№ 1061
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-003531 от
20.04.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. П. С., ***, с адрес – ***, на
основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. В този смисъл сочи разпоредбите на чл.94, ал.3 и ал.4 от
ЗДвП, както и това, че в първоначално издадения фиш е посочено единствено
„паркира вляво по посока на движението“, без да е конкретизирана хипотеза
на чл.93, ал.3 от ЗДвП. Предлага наказателното постановление да бъда
отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като сочи, че не
са налице съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е
изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчно по обем,
1
категорични и безспорни доказателства, които да обуславят
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 10.05.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
на 14.05.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.02.2021г., около 15.50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Драган Манчов“
до № 5, свидетелят З. Г. Т., в качеството му на *** сектор „Общинска
полиция“ при ОД на МВР – гр.Пловдив констатирал, че МПС – автомобил
„Хонда Джаз“ с рег. № „***“, бил паркиран от ляво по посока на движението
на същата еднопосочна улица. Водачът на автомобила не бил при същия и не
се появил при ороверката. За последното, свидетелят Т. съставил глоба с фиш
№ ********** от 27.02.2021г..
След като получил екземпляр от глоба с фиш № ********** от
27.02.2021г., жалбоподателят А. П. С., в качеството и на собственик на МПС с
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № „***“ оспорила нарушението.
С оглед на горното, на 07.04.2021г., свидетелят З. Г. Т. съставил АУАН
2
с бланков № 516140 срещу жалбоподателя А. П. С., за нарушение на чл.94,
ал.3 от Закона за движение по пътищата, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя С.. Въз основа на последния
АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел З. Г. Т., който помни случая и описва
проверката и констатациите при същата, включително факта на паркиране
автомобила отляво по посока на движението на еднопосочната улица. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От
същите се установява начина на констатиране на твърдяното нарушението,
обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, което в случая и съобразно коментираната
доказателствена съвкупност, не се установи.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
3
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което А. П. С., *** виновно е нарушила
разпоредбата на чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата – за това, че
на 27.02.2021г., около 15.50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Драган Манчов“ до №
5 е паркирала собствения си лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № „***“ в
ляво, по посока на движението, на същата еднопосочна улица.
В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно чл. 94, ал.3 от Закона
за движението по пътищата допустимо е паркирано единствено вдясно на
платното за движение, без значение дали се касае за еднопосочна или
двупосочна улица.
Още следва да се отбележи, че случая е изцяло неотносима сочената от
жалбоподателя разпоредба на чл.94, ал.3 от Закона за движението по
пътищата, която касае не паркиране, а престой на еднопосочна улица. В
случая обаче не се установява престой, доколкото съгласно чл.93, ал.1 от
Закона за движението по пътищата - „Пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача“, в случая водача изобщо не е бил на мястото.
Съдът също намери за неоснователно и възражението, че в
първоначално издадения фиш е посочено единствено „паркира вляво по
посока на движението“, без да е конкретизирана хипотеза на чл.93, ал.3 от
ЗДвП. Следва да се посочи, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН -
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение. Съставянето на
фиш е действие преди образуването на административнонаказателно
производство и дори в същия да има неясноти и/или пропуски (каквито в
случая не се констатират), то последните не биха могли да опорочат едно
производство, което още не е започнало.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
4
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя, съдът намери за
установено, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от Закона за
движението по пътищата – за разглежданото нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-003531 от
20.04.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. П. С., ***, с адрес – ***, на
основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6