Решение по адм. дело №1791/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. Р. Ж., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат М. В. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000531/01.09.2025 година, издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас - В. С., с която на основание чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП на жалбоподателя, собственик на л.а. Волво В 50 с рег. № А0463МН е наложена ПАМ – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца.

С жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че липсва ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при което е извършено. В акта не са посочени точно нарушените законови разпоредби, като е цитиран чл.104Б, т.1 от ЗДвП без посочване на коя от двете хипотези е имал предвид актосъставителя, а в обжалваната ЗППАМ по подобен начин не е посочено коя от трите хипотези, визирани в чл.171, т.2, б.М от ЗДвП, е имал предвид органът, издал заповедта. Също така се твърди, че в нарушение на чл.59, ал.1, т.5 от АПК, в разпоредителната част на ЗППАМ не е посочено за кое ППС е наложена ПАМ временно спиране от движение, както и че издадената ЗППАМ не съответства с целта на закона. Иска се от съда да отмени оспорената ПАМ и се претендират разноски. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, поради липсата на каквито и да е било доказателства за нарушението, както и поради не отговарянето на заповедта на законовите изисквания – липса на текстово и писмено описание на нарушението.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не представя становище по жалбата. Представя административната преписката. В придружителното писмо, с което е представена преписката, се моли жалбата да бъде отхвърлена и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендират разноски.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от съставения на Т. Р. Ж. Акт за установяване на административно нарушение серия „GА“ № 4527651 от 31.08.2025 год., на 30.08.2025 год., около 23:43 часа в [населено място], по бул. С. С. в посока от ул. Дунав към бул. С. С., Т. Р. Ж. е управлявал лек автомобил Волво с рег. № А 0463 МН, собственост на Р. Р. Ж., [ЕГН], като е участвал в нерегламентирано състезание с движещ се успоредно до него в дясна пътна лента л.а. БМВ с рег. № А 4425 РН.

По делото не са налице данни дали е издадено наказателно постановление, въз основа на цитирания АУАН, но на собственика на лекия автомобил Волво с рег. № А 0463 МН - жалбоподателя Р. Р. Ж. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000531/01.09.2025 година, издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас - В. С., с която на основание чл.171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че на 30.08.2025 год., около 23:43 часа в [населено място], по бул. С. С. в посока от ул. Дунав към бул. С. С., собствения му лек автомобил Волво В 50, с рег. № А 0463 МН е управляван от лицето Т. Р. Ж., [ЕГН], като водача участва в нерегламентирано състезание с движещия се успоредно до него в дясна пътна лента л.а. БМВ 325Д, с рег. № А 4425 РН. На водача Т. Р. Ж. е съставен АУАН серия „GА“ № 4527651/31.08.2025 год.

Заповедта е връчена на Р. Р. Ж. на 01.09.2025г., за което е направено отбелязване върху ЗППАМ и е обжалвана с жалба, подадена на 10.09.2025г год.

В хода на проведеното открито съдебно заседание по искане на жалбоподателя Р. Р. Ж., в качеството на свидетел е разпитана съпругата му И. Т. Ж.. Същата сочи, че лекият автомобил Волво В 50 с рег. № А0463МН е семейна собственост, но се използва от нея. Синът й няма автомобил, но ползва автомобила на съпруга й, който е другия им автомобил - БМВ Х5 с рег. № А0785НН. На 30.08.2025 г. мъжът й Р. е дал резервния ключ на сина им, като впоследствие тя е разбрала за случая от сина си и от другия участник. Научила е, че вечерта на 30-ти август синът й е шофирал като го спира КАТ. В последствие спира и братовчед му А. Д. Г.. А. е предположил, че тя е шофирала и затова е спрял, но е видял, че Т. е шофьорът. Били са разпитвани и са им съставени актове и на двамата като участници в гонка. На нея й е било казано, че двата автомобили са се движили в една лента, а не един до друг.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. С приложена по делото Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. директорът на ОДМВР – Бургас е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл.171, т.2 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето. Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство, но това в случая не е процесуално нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая временно спиране от движение на ППС.

Преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на процесното ППС и спрямо него е наложил ПАМ. Видно от представеното по делото Свидетелство за регистрация част 1, като собственик на лекия автомобил Волво В 50, с рег. № А 0463 МН е посочен само Р. Р. Ж., но не и съпругата му И. Т. Ж.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Като правно основание за налагане на ПАМ органът се е позовал на разпоредбата на чл.171, т.2, б. "м" от ЗДвП, съгласно която ПАМ от вида на процесната за срок от три месеца се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Противно на заявеното от жалбоподателя, съдът намира, че в заповедта са описани релевантните факти, обосноваващи възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка в хипотезата на предоставяне от собственика /адресата на процесната заповед/ на собствения му лек автомобил на третото лице Т. Р. Ж., като водачът участва в нерегламентирано състезание с движещия се успоредно до него в дясна пътна лента л.а. БМВ 325Д, с рег. № А 4425 РН. Посочено е, че водачът на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване, с което виновно е нарушил чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП, т.е. посочена е точно нарушената законова разпоредба, вкл. и предложението.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, от съдържанието на който безпротиворечиво се установява, че ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, който предоставя управлението на МПС на лице, което участва в нерегламентирано състезание. Конкретизирано е и моторното превозно средство с посочване на марката, модела и регистрационния номер - Волво В 50, с рег. № А 0463 МН, като е посочен и номера на СРМПС, което се спира от движение – СРМПС № *********. Същото е приложено и по делото. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице сочената от жалбоподателя неяснота по отношение на МПС, което се спира от движение.

Обстоятелството, че Т. Р. Ж., като водач на лекия автомобил Волво В 50 с рег. № А0463МН е участвал в нерегламентирано състезание с движещия се успоредно до него в дясна пътна лента л.а. БМВ 325Д, с рег. № А 4425 РН, се установява от съставения АУАН серия „GА“ № 4527651 от 31.08.2025 год. за административно нарушение по чл.104 б, т.1 от ЗДвП. Актът е редовно съставен /съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/ и има доказателствена сила досежно удостоверените в него факти, релевантни за настоящото производство и съставляващи основание за прилагане на ПАМ. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода протеклото административно производство писмени доказателства. Съдът не кредитира свидетелските показания на свид. И. Т. Ж. в частта им, касаеща движението на двата автомобила – л.а. Волво В 50 с рег. № А0463МН и л.а. БМВ Х5 с рег. № А0785НН непосредствени преди спирането им от полицейските служители, тъй като свид. Ж. не е била очевидец на събитията и същата, по нейни твърдения, преразказва чутото от сина й и братовчед му, които са двамата водачи, на които са съставени актове за установяване на административно нарушение. Наред с това, следва да се посочи, че свидетелката е пряко заинтересована от изхода на делото, тъй като самата тя заявява, че лично използва автомобила.

С оглед изложеното, съдът намира, че материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП са били налице, като при налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Срокът на мярката е постановен в съответствие на предвидения в закона – три месеца, като за административния орган не съществува оперативна самостоятелност за определяне на продължителността на мярката, тъй като срокът законодателно е посочен като абсолютна величина.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и на целта на закона, както и на принципите за съразмерност по чл.6 от АПК. Нарушението по чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП и принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б."м" от ЗДвП са разпоредби, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуалноправни предпоставки. Временното спиране от движението на МПС препятства възможността да се управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с него.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на Р. Р. Ж. процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на предвидените материалноправни предпоставки, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение е окончателно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Р. Ж., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат М. В. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000531/01.09.2025 година, издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас - В. С., с която на основание чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП на жалбоподателя, собственик на л.а. Волво В 50 с рег. № А0463МН е наложена ПАМ – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.