Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е № 260063
Елховският
районен съд в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и пръва година в състав:
Председател: В. Апостолова
при
секретаря …, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 943 от 2019 година по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
молба от З.П.П. и „Зита КО“
ООД, представлявано от З.П., с правно
основание чл.405 от ГПК за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза
на ответниците суми.
След като се
запозна с материалите по гр.д. № 943 от 2019 година по описа на ЕРС и като взе
предвид направеното с молбата искане, съдът намира следното:
С Решение №
260068 от 1911.2020г. по гр.д. № 943 от 2019 година по описа на РС-Елхово,
съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Т.И.Г. против
З.П.П. и „Зита КО“ ООД,
представлявано от З.П., главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за аренда на земеделска земя от 27.06.2016г. и уважил е
предявеният евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД като е прогласил за нищожен поради противоречие със закона – чл.38,
ал.1, пр.1 от ЗЗД сключения
Договор за аренда на земеделска земя от 27.06.2016г. Със същото решение съдът
е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците З.П.П. и „Зита КО“ ООД,
представлявано от З.П. да заплатят на
ищцата Т.И.Г. направените по делото разноски в размер на 218.63 лева, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата Т.И.Г. да заплати на ответниците
З.П.П. и „Зита КО“
ООД, представлявано от З.П. разноски по делото в размер на 666.66 лева.
Това решение е
било частично обжалвано от ответниците и с Решение № 260047 от 19.03.2021г.,
постановено по възз. гр.д. № 50/2021г. на ЯОС, вл. в сила на 19.03.2021г., същото е частично обезсилено и
частично отменено, като е прекратено производството в
частта на предявеният евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване
за нищожен поради противоречие със закона на Договор за аренда на земеделска
земя от 27.06.2016г., отхвърлен е като неоснователен
предявения от Т.И.Г. против
ответниците З.П. и „Зита
КО“ ООД, представлявано от З.П., втори евентуален иск
по чл.229, ал.2 ЗЗД, вр. с §1 ДР на ЗАЗ за признаване
за установено, че сключеният от Договор за аренда от 27.06.2016г. е за 5
стопански години. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която З.П.П.
и „Зита КО“ ООД са осъдени
да заплатят на Т.Г. разноски в размер на
218.63 лева и е потвърдено в частта на присъдените в полза на З.П. и „Зита
Ко“ ООД разноски. Освен това с решението
на ЯОС Т.И.Г. е осъдена да заплати на З.П.П. и
„Зита КО“ ООД, представлявано от З.П., направените
пред първата инстанция разноски в размер на 333.34 лева и разноските през въззивната инстанция
в размер на 115.00 лева.
Актовете, въз
основа на които се иска издаване на изпълнителен лист са такива по чл.404, т.1
от ГПК - влязло в сила съдебно решение и осъдително решение на въззивен съд, същите
са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащото на изпълнение вземане
срещу длъжника за горепосочените суми.
Ето защо, съдът
намира, че са налице основанията на чл.406 ал.1 от ГПК за издаване на
изпълнителен лист на молителите З.П.П. и „Зита КО“ ООД, представлявано от З.П. против длъжника Т.И.Г.
за присъдените с решенията на ЕРС и ЯОС суми за разноски в размер на общо
1115.00 лева, от които 1000.00 лева разноски
през ЕРС и 115.00 лева - разноски пред ЯОС.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.406 ал.1 вр.чл.404
т.1 от ГПК, съдът
Р А З
П О Р Е Д
И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ на З.П.П. с ЕГН – **********,*** и „ЗИТА КО“ ООД с ***, със седалище и
адрес на управление – гр. Ямбол, ж.к. „Г.Бенковски“, бл.16, вх.Д, ет.6, ап.94,
представлявано от Управителя З.П.П., изпълнителен
лист против Т.И.Г. с ЕГН – **********,***,
с адрес за призоваване в гр.Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ №14, кантора 506, чрез
пълномощника й – адв.Я.П., за заплащане на
сумата от 1115.00 лева
/хиляда сто и петнадесет лева/, представляваща направените от ответниците
разноски по делото пред ЕРС и ЯОС.
За издаденият
изпълнителен лист да се направи надлежна бележка върху актовете на съда.
Настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок, който за
молителите тече от връчването на разпореждането, а за длъжника - от връчването
на поканата за доброволно изпълнение.
Обжалването на
настоящото разпореждане не спира изпълнението.
Районен съдия: ……………..
/В.Апостолова/