Б. от ТП на НОИ – Ловеч;
Удостоверение изх. № 5507-10- 1660/13.09.2023 г. (по вх. № 5506-10-
1354/05.09.2023 г.), издадено на М. М. Б. от ТП на НОИ – Ловеч; Удостоверение
изх. № 5509-10- 1392/13.11.2024 г. (по вх. № 5531-10-2988/06.11.2024 г.), издадено
на М. М. Б. от ТП на НОИ – Ловеч; Удостоверение № 1101-1188 от 18.07.2008 г.,
издадено на М. М. Б. от ТП на НОИ/Архивохранилище към ТП на НОИ/ гр.
Плевен е отбелязано, че в различни периоди между 1982г. и 1990г. ищецът е
работил в ТКЗС с.Одърне филиал с.Борислав на длъжността „работник тютюн“.
Представените и неоспорени документи за трудов стаж следва да се разглеждат
4
като писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, които
установяват вероятността на претендирания от него трудов стаж. В нея са
отбелязани длъжността, работодателя, възнаграждението и съдържа всички
изискуеми реквизити.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. М. Б., С.А. Б. и Б.А.
Б., които са допустими по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 ЗУТОССР и които съдът
кредитира като обективни, логични, резултат от преки и непосредствени
впечатления, се установява, че свидетелите и ищецът са работили заедно в ТКЗС
с.Одърне – филиал Борислав непрекъснато през релевантния период. При
съпоставката и съвкупната преценка на писмените доказателства – трудова книжка
на ищеца със събраните по делото гласни доказателства се установява, че,
действително, през посочения в исковата молба период ищецът е работил при
работодателя ТКЗС с.Одърне – филиал Борислав на длъжност „работник в
тютюнопроизводството“. Следователно, искът е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. Ответникът в хода на устните състезания
изразява становище, че с оглед събраните доказателства искът следва да бъде
уважен. Моли, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК да не му се възлагат
разноски. От приложените доказателства се установява, че между ищецът и
процесуалният му представител е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв., платено в брой.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР съдебните разноски по
делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца. Съгласно чл.
9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж не се
събират държавни такси. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР по делата за установяване
на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Логическото и
граматическо тълкуване на разпоредбите на чл. 9 ЗУТОССР води до извод, че
специалната норма на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР е приложима само в исковите
производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР,
но не и в исковото производство за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР. Следователно, при уважаване на предявения положителен
установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл.78 ал.2
ГПК (в т.см. ТР 2/2015 от 06.06.2016г. на ОСГК). В случая, в основата на
5
предявения установителен иск стои обективният факт на липca нa oфициaлни
yдocтoвepитeлни дoкyмeнти зa ycтaнoвявaнe нa тpyдoвия cтaж нa лицaтa,
eдинcтвeнo пpилoжим и дoпycтим e иcкoвият peд пo cпeциaлния зaкoн, т.e. този
факт поражда правото на ищеца в случая да потърси правата си по единствено
съдебен ред, т. е. именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В
този смисъл е и даденото разрешение в ТР 2/2015 от 06.06.2016г. на ОСГК (така
Определение № 1164 от 13.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 778/2024 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Веска Райчева). Освен това, дори и да се приеме, че е налице
първата предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК, което настоящият съдебен
състав не споделя, не е налице втората предпоставка – признаване на иска от
ответника – извършеното в хода на устните състезания изявление на ответника за
основателност на иска на база събраните доказателства не е признание на иска по
см. на чл. 78, ал. 2 ГПК. Следователно, на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР,
по отношение на ТЕРИТОРИАЛНОТО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Георги
Кирков“ № 30, че М. М. Б., ЕГН ********** , е полагал труд в периодите м.
02.1983 г.- м. 10.1983 г, м. 02.1984 г.- м. 10.1984 г., м. 02.1985 г.- м. 10.1985г.,
м.02.1986г.- м.09.1986г., при работодател ТКЗС с.Одърне , филиал с.Борислав,
на длъжност „работник в тютюнопроизводството".
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНОТО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - гр. Хасково с адрес: гр. Хасково, ул. „Георги
Кирков“ № 30, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН
********** сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
6
7