№ 17359
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110162077 по описа за 2022 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ул. . №
23Б, представлявано от А. . – изпълнителен директор, срещу Д. Й. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 426, вх. 2, ет. 4, ап. 30, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Княз А. I № 10А, ет. 2, ап. 8, чрез адвокат А. А. М., иск с правна
квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - осъдителен иск за
присъждане на главница в размер на 441.53 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 426, вх. 2,
ет. 4, ап. 30, аб.№ 260693, за периода 01.10.2018 г. – 01.04.2021 г. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
89.13 лв. – мораторна лихва за забава от 16.10.2019 г. до 23.09.2022 г., както и суми за
дялово разпределение от 29.13 лв. – главница за периода от месец август 2019 г. до месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата от 6.00 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост 4, бл. 426, вх. 2, ет. 4, ап. 30, аб.№ 260693 за процесния период от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г., като същият е собственик на имота, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба. Оспорва
исковете като погасени по давност в определена част – за периода от 01.10.2018 г. до
1
10.10.2019 г. като сочи, че претенцията е основателна в частта за периода от 11.10.2019 г. до
30.04.2021 г. Наведени са доводи за завишеност на претенциите и недоказаност на
претенцията за изразходвана топла вода. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за
сумата от 89.13 лв. за мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
изцяло, тъй като не са доказани претенциите за главницата. Оспорва изцяло и исковете за
главница за такси за дялово разпределение, както и лихвите върху тези суми. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Бруната България“ ООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 52068/2022 на СРС, 120 състав. Заявлението е било отхвърлено, като
на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
По делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства (л. 15-19) от делото, че ответницата е собственик на процесния топлоснабдяем
имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 426, вх. 2, ет. 4, ап. 30, аб.№ 260693, както
и че е поискала разкриване на партида за имота от ищцовото дружество.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната
България“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като през периода 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. не е бил осигурен достъп до отчитане
на уредите в имота, поради което са подписани протоколи за неосигурен достъп. В
процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители.
Изготвени са изравнителни сметки от ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в тях се
съдържа топлинна енергия за отопление, включващо само топлинна енергия отдадена от
сграда инсталация. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, за общи
части и за загряване на топла вода. Установено е от експертизата, че за процесния период
сумата за изразходвана топлинна енергия е 441.55 лв., представляваща топлинна енергия,
отделена от сградната инсталация.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
2
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
441.53 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 29.13 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 89.13 лв., а лихвата върху таксата за дялово
разпределение в размер на 6.00 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид това, че не се оспорва качеството на потребител на ответницата, както и
основанието за претендираните суми, следва да се разгледа възражението за размера на
главницата за топлинна енергия и лихви, в това число и възражението за погасяването им по
давност, наведено в отговора на исковата молба. Съдът приема за установено по безспорен
начин от СТЕ, че дължимата главница за топлинна енергия за периода възлиза на 441.55 лв.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което макар и да е било отхвърлено е спряна
давността на 11.10.2022 г., а исковият период е от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., следва да се
извърши проверка дали част от вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и
периода по време на обявеното в страната извънредно пандемично положение, във връзка с
което давностните срокове са спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за
периода 20 март – 20 май 2020 г. Тъй като се касае за периодично вземане, то същото се
погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди месец юли 2019 г. Така, съгласно двете експертизи,
изслушани по делото, погасена по давност би била сумата от 141.70 лв. за периода от месец
октомври 2018 г. до месец юли 2019 г., включително. Респективно, сумата за лихви върху
тези главници, би била погасена в размер от 28.30 лв. Дължими остават сумите за главница
от 299.85 лв., а за главници върху тях – до размера от 60.83 лв.
Ответникът оспорва и вземането за дялово разпределение, като съдът счита
възраженията в тази насока неоснователни. Предвид това, че главницата за дялово
разпределение се претендира за период от август 2019 г. до месец април 2021 г., съдът счита,
че вземането не е погасено по давност и се дължи в пълен размер, установен от ССЕ, а
именно – 29.13 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от
3
299.85 лв. за главница за топлинна енергия за период от , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.10.2022 г. до окончателното плащане,
както и за главница за услугата дялово разпределение в размер на 29.13 лв. за процесния
период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
11.10.2021 г. до окончателното плащане, а относно претендираните лихви върху двете
главници – се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 625 лв., в това число за държавна такса,
за депозити за вещи лица, в това число и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в
настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на
ищеца възлизат на 700.00 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част
от иска срещу ответника сума в размер на 378.00 лв. за двете производства. Ответникът
също е поискал разноски, като е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като
претендира възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство по исковото производство в размер на 600 лв. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за
основателно, предвид цената на иска под 1000 лв. и определените в Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
липсата на фактическа и правна сложност по делото и предвид това, че пълномощникът на
ответницата се е явил само в едно от проведените открити съдебни заседания. Следва
размера на възнаграждението за адвокат на ответника да бъде намалено до 400 лв., а
съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника му се следва сумата от 184.00 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Младост 4, бл.
426, вх. 2, ет. 4, ап. 30, със съдебен адрес: гр. София, ул. Княз А. I № 10А, ет. 2, ап. 8, чрез
адвокат А. А. М., да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. . № 23Б, представлявано от А. ., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 299.85 лв. (двеста деветдесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки) - цена на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода месец август 2019 г. до месец 01.04.2021 г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, сума за дялово разпределение
от 29.13 лв. (двадесет и девет лева и тринадесет стотинки) – главница за периода от месец
август 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до
изплащане на вземането, като отхвърля исковете главница за топлинна енергия над размера
от 299.85 лв. и до пълния такъв от 441.53 лв., като погасен по давност, както и исковете
4
сумата от 89.13 лв. – мораторна лихва за забава от 16.10.2019 г. до 23.09.2022 г. и за сумата
от 6.00 лв., представляваща лихви върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2019 г. до 23.09.2022 г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Й. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Младост
4, бл. 426, вх. 2, ет. 4, ап. 30, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от А. ., сумата от 378.00 лв. (триста
седемдесет и осем лева) за разноски в исковото производство и заповедното производства,
съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от А. . да заплати на Д. Й. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 426, вх. 2, ет. 4, ап. 30, сумата от 184.00 лв. (сто осемдесет и
четири лева) за разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5