№ 246
гр. Перник, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:К. Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от К. Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200716 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-
000450 от 15.03.2024 г., издадено от Н-к сектор „ПП“ към ОД на МВР
Перник, с което на Р. Н. А., с ЕГН **********, адрес: *********, като
жалбата е депозирана лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител -К. А. Л. чрез адв. Г. Б. – АК- гр. Перник, за следните
нарушения са били наложени следните наказания, както следва: наказание по
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв.; на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.
В жалбата депозирана чрез адв. Б. против наказателно
постановление № 24-1158-000450 от 15.03.2024 г, издадено от н-к сектор
„ПП“ към ОД на МВР Перник, сочи че с обжалваното НП, издадено въз
основа на АУАН, серия GA, № 1169773, като подзащитният му е
санкциониран за няколко нарушения по ЗДвП, изразяващи се в това, че
управлява пътно превозно средство – л.а. „Пежо 307“, с рег. № *********, без
да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП, както
и, че не носи свидетелство за регистрация на МСП – част II, което управлява,
с което виновно е нарушил чл. 100 ал. 1, т. 2, пр. 3 от същия закон. Твърди, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, което е довело до издаването на един
незаконосъобразен акт, тъй като след направената проверка от служителите
на сектор „ПП“ към ОД на МВР- гр. Перник следва да е било установено, че
Р. Н. В. към датата на процесното нарушение е бил непълнолетен, защото той
е роден на 04.05.2007 г., а дата на извършването на административното
нарушение е 24.02.2024 г., както следва да се отбележи, че дори и на датата на
1
издаването на НП № 24-1158-000450 от 15.03.2024 г. е бил непълнолетен,
поради което процесното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е съобразил, че
подобен вид наказание, а именно – глоба, не може да бъде налагано на
непълнолетен нарушител, съгласно изискването на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбоподателят сочи, че административнонаказателното производство е
протекло без да се отчете, че е налице особеност във връзка с качеството на
извършителя, а именно неговото непълнолетие, като това обстоятелство е от
съществено значение не само за правилното определяне на вида на
наказанието, което се следва за извършеното нарушение, но изобщо за
правилното образуване и протичане на административнонаказателното
производство. Въпреки гореизложеното тази особеност не е отчетена от
административнонаказващия орган /АНО/.
Твърди, че в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,.т 5 от ЗАНН
това фактическо обстоятелство, имащо относимост към качеството на
субекта, съответно неговата вина и наказание, не е вписано нито в АУАН,
нито в НП, с което е допуснато съществено нарушение на правото на защита
на наказаното лице. Не е посочено дали и по какъв начин
административнонаказващият орган е установил и изискуемата предпоставка
за ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, а именно, че за конкретните деяния непълнолетното лице е
могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да
ръководи постъпките си. Нещо повече, нямало събрани доказателства, от
които да е видно, че в проведеното административно наказателно
производство такава преценка изобщо е била направена от
административнонаказателния орган - пропуск, който не може да бъде
поправен едва в съдебното следствие, като се има предвид изминалия период
от време от датата на деянията, вменени на тогава непълнолетния
жалбоподател.
Сочи, че управляваният от него автомобил, е бил собственост на
друг/ фирма „*********“- ЕООД, където работи баща му,/ който се е грижел
за поддръжката на въпросното МПС и той-жалбоподателя не е могъл има или
да носи свидетелство за регистрация, т.е. липсва умисъл в неговите действия.
Още повече, актът е бил предявен и връчен на жалбоподателя, като
няма данни на това действие да е присъствал родител, в която връзка следва
да се отчете нормата на чл. 4, ал. 2 от 3ЛС, съгласно която непълнолетен, т.е.
ограничено дееспособен може да извършва правни действия само със
съгласието на родителите си, с изключение на случаите на сключване на
обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите му нужди и да
разполага с това, което е придобил със своя труд, а предявяването и
връчването на АУАН е свързано именно с такива правни действия,
включително упражняване на правото по чл. 4, ал. 1 от ЗАНН, които
непълнолетният по смисъла на закона не може да извърши сам. Обосновава се
извод, че административно наказателното производство е проведено, без да
се спазят особените разпоредби във връзка с ангажиране на административно
наказателната отговорност на непълнолетните, което го опорочава до степен,
че наказателното постановление следва да се отмени в цялост поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя /наказаното лице/.
Оспорва констатациите по АУАН и счита, че наказателното
2
постановление е незаконосъобразно, поради което и обжалва същото и моли
съда да го отмени.
В съдебно заседание, същият не се явява лично, като изпраща своя
пълномощник-адвокат Б., моли съда, да постанови решение, с което да
отмени процесното наказателно постановление по подробни съображения,
изложени в жалбата. Моли, да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител
за участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и служебно провери правилността на
обжалвания акт намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
Свидетелят, разпитан в с.з., К. Р. В. на длъжност младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, е съставил
акт за установяване на административно нарушение - серия GA, № 1169773
от 24.02.2024 г. против Р. Н. А. с ЕГН **********, за това, че както следва: на
24.02.2024 г. в 15:36 в ********* управлява л.а. „Пежо 307“ с рег. №
*********, собственост на фирма „*********“ ЕООД, с ЕИК *********, с
посока на движение от с. Дивотино към път SOF1110/II – 18, като бива спрян,
защото служителите на МВР забелязали, че водачът на горепосочения
автомобил не съобразявал поведението си с пътната обстановка /остри завои
на съответния път/. Актосъставителят В. сочи в с.з., че: „Водачът беше сам в
автомобила. Оказа, че е неправоспособен водачът - няма книжка. Първо ни
каза, че си е забравил документите вкъщи и да отиде да ги вземе. Казахме
му, че няма нужда да ги взима. И направихме справка по ЕГН, знаеше си
ЕГН-то. И в спраката излезе, че е неправоспособен водач. Не си спомням
дали беше пълнолетен водачът. Неправоспособен водач беше, за което
съответно му издадохме АУАН и свалихме регистрационните номера на
автомобила. Водачът не носеше и други документи в себе си. Спомням си, че
пристигна негов родител, мисля, че беше майка му, ако не бъркам. Брат му
също дойде, ако не бъркам. Актът е съставен на място и разписан.
Проверихме и излезе, че автомобилът е собственост на фирма, но не помня
името на фирмата. “. Същите обстоятелства поддържа и свидетелят по
акта също очевидец- св. К..
АУАН е съставен във връзка с извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП /управлява ППС без да е правоспособен водач/, както и на основание
чл. 100, ал. 1, т. 2 не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява.
В издаденото НП дословно е пресъздадено съдържанието на акта,
като за описаните нарушения на жалбоподателя са вменени следните
наказания: с НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-000450 от
15.03.2024 г., издадено от С. С. Г., НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Р. Н. А., с
ЕГН **********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г. Б. – АК- гр. Перник,
3
за посочените нарушения са били наложени следните наказания, както следва:
за нарушение на чл.150 от ЗДвП - наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП - на
основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв. По
делото съдът е събрал допълнително гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите: К. Р. В., на длъжност младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, съставил акта за установяване
на административно нарушение № GA1169773, от 24.02.2024 г. и свидетеля
М. С. К., свидетел-очевидец по акта, като едва след предявяване на акта от
страна на съда, последният посочва, че поддържа същият и че си спомня в
допълнение следното: „….след спиране на автомобила отидхоме до него и му
поискахме документите – свидетелство за управление на МПС и талона за
регистрация на автомобила. Той каза: „Не са в мен. Ей тука живея
отсреща, да ходя да си ги взема“. Казахме му: „Няма да ходиш никъде. Ще
ни предоставиш документите.“ Казах му да си каже ЕГН-то. При
вкараването на ЕГН-то в РСОД излезе, че същият няма СУМПС и некога не
е имал. За установеното и за това, че не ни предостави талона за
регистрация на автомобила сме му съставили АУАН. Автоматично излиза
от таблета, че лицето е на 16 години. Когато вкараме ЕГН-то, генерира
данните и излиза автоматично в акта на колко години е лицето. “ Съдът
дава вяра на заявеното от свидетелите, като обективни и безпристранти
такива, пресъздаващи обстоятелствата така, както са ги възприели.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както
и допълнително събраните по делото писмени доказателства, представени в
преписката- плик с клеймо, за депозиране на жалбата, Копие на НП №24-
1158-000450/15.03.2024г., Копие на АУАН серия GA, №1169773/24.02.2024г.,
Копие на заповед №8121з-1632/2021 г. на МВР, както и от допълнително
събраните в с.з. гласни доказателства, посредством разпита на
горепосочените свидетели.
От правна страна:
Съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство е допуснато нарушение на
материалния закон от една страна и на процесуалните правила от друга,
водещо до отмяната на НП, като съображенията са следните:
По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административноотговорни са
пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
административноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират
свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Според чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им.
В случая както към момента на извършване на нарушението, както и
по делото се установява, че Р. Н. А., ЕГН: ********** е на 16 години,
4
българин, български гражданин, като следва да се посочи, че АНО не е
ангажирал и надлежни доказателства за родствени връзки на лицата, а това
обстоятелство просто не се оспорва от другата страна, но следва да се посочи,
че в тежест на АНО е било да ангажира доказателства в посочения смисъл,
което последният не е сторил. Но далеч по-абсолютизиращо процесуалните
нарушения допуснати от АНО при издаване на АУАН и НП, се явява
обстоятелството, за което основателно се сочи в жалбата, че при положение,
че се касае за непълнолетно лице, то наказателното постановление, както и
АУАН следва да бъдат издадени, а наказанията- наложени- на допустителя-
родител арг. Чл.26, ал.3 ЗАНН, цитирано по-горе, поради факта, че в момента
на извършване на процесното нарушение, Р. В., е бил непълнолетен – на 16
годишна възраст (към настоящия момент на 17 г.) /вр. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН/.
Никъде в АКТА и НП, не са излагани такива доводи, по които да се
движи обвинението и респ. да се защитава жалбоподателя, за знание и
допустителство. Тези пропуски както правилно възразява защита са
самостоятелно основание за отмяна на НП, както на процесуално, така и на
материално основание, без да се навлиза в дълбочина по обсъждане на всяко
едно от вменението нарушения, като правото на защита на санкционираното
лице и флагрантно нарушена от АНО и санкцията за това е отмяна на
атакуваното НП дори и само на това основание.
Административно-наказателното производство е формален процес,
със строго регламентирани изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание. Поради това, в тежест на
актосъставителят и на наказващият орган е да посочат административното
нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни
разпоредби, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, както и
спецификите при извършването на съответното инкриминирано деяние, което
в случая не е посочено нито в АУАН, серия GA, № 1169773 oт 24.02.2024 г.,
нито в НП № 24-1158-000450, което е достатъчно основание за тяхната
отмяна само на това основание.
Наказващия орган е следвало да прецени горните обстоятелства,
което същият не е сторил това нито в акта, нито в НП, т.е. не са изложени
такива обстоятелства. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973 година по
НД № 9/1973 година на Пленума на ВС, т.5 Родителите , попечителите и
настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години /в сл. на 16
години, като месец май е навършвал 17 години/ и поставените под пълно
запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато
умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат
административно нарушение тоест родителите носят административно
наказателна отговорност когато умишлено са допуснали лицата, за които
отговарят да извършат административни нарушения. В разпоредбата на чл.
26, ал. 3, пр. 1-во от ЗАНН родителите на непълнолетни на възраст от 14 до
16 години…., които съзнателно са допуснали извършването им, са
административно наказателно отговорни ако съзнателно са допуснали
осъществяване на състава на административно нарушение от тяхното дете.
Понятието "съзнателно допускане" на извършване на административно
нарушение от непълнолетни има предвид умишлената форма на вина, която
включва както прекия, така и евентуалния умисъл. За наличието на умисъл в
5
действията на родителя на непълнолетния извършител по чл. 26, ал. 3, от
ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе
категоричен извод, че лицето/допустител/е знаело за действията на
нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното
извършване. Наказателно отговорно лице за това нарушение обаче не може да
бъде техния извършител /непълнолетното лице/, с оглед нормата на чл. 26, ал.
3 от ЗАНН, поради което неговия родител единствено може да бъде субект
на извършените нарушения, при положение че се докаже съзнателното
извършване на нарушението, т. е. да е налице неупражнен надзор от родителя
върху неговия син – непълнолетно лице, което по делото нито се доказва,
нито е описано в акта и НП /допустителството/, нито се доказва /в този
смисъл виж Решение по КАНД № 214 по описа на съда за 2021 година АДМ
СЪД-ПЕРНИК/.
Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено в цялост, без да се разглеждат отделните вменени
нарушения и наказанията, наложени за тях.
По разноските
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. От съдържанието на приложения в с.з. и приет по делото договор за
правна защита и съдействие, то видно от договора за правна помощ и
представеното пълномощно, то на адв. Г. Б. е била заплатена сумата от 500
/петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото от страна на жалбоподателя, като е вписано, че
същата е била заплатена в брой, тоест разноските се считат за реално сторени
и следва да се присъдят в полза на спечелилата делото страна, като обаче в
придружителното писмо по делото, АНО е направил възражение за
прекомерност на разноските по делото, като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и е било приключено в едно съдебно
заседание, поради което и съдът намира, че следва да намали размера на
заплатеното възнаграждение в минимума съгласно наредбата, а именно
приложимата разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 м. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лева,
който да се присъдят на лицето/минималното определено като размер по
актуалната по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ/.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-000450
от 15.03.2024 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Р. Н. А.,
адрес: ********* за следните нарушения са били наложени следните
наказания, както следва: за нарушение на чл.150 от ЗДвП; наказание по
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100
ал. 1,т.2 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер
на 10лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Р. Н. А. с
ЕГН **********, адрес: *********, действащ лично и със съгласието на
неговата майка и законен представител -К. А. Л., сумата в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляваща в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7